Великите военни изцепки – Битката при Хашам
Военната история на света е изтъкана от голям брой подвизи, дръзки офанзиви и обезверени защити. Геройство, смелост и неотстъпчивост в лицето на сигурната крах са измежду тези детайли от разказите за воинските подвизи, с които сме привикнали да обвързваме спомените за отминалите спорове. Войната има и други лица.
Има една страна на военното дело, която най-често може да се назова трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени рядкости, които изумяват както съвременниците, по този начин и идните генерации.
Истината е, че те са не по-малко скъпи за опознаването на нашето минало. В поредност от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без подозрение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл.
Годината е 2018-та. Мястото – Източна Сирия и по-специално провинция Деир ез Зор. В продължение на седем (до тогава) години, в Сирия се води кървава революция, в която държавното управление на Башар Асад се бори да остане на власт, притискано от голям брой опозиционни фракции – размирен сили и ислямисти. В разгара на спора, през 2013 година, във войната се включват и джихадистите от „ Ислямска страна “ и Ал Кайда, всеки от които гони своите лични, обособени цели. В Източна Сирия, Ислямска страна реализира бързо превъзходство над бунтовниците и държавните сили и сред 2014 и 2015 година на процедура управлява 1/3 от Сирия.
За да ги спрат, локалните кюрдски милиции YPG се съюзяват с арабски и асирийски племенни войски в Северна Сирия и основават съюз, прочут сега като Сирийските демократични сили. Междувременно, Русия се включва във войната на страната на Асад и стартира да поддържа държавните сили със своите Военновъздушни сили, постоянни войски и наемнически групи, измежду които основни са частната военна компания „ Вагнер “. Вагнеровците имат за задача да обучат ударни звена в сирийската войска, които да се употребяват за погром както на бунтовниците, по този начин и на джихадистите. Офанзивата им върви паралелно с тази на Сирийските демократични сили (СДС), подкрепяни от Съединени американски щати.
Общият зложелател напълно не значи положителни връзки сред про-правителствените елементи, в които се включват и шиитски отряди от Иран, Ливан и Ирак и кюрдско-арабските формирования, подкрепяни от Вашингтон. По поречието на Ефрат се следят непрекъснати дребни конфликти, а напрежението остава доста. В тази взривоопасна конюнктура, Съединени американски щати и Русия поддържат непрекъсната връзка, с цел да избегнат пряк конфликт сред своите постоянни войски на терен. Русия не изпраща свои бойци в Източна Сирия, а американците – в Западна. Редом със силите на Асад обаче не престават импровизирано да участват наемниците от „ Вагнер “.
В началото на ноември, 2017 година, Сирийската Арабска войска (САА) и нейните съдружници от другите про-правителствени милиции, както и елементи на Русия, Хизбула и Иран, усояха да деблокират град Деир ез Зор, поставяйки завършек на траяла три години блокада, наложена от Ислямска страна. В разследване на този триумф, правилните на Асад елементи започнаха нахлуване по долината на р. Ефрат в посока Ирак. Именно в хода на така наречен разчистващи интервенции, ориентирани против останали гнезда на джихадистка опозиция, държавните елементи позволяват сериозна неточност.
Снимка: By SMSgt George Thompson – http://www.defenseimagery.mil/imageRetrieve.action?guid=286ef7ff15b1fdb8bd132fd8cc8c934fd66461a4&t=2, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=26717228
Според сделката сред Съединени американски щати и Русия, силите на Асад имат право да окупират двата бряга на р. Ефрат към Деир ез Зор, само че единствено в радиус от няколко километра, като останалата територия, североизточно от брега на реката, включително и значимите газови залежи, остава в ръцете на кюрдско-арабския алианс. За да следят от близко ситуацията, американците разполагат няколко дребни наблюдателни отделения, които съпровождат силите на Съюз на демократичните сили.
Междувременно, държавните елементи се стремят да заобиколят условностите, наложени от Русия, за слагане ръка върху доходоносните находища с естествено гориво, най-много газ, от чийто доходи управляващите в Дамаск обезверено се нуждаят. Към 10 вечерта на 7 февруари, 2018 година, те стартират да настъпват към позиция на Съюз на демократичните сили в Хишам и откриват огън по основния щаб на кюрдско-арабските сили. Започва замяна на огън, която не стопира в идващите няколко часа. Проблемът е, че на терен има и американски бойци от наблюдаващите звена. Излагането им на вражески огън значи, че Военновъздушните сили на водената от Съединени американски щати коалиция могат да се намесят в борбата. Така и става.
В рамките на няколко минути, позициите на проправителствените сили са превърнати в истински пъкъл. След няколко бързи позвънявания от страна на американците в Хишам, командването насочва натам няколко изтребителя Ф22, Ф15Е, хеликоптери АХ64 Апачи, щурмови аероплан АЦ-130, както и бомбардировач Б52, както и бойни дронове МКю9-Рийпър. Това, което сирийските командири и техните съветници от „ Вагнер “ замислят като светкавична офанзива за реализиране на бърз триумф, единствено в границите на минути се трансформира в същинска злополука.
Позициите на про-правителствените сили са безусловно съпоставени със земята и изпепелени от голямото количество бомби и ракети, хвърлени върху релативно скромна по размери повърхност. Паралелно с въздушния удар, ситуирани в близост артилерийски батареи на Морската пехота също откриват огън. От непокътнати радио-връзки на проправителствените сили излиза наяве че обстановката е била изцяло отвън надзор, а бойците са обхванати от суматоха.
В рамките на няколко минути умират половината бойци от бойната група на правилните на Асад елементи, а по-голямата част от техниката им е пометена.
Битката при Хишам имаше голямо значение за развоя на Сирийската революция и най-много за мястото на Съединени американски щати в нея. Макар съединените щати под ръководството на Доналд Тръмп да затвърдиха своята позиция за лимитирано наличие на терен, ликвидирането на държавния контингент в границите на минути бе очевидно обръщение. Разбира се, използваните Военновъздушни сили сили бяха несъразмерни по всички правила на актуалното военно изкуство, само че тази интервенция бе недвусмислена подсказка за развоя на бъдещи сходни произшествия. Изглежда горчивият урок е бил добре усвоен – от февруари 2018 година насетне, сходни офанзиви не са били опитвани.
