Военната история на света е изтъкана от множество подвизи, дръзки

Военната история на света е изтъкана от голям брой подвизи, дръзки офанзиви и обезверени защити. Геройство, смелост и неотстъпчивост в лицето на сигурната крах са измежду тези детайли от разказите за воинските подвизи, с които сме привикнали да обвързваме спомените за отминалите спорове. Войната има и други лица.

Има една страна на военното дело, която най-често може да се назова трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени рядкости, които изумяват както съвременниците, по този начин и идните генерации.

Истината е, че те са не по-малко скъпи за опознаването на нашето минало. В поредност от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без подозрение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл.

Умаядската империя

Годината е 716-та. В Близкия изток има нов стопанин – Умаядската империя. Тя владее земите от централна Азия до Португалия и от Кавказ до Судан. В рамките й живеят милиони хора, ръководени от един закон и доминирани от една вяра – Исляма. Ислямът се трансформира в първата световна система, съчетаваща в себе си общи обществени, културни и политически връзки по метод, по който даже Християнството от времето на Константин Велики не съумява да доближи. В тази голяма мрежа от нации и култури, властта на халифа, по това време Сулайман ибн Абд ал Малик, е онази военна, административна и духовна заварка, която придава приключен тип на цялостната структура. Смятан за директен наместник на пророка Мухаммад на земята и изразител на Божията воля, халифът е висшият престиж в ислямския свят. Неговият персонален авторитет има директно отражение върху политическото развиване на грамадната империя и не е изненадващо, че всеки идващ държател се старае да остави своя личен отпечатък в историята с велики завоевания, градежи и застъпничество над поети, художници и учени. Сулайман не прави изключение. Въпреки това, той има една заветна фантазия, която засенчва другите му планове – завладяването на Константинопол – така наречен „ Град на човешките фантазии “. Сулайман има вяра, че в случай че покори перлата на Средиземноморието и я сложи в короната си, славата му ще доближи тази на Праведните халифи – директните сподвижници на Пророка.

Превземането на Константинопол не е лесна задача. Арабите към този момент са си опитвали силите един път сред 674-8 година само че без да реализират действителен триумф. Столицата на Източната римска империя разполага с най-хубавите укрепления в света, защитавана е от 30 000-на постоянна армия и има население от близо 1 милион души – най-големият град на планетата по това време. В добавка, римляните (наричани от нас ромеи – б.а.), разполагат със мощен флот, който може да се окаже съществено предизвикателство. Сулайман се нуждае от мощен и умел пълководец и грамадна войска. За негов шанс, империята му може да проводи в поход и двете. За висш пълководец на идната акция е назначен Маслама ибн Абд ал Малик -брат на халифа.

Маслама ибн Абд ал Малик

Маслама е прочут войник. В началото на VIII век, той е провел няколко сполучливи похода против Византия в Мала Азия, а по-късно е съумял да разгроми хазарите по време на поредност от борби в Кавказ. Навикнал е да води както открити сражения, по този начин и обсади на добре предпазени замъци. За да улесни задачата му, Сулайман активизира грамадна войска, която бива съсредоточена в региона на днешния сирийски град ал Баб в така наречен Поле на Дабик. Според изворите, армията наброява над 220 000 души, въпреки действителната й величина да не надвишава 120 000. Въпреки това, армията на Маслама е най-голямото войнство, стъпвало на Балканите от епохи. Паралелите с армията на Ксеркс, поела против Термопилите са много удачни. Отделно от тях, по море е изпратена грамадна ескадра от над 2000 съда, които да подсигурят връзките със сухопътните сили и да ги доставят. Операцията е планувана деликатно и има всички шансове за триумф.

Нещата стартират обещаващо за арабите. Още през 716 ги., те нахлуват в Мала Азия и бързо завземат всички замъци по пътя си, окупирайки южните и западните елементи на полуострова. Маслама избира да зимува в град Сарди, а в това време при него идва стратегът на тематика Анатолия – Лъв Сириеца. Също като Маслама, Лъв е деец, служил правилно на Юстиниян II в Тракия и в следствие пратен в Мала Азия отпред на една от най-ключовите военни области на Източната римска империя. Лъв предлага на Маслама да му даде контингент конници, с които да влезе в Константинопол и по-късно да съобщи града на арабите, признавайки тяхната власт в подмяна на императорската корона. Маслама приема предлагането и Лъв отпътува отпред на 6 000 араби към Тракия. Маслама към този момент предусеща лесната победа и оставя бойците си да прекарат една спокойна зима в релативно топлите провинции край Егейско море.

Константинополска монета с лика на Лъв Сириеца

В самото начало на 717 година, обаче излиза наяве че Лъв е измамил своя съдружник. Арабите не са позволени в Константинопол, само че служат като ефикасна опасност, която разрешава на анатолийския пълководец да седне на трона и да се разгласи за василевс под името Лъв III. Предусещайки яростта на Маслама, новият държател заповядва да се съберат муниции в столицата, да се активизират войските и да се ремонтират укрепленията. Гневът на Маслама не закъснява и през юли, 717 година, арабската войска се трансферира на Балканите през Дарданелите. Маслама разделя войските си на три елементи. Основните сили поемат непосредствено към Константинопол, като частите на Маслама минават последни през Дарданелите. Един корпус е изпратен да обсади Никея, а различен авангарден сегмент, отпред с Ухайда отпътува на север с цел да плячкоса Тракия и да подсигури тила на арабската войска. Тук точно се случва първия повратен миг от акцията, който предрешава бъдещето й. Силите на Ухайда, увлечени в безпроблемния си набег, нахлуват прекомерно надълбоко по долината на р. Тунджа и навлизат в земите, които Юстиниян II е отстъпил на българите – така наречен област Загоре. Българските войски, водени най-вероятно от престолонаследника Кормесий (Тервел по това време е на ок. 65 години – б.а.), наблюдават придвижването на арабите още от навлизането им в Тракия. Нарушаването на границата води до конфликт, евентуално в региона сред Нова и Стара Загора, в резултат на което частите на Ухайда са изцяло разгромени, а българите потеглят на юг. Някъде при започване на август, силите на Кормесий догонват ариергарда на Маслама – ок. 4 000 елитни арабски войни, отпред със самия военачалник и ги нападат. Битката се разиграва в равнините югоизточно от Одрин и води до нова безапелационна победа за българите. Маслама се избавя на косъм и съумява да избяга при главните си сили, а българите го следват по петите.

Гръцки огън

На 15 август, 717 година, арабите въпреки всичко затварят обсадата на византийската столица, укрепявайки своя лагер по всички правила на тогавашното обсадно дело. Едно барикада е издигнато с цел да пази лагера от нападения от византийската столица и още едно е издигнато, с цел да брани тила на армията от българите, които не престават да нападат снабдителните отряди на Маслама. Напредването на есента не носи някакви съществени промени в ситуацията до момента в който в края на септември или началото на октомври, дръзновен набег на византийския флот в действителност унищожава по-голямата част от арабските бойни кораби с потреблението на така наречен гръцки огън. Това съществено затруднява снабдяването на арабската войска както и връзката с частите в Мала Азия.

Зимата на 717/18 година много припомня на онази от 1941/42 година Земята замръзва за три месеца, покрита с пълен пласт сняг. Припасите на арабите свършват и бойците са принудени да ядат отпадъци, трупове и наносите по корабите. Сред обсадители и обсадени плъзва зараза, от която измират хиляди. През пролетта умира Сулайман – главната упоритост зад похода и на негово място на трона идва младият халиф Умар II. Той упорства Маслама да приключи обсадата и да избегне цялостната злополука. Гордият арабски принц отхвърля и даже скрива заповедите на халифа от своите бойци, очаквайки последните подкрепления, пратени от Сулайман преди гибелта му. Те обаче по този начин и не идват, тъй като византийския флот още веднъж прихваща арабските кораби, разгромява ги и ги потапя, а огромна част от християнските коптски екипажи дезертират в работа на василевса. Българите също се завръщат в Тракия и възобновяват акцията на непрекъснат тормоз. Маслама продължава да упорства чак до август 718 година, когато византийците съумяват да разпространят информацията за гибелта на Сулайман измежду арабската войска, а халифът Умар изпраща делегация в лагера с писмо, съгласно което в случай че Маслама откаже да изтегли войските, би трябвало да бъде отстранен от командването. Изчерпал всичките си благоприятни условия и загуби десетки хиляди бойци, гордият военачалник скланя глава пред волята на своя халиф.

Арабите подвигат обсадата на 15 август, тъкмо година след началото й и стартират да се изтеглят към Дарданелите. Оказва се, че ги чака една последна горчива изненада. Армията на Кормесий ги нападна до момента в който се точат в дълга походна колона. Ударът е пагубен, армията е хвърлена в бягство, а над 22 000 са избити от българите, най-малко съгласно хрониката на Теофан Изповедник. Остатъците от армията бягат през Мала Азия назад към арабските земи в Сирия. Твърде горделив и високомерен с цел да признае провалянето, Маслама жертва най-голямата арабска войска, пращана в поход в Европа. Българи и византийци нанасят поредност от пагубни провали на нашествениците и провалят изцяло опита им да слагат под контрола си Константинопол.