Военната история на света е изтъкана от множество подвизи, дръзки

Военната история на света е изтъкана от голям брой подвизи, дръзки офанзиви и обезверени защити. Геройство, смелост и неотстъпчивост в лицето на сигурната крах са измежду тези детайли от разказите за воинските подвизи, с които сме привикнали да обвързваме спомените за отминалите спорове. Войната има и други лица.

Има една страна на военното дело, която най-често може да се назова трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени рядкости, които изумяват както съвременниците, по този начин и идните генерации.

Истината е, че те са не по-малко скъпи за опознаването на нашето минало. В поредност от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без подозрение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл.

Изминали са 78 години, откогато Едуард III е предявил претенциите си към френския трон и е почнал война, която с спирания продължава 116 години. В историята, спорът остава като Стогодишната война (защото Сто и шестнадесет годишната война никак не звучи добре – б.а.). Към оня предопределен миг обаче, нито англичаните, нито французите разсъждават за нея като един общ спор. За съвременниците, обособените етапи на войната, следвани от примирия и мирни контракти, са си обособени войни, посредством които хората от онази ера са следели отминаването на годините. Едва през днешния ден, шест века по-късно, ние можем, от дистанцията на времето, да преглеждаме тази поредност от борби като един повсеместен спор.

Но да се върнем към същината. През 1414 година, Хенри V, младият държател на Англия, взема решение да възобнови своите искания за френския трон.

Причината за това се корени в потребността от стабилизиране на владетелския авторитет. През 1399 година, бащата на Хенри V – Хенри IV идва на власт, сваляйки от престола своя братовчед Ричард II. Така на трона в Лондон сяда нова династия – тази на Ланкастърите, която измества така наречен Йорк – потомците на Черния принц. За да закрепят позициите си, Ланкастърите би трябвало да реализират редица вътрешно и външно-политически триумфи. В самата Англия, Хенри IV и синът му вземат решение да се оправят със съпротивата на уелсците, както и с ликвидирането на така наречен Лолърдска разкол (предшественик на Протестантството и част от вълна от новаторски течения в католицизма от края на XIV и началото на XV век – б.а.). След като реализират обилни триумфи вкъщи, Ланкастърите поглеждат зад граница. Смъртта на Хенри IV през 1413 година води до предаване на щафетата в ръцете на първородния му наследник.

Шарл VI

Когато французите получили настояванията на британския крал, евентуално реакцията им е варирала от прояви на смях, през неразбиране до прям яд. Владетелят на Албиона желал от Франция да му съобщи общо взето цялата западна половина на страната, ситуирана по крайбрежието на Атлантическия океан и Ла Манша. Едновременно с това, Хенри претендирал да му се изплатят 1 600 000 ливри, които останали от откупа на Жан II Добрия след борбата при Креси (1356 г.) и също така да получи ръката на френската принцеса Катерина Валоа (тогава 13 годишна – б.а.) дружно със зестра от още 2 000 000 ливри.

Цяло знамение е, че французите въпреки всичко дават някакъв отговор. Те са съгласни, да предадат на Хенри цялата област Аквитания и зестра от 600 000 ливри за ръката на Катерина. Изглежда в хода на финалните договаряния, френските дипломати не издържали и се пошегували с владетеля на Англия и неговите искания. Честолюбивият Хенри V се разсърдил не на смешка и употребявал цялото си въздействие с цел да склони Лордовете и Общините да го поддържат. През 1415 година, една войска от към 12-15 000 души минала Ла Манша. Това се случва чак през август и за французите наподобява, че експедицията ще бъде цялостен неуспех.

Последвалите събития като че ли удостоверяват тази теза. Месец и половина лишава на англичаните да завладяват дребната цитадела Арфлер. Лагерът им е обзет от дизентерия, а несъответстващата логистика изправя войската пред вероятността да гладуват. За да се до влошат нещата, стартират есенните дъждове, които в допълнение унищожават здравето на бойците на Хенри. Междувременно, французите не си дават необикновен напън. Армията им се събира много мудно и даже не прави опит да избави обсадения Арфлер. В края на септември, крал Шарл VI разполага с едвам 9 000 бойци. Тогава, на 8 октомври, откакто завладява Арфлер, Хенри прави неочакван ход.

Вместо да се отдръпна в Англия за зимата, както е разумно с оглед снабдяването, той взема решение да подкара изтощената си войска към Кале – единствената британска цитадела в северна Франция. В по този начин създалата се обстановка, французите виждат късмет за лесна победа над изтощения зложелател. Свикан е средновековен набор и армията на Шарл скоро се усилва доста, достигайки най-малко 20 000, с евентуално и повече, души. Французите внимателно следват своите съперници и се пробват да ги приклещят без да им дават стълкновение. На 25-ти октомври, двете армии най-сетне застават една против друга. Англичаните са минали 420 километра за 14 дни без съвсем никакво доставяне. Те са изтощени, обезверени и евентуално съществено обезпокоени, защото французите са отрязали опциите им за по-нататъшно оттегляне.

Хенри V

Обратно, френската войска е свежа и добре снабдена, не е измъчвана от дизентерия, а броят на тежката пехота и конница доста надвишава този на англичаните. Хенри е трябвало да остави част от армията си при Арфлер – както за защита, по този начин и тъй като много са негодни за поход. При дребното населено място Аженкур, англичаните разполагат с ок. 9 000 души. Размерът на френските войски остава неизяснен. Според най-занижените оценки, в борбата вземат участие 12 000 французи, съгласно най-завишените – 36 000. Във всеки случай, французите имат съвсем цялостно преимущество пред врага. В обезверен опит да наклони везните с своя изгода, Хенри заповядва на войските си да подсилят позицията си с набити колове, които да забавят вражеските офанзиви. Единствената огромна вяра на краля са не толкоз облечените му в стомана бойци, а огромния брой опитни стрелци с дълги лъкове, ситуирани по фланговете. Хенри се надява те да го спасят и да повторят чудото от Креси, извоювано 61 години по-рано. Това, което французите би трябвало да създадат е, да задържат дейно британския център и да намерят метод за разгромяване на фланговете, след което с по-голямата си войска просто да обкръжат англичаните и да ги разбият.

Вместо да подходят тактически грамотно, френските аристократи (кралят не участва в армията а изпраща водещите си благородници – б.а.) вземат решение да употребяват своето числено преимущество и просто да смажат англичаните. Рицарите са хвърлени в офанзива вид „ парен трен “ право против британските полеви укрепления. Калният терен, породен от непрекъснатите превалявания, забавя настъплението и лишава нужната инерция на офанзивата, а добре позиционираните стрелци с лъкове засипват вражеските коне със смъртоносна градушка от стрели. Тук е значимо да кажем, че самите рицари, облечени в цялостни доспехи, са общо взето недостижими даже за британските дълги лъкове. Именно заради тази причина, стрелците са убивали конете.

Идеята идващите сегменти на войската да бъдат хвърлени в касапницата единствено утежнява нещата. В тази обстановка, бароните на Шарл VI към момента имат късмет да прегрупират войските си и да опитат нещо малко по-конструктивно и свястно. Това още веднъж не се случва, защото всички водачи се включват непосредствено в борбата и губят всякаква вероятност върху бойното поле. През идващите три часа се получава нещо, което много припомня борбата при Кана – по-малобройната войска съумява да затвори фланговете си към своя по-многочислен съперник и да успее да го разгроми. В самия завършек на борбата, страхувайки се че последната не взела участие в сражението френска част – ариергардът също може да се включи в багра, Хенри V заповядва всички предали се и пленени френски бойци и рицари да бъдат избити с изключение единствено на най-висшите аристократи. Така, в границите на към 4 часа, французите губят най-малко 4 000 убити, до момента в който британските загуби не надвишават 500 души.

Армията е на практика дезинтегрирана, а Хенри V стартира да навлиза навътре в страната, насочвайки е към Париж. През идващите четири години, Хенри завзема цяла северна Франция, а през 1420 година, англичаните влизат в Париж. С подписания в Троа кротичък контракт, крал Шарл VI дава на Хенри ръката на щерка си и афишира, че техните деца ще бъдат законните владетели на Англия и Франция. Престолонаследникът – дофинът Шарл (бъдещият Шарл VII) е разгласен за нелегитимен. С един удар, Хенри V като че ли си подсигурява всичко, за което е мечтал през 1414 година