Захарният отиде в Габрово, за да се отърве от Мултигруп
Водите на Захарния - в градската канализация Теч на амоняк изтегля служащи в Захарния Аферата Арабаджиеви: Неплатени налози за 100 милиона
Приватизацията на " Захарен комбинат - Пловдив " е типична договорка за източване на държавни активи в първите години на прехода. Едно от знаковите предприятия под тепетата е продадено за малко над $2 млн., въпреки зестрата му единствено в недвижими парцели да е десетки пъти по-голяма. Наскоро " Марица " описа за договорка с терен от 20 дка край Марица, за който вложителят е платил 3,7 млн. лв., колкото на процедура е цялата цена, на която е добит целият цех. Преди години е изтъргуван и различен сходен терен, на който до неотдавна се разполагаше магазин " Практикер ", а в този момент - " Лидл ". И все пак сдружението разполага с голям имот сред бул. " България " и Марица, който обаче от години се е трансформирал в джунгла, а постройките се разрушават.
От края на предишния век до момента служащите са намалели от 1000 на 170 души, производството е свито да няколко продукта вафли и бисквити, а нищо от залегналите в приватизационния контракт вложения не е изпълнено. През последната година предприятието е приключило с финансова загуба от 2 млн. лв..
Сладостите на „ Захарен комбинат - Пловдив ” са емблема. С шоколадовите бонбони „ Амфора ” и „ Тримонциум ” израстна цяло потомство, потегли и второ. Марките са толкоз именити и работещи, че съперници даже пробват да ги имитират. Преди повече от 15 години софийска компания отнесе 26 бона санкция за това, че е употребила непозволено част от марките. Имитаторът бе заловен в крачка, защото пловдивският цех има над 60 марки, а всички опаковки на артикули са предпазени и като промишлени дизайни. Наскоро пък чаени бисквити скараха Захарния комбинат с „ Победа ” - Бургас. В жалбата си до Комисия за защита на конкуренцията от пловдивската захарна фабрика настояват, че през 2003 година първи са записали марката " Чаени ", а 7 години по-късно бургаският им съперник записал собствен бранд - " Чаени бисквити ". Комисия за защита на конкуренцията обаче не откри реплика и подмамване на потребителите.
Извън тези дребни новинки от индустриалното дружество, на което е кръстен цялостен квартал в Пловдив, не излиза нищо. Дори и след спецакцията по адрес на семейството на Ветко Арабаджиев за данъчни закононарушения и пране на пари.
ГОЛЯМА ХАПКА
Захарният комбинат несъмнено не е перлата в империята му, само че с цел да се докопа до него, Ветко Арабаджиев много се потруди. Както излиза наяве от следствието на прокуратурата, усилието очевидно си е коствало, тъй като точно през комбината семейството е въртяла кухите обороти, с цел да точи десетки милиони Данък добавена стойност.
Приватизацията на фабриката бе оповестена още през 1996 година. По това време Арабаджиев към този момент е натрупал опит в характерния бизнес, защото още по време на соца разнася пакетирани артикули в Търговия на едро. В зората на демокрацията пък съобразителният млад мъж се впуска в частната самодейност. Наема магазин, по-късно дискотека, следва регистрацията на компанията „ В и К комерс ", която се занимава точно с пакетиране на захар. Очевидно обаче прохождащият предприемач се движи в добра среда и има авторитетни другари. Любопитна връзка още от ранните му години се появява около една от компаниите му - " Екофрут ", където съучастник е компанията " Мила " ЕООД, представлявана от брачната половинка на Георги Гергов - Вили. Семейство Гергови дружно с Арабаджиев са измежду учредителите на " Захарен комбинат Кристал ", което е основано за да приватизира " Кристал-91 " ЕООД - правоприемник на Захарен комбинат " Васил Коларов ". /Отваряме скоба, с цел да уточним, че от 2007 година сдружението към този момент се споделя „ Захарен комбинат Пловдив ”/. Георги Гергов обаче излиза от договорката още в зародиша и на негово място идва Илия Павлов. Слуховете носят, че при старта на приватизацията Арабаджиев не е имал нужните пари и по тази причина е потърсил съдружничество с Мултигруп, а корпорацията е платила съвсем цялата сума от 2 милиона щатски $. Чрез свои компании двамата сътрудници държат по 49.5%, останалият 1% се има от Петко Моравенов, шеф на завода. Арабаджиев считал, че държи прикрит коз с Моравенов, защото с изключение на другарство преди време ги свързвал и общ бизнес -във компанията " Бул енд Шугар ко. ".
ИГРА НА НЕРВИ
Съдружието на Мултигруп с пловдивския предприемач обаче очевидно не върви по ноти. Става ясно, че Илия Павлов обмисля да смени ръководството на завода и да се отърве от колегата си. Конфликтът избухва със страшна мощ на акционерно заседание в края на март 2001 година. Събранието е cвикaнo скрито, в oтcъcтвиeтo нa Beткo Apaбaджиeв, с концепцията той да се в профил от управлението. Окръжният съд в Пловдив не вписва това решение, само че Апелативният съд го утвърждава след тъжба на акционерите Петко Моравенов и Илия Павлов. Арабаджиев обаче има потребен ход - блокира действието със особено извадена обезпечителна заповед. Лагерите към този момент искрено са два. През април месец 2001 акционерни събрания има безусловно през пет дни. На 5 април при падащ кворум в отсъствието на Илия Павлов се гласоподава анулация на всички досегашни решения на Съвета на шефовете, изваждат се компаниите на Илия Павлов BMM и MG Finanсе Establishment. Взема се и решение седалището на Захарен комбинат-Пловдив да бъде преместено в Габрово с претекст да се усъвършенства дистрибуцията на продукцията в северната част на страната. /За протокола - седалището на сдружението се връща назад в Пловдив чак след гибелта на Илия Павлов през 2005 година./ На 10 април, на идващото акционерно заседание, има всеизвестен скандал сред двата лагера. Илия Павлов прави различно заседание в същата зала, на което се избра Петко Моравенов за ръководител на директорския съвет на предприятието и за изпълнителен шеф. Нещо сходно се случва и на паралелното заседание - Ветко Арабаджиев е гласуван за ръководител на съвета на шефовете и за изпълнителен шеф. И внезапно, обратно на всички упования, развръзката идва напълно естествено. Историята и до момента мълчи за какво, по кое време и по какъв начин, само че Мултигруп непринудено се отхвърлят от предприятието. Според клюки държавното управление на Иван Костов е натиснало корпорацията да напусне полесражението.
МG кopпopaция ce oттeгля oт Зaxapния кoмбинaт, публично оповестяват от там. Cпopeд тяx Beткo Apaбaджиeв дeйcтвa кaтo eднoличeн coбcтвeник и във вpeдa нa aкциoнepитe. Oт cвoя cтpaнa Apaбaджиeв твъpди, чe cъaкциoнepитe мy иcкaт дa oвлaдeят зaвoдa, зa дa гo paзпpoдaдaт нa чacти. B кoмбинaтa paбoтят нaд 1000 дyши.
ШАРЕНИ ФИНАНСИ
Сега списъчният състав на захарна фабрика е 180 души, сочат данните за 2017 година в системата Дакси. Също толкоз са били и през по-миналата година. Съвсем не толкоз идентични обаче са финансовите резултати на компанията. 2017 година е завършила на загуба от 2.381 млн. лв., 2016-а е с дребна облага от 20 хиляди лв.. През 2015 година Захарната още веднъж е на минус /загубата е 501 хиляди/, а година по-рано - на облага от 2061 хиляди. При това, чистите доходи от продажби през упоменатите години не се разграничават кой знае какъв брой, варират сред 6 и 7 милиона лв.. И в случай че финансовите данни на компанията са шарени, то още по-колоритно наподобяват парцелите. Дейността на сдружението се реализира в парцели в Пловдив, Созопол и на Елените, се споделя в Годишния финансов доклад за 2017.
Преди по-малко от месец частен правосъден реализатор разгласи за продажба над 130 дка парцел в село Емона, благосъстоятелност на " Захарен комбинат - Пловдив ”. Искът е от физическо лице, а началната цена за празния имот е 4.3 млн. лева с Данък добавена стойност.
НЕОСЪЩЕСТВЕНИ ПЛАНОВЕ
Преди 10 години Захарен комбинат имаше ясни проекти да се намеси и в строителството в Пловдив. Комбинатът имаше имот от 10 декара сред ул. ”Менделеев ” и бул. ”Източен ” в днешния комплекс " Колодрума ", където трябваше да се появи бизнес комплекс „ Виктория гардънс ”. Имотът бе завещан от компания " В А Комерс ", която пък го бе получила съвсем безплатно от общината против уговорката Ветко Арабаджиев да устоя женския отбор на баскетболния " Академик ". Спонсорството не бе дълго, само че пък теренът остана вечно частен. До реализация на концепцията за жилищния комплекс обаче по този начин и не се стигна, а градежът даже не беше стартират. Официалната версия беше, че финансовата рецесия от 2008 година е стопирала капиталовите планове. Теренът към този момент е продаден на друга строителна компания от града.
А КЪДЕ Е ВЕТКО
Ветко Арабаджиев в никакъв случай не е попадал публично във фирмените каузи на Захарния комбинат. В момента офшорната компания „ Лавена ” ООД - Белиз, държи 99,996% от капитала, останалите са на физически лица. Дружеството има Съвет на шефовете и се съставлява от години от Петьо Стойков. Между другото, отново той бе назначен за изпълнителен шеф на „ Красива Марица ”АД -дружеството, което по концепция на Ветко Арабаджиев трябваше да е публично-частно партньорство за реката да стане туристическа атракция.
От Търговския указател е видно единствено, че синът на Арабаджиев - Вълчо, е участвал в Борда на шефовете от 2008 до 2012 г.
Приватизацията на " Захарен комбинат - Пловдив " е типична договорка за източване на държавни активи в първите години на прехода. Едно от знаковите предприятия под тепетата е продадено за малко над $2 млн., въпреки зестрата му единствено в недвижими парцели да е десетки пъти по-голяма. Наскоро " Марица " описа за договорка с терен от 20 дка край Марица, за който вложителят е платил 3,7 млн. лв., колкото на процедура е цялата цена, на която е добит целият цех. Преди години е изтъргуван и различен сходен терен, на който до неотдавна се разполагаше магазин " Практикер ", а в този момент - " Лидл ". И все пак сдружението разполага с голям имот сред бул. " България " и Марица, който обаче от години се е трансформирал в джунгла, а постройките се разрушават.
От края на предишния век до момента служащите са намалели от 1000 на 170 души, производството е свито да няколко продукта вафли и бисквити, а нищо от залегналите в приватизационния контракт вложения не е изпълнено. През последната година предприятието е приключило с финансова загуба от 2 млн. лв..
Сладостите на „ Захарен комбинат - Пловдив ” са емблема. С шоколадовите бонбони „ Амфора ” и „ Тримонциум ” израстна цяло потомство, потегли и второ. Марките са толкоз именити и работещи, че съперници даже пробват да ги имитират. Преди повече от 15 години софийска компания отнесе 26 бона санкция за това, че е употребила непозволено част от марките. Имитаторът бе заловен в крачка, защото пловдивският цех има над 60 марки, а всички опаковки на артикули са предпазени и като промишлени дизайни. Наскоро пък чаени бисквити скараха Захарния комбинат с „ Победа ” - Бургас. В жалбата си до Комисия за защита на конкуренцията от пловдивската захарна фабрика настояват, че през 2003 година първи са записали марката " Чаени ", а 7 години по-късно бургаският им съперник записал собствен бранд - " Чаени бисквити ". Комисия за защита на конкуренцията обаче не откри реплика и подмамване на потребителите.
Извън тези дребни новинки от индустриалното дружество, на което е кръстен цялостен квартал в Пловдив, не излиза нищо. Дори и след спецакцията по адрес на семейството на Ветко Арабаджиев за данъчни закононарушения и пране на пари.
ГОЛЯМА ХАПКА
Захарният комбинат несъмнено не е перлата в империята му, само че с цел да се докопа до него, Ветко Арабаджиев много се потруди. Както излиза наяве от следствието на прокуратурата, усилието очевидно си е коствало, тъй като точно през комбината семейството е въртяла кухите обороти, с цел да точи десетки милиони Данък добавена стойност.
Приватизацията на фабриката бе оповестена още през 1996 година. По това време Арабаджиев към този момент е натрупал опит в характерния бизнес, защото още по време на соца разнася пакетирани артикули в Търговия на едро. В зората на демокрацията пък съобразителният млад мъж се впуска в частната самодейност. Наема магазин, по-късно дискотека, следва регистрацията на компанията „ В и К комерс ", която се занимава точно с пакетиране на захар. Очевидно обаче прохождащият предприемач се движи в добра среда и има авторитетни другари. Любопитна връзка още от ранните му години се появява около една от компаниите му - " Екофрут ", където съучастник е компанията " Мила " ЕООД, представлявана от брачната половинка на Георги Гергов - Вили. Семейство Гергови дружно с Арабаджиев са измежду учредителите на " Захарен комбинат Кристал ", което е основано за да приватизира " Кристал-91 " ЕООД - правоприемник на Захарен комбинат " Васил Коларов ". /Отваряме скоба, с цел да уточним, че от 2007 година сдружението към този момент се споделя „ Захарен комбинат Пловдив ”/. Георги Гергов обаче излиза от договорката още в зародиша и на негово място идва Илия Павлов. Слуховете носят, че при старта на приватизацията Арабаджиев не е имал нужните пари и по тази причина е потърсил съдружничество с Мултигруп, а корпорацията е платила съвсем цялата сума от 2 милиона щатски $. Чрез свои компании двамата сътрудници държат по 49.5%, останалият 1% се има от Петко Моравенов, шеф на завода. Арабаджиев считал, че държи прикрит коз с Моравенов, защото с изключение на другарство преди време ги свързвал и общ бизнес -във компанията " Бул енд Шугар ко. ".
ИГРА НА НЕРВИ
Съдружието на Мултигруп с пловдивския предприемач обаче очевидно не върви по ноти. Става ясно, че Илия Павлов обмисля да смени ръководството на завода и да се отърве от колегата си. Конфликтът избухва със страшна мощ на акционерно заседание в края на март 2001 година. Събранието е cвикaнo скрито, в oтcъcтвиeтo нa Beткo Apaбaджиeв, с концепцията той да се в профил от управлението. Окръжният съд в Пловдив не вписва това решение, само че Апелативният съд го утвърждава след тъжба на акционерите Петко Моравенов и Илия Павлов. Арабаджиев обаче има потребен ход - блокира действието със особено извадена обезпечителна заповед. Лагерите към този момент искрено са два. През април месец 2001 акционерни събрания има безусловно през пет дни. На 5 април при падащ кворум в отсъствието на Илия Павлов се гласоподава анулация на всички досегашни решения на Съвета на шефовете, изваждат се компаниите на Илия Павлов BMM и MG Finanсе Establishment. Взема се и решение седалището на Захарен комбинат-Пловдив да бъде преместено в Габрово с претекст да се усъвършенства дистрибуцията на продукцията в северната част на страната. /За протокола - седалището на сдружението се връща назад в Пловдив чак след гибелта на Илия Павлов през 2005 година./ На 10 април, на идващото акционерно заседание, има всеизвестен скандал сред двата лагера. Илия Павлов прави различно заседание в същата зала, на което се избра Петко Моравенов за ръководител на директорския съвет на предприятието и за изпълнителен шеф. Нещо сходно се случва и на паралелното заседание - Ветко Арабаджиев е гласуван за ръководител на съвета на шефовете и за изпълнителен шеф. И внезапно, обратно на всички упования, развръзката идва напълно естествено. Историята и до момента мълчи за какво, по кое време и по какъв начин, само че Мултигруп непринудено се отхвърлят от предприятието. Според клюки държавното управление на Иван Костов е натиснало корпорацията да напусне полесражението.
МG кopпopaция ce oттeгля oт Зaxapния кoмбинaт, публично оповестяват от там. Cпopeд тяx Beткo Apaбaджиeв дeйcтвa кaтo eднoличeн coбcтвeник и във вpeдa нa aкциoнepитe. Oт cвoя cтpaнa Apaбaджиeв твъpди, чe cъaкциoнepитe мy иcкaт дa oвлaдeят зaвoдa, зa дa гo paзпpoдaдaт нa чacти. B кoмбинaтa paбoтят нaд 1000 дyши.
ШАРЕНИ ФИНАНСИ
Сега списъчният състав на захарна фабрика е 180 души, сочат данните за 2017 година в системата Дакси. Също толкоз са били и през по-миналата година. Съвсем не толкоз идентични обаче са финансовите резултати на компанията. 2017 година е завършила на загуба от 2.381 млн. лв., 2016-а е с дребна облага от 20 хиляди лв.. През 2015 година Захарната още веднъж е на минус /загубата е 501 хиляди/, а година по-рано - на облага от 2061 хиляди. При това, чистите доходи от продажби през упоменатите години не се разграничават кой знае какъв брой, варират сред 6 и 7 милиона лв.. И в случай че финансовите данни на компанията са шарени, то още по-колоритно наподобяват парцелите. Дейността на сдружението се реализира в парцели в Пловдив, Созопол и на Елените, се споделя в Годишния финансов доклад за 2017.
Преди по-малко от месец частен правосъден реализатор разгласи за продажба над 130 дка парцел в село Емона, благосъстоятелност на " Захарен комбинат - Пловдив ”. Искът е от физическо лице, а началната цена за празния имот е 4.3 млн. лева с Данък добавена стойност.
НЕОСЪЩЕСТВЕНИ ПЛАНОВЕ
Преди 10 години Захарен комбинат имаше ясни проекти да се намеси и в строителството в Пловдив. Комбинатът имаше имот от 10 декара сред ул. ”Менделеев ” и бул. ”Източен ” в днешния комплекс " Колодрума ", където трябваше да се появи бизнес комплекс „ Виктория гардънс ”. Имотът бе завещан от компания " В А Комерс ", която пък го бе получила съвсем безплатно от общината против уговорката Ветко Арабаджиев да устоя женския отбор на баскетболния " Академик ". Спонсорството не бе дълго, само че пък теренът остана вечно частен. До реализация на концепцията за жилищния комплекс обаче по този начин и не се стигна, а градежът даже не беше стартират. Официалната версия беше, че финансовата рецесия от 2008 година е стопирала капиталовите планове. Теренът към този момент е продаден на друга строителна компания от града.
А КЪДЕ Е ВЕТКО
Ветко Арабаджиев в никакъв случай не е попадал публично във фирмените каузи на Захарния комбинат. В момента офшорната компания „ Лавена ” ООД - Белиз, държи 99,996% от капитала, останалите са на физически лица. Дружеството има Съвет на шефовете и се съставлява от години от Петьо Стойков. Между другото, отново той бе назначен за изпълнителен шеф на „ Красива Марица ”АД -дружеството, което по концепция на Ветко Арабаджиев трябваше да е публично-частно партньорство за реката да стане туристическа атракция.
От Търговския указател е видно единствено, че синът на Арабаджиев - Вълчо, е участвал в Борда на шефовете от 2008 до 2012 г.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ