.JPG?s=145126?13:27:57)
Фискалният съвет: Правителството помпа инфлацията с политиките си, държавният дълг расте много интензивно
Водещо предизвикателство пред българската стопанска система е ускореният ритъм на повишаване на цените. Изключително сериозен риск от още по-силно ускорение на инфлацията предпоставят желанията на държавното управление да организира нападателна политика за повишение на приходите и проциклична фискална политика, предизвестява Фискалният съвет в си след разбор на проектозакона за държавния бюджет за 2022 година, обновената средносрочна бюджетна прогноза за 2022-2024 година, макроикономическата прогноза и Стратегията за ръководство на държавния дълг в интервала 2022-2024 година - оповестени от Министерството на финансите.
Заложените политики слагат страната ни пред риска да влезе в процедура по свръхдефицит. Под въпрос е и графикът за влизането ни в еврозоната. Темповете на повишаване на държавния дълг са " прекомерно интензивни ".
Очакванията за действителен напредък през 2022 година наподобяват прекомерно оптимистични и държавното управление не изяснява по какъв начин тъкмо ще се случи той. Брутният вътрешен продукт е плануван неопределено, а това компрометира всички фискални разбори и оценки, които се базират на него (включително присъединяване на страната в икономиката; равнището на държавния дълг; размера на дефицита). Не е ясно за какво упованията на Европейската комисия и на Министерството на финансите за действителния напредък са оценени от последното като " сходни " поради отклонението от 17% сред тях (0,7 прочие п. при база от 4,1%), разясняват от Съвета.
Четирите макроикономически прогнози на МФ в границите на четири месеца също озадачават финансистите и те слагат въпроса за точността на моделите за прогнозиране. Неясно е какво постанова планирането занапред на актуализация, от която ще следва, че така и така забавеният бюджет ще бъде изпълняван единствено няколко месеца.
Становището в елементи
Съветът излага мнението си в 35 страници, които стартират с акцент върху забавеното създаване на бюджета. То се аргументира с нуждата от време новото държавно управление да сформира обстоен проект за осъществяване на заложените политики, само че в документите липсва подробна информация в редица връзки - написа в мнението, подписано от ръководителя на Съвета проф. доктор Борис Грозданов.
Заявката на държавното управление е бюджетът да бъде одобрен преди края на март и част от ограниченията да влязат в действие от 1 април. Планира се обаче актуализация в средата на годината, без да е ясно какви условия я постановат. Това опонира на съществени правила при ръководството на обществените финанси – резистентност, предвидимост, бистрота, предизвестява ФС.
На Фискалния съвет са дадени по-малко от два работни дни, с цел да се запознае, проучва информацията и сформира мнение. Това е извънредно незадоволително за изчерпателен разбор, всеобхватно и аргументирано мнение. Изключително късият интервал за координиране компрометира прозрачността по отношение на заложените политики и финансовите параметри за реализирането им, акцентират оттова.
Макроикономическа рамка
Очакванията за макроикономическото развиване в пандемията са несигурни, поради което ФС предлага по-често актуализиране и дава за образец Европейска комисия, която разгласява четири прогнози - зимна, пролетна, лятна и есенна. Традиционно българското финансово министерство изготвя такива два пъти годишно - напролет и през есента. Това, което се случва през последните четири месеца в министерството обаче демонстрира бурна и безредна активност.
" В изискванията на пандемия и изключително през 2021 година тя (прогнозата) закупи непредвидим темперамент - отбелязва ФС. - Пролетната прогноза беше оповестена през юли, средносрочна по този начин и не беше показана за координиране. Конвергентната стратегия се базира съвсем напълно на обновената средносрочна бюджетна прогноза от есента на 2020 година Същевременно през октомври (в осъществяване на бюджетната процедура) беше оповестена есенна макроикономическа прогноза. Тя не послужи като база за бюджетната прогноза, тъй като последната още веднъж не беше показана. През ноември беше оповестена обновена есенна макроикономическа прогноза, която също се оказа необвързана с бюджетен документ. През декември беше показана трета версия, върху която се базираше препоръчаният от служебното държавно управление бюджет (впоследствие отдръпнат с всички съпътстващи документи в това число прогнозата). С оферти през януари бюджет за 2022 година от постоянното държавно управление е оповестена и идната поредна (четвърта) макроикономическа прогноза. За разлика от останалите три, тя не е разгърната в цялостен разбор, а само са показани единствено основните параметри в една-единствена страница. Липсата на задълбочена и разширена обосновка е мъчно обяснима поради съществуването на три сходни документа от предходните три месеца, както и спомагателното време, отделено за създаване на бюджета.
Разработването на четири прогнози в границите на четири поредни месеца, и то с оглед закъснялата пролетна прогноза за 2021 година и скоро идната пролетна прогноза 2022 година слага под въпрос уместността на настоящите сега практики за прогнозиране в Министерството на финансите. Незначителните отклонения не биха обусловили нуждата от публикуването на обособен документ, а обилни отклонения през всеки месец в нескончаем интервал от време провокира подозрения по отношение на точността на моделите за прогнозиране. "
Твърде честото актуализиране на прогнозите е нежелателно, тъй като намалява предвидимостта, вместо да я покачва, означават от Съвета.
Брутният вътрешен продукт и инфлацията
Индикаторите от водещо значение са Брутният вътрешен продукт и инфлацията, заради което анализът се концентрира върху тях.
Номиналният размер на Брутният вътрешен продукт за 2021 година е оценен на 130 614 млн. лева С оглед динамичността на растежа на тримесечна база, промените в другите показатели и фискални параметри като данъчните доходи, Съветът счита, че тази оценка е подценена. Очакванията за действителен напредък през 2022 година наподобяват прекомерно оптимистични - отбелязва той. Ако номиналната стойност на Брутният вътрешен продукт за 2021 година е по-висока от заложената в прогнозата, е допустимо реализиране на упованието за 2022 година – 143 024 млн. лева
" Неточното прогнозиране на Брутният вътрешен продукт компрометира всички следващи фискални разбори и оценки, които се базират на него. Надценяването на Брутният вътрешен продукт да вземем за пример води до подценяване на основни знаци като: присъединяване на страната в стопанската система (като % от БВП); равнището на държавния дълг; размера на недостига и така нататък Не е ясно за какво упованията на Европейската комисия и на Министерството на финансите за действителния напредък са оценени от последното като " сходни " поради отклонението от 17% сред тях (0,7 прочие п. при база от 4,1%) ", се споделя в мнението.
Оптимистичното прогнозиране би могло да се аргументира с проектите на държавното управление да насърчи растежа, допускат финансистите, само че не излиза наяве по какъв начин тъкмо ще се случи това. За растежа се разчита главно на обществени вложения, при които се залага доста повишаване. Макар и на по-високи равнища по отношение на 2021 година, в действителност те ще доближат сходни на предпандемичните стойности, предвижда ФС. В същото време, този съставен елемент на Брутният вътрешен продукт обичайно се характеризира с висока неправилност при планирането. Обикновено вложенията остават в забележителна степен неосъществени.
През 2023 година обаче още веднъж се разчита този съставен елемент да се прояви като мотор на растежа. Въпреки това икономическото развиване се планува да се забави до 3,7%. Подобни равнища на напредък са извънредно незадоволителни, тъй че да обезпечат стремежи ритъм на конвергенция. При актуалните условия пред вложенията съществуват два водещи риска, съгласно Съвета. Първият е обвързван с Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ). Липсва бистрота по отношение на дейностите по ревизирането му и не може да се предвижда с висока степен на сигурност какъв брой време ще отнеме одобряването му от Европейска комисия. Вторият риск се отнася до по-бавния развой за осъществяване на вложения, който е обвързван с създаването и одобряването на планове. Тези действия нормално се забавят, а държавното управление към този момент оповести планове да осъществя промени в направени планове.
Водещо предизвикателство пред българската стопанска система е ускореният ритъм на повишаване на цените, предизвестява ФС. Инфлацията в България надвишава тази в Европейски Съюз и еврозоната. Ако плануваните вложения бъдат осъществени, те ще доведат до в допълнение повишение на възнагражденията на наетите и на инфлацията. Намеренията на държавното управление да организира нападателна политика за повишение на приходите и проциклична фискална политика предпоставят извънредно сериозен риск от още по-силното ù ускорение. ФС поддържа политиките за повишение на приходите, само че показва, че в актуалните условия забележителното изпреварване на техния растеж по отношение на този на продуктивността на труда в допълнение ще способства за повишение на цените. Подобни ограничения ще забавят възобновяване на заетостта, което и сега изостава.
Заложената фискална политика – с високи равнища на държавните разноски, на недостига и на дълговото финансиране, е изявено проинфлационна. Провеждането на проинфлационна фискална политика в условия на възходящи равнища на цените обуславя значителен риск пред България за спазването на критерия за ценова непоклатимост, заради което заплашва участието на България в еврозоната при оповестения график. В допълнение, високите равнища на инфлация предпоставят и забележителен риск от угнетяване на действителния напредък. Повишаването на цените допуска отрицателно въздействие върху потреблението.
Фискална рамка (2022-2024)
До настоящата година България преизпълняваше средносрочната си бюджетна цел за структурния недостиг, която е избрана на -1% от Брутният вътрешен продукт. През 2022 година прогнозата е за съществено утежняване на структурния баланс до -3,3%, без да се вземат поради фискалните ограничения за преодоляване на последствията от пандемията. Още по-висок систематичен недостиг се планува и през 2023 година
Пандемията от COVID-19 се отрази и на развиването на евентуалния ритъм на икономическо развиване. Потенциалният Брутният вътрешен продукт забави растежа си от 2,6% през 2019 година до 1,7% през 2020 година Очакванията са през тази година той да нарасне с 2% и наклонността за ускоряващо развиване да продължи, като през 2023 година МФ планува 3% растеж. Прогнозите са по-оптимистични от упованията в миналогодишната средносрочна бюджетна прогноза. Предвижданията за действителен стопански напредък в границите на 4,8% за 2022 година се основават на изключителното влияние на растежа в обществените вложения.
Балансови правила
Поради ниския размер на консолидирания дълг на бранш " Държавно ръководство " (под 40% от БВП) се приема, че средносрочната бюджетна цел (СБЦ) на България за интервала на оценената средносрочна бюджетна прогноза е -1% от Брутният вътрешен продукт. За изчисляването на структурния баланс значително значение има размерът на така наречен еднократни ограничения. През 2022 година се възнамерява внезапно утежняване на структурния бюджетен баланс, което съгласно изчисленията на Фискалния съвет възлиза на 5,6 пр.п. Бюджетната политика за прогнозния интервал трайно минава от систематичен остатък към структурни дефицити. Преминава се от рестриктивна фискална политика към сериозна фискална агресия.
През целия планиран интервал се възнамерява систематичен недостиг над избраната средносрочна бюджетна цел. Предвижда се в края на интервала той да се свие до 3,2% от Брутният вътрешен продукт, което е доста над ограничаването от 1%.
През 2022 година са планувани 2 269 млн. лева за ограничения срещу COVID-19 (1,7% от БВП). 102 млн. лева от тях са за добавки към пенсиите, за които държавното управление поема ангажимент да се включат в базата на пенсионния приход, надлежно да придобият непрекъснат темперамент. Промяната ще изключи тези разноски от обсега на еднократните разноски, което би довело до отклоняване от откритото фискалното предписание през 2020 и 2021 година
Съгласно член 24 от Закона за обществените финанси (ЗПФ) възможно е несъблюдение на средносрочната бюджетна цел за структурния недостиг на годишна основа при изключителни условия и при изискване, че непостигането ѝ е в размер, който не заплашва устойчивостта на обществените финанси. Съветът акцентира, че дерогацията е използвана за 2022 година, само че от 2023 година се чака да се възвърне действието на правилото. Това значи, че за 2023 година и 2024 година България ще бъде в нарушаване.
Фискалният съвет смята, че смяната в структурния бюджетен баланс за 2022 година е прекомерно огромна. На фона на предстоящо икономическо развиване няма справедлива нужда от подобен сериозен фискален тласък върху стопанската система.
Дефицит на бранш " Държавно ръководство " и касово салдо
Съгласно ЗПФ задачата за салдото на бранш " Държавно ръководство " е нулево или позитивно салдо. Дефицитът на бранш " Държавно ръководство " на годишна основа не може да надвишава 3% от Брутният вътрешен продукт. Допускат се изключения при изключителни условия, за каквото се смята пандемията от COVID-19. Така от 2020 година насам дефицитът надвишава ограничаването.
За 2022 година е плануван най-високият недостиг - 5,5% от Брутният вътрешен продукт. През 2023 година дефицитът също е отвън правилото (3,6% от БВП), което е " значителен проблем ". Дерогацията на правилото е дейна през 2022 година, само че се чака през 2023 година страните членки да се придържат към фискалните ограничавания. В подобен случай през 2023 година страната ни ще влезе в процедура по свръхдефицит, предизвестява Фискалният съвет и предлага преразглеждане на бюджетните прогнози за 2023 година и понижаване на планувания недостиг на бранш " Държавно ръководство " до 3% от Брутният вътрешен продукт. Недопускането на по-голям от 3% от Брутният вътрешен продукт недостиг е и един от критериите за доближаване, който България би трябвало да съблюдава, с цел да се причисли към еврозоната, припомня Съветът.
Балансът на бранш " Държавно ръководство " остава негативен през целия плануван интервал. Забелязва се и съществено отклоняване през 2021 и 2022 година в стойностите за недостига със и без разноски за COVID-19.
На равнище КФП също не се планува нулево или позитивно салдо до края на интервал. През 2022 година и 2023 година дефицитът по КФП надвишава 3% от Брутният вътрешен продукт, което е възможно при изключителни условия. Това значи, че проектите на държавното управление са разчетени при продължение на изключителната конюнктура, обвързвана с пандемията, и през 2023 година " Едва при започване на 2022 година сходен метод наподобява голословен ", отбелязва ФС.
Разходни правила
Правило за дял на разноските в Брутният вътрешен продукт е национално, заложено в ЗПФ, и цели да ограничи размера на обществения бранш до 40% от Брутният вътрешен продукт.
До 2021 година общите бюджетни разноски по КФП са в границите на ограничаването от 40% от Брутният вътрешен продукт. След това те трайно се откриват над тази граница. За настоящата година са планувани разноски над 44% от Брутният вътрешен продукт, а след приспадане на разноските по сметките за средства от Европейски Съюз, те са навръх границата от 40%. Според Фискалния съвет такова обмисляне – на ръба на фискалното предписание – крие сериозен риск за неговото съблюдаване, още повече, че упованията за размера на Брутният вътрешен продукт са по-скоро оптимистични.
Управление на дълга
Номиналният размер на консолидирания дълг на бранш " Държавно ръководство " към края на всяка година не може да надвишава 60% от Брутният вътрешен продукт, според член 29 от ЗПФ. Това е и едно от главните условия на Пакта за непоклатимост и напредък. Независимо от неподходящата динамичност на относителния дял на консолидирания дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт, индикаторът резервира стойности надалеч под оптимално референтната стойност на Маастрихтския критерии за конвергенция от 60% и на дълговото фискално предписание. Въпреки това в предишни мнения Фискалният съвет неколкократно означи, че темповете на повишаването му от началото на пандемията са прекомерно интензивни.
От средата на 2021 година както в международен, по този начин и в народен проект се следи интензивно възобновяване на стопанската система. С оглед на тези условия поемането на дълг следва да бъде задълбочено аргументирано, акцентира Съветът.
В проектобюджета за 2022 година се предвижда в номинална стойност консолидираният дълг на бранш " Държавно ръководство " да доближи 37 665 млн. лева в края на 2022 година (26,3% от БВП), 43 441 млн. лева за 2023 година (28,6% от БВП) и 48 741 млн. лева за 2024 година (30,3% от БВП). Размерът на държавния дълг резервира малко по-ниско равнище от 29,3%. Според прогнозните данни делът на консолидирания дълг на бранш " Държавно ръководство " ще нарасне до 30,3% от Брутният вътрешен продукт в края на 2024 година (48,7 милиарда лева.) – или 4 пр.п. общо за 2023 година и 2024 година по отношение на 1 прочие п. в изискванията на пандемия през 2021 година За планувания тригодишен интервал 2022-2024 година нарастването в размера на консолидирания държавен дълг възлиза на повече от 15 милиарда лева
Приходни политики
Приходите от косвени налози се усилват с 11% или с към 2 милиарда лева, за което принос има и продължаващото покачване на инфлацията. Само от Данък добавена стойност нарастването на приходите е съвсем 14% през 2022 година Основният риск в това направление е, че продължаващото повишаване на цените може да понижи потреблението. Делът на директните налози трайно и доста надвишава този на косвените в резултат на плануваната политика за повишение на приходите през прогнозния интервал. По този метод се осъществя смяна в структурата на данъчните доходи. При социално- и здравноосигурителните вноски през 2022 година е заложено нарастване с 8,7% в резултат на повишението на минималната заплата до 710 лева и на оптималния застрахователен приход до 3 400 лева
Ако се изолират други въздействия, в известна степен ограниченията ще доведат до отрицателен резултат върху приходите от налози върху облагата (вследствие на увеличението на разноските за труд). От увеличението на минималната заплата ще последва повишение и на приходите от налога върху приходите на физическите лица, а от растежа на оптималния застрахователен приход – намаляване на същите. Като се регистрира предстоящата наклонност за повишаване на приходите, при приходите от ДДФЛ се залага покачване със 7,8% през 2022 година, а при налозите върху облагата – 13,3%.
Провежданата политика по повишение на приходите е належащо да бъде съобразена с динамичността при продуктивността на труда, отбелязва ФС. Когато първият параметър сензитивно изпреварва втория – изключително в условия на възходящи цени, поражда спомагателен проинфлационен напън. В комбиниране с пандемията и енергийната рецесия повишението на възнагражденията с ритъм, превишаващ продуктивността на труда, би изправил редица по-силно наранени бизнеси пред банкрути. Неблагоприятното съответствие сред тези два параметъра попречва понижаването на безработицата. Като положителна мярка ФС прави оценка повишението на акцизите за тютюневите произведения.
Разходни политики
През 2022 година държавните разноски ще доближат 44% от Брутният вътрешен продукт по отношение на 43,1% за 2021 година Разходите на касова основа, свързани с превъзмогване на последствията от пандемията от COVID-19 през 2021 година, възлизат на 6,66 милиарда лева и образуват 5,1% от Брутният вътрешен продукт. През 2022 година плануваните разноски за Коронавирус ограничения са 2,3 милиарда лева (1,6% от БВП).
През 2021 година пандемията е имала доста по-голямо фискално влияние, само че през 2022 година тя не е причина за плануваното нарастване на държавните разноски с близо 7 милиарда лева в номинално изражение, показва ФС.
За трите години сумарното нарастване на държавните разноски е над 13 милиарда лева В края на интервала те ще бъдат близо 70 милиарда лева Планираните разноски по КФП единствено за 2022 година възлизат на 63 154 млн. лева, което по отношение на предстоящото осъществяване на разноските за 2021 година съставлява растеж от 6 909 млн. лева или повече от 12%.
Планираният растеж на разноските е изпреварващ по отношение на упования растеж на приходите (9,4%), което задълбочава бюджетния недостиг от 3,9 до 5,9 милиарда лева Растеж, учреден на вложения и утихване на инфлацията, ще докара до в допълнение закъснение на приходите по отношение на разноските. Основната причина за експанзията е желанието на държавното управление да подтиква икономическия напредък с обществени вложения. Забележителен е плануваният растеж на финансовите разноски със 117% по отношение на 2021 година или с 4,5 милиарда лева Така техния дял в Брутният вътрешен продукт ще се удвои и ще доближи 5,8%. Тенденцията продължава и през идващите две години, когато делът им надвишава 7% от Брутният вътрешен продукт.
Фискалният съвет смята, че изпреварващият растеж на разноските по отношение на този на приходите ще окаже мощно изразен проинфлационен резултат предвид на макроикономическата обстановка и етапа на икономическия цикъл. Относно осъществяването на разноските, Съветът има запаси във връзка с плануваните финансови разноски. Прогнозата за тях наподобява " амбициозна ", макар че като последна година за асимилиране на средства по програмния интервал 2014-2020 година може да се чака известно ускорение.
Съветът предлага на МФ да предприеме законови промени за въвеждането на финансово бюджетиране, настрана от това на настоящите разноски. Към сегашния миг мъчно може да се проучват финансовите разноски без информация какви планове са планувани за реализация и на какъв стадий е проектирането им - отбелязва той.
С 68% по отношение на 2021 година порастват разноските за прехрана. Не излиза наяве какви са аргументите за това фрапантно нарастване с 3,5 милиарда лева МФ следва да даде спомагателна аргументация за тези прогнози, пишат финансистите от Съвета. Продължават да се усилват и социалноосигурителните разноски, които образуват съвсем 40% от всички. Те се усилват с 1,6 милиарда лева или 7%, откакто през 2021 година бележат растеж от 19%. През идващите две години е планувано нарастване с по към 1,5 милиарда лева годишно на разноските на социално-осигурителните фондове. Въпреки че в плановете за 2022 година единствено 102 млн. лева са спомагателните разноски за пенсионни добавки за първите 6 месеца на 2022 година, общата им сума е 852 млн. лева – както е посочено 750 млн. лева са заделени по сметка за непознати средства през 2021 година
Същият метод за заделяне на средства по сметка за непознати средства от миналата година е прибавен и за 931,5 млн. лева за подкрепяне на бизнеса в региона на енергетиката. " Фискалният съвет смята, че потреблението на сметките за непознати средства като " каса " за отклонение на средства в един регистриран интервал, с които ще се покриват бъдещи разноски, зараждащи в различен регистриран интервал, е мощно порочно. В случая правилата за настоящо начисляване и за съпоставимост на приходите и разноските (т.е. на касова и начислена основа) се ползват едностранчиво за заобикаляне на одобрените правила и положителните практики ", се споделя в мнението.
Данните демонстрират задържане във връзка с разноските за личен състав, които за тригодишния интервал се усилват сумарно с 512 млн. лева (4%) и доближават до 13,7 милиарда лева през 2024 година Единствено за педагогическите експерти е планувано нарастване на възнагражденията през 2022 година
Допълнителни разноски, свързани с Коронавирус рецесията
Оценката на държавното управление за тези разноски през 2021 година е в границите на 6 659 млн. лева, а за 2022 година сумата възлиза на 2 269 млн. лева През 2023 година те понижават до 467 млн. лева (0,3% от БВП), а за 2024 година въобще не се плануват такива. Представена е детайлна разбивка на разноските единствено за 2022 година, само че на тези за 2023 година също следва да бъде дадена такава, написа Съветът. Пакетът от ограничения, свързани с COVID-19 през 2022 година, включва ограничения за поддръжка на бизнеса в размер на 853 млн. лева, 598 млн. лева подкрепяне на органите, които са натоварени с преодоляване на пандемията, както и ограничения за поддръжка на семействата в размер на 817,5 млн. лева
Фискалният съвет предложи да се изготви експлицитна нормативна наредба за категоризирането на избран разход като относим или не към пандемията от COVID-19 и последствията от нея. Подчертава се нуждата от това, защото е видно, че забележителна част от миналогодишните ограничения (пенсионните добавки) трансформираха характера си от краткотрайни към непрекъснати разноски такива и бяха включени в базовия приход на пенсионерите.
Анализът на темпа на изменение на разноските по функционалности демонстрира, че измежду целите при разходните политики в бюджета за 2022 година са икономическите действия и услуги, жилищното строителство, БКС и запазване на околната среда, културата и спорта, опазването на здравето.
От показаните данни в графиката е видно, че за интервала 2022-2024 година се възнамерява следното:
• Увеличение на държавните разноски с 1,1 пр.п. по отношение на 2021 г.;
• Увеличаване на разноските по функционалност " Икономически действия и услуги " от 6,1% през 2021 година до 7,4% от Брутният вътрешен продукт през 2024 г.;
• Въпреки номиналното нарастване на разноските за обществено подкрепяне и грижи, техния дял в Брутният вътрешен продукт намалява;
• опазване на разноските за обучение на ниво от 4,5% от БВП;
• Увеличение на разноските за опазване на здравето през 2022 година до 5,8% от Брутният вътрешен продукт и последователното им понижаване до 5,2% от Брутният вътрешен продукт.
Източник: Offnews
Заложените политики слагат страната ни пред риска да влезе в процедура по свръхдефицит. Под въпрос е и графикът за влизането ни в еврозоната. Темповете на повишаване на държавния дълг са " прекомерно интензивни ".
Очакванията за действителен напредък през 2022 година наподобяват прекомерно оптимистични и държавното управление не изяснява по какъв начин тъкмо ще се случи той. Брутният вътрешен продукт е плануван неопределено, а това компрометира всички фискални разбори и оценки, които се базират на него (включително присъединяване на страната в икономиката; равнището на държавния дълг; размера на дефицита). Не е ясно за какво упованията на Европейската комисия и на Министерството на финансите за действителния напредък са оценени от последното като " сходни " поради отклонението от 17% сред тях (0,7 прочие п. при база от 4,1%), разясняват от Съвета.
Четирите макроикономически прогнози на МФ в границите на четири месеца също озадачават финансистите и те слагат въпроса за точността на моделите за прогнозиране. Неясно е какво постанова планирането занапред на актуализация, от която ще следва, че така и така забавеният бюджет ще бъде изпълняван единствено няколко месеца.
Становището в елементи
Съветът излага мнението си в 35 страници, които стартират с акцент върху забавеното създаване на бюджета. То се аргументира с нуждата от време новото държавно управление да сформира обстоен проект за осъществяване на заложените политики, само че в документите липсва подробна информация в редица връзки - написа в мнението, подписано от ръководителя на Съвета проф. доктор Борис Грозданов.
Заявката на държавното управление е бюджетът да бъде одобрен преди края на март и част от ограниченията да влязат в действие от 1 април. Планира се обаче актуализация в средата на годината, без да е ясно какви условия я постановат. Това опонира на съществени правила при ръководството на обществените финанси – резистентност, предвидимост, бистрота, предизвестява ФС.
На Фискалния съвет са дадени по-малко от два работни дни, с цел да се запознае, проучва информацията и сформира мнение. Това е извънредно незадоволително за изчерпателен разбор, всеобхватно и аргументирано мнение. Изключително късият интервал за координиране компрометира прозрачността по отношение на заложените политики и финансовите параметри за реализирането им, акцентират оттова.
Макроикономическа рамка
Очакванията за макроикономическото развиване в пандемията са несигурни, поради което ФС предлага по-често актуализиране и дава за образец Европейска комисия, която разгласява четири прогнози - зимна, пролетна, лятна и есенна. Традиционно българското финансово министерство изготвя такива два пъти годишно - напролет и през есента. Това, което се случва през последните четири месеца в министерството обаче демонстрира бурна и безредна активност.
" В изискванията на пандемия и изключително през 2021 година тя (прогнозата) закупи непредвидим темперамент - отбелязва ФС. - Пролетната прогноза беше оповестена през юли, средносрочна по този начин и не беше показана за координиране. Конвергентната стратегия се базира съвсем напълно на обновената средносрочна бюджетна прогноза от есента на 2020 година Същевременно през октомври (в осъществяване на бюджетната процедура) беше оповестена есенна макроикономическа прогноза. Тя не послужи като база за бюджетната прогноза, тъй като последната още веднъж не беше показана. През ноември беше оповестена обновена есенна макроикономическа прогноза, която също се оказа необвързана с бюджетен документ. През декември беше показана трета версия, върху която се базираше препоръчаният от служебното държавно управление бюджет (впоследствие отдръпнат с всички съпътстващи документи в това число прогнозата). С оферти през януари бюджет за 2022 година от постоянното държавно управление е оповестена и идната поредна (четвърта) макроикономическа прогноза. За разлика от останалите три, тя не е разгърната в цялостен разбор, а само са показани единствено основните параметри в една-единствена страница. Липсата на задълбочена и разширена обосновка е мъчно обяснима поради съществуването на три сходни документа от предходните три месеца, както и спомагателното време, отделено за създаване на бюджета.
Разработването на четири прогнози в границите на четири поредни месеца, и то с оглед закъснялата пролетна прогноза за 2021 година и скоро идната пролетна прогноза 2022 година слага под въпрос уместността на настоящите сега практики за прогнозиране в Министерството на финансите. Незначителните отклонения не биха обусловили нуждата от публикуването на обособен документ, а обилни отклонения през всеки месец в нескончаем интервал от време провокира подозрения по отношение на точността на моделите за прогнозиране. "
Твърде честото актуализиране на прогнозите е нежелателно, тъй като намалява предвидимостта, вместо да я покачва, означават от Съвета.
Брутният вътрешен продукт и инфлацията
Индикаторите от водещо значение са Брутният вътрешен продукт и инфлацията, заради което анализът се концентрира върху тях.
Номиналният размер на Брутният вътрешен продукт за 2021 година е оценен на 130 614 млн. лева С оглед динамичността на растежа на тримесечна база, промените в другите показатели и фискални параметри като данъчните доходи, Съветът счита, че тази оценка е подценена. Очакванията за действителен напредък през 2022 година наподобяват прекомерно оптимистични - отбелязва той. Ако номиналната стойност на Брутният вътрешен продукт за 2021 година е по-висока от заложената в прогнозата, е допустимо реализиране на упованието за 2022 година – 143 024 млн. лева
" Неточното прогнозиране на Брутният вътрешен продукт компрометира всички следващи фискални разбори и оценки, които се базират на него. Надценяването на Брутният вътрешен продукт да вземем за пример води до подценяване на основни знаци като: присъединяване на страната в стопанската система (като % от БВП); равнището на държавния дълг; размера на недостига и така нататък Не е ясно за какво упованията на Европейската комисия и на Министерството на финансите за действителния напредък са оценени от последното като " сходни " поради отклонението от 17% сред тях (0,7 прочие п. при база от 4,1%) ", се споделя в мнението.
Оптимистичното прогнозиране би могло да се аргументира с проектите на държавното управление да насърчи растежа, допускат финансистите, само че не излиза наяве по какъв начин тъкмо ще се случи това. За растежа се разчита главно на обществени вложения, при които се залага доста повишаване. Макар и на по-високи равнища по отношение на 2021 година, в действителност те ще доближат сходни на предпандемичните стойности, предвижда ФС. В същото време, този съставен елемент на Брутният вътрешен продукт обичайно се характеризира с висока неправилност при планирането. Обикновено вложенията остават в забележителна степен неосъществени.
През 2023 година обаче още веднъж се разчита този съставен елемент да се прояви като мотор на растежа. Въпреки това икономическото развиване се планува да се забави до 3,7%. Подобни равнища на напредък са извънредно незадоволителни, тъй че да обезпечат стремежи ритъм на конвергенция. При актуалните условия пред вложенията съществуват два водещи риска, съгласно Съвета. Първият е обвързван с Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ). Липсва бистрота по отношение на дейностите по ревизирането му и не може да се предвижда с висока степен на сигурност какъв брой време ще отнеме одобряването му от Европейска комисия. Вторият риск се отнася до по-бавния развой за осъществяване на вложения, който е обвързван с създаването и одобряването на планове. Тези действия нормално се забавят, а държавното управление към този момент оповести планове да осъществя промени в направени планове.
Водещо предизвикателство пред българската стопанска система е ускореният ритъм на повишаване на цените, предизвестява ФС. Инфлацията в България надвишава тази в Европейски Съюз и еврозоната. Ако плануваните вложения бъдат осъществени, те ще доведат до в допълнение повишение на възнагражденията на наетите и на инфлацията. Намеренията на държавното управление да организира нападателна политика за повишение на приходите и проциклична фискална политика предпоставят извънредно сериозен риск от още по-силното ù ускорение. ФС поддържа политиките за повишение на приходите, само че показва, че в актуалните условия забележителното изпреварване на техния растеж по отношение на този на продуктивността на труда в допълнение ще способства за повишение на цените. Подобни ограничения ще забавят възобновяване на заетостта, което и сега изостава.
Заложената фискална политика – с високи равнища на държавните разноски, на недостига и на дълговото финансиране, е изявено проинфлационна. Провеждането на проинфлационна фискална политика в условия на възходящи равнища на цените обуславя значителен риск пред България за спазването на критерия за ценова непоклатимост, заради което заплашва участието на България в еврозоната при оповестения график. В допълнение, високите равнища на инфлация предпоставят и забележителен риск от угнетяване на действителния напредък. Повишаването на цените допуска отрицателно въздействие върху потреблението.
Фискална рамка (2022-2024)
До настоящата година България преизпълняваше средносрочната си бюджетна цел за структурния недостиг, която е избрана на -1% от Брутният вътрешен продукт. През 2022 година прогнозата е за съществено утежняване на структурния баланс до -3,3%, без да се вземат поради фискалните ограничения за преодоляване на последствията от пандемията. Още по-висок систематичен недостиг се планува и през 2023 година
Пандемията от COVID-19 се отрази и на развиването на евентуалния ритъм на икономическо развиване. Потенциалният Брутният вътрешен продукт забави растежа си от 2,6% през 2019 година до 1,7% през 2020 година Очакванията са през тази година той да нарасне с 2% и наклонността за ускоряващо развиване да продължи, като през 2023 година МФ планува 3% растеж. Прогнозите са по-оптимистични от упованията в миналогодишната средносрочна бюджетна прогноза. Предвижданията за действителен стопански напредък в границите на 4,8% за 2022 година се основават на изключителното влияние на растежа в обществените вложения.
Балансови правила
Поради ниския размер на консолидирания дълг на бранш " Държавно ръководство " (под 40% от БВП) се приема, че средносрочната бюджетна цел (СБЦ) на България за интервала на оценената средносрочна бюджетна прогноза е -1% от Брутният вътрешен продукт. За изчисляването на структурния баланс значително значение има размерът на така наречен еднократни ограничения. През 2022 година се възнамерява внезапно утежняване на структурния бюджетен баланс, което съгласно изчисленията на Фискалния съвет възлиза на 5,6 пр.п. Бюджетната политика за прогнозния интервал трайно минава от систематичен остатък към структурни дефицити. Преминава се от рестриктивна фискална политика към сериозна фискална агресия.
През целия планиран интервал се възнамерява систематичен недостиг над избраната средносрочна бюджетна цел. Предвижда се в края на интервала той да се свие до 3,2% от Брутният вътрешен продукт, което е доста над ограничаването от 1%.
През 2022 година са планувани 2 269 млн. лева за ограничения срещу COVID-19 (1,7% от БВП). 102 млн. лева от тях са за добавки към пенсиите, за които държавното управление поема ангажимент да се включат в базата на пенсионния приход, надлежно да придобият непрекъснат темперамент. Промяната ще изключи тези разноски от обсега на еднократните разноски, което би довело до отклоняване от откритото фискалното предписание през 2020 и 2021 година
Съгласно член 24 от Закона за обществените финанси (ЗПФ) възможно е несъблюдение на средносрочната бюджетна цел за структурния недостиг на годишна основа при изключителни условия и при изискване, че непостигането ѝ е в размер, който не заплашва устойчивостта на обществените финанси. Съветът акцентира, че дерогацията е използвана за 2022 година, само че от 2023 година се чака да се възвърне действието на правилото. Това значи, че за 2023 година и 2024 година България ще бъде в нарушаване.
Фискалният съвет смята, че смяната в структурния бюджетен баланс за 2022 година е прекомерно огромна. На фона на предстоящо икономическо развиване няма справедлива нужда от подобен сериозен фискален тласък върху стопанската система.
Дефицит на бранш " Държавно ръководство " и касово салдо
Съгласно ЗПФ задачата за салдото на бранш " Държавно ръководство " е нулево или позитивно салдо. Дефицитът на бранш " Държавно ръководство " на годишна основа не може да надвишава 3% от Брутният вътрешен продукт. Допускат се изключения при изключителни условия, за каквото се смята пандемията от COVID-19. Така от 2020 година насам дефицитът надвишава ограничаването.
За 2022 година е плануван най-високият недостиг - 5,5% от Брутният вътрешен продукт. През 2023 година дефицитът също е отвън правилото (3,6% от БВП), което е " значителен проблем ". Дерогацията на правилото е дейна през 2022 година, само че се чака през 2023 година страните членки да се придържат към фискалните ограничавания. В подобен случай през 2023 година страната ни ще влезе в процедура по свръхдефицит, предизвестява Фискалният съвет и предлага преразглеждане на бюджетните прогнози за 2023 година и понижаване на планувания недостиг на бранш " Държавно ръководство " до 3% от Брутният вътрешен продукт. Недопускането на по-голям от 3% от Брутният вътрешен продукт недостиг е и един от критериите за доближаване, който България би трябвало да съблюдава, с цел да се причисли към еврозоната, припомня Съветът.
Балансът на бранш " Държавно ръководство " остава негативен през целия плануван интервал. Забелязва се и съществено отклоняване през 2021 и 2022 година в стойностите за недостига със и без разноски за COVID-19.
На равнище КФП също не се планува нулево или позитивно салдо до края на интервал. През 2022 година и 2023 година дефицитът по КФП надвишава 3% от Брутният вътрешен продукт, което е възможно при изключителни условия. Това значи, че проектите на държавното управление са разчетени при продължение на изключителната конюнктура, обвързвана с пандемията, и през 2023 година " Едва при започване на 2022 година сходен метод наподобява голословен ", отбелязва ФС.
Разходни правила
Правило за дял на разноските в Брутният вътрешен продукт е национално, заложено в ЗПФ, и цели да ограничи размера на обществения бранш до 40% от Брутният вътрешен продукт.
До 2021 година общите бюджетни разноски по КФП са в границите на ограничаването от 40% от Брутният вътрешен продукт. След това те трайно се откриват над тази граница. За настоящата година са планувани разноски над 44% от Брутният вътрешен продукт, а след приспадане на разноските по сметките за средства от Европейски Съюз, те са навръх границата от 40%. Според Фискалния съвет такова обмисляне – на ръба на фискалното предписание – крие сериозен риск за неговото съблюдаване, още повече, че упованията за размера на Брутният вътрешен продукт са по-скоро оптимистични.
Управление на дълга
Номиналният размер на консолидирания дълг на бранш " Държавно ръководство " към края на всяка година не може да надвишава 60% от Брутният вътрешен продукт, според член 29 от ЗПФ. Това е и едно от главните условия на Пакта за непоклатимост и напредък. Независимо от неподходящата динамичност на относителния дял на консолидирания дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт, индикаторът резервира стойности надалеч под оптимално референтната стойност на Маастрихтския критерии за конвергенция от 60% и на дълговото фискално предписание. Въпреки това в предишни мнения Фискалният съвет неколкократно означи, че темповете на повишаването му от началото на пандемията са прекомерно интензивни.
От средата на 2021 година както в международен, по този начин и в народен проект се следи интензивно възобновяване на стопанската система. С оглед на тези условия поемането на дълг следва да бъде задълбочено аргументирано, акцентира Съветът.
В проектобюджета за 2022 година се предвижда в номинална стойност консолидираният дълг на бранш " Държавно ръководство " да доближи 37 665 млн. лева в края на 2022 година (26,3% от БВП), 43 441 млн. лева за 2023 година (28,6% от БВП) и 48 741 млн. лева за 2024 година (30,3% от БВП). Размерът на държавния дълг резервира малко по-ниско равнище от 29,3%. Според прогнозните данни делът на консолидирания дълг на бранш " Държавно ръководство " ще нарасне до 30,3% от Брутният вътрешен продукт в края на 2024 година (48,7 милиарда лева.) – или 4 пр.п. общо за 2023 година и 2024 година по отношение на 1 прочие п. в изискванията на пандемия през 2021 година За планувания тригодишен интервал 2022-2024 година нарастването в размера на консолидирания държавен дълг възлиза на повече от 15 милиарда лева
Приходни политики
Приходите от косвени налози се усилват с 11% или с към 2 милиарда лева, за което принос има и продължаващото покачване на инфлацията. Само от Данък добавена стойност нарастването на приходите е съвсем 14% през 2022 година Основният риск в това направление е, че продължаващото повишаване на цените може да понижи потреблението. Делът на директните налози трайно и доста надвишава този на косвените в резултат на плануваната политика за повишение на приходите през прогнозния интервал. По този метод се осъществя смяна в структурата на данъчните доходи. При социално- и здравноосигурителните вноски през 2022 година е заложено нарастване с 8,7% в резултат на повишението на минималната заплата до 710 лева и на оптималния застрахователен приход до 3 400 лева
Ако се изолират други въздействия, в известна степен ограниченията ще доведат до отрицателен резултат върху приходите от налози върху облагата (вследствие на увеличението на разноските за труд). От увеличението на минималната заплата ще последва повишение и на приходите от налога върху приходите на физическите лица, а от растежа на оптималния застрахователен приход – намаляване на същите. Като се регистрира предстоящата наклонност за повишаване на приходите, при приходите от ДДФЛ се залага покачване със 7,8% през 2022 година, а при налозите върху облагата – 13,3%.
Провежданата политика по повишение на приходите е належащо да бъде съобразена с динамичността при продуктивността на труда, отбелязва ФС. Когато първият параметър сензитивно изпреварва втория – изключително в условия на възходящи цени, поражда спомагателен проинфлационен напън. В комбиниране с пандемията и енергийната рецесия повишението на възнагражденията с ритъм, превишаващ продуктивността на труда, би изправил редица по-силно наранени бизнеси пред банкрути. Неблагоприятното съответствие сред тези два параметъра попречва понижаването на безработицата. Като положителна мярка ФС прави оценка повишението на акцизите за тютюневите произведения.
Разходни политики
През 2022 година държавните разноски ще доближат 44% от Брутният вътрешен продукт по отношение на 43,1% за 2021 година Разходите на касова основа, свързани с превъзмогване на последствията от пандемията от COVID-19 през 2021 година, възлизат на 6,66 милиарда лева и образуват 5,1% от Брутният вътрешен продукт. През 2022 година плануваните разноски за Коронавирус ограничения са 2,3 милиарда лева (1,6% от БВП).
През 2021 година пандемията е имала доста по-голямо фискално влияние, само че през 2022 година тя не е причина за плануваното нарастване на държавните разноски с близо 7 милиарда лева в номинално изражение, показва ФС.
За трите години сумарното нарастване на държавните разноски е над 13 милиарда лева В края на интервала те ще бъдат близо 70 милиарда лева Планираните разноски по КФП единствено за 2022 година възлизат на 63 154 млн. лева, което по отношение на предстоящото осъществяване на разноските за 2021 година съставлява растеж от 6 909 млн. лева или повече от 12%.
Планираният растеж на разноските е изпреварващ по отношение на упования растеж на приходите (9,4%), което задълбочава бюджетния недостиг от 3,9 до 5,9 милиарда лева Растеж, учреден на вложения и утихване на инфлацията, ще докара до в допълнение закъснение на приходите по отношение на разноските. Основната причина за експанзията е желанието на държавното управление да подтиква икономическия напредък с обществени вложения. Забележителен е плануваният растеж на финансовите разноски със 117% по отношение на 2021 година или с 4,5 милиарда лева Така техния дял в Брутният вътрешен продукт ще се удвои и ще доближи 5,8%. Тенденцията продължава и през идващите две години, когато делът им надвишава 7% от Брутният вътрешен продукт.
Фискалният съвет смята, че изпреварващият растеж на разноските по отношение на този на приходите ще окаже мощно изразен проинфлационен резултат предвид на макроикономическата обстановка и етапа на икономическия цикъл. Относно осъществяването на разноските, Съветът има запаси във връзка с плануваните финансови разноски. Прогнозата за тях наподобява " амбициозна ", макар че като последна година за асимилиране на средства по програмния интервал 2014-2020 година може да се чака известно ускорение.
Съветът предлага на МФ да предприеме законови промени за въвеждането на финансово бюджетиране, настрана от това на настоящите разноски. Към сегашния миг мъчно може да се проучват финансовите разноски без информация какви планове са планувани за реализация и на какъв стадий е проектирането им - отбелязва той.
С 68% по отношение на 2021 година порастват разноските за прехрана. Не излиза наяве какви са аргументите за това фрапантно нарастване с 3,5 милиарда лева МФ следва да даде спомагателна аргументация за тези прогнози, пишат финансистите от Съвета. Продължават да се усилват и социалноосигурителните разноски, които образуват съвсем 40% от всички. Те се усилват с 1,6 милиарда лева или 7%, откакто през 2021 година бележат растеж от 19%. През идващите две години е планувано нарастване с по към 1,5 милиарда лева годишно на разноските на социално-осигурителните фондове. Въпреки че в плановете за 2022 година единствено 102 млн. лева са спомагателните разноски за пенсионни добавки за първите 6 месеца на 2022 година, общата им сума е 852 млн. лева – както е посочено 750 млн. лева са заделени по сметка за непознати средства през 2021 година
Същият метод за заделяне на средства по сметка за непознати средства от миналата година е прибавен и за 931,5 млн. лева за подкрепяне на бизнеса в региона на енергетиката. " Фискалният съвет смята, че потреблението на сметките за непознати средства като " каса " за отклонение на средства в един регистриран интервал, с които ще се покриват бъдещи разноски, зараждащи в различен регистриран интервал, е мощно порочно. В случая правилата за настоящо начисляване и за съпоставимост на приходите и разноските (т.е. на касова и начислена основа) се ползват едностранчиво за заобикаляне на одобрените правила и положителните практики ", се споделя в мнението.
Данните демонстрират задържане във връзка с разноските за личен състав, които за тригодишния интервал се усилват сумарно с 512 млн. лева (4%) и доближават до 13,7 милиарда лева през 2024 година Единствено за педагогическите експерти е планувано нарастване на възнагражденията през 2022 година
Допълнителни разноски, свързани с Коронавирус рецесията
Оценката на държавното управление за тези разноски през 2021 година е в границите на 6 659 млн. лева, а за 2022 година сумата възлиза на 2 269 млн. лева През 2023 година те понижават до 467 млн. лева (0,3% от БВП), а за 2024 година въобще не се плануват такива. Представена е детайлна разбивка на разноските единствено за 2022 година, само че на тези за 2023 година също следва да бъде дадена такава, написа Съветът. Пакетът от ограничения, свързани с COVID-19 през 2022 година, включва ограничения за поддръжка на бизнеса в размер на 853 млн. лева, 598 млн. лева подкрепяне на органите, които са натоварени с преодоляване на пандемията, както и ограничения за поддръжка на семействата в размер на 817,5 млн. лева
Фискалният съвет предложи да се изготви експлицитна нормативна наредба за категоризирането на избран разход като относим или не към пандемията от COVID-19 и последствията от нея. Подчертава се нуждата от това, защото е видно, че забележителна част от миналогодишните ограничения (пенсионните добавки) трансформираха характера си от краткотрайни към непрекъснати разноски такива и бяха включени в базовия приход на пенсионерите.
Анализът на темпа на изменение на разноските по функционалности демонстрира, че измежду целите при разходните политики в бюджета за 2022 година са икономическите действия и услуги, жилищното строителство, БКС и запазване на околната среда, културата и спорта, опазването на здравето.
От показаните данни в графиката е видно, че за интервала 2022-2024 година се възнамерява следното:
• Увеличение на държавните разноски с 1,1 пр.п. по отношение на 2021 г.;
• Увеличаване на разноските по функционалност " Икономически действия и услуги " от 6,1% през 2021 година до 7,4% от Брутният вътрешен продукт през 2024 г.;
• Въпреки номиналното нарастване на разноските за обществено подкрепяне и грижи, техния дял в Брутният вътрешен продукт намалява;
• опазване на разноските за обучение на ниво от 4,5% от БВП;
• Увеличение на разноските за опазване на здравето през 2022 година до 5,8% от Брутният вътрешен продукт и последователното им понижаване до 5,2% от Брутният вътрешен продукт.
Източник: Offnews
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ