Водещият на Тази сутрин Антон Хекимян е роден през 1984

...
Водещият на Тази сутрин Антон Хекимян е роден през 1984
Коментари Харесай

Антон Хекимян: Още години наред ще има място за политика в сутрешния блок

Водещият на " Тази заран " Антон Хекимян е роден през 1984 година в Стара Загора. Зодия Близнаци. Завършва Журналистика в Софийския университет и стартира да работи в bTV oще като първокурсник. Стартира като стажант и кореспондент в утринния блок, а от 4 години е негов главен водещ. С Антон беседваме за това парещ ли е столът на водещия, по какъв начин усеща 109-тата позиция на свободата на словото, кои са най-трудните му посетители и какво желае да види в предаването отсега нататък.

- Ти евентуално си индивидът, който всяка заран споделя „ Добро утро “ на най-вече българи. Какво е чувството да задаваш дневния ред на феновете?

- Да, може би най-често споделям „ Добро утро “ измежду всичките си сътрудници. И доста държа да пожелая " Добро утро " и " Хубав ден " на хората, тъй като когато го правиш с позитивизъм, с чисто сърце, се предава през екрана. А като отговорност е извънредно тежко – би трябвало да посочиш значимите събития, за които хората ще приказват през целия ден, които ще продължат да се препредават през новинарските уеб сайтове или ще влязат в новините на нашата телевизия. Три часа ефир всеки ден концентрира доста сила и върху мен самия, и върху екипа на предаването.

Не виждам на себе си като на човек, който задава дневния ред на хората, не се одобрявам за последна инстанция. Напротив, фенът е този, който би трябвало да отсъди, откакто сме му показали няколко гледни точки.

- Как се чувстваш в стола на водещия в страна, която е класирана на 109-о място по независимост на словото?

- Напоследък беше известна една фраза, че корупцията е единствено чувство. Нещата в България доста постоянно са такива – опитваме се да ги оправдаваме със субективни отзиви или позиции, даже на непознати фактори, които извън следят средата.

Мога да кажа, че работя на едно място, на което никой не ми е споделил „ Няма да питаш “, „ Няма да каниш “, или „ Няма да се занимаваш с тази тематика, тъй като ще засегнем нечий интерес “. Напротив, вършим тъкмо противоположното и това се вижда ясно.
Често се разяснява дали утринният блок би трябвало да е естрада на политическите тематики. Успяхме да наложим нашия утринен блок като естрада, където всеки значим проблем може да бъде показан, в него да бъдат сблъскани разнообразни хора и те да знаят, че няма нещо, което ще им бъде спестено. Без ненужно да ги смачкваш. Напротив, идва политикът при теб, пускаш фрагмент от неговия критик, от нещо, което няма да му е комфортно да разяснява. И повярвай ми, доста хора дълго време не са идвали по-късно. Но най-важното е, че след няколко месеца се връщат, тъй като са разбрали, че сме постъпили правилно с тях, без значение, че нищо не им е било спестено.



- Смяташ ли, че мястото на политиката и тежките тематики е в утринния блок? Този модел се наложи у нас, само че в този момент Българска национална телевизия да вземем за пример дава знак, че ще направи опит да промени наличието заран към по-леки тематики.

- Това с годините съумя да стане метод на основаване на вести. Да, от известно време се наслагва мнението, че заран не е време за политика, единствено че ние сме малко по-особени като народ. За да го наложим този модел, значи той работи. И второ, че има потребност от него. Често – изключително по-младите хора – споделят, че заран не гледат телевизия. Да, ти не гледаш телевизия заран, само че когато след това си на телефона или преносимия компютър си, в новинарските организации, в OFFNews, да кажем, виждаш тематиките, които са били сутринта. Ти неизбежно следваш тази логичност на нещата. Правим и доста други тематики отвън политиката. Но да, считам, че заран още години наред ще има място за политически тематики, тъй като хората се вълнуват и считат, че от политиците зависи смяната. Доколко е по този начин, е тематика на различен метафизичен диалог.

- Политиците ли са най-трудните ти посетители?

- Не бих споделил. По-скоро, според от обстановката, от време на време има доста неуместни моменти за тях, когато не желаят да се появяват в медиите. Или пък идват и се надяват нещо да не ги питаме, само че ние ги питаме, несъмнено. Но има една друга група посетители, които не са толкоз постоянно под прожекторите на медиите. Те се тормозят даже да дойдат в студиото, само че казусът, по който могат да бъдат потребни, е настоящ. Тях би трябвало да ги спечелиш с доверие. Вдигаш персонално телефона и им казваш: „ Елате, ще си приказваме за това и това, няма от какво да се притеснявате. “

Много от политиците не са желали да идват в разнообразни обстановки просто тъй като се надяват, че след третия ден на публичния напън нещата ще позаглъхнат…



Снимка: bTV

- Имаш ли другари измежду политиците?

- Гледам да вардя отдалеченост. Дори да ги поканвам персонално от време на време, всичко си остава до такава степен. „ Добър ден, здравейте, ще дойдете ли? “ Трябва да съм равно далечен от всички. Има доста публицистични излъчвания, където сътрудниците могат да си разрешат и коментар. Аз не мога. Смятам, че концентрацията на внимание към утринните блокове е толкоз огромна, че всяко едно клатушкане може да се изтълкува в неверна посока. С екипа доста пъти сме си говорили, че добре свършената работа е, когато и едните не са удовлетворени, и другите не са удовлетворени. Което значи, че не сме удовлетворили никого. Гледаме да пазим тази линия. Работата на журналиста не е неговият събеседник да си тръгне удовлетворен.

- Имаш ли персонална формула по какъв начин да превключваш от тематика в тематика?

- Не обичам да се героизирам. Понякога е комплицирано и по тази причина си мисля, че с цел да вършиш тази работа, в действителност би трябвало да ти е забавно. Не във всяка тематика може да си на 100 или даже на 90% в нея, само че фенът тряба да бъде уверен в това, че тематиката е значима и си заслужава да бъде чута.



На турне с част от екипа на предаването Снимка: Личен списък

От репортерските ми години постоянно съм бил в утринен блок и съм правил най-различни тематики – от следствия през ромските гета до хорото на Йордановден. В България нормално сме привикнали публицистите да са профилирани в нещо. Аз не избрах да се профилирам, тъй като този по-широк набор идва по-скоро от моя темперамент. Превключването, за което ме питаш, е отново резултат от това. Аз съм седнал, подготвил съм се по тематиката, знам акцентите от предходния диалог. Да не приказваме, че едно предаване се трансформира и по време на ефир. Понякога в границите на пет минути водиш диалог, сътрудниците ти оповестяват за изключително събитие, ти би трябвало да прекъснеш диалога, да съобщиш изключителната вест и да проведеш, да кажем, телефонно изявление. Човек би трябвало да е реактивен. 90% от предаването го вършим без аутокю. Преките ми включвания като кореспондент в утринния блок са ме създали кадърен да трансферира от една тематика на друга. Почти през целия ден съм в малкия екран дружно с сътрудниците от блока, тъй като моята роля не е някой да ми приготви предаването и да ми изпрати най-после сюжета. Нямаме сюжет, единствено ред на тематиките.

- Случвало ли ти се е да изпаднеш в суматоха по време на ефир?

- В суматоха не. По-скоро помня тези изключителни ефири, свързани със зачестилите атентати в Европа преди година-две. Като Ница. Трябваше да реагираме изключително, да се събудим през нощта и да каним посетители. Помня, че един от стресовите моменти беше по какъв начин Искра Владимирова, изпълнителният продуцент на предаването, ми звъни в 2 ч през нощта и споделя, че има атентат в Ница. Бяха ми пратили клипче. В дрямка видях фрагментите и мислех, че всичко е филм. Останало ми е като драскотина в съзнанието за метода, по който ти се разсънвам, вземам душ и стартирам да се обаждам на хората. Защото знам, че ефирът на другия ден би трябвало да е напълно друг. И да, звъня на някого в 2 часа. Звънял съм... И нямам различен вид. Това е част от работата ни. Както и това, че всеки ден би трябвало да ставам доста рано заран. За мен не е мъжество. Напротив, харесва ми. Дава ми адреналин. При това доста сериозна доза очевидно, с цел да ми харесва 4 години по-късно.

- Преминават ли се съгласно теб границите на професионализма при отразяването на трагични събития? Последният мотив да се дискутира това бе при злополуката на автомагистрала " Тракия ".

- Преди всичко, не е редно да се обобщава – „ медиите вършат това “, „ малките екрани вършат това “… Всеки поотделно носи отговорност за метода, по който е отразил, което и да е събитие. По мотив злополуката, гледах включванията на нашия сътрудник Емо Митев, който дойде първи на мястото на събитието. Понякога е доста елементарно да се приказва в профил или с членове и точки от Етичния кодекс на медиите. Когато гледах това включване, си споделих: " Леле, нека единствено не се види някой от умрелите. " Защото се говореше за жертви, само че в този миг не знаехме има ли починали, всичко се случваше онлайн. Екипът ни идва сега и би трябвало го отразим незабавно и в този момент. Всички, които работим в bTV, доста добре знаем какво може и какво не може да се демонстрира в ефир, по тази причина когато сме онлайн, постоянно се тормозим да не попадне инцидентно в кадър нещо, което ни е изненадало.

Когато Емо се прибра, говорихме и той сподели: " В тези две минути, които имах отвън ефир, ревизирах къде има жертви, какво можем да покажем. " И целият път, който той е извървял, е бил проигран. Човекът, с който той приказва, се е съгласил авансово. Имаше един господин, който споделяше " Махнете се, махнете се. " Той е бил в афект. Десет минути по-късно Емил е взел изявление от него. Разбирате ли, нещата от време на време са заредени с адреналин що се касае за сътрудника на място, толкоз и за фена. Той също стои и е в потрес. Защото това е следващата безумна злополука по българските пътища. Нещо, за което приказваме от години и то сякаш няма никакво решение. И нито един от тези тежки произшествия не стресна никого. Все считам, че в случай че страната реши, могат да се вземат ограничения.



На път Снимка: Личен списък

Но да се върнем на медиите. В момента, в който разбрах, че Емо е проиграл този маршрут, с цел да не изпадне в обстановка да покаже нещо, за което в действителност ще съжаляваме всички, аз персонално за себе си се успокоих, че си е приключил работата както би трябвало.

Винаги ще има хора, които ще дадат съвет без да знаят какво му е на индивида, изпратен да го отрази. Винаги ще има отзиви, формирани по непознати мнения и реакции във фейсбук. И постоянно си в обстановка да допуснеш неточност, което също е човешко. Аз също съм бъркал в ефир. И постоянно го има рискът да те подведат под общ знаменател. Един да не си свърши работата и да провокира скандал, и всички се оказват отговорни, лешояди.

Разбира се, полицията можеше и да загради периметъра и да лиши медиите от директен достъп до мястото.

- Липсва ли ти екранен сътрудник?

- Аз съм всеки ден с доста хора в ефир. С Денислав Борисов, с Петър Бакърджиев, с Биляна Гавазова и нейната графа " Чети етикета ". Свикнах към този момент да съм самичък водещ и се веселя, че успяхме да наложим тази скица и разчупихме клишето от мъж и жена водещи.

- Накъде би желал да се развива утринният блок?

- Трудно ми остава време да фотографирам забавни неща. Има истории, за които би трябвало да отидеш на място, с камерата, да влезеш в сърцето на индивида. Искам време да съумявам да фотографирам такива неща. Но съумявам да си го причиня. Като поредицата с потомците на героите от Шипка, която снимахме за 3-ти март. А другояче в последната половин година подчертаваме доста върху зрителските сигнали и търсим решение. Нещо, което не можем да решим, са хилядите дупки и направилно паркирали коли. И виждаме, че там нищо не се трансформира. Това е нещо, което зависи от нас. Не може постоянно да сочим другия, а да не поглеждаме къде сме си изхвърлили цигарата. По Великден бях в Стара Загора и видях по какъв начин хора се качват в колите си със свещичката с плодородния огън и хвърлят чашката извън. Страхотен плодороден огън, ужасно пречистваща мощ! Пречистващата мощ няма да пристигна от това ние да си вземем огънче, а да запалителен пламък в себе си.

- Ако не беше публицист, какъв щеше да бъдеш?

- Колебаех се дали да аплайвам публицистика или актьорско майсторство. Това изкуство ме притегля, само че с годините разбрах, че доста ми харесва, когато отивам на спектакъл. Да си на сцената като актьор е нещо напълно друго. Отказах се, тъй като аз в действителност не мога да помня наизуст. Дори в директните ми включвания, в случай че би трябвало да кажа нещо авансово написано, ще го объркам. Предпочитам да е излязло на момента от мисълта ми.

Иначе, несъмнено щях да копая по някой археологически обект или най-малко да изучавам история. Много обичам историята. В последна сметка аплайвах и бях признат и право, само че избрах публицистиката.
Източник: offnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР