Водещ експерт обясни кой управлява и доколко сигурни са мултифункционалните съоръжения у нас
Водещият специалист в ръководството на спортни уреди в България Борислав Велков, който има и извънреден опит в ръководството на емблематични спортни уреди изясни кой има, ръководи и какъв брой сигурни са мултифункционалните уреди у нас.
Ето какво експертно мнение изрази Борислав Велков по въпроса, което публикуваме без редакторска интервенция:
В този материал бих желал да засегна два доста значими и определящи аспекта от съществуването и развиването на огромните ни открити и закрити мултифункционални уреди, които главно бяха издигнати или
реконструирани през последните 10 години. Инвестициите в тях надвишиха над 300 млн. лв. държавни средства, поради което е значимо да потърсим отговор на въпроса дали те дават отговор на упованията на обществото, на актуалните стандарти за ръководство, извършват ли своята задача и възпитателна роля.
Успяват ли да покрият интернационалните стандарти в региона на спорта, културата и развлекателния бизнес, които с изключение на всичко другo, имат голямо обществено влияние. Не на последно място, сигурни ли са тези уреди и дали техните концепции за предварителна защита, сигурност и защита са в положение да отговорят на съвремените закани и провокации в бранш сигурност.
Да стартираме от това кой ги има и ръководи? По остаряла традиция ги има и ръководи страната. Оказва се, че страната има съвсем всичко, за което няма ясна визия за развиване и ръководство, в сферата, която преглеждаме. Темата за държавните сдружения, техните производни, разклонения под формата на второ и третостепенни разпределители на бюджетни средства, които посредством съществуването си вземат участие прекомерно непосредствено или косвено в живота ни, може да се назова остаряла най-малко колкото прехода, а и той към този момент остаря. Почти 30 години след рухването на Берлинската стена в България няма политически и стопански обоснована тактика и решение по какъв начин, какъв брой и какви са изгодите за обществото и бизнеса от толкоз дейното наличие на страната, посредством своите неприятно стопанисвани сдружения и активността, която се организира в тях. В същия интервал по-голямата част от пост-комунистическите страни дръпнаха доста напред и се изравниха в огромна степен с водещите образци в Европа и Северна Америка. Модерни и добре ръководени уреди към този момент има в Унгария, Румъния, Словения, Полша и така нататък
Снимка: Getty Images
Например, в България даже да сме подготвени да си платим за по-високо равнище на обслужване, то в държавните уреди против това няма да получиш нищо по-различно от нормалното. Или шеговито перифразирано “богатите също плачат”. Нито една зала или оборудване не поддържа “ВИП” или “приорити” устойчива услуга от “а до я”, която с изключение на, че задоволява посетителите с по-високи приходи е и изключителна опция за генериране на доходи. Почти нито едно оборудване не е проектирано и издигнато по този начин, че да разреши развиването на сходни услуги. Ако инцидентно има някакъв дребен капацитет, то той бива неупотребен на управническо равнище. Максималото, което можеш, е да си закупиш билет на по-добри места, което единствено по себе си може да направи всеки, който желае да влага малко повече. Нека си го кажем непосредствено обаче, че управленията на множеството държавни уреди с голословната си, само че “легална” процедура да си резервират и дребното съществуващи ложи по оборудванията и първокласните места, след което да ги раздават на висшестоящи против политическа индулгенция или други услуги, е всеобща процедура с най-малко десетгодишна история. Продажбата им на ''черно'' също е естествена процедура към този момент.
Но дали заради непросветеност или с друга цел последователно бе лишен от смисъл и развиване цялостен един преспективен бранш. На бизнеса в този сегмент също не му е по никакъв начин елементарно, тъй като няма сериозна мотивация и конкурентноспособна среда, в която да развива разнообразни услуги. Защо да го прави, когато се сблъсква с анти-конкурентна среда убиваща в зародиш капацитета на всеки един вероятен план. Въпреки че някои от държавните уреди имат сериозна задлъжнялост или поддържат балансите си посредством счетоводни трикове, те не разрешават на тяхна територия да се развива нещо, което e позитивно за публиката или покачва трайно равнището в интерес на посетителите, носи директни доходи и основава устойчиви практики. Причините още веднъж са добре познати - на първо и главно място конюктурата! После, липса на визионерство и управническа тактика, умения и опит, воля за справяне с проблемите. Всичко това е довело до редица неприятни практики. Повечето уредници на събития преднамерено отбягват държавните уреди, а публиката отивайки в тях знае че, даже за минерална вода се чака дълго! Всичко това демонстрира трайна и мъчно преодолима индиферентност от страна на вложителя и притежател да възвърне инвестицията си, както и посредством нея да генерира спомагателни публични изгоди.
Сблъсъкът е налице, а търпението го приписвам само и единствено на антропологичната характерност на българина, че е толерантен и като че ли по-консервативен, когато показва мнението си или гнева си. Държава, която в ерата на информацията, нововъведенията и дигитализацията продължава да няма дълготрайната визия и ограничения, с които да ръководи държавните си сдружения, посредством което да способства за просперитета на обществото си, е доста сериозен мотив за безпокойствие. С доста дребни изключения държавните сдружения страдат от едни и същи вируси - липса на визия и тактика, задлъжнялост, мудно администриране, несъответстващи на времето управнически структури, липса на контролни механизми във всички направления, слаби фрагменти и липса на критерии за асортимент, и не на последно място - липса на конкурсно начало за управителните позиции. Поради тези аргументи държавните сдружения са обект на сериозна рецензия в последния мониторингов отчет.
Тази тематика, наред с корупцията беше наранена съществено, като бе отправена рекомендация по-голямата част от държавните сдружения да бъдат обединени в една обща мега организация, посредством която да се организира по-качествен надзор и ръководство на дейноста им. Предстои да забележим политическото решение по тази тематика!
Преди няколко години, работейки по един план имах опция да проучвам няколко съществени мултифункционални обекта, принадлежащи на едно държавно сдружение. Твърде очевадно, само че всичките имаха идентични бизнес проекти, идентични маркетингови тактики, а финансовите резултати при всички бяха с минимална облага или към нулата. Добра стъкмистика, само че кому е нужно това, си мислех. На обществото - твърдо не! На притежателя на капитала? Да, само че единствено за потребностите на изрядната отчетност, другояче става дума за основаване на парарелна действителност. Там, където страната е дръзнала да притегли сериозен концесионер, резултатите не са закъснели! Когато летим до Варна или Бургас се радваме на цялостния аспект и организация на летищните комплекси. Тези единични образци демонстрират, че там където е притеглен сериозен оператор с ноу-хау и опит, резултатите не закъсняват. Въпросът е, за какво толкоз мъчно страната взаимодейства с външни оператори и мениджърски структури, които могат да подсигуряват позитивни резултати?
о2 Арена в Лондон (Снимка: Уикипедия)
В последна сметка бихме могли да обобщим, че посредством новите си или актуализирани мултифункционални уреди, страната не е постигнала доста, нито като вложител, нито като страна задължена да организира разнообразни обществена политики посредством тях. Може би е инкасирала избран политически дял, само че в това ли се състои дълготрайната й инвестиция? Лошите условия за посетителите и ползвателитe, от време на време граничещи с ненужна неприязън, са обща присъща линия. Слаби управнически екипи, които нямат никаква визия до какви равнища и стандарти е стигнала тази модерна промишленост, с толкоз огромно обществено значение наречена - sport, culture & entertainment. С незначителни изключения, сходни мега-съоръжения у нас се ръководят от хора, чиито професионален опит, държание и умения нямат нищо общо с това, което се чака от тях, а спрямо интернационалните стандарти - напряко пагубно! Защо за ръководството на нито едно от
тези нови мега уреди няма конкурс за управител или огромен международен оператор? От всичко оценено дотук си върша следните няколко изводa:
Няма нито една добра процедура в резултат на толкоз доста издигнати обекти със средства от страната и Европейски Съюз. Разбирането, че това са „ обществени планове “, носи единствено ''политически'' дял, само че не и устойчиви изгоди за хората и вложителите. Стадионите по ''села и паланки'', издигнати без резистентен модел са явен образец.
У нас се позволява огромна неточност – първо се проектира, строи се, а по-късно се търси евентуален „ управител на оборудването “. Грешен метод, който и до ден сегашен се практикува. За страдание, резултатите са забележими за всички. Менажирането на едно сходно оборудване стартира доста преди проектирането, най-малко от момента на написване на концепцията. Подходът, че с проектирането и строителството всичко завършва, е надълбоко неправилен за бъдещето на една сходна инвестиция.
Няма стратегическа визия и се вземат решения на парче и на същия принцип се осъществят. През годините бяха издигнати спортни уреди, само че нито едно от тях не може да бъде посочено като „ добра процедура “ за състезателен план, носещ доходи или най-малкото обслужващ инвестицията си. Държавата е неприятен собственик на мултифункционалните си уреди, а методът по който организира тяхното ръководство убива капацитета за интензивно взаимоотношение с бизнеса. Обикновено по света се вършат сходни вложения точно с цел да се подтиква бизнесът и локалните общности.
Колко сигурни са те?
Този аспект от тяхното развиване е измежду най-важните, а през последните години се трансформира в главен, поради динамичността в бранша на сигурност и непрекъснато увеличаващите се стандартни и хибридни офанзиви. Темата за сигурността и защита на едно сходно оборудване е първата и основополагаща още при образуването на концепцията за неговото битие. На по-късен стадий при основаването на неговата архитектура, планиране, тактика и конструкция за ръководство. Навсякъде, където на тези процеси се гледа отговорно важи правилото - сигурността преди всичко! Мултифункционалните закрити и открити уреди са отворени организми, в които хората се забавляват, което ги трансформира в комфортни и стратегически цели, при които провалите количествено и психически за обществото могат да доближат колосални размери и дълготрайно отрицателно влияние. Още в първите етапи при образуването на концепцията за едно оборудване сe прави деликатен разбор на всички фактори, които имат отношение към сигурността и неговата защита. Привличат се експерти, тъй че да се минимизира рискът и опасността.
На процедура у нас, всички нови или реконструирани уреди би следвало да дават отговор на стандартите, заложени в закона. Но това надалеч не е задоволително, защото средата на сигурност е доста динамична и се развива по едно и също време с технологиите. В този смисъл, с доста дребни изключения и то в обособени съставни елементи, родните ни уреди са надалеч от тази динамичност. Някой би споделил, че не е належащо, когато няма действителна опасност, само че десетки образци демонстрираха, че обект на тероризъм са точно такива местоположения. Това са непрекъснати ограничения и критерии, които би трябвало да се покриват и извършват в резултат на разбора на средата за сигурност. За да се случи това, всяко едно оборудване би трябвало да има умел екип, тактика и принадлежности за постигането на оптималната предварителна защита. Важно е взаимоотношението със службите, само че регулярно, а не спорадично, което у нас е процедура.
Освен всичко, би трябвало да се прави и оценка на риска на събитията, които се организират в едно оборудване поради обстоятелството, че те могат да имат политически, идеологически, верски или различен метод за повишение на евентуалния риск. В този аспект има доста, което би трябвало да се направи с цел да се реализира равнище, доближаващо се до най-хубавите стандарти. Трайно липсва ноу-хау, сертификация, акредитация, надзор и взаимоотношение сред обособените детайли на една сходна стратегическа рамка за сигурност. Това, което правоохранителните органи или профилирани служби за защита вършат по време на едно огромно мероприятие, не е задоволително да се каже, че има цялостна тактика, предварителна защита и трайно понижаване на евентуалните закани. Необходилма е работа в дълбочина, която да трансформира всеки един чиновник в дребна бръмка от цялостната система на предварителна защита и сигурност. Не е инцидентно, че атентатът на стадиона “Парк де пренс” бе предотвратен в резултат на уменията на добре
подготвен стюард. Охраната на залите в страната се организира на напълно други правила, като водещият е финансов, което доста усилва рисковете във всяко едно отношение. Функции, като стюард и доброволец не участват задоволително интензивно в провеждането на събития и ролята на тези хора е незначителна, назад на международната процедура.
Парк де Пренс (Снимка: Уикипедия)
Предпазните уреди, като мантинели, огради и така нататък, не са сертифицирани и не дават отговор на интернационалните стандарти, което също основава големи опасности. Сериозни пропуски има и в стандартната защита на обектите, а аргументите за това са доста и още веднъж свързани с тяхното ръководство.
В умозаключение можем да се каже, че посредством политиката си на ръководство на мултифункционалните си уреди страната изостава доста, както в упованията на обществото и бизнеса, по този начин и по отношение на даже трендовете в района. Тема на настрана проучване е какъв брой мултифункционални са те в действителност? Темповете, с които би трябвало да се наваксва би трябвало да бъдат повече от ускорени, а решенията които да доведат до трайна смяна, съществени. В основата на тези решения стоят доста обществени аспекти от развиването на обществото, бизнеса и нови благоприятни условия, до чиито изгоди и резултати ще се докоснем единствено когато стъпим на равнището на можещите и успяващите в този сегмент.
Автор: Борислав Велков
Ето какво експертно мнение изрази Борислав Велков по въпроса, което публикуваме без редакторска интервенция:
В този материал бих желал да засегна два доста значими и определящи аспекта от съществуването и развиването на огромните ни открити и закрити мултифункционални уреди, които главно бяха издигнати или
реконструирани през последните 10 години. Инвестициите в тях надвишиха над 300 млн. лв. държавни средства, поради което е значимо да потърсим отговор на въпроса дали те дават отговор на упованията на обществото, на актуалните стандарти за ръководство, извършват ли своята задача и възпитателна роля.
Успяват ли да покрият интернационалните стандарти в региона на спорта, културата и развлекателния бизнес, които с изключение на всичко другo, имат голямо обществено влияние. Не на последно място, сигурни ли са тези уреди и дали техните концепции за предварителна защита, сигурност и защита са в положение да отговорят на съвремените закани и провокации в бранш сигурност.
Да стартираме от това кой ги има и ръководи? По остаряла традиция ги има и ръководи страната. Оказва се, че страната има съвсем всичко, за което няма ясна визия за развиване и ръководство, в сферата, която преглеждаме. Темата за държавните сдружения, техните производни, разклонения под формата на второ и третостепенни разпределители на бюджетни средства, които посредством съществуването си вземат участие прекомерно непосредствено или косвено в живота ни, може да се назова остаряла най-малко колкото прехода, а и той към този момент остаря. Почти 30 години след рухването на Берлинската стена в България няма политически и стопански обоснована тактика и решение по какъв начин, какъв брой и какви са изгодите за обществото и бизнеса от толкоз дейното наличие на страната, посредством своите неприятно стопанисвани сдружения и активността, която се организира в тях. В същия интервал по-голямата част от пост-комунистическите страни дръпнаха доста напред и се изравниха в огромна степен с водещите образци в Европа и Северна Америка. Модерни и добре ръководени уреди към този момент има в Унгария, Румъния, Словения, Полша и така нататък
Снимка: Getty Images
Например, в България даже да сме подготвени да си платим за по-високо равнище на обслужване, то в държавните уреди против това няма да получиш нищо по-различно от нормалното. Или шеговито перифразирано “богатите също плачат”. Нито една зала или оборудване не поддържа “ВИП” или “приорити” устойчива услуга от “а до я”, която с изключение на, че задоволява посетителите с по-високи приходи е и изключителна опция за генериране на доходи. Почти нито едно оборудване не е проектирано и издигнато по този начин, че да разреши развиването на сходни услуги. Ако инцидентно има някакъв дребен капацитет, то той бива неупотребен на управническо равнище. Максималото, което можеш, е да си закупиш билет на по-добри места, което единствено по себе си може да направи всеки, който желае да влага малко повече. Нека си го кажем непосредствено обаче, че управленията на множеството държавни уреди с голословната си, само че “легална” процедура да си резервират и дребното съществуващи ложи по оборудванията и първокласните места, след което да ги раздават на висшестоящи против политическа индулгенция или други услуги, е всеобща процедура с най-малко десетгодишна история. Продажбата им на ''черно'' също е естествена процедура към този момент.
Но дали заради непросветеност или с друга цел последователно бе лишен от смисъл и развиване цялостен един преспективен бранш. На бизнеса в този сегмент също не му е по никакъв начин елементарно, тъй като няма сериозна мотивация и конкурентноспособна среда, в която да развива разнообразни услуги. Защо да го прави, когато се сблъсква с анти-конкурентна среда убиваща в зародиш капацитета на всеки един вероятен план. Въпреки че някои от държавните уреди имат сериозна задлъжнялост или поддържат балансите си посредством счетоводни трикове, те не разрешават на тяхна територия да се развива нещо, което e позитивно за публиката или покачва трайно равнището в интерес на посетителите, носи директни доходи и основава устойчиви практики. Причините още веднъж са добре познати - на първо и главно място конюктурата! После, липса на визионерство и управническа тактика, умения и опит, воля за справяне с проблемите. Всичко това е довело до редица неприятни практики. Повечето уредници на събития преднамерено отбягват държавните уреди, а публиката отивайки в тях знае че, даже за минерална вода се чака дълго! Всичко това демонстрира трайна и мъчно преодолима индиферентност от страна на вложителя и притежател да възвърне инвестицията си, както и посредством нея да генерира спомагателни публични изгоди.
Сблъсъкът е налице, а търпението го приписвам само и единствено на антропологичната характерност на българина, че е толерантен и като че ли по-консервативен, когато показва мнението си или гнева си. Държава, която в ерата на информацията, нововъведенията и дигитализацията продължава да няма дълготрайната визия и ограничения, с които да ръководи държавните си сдружения, посредством което да способства за просперитета на обществото си, е доста сериозен мотив за безпокойствие. С доста дребни изключения държавните сдружения страдат от едни и същи вируси - липса на визия и тактика, задлъжнялост, мудно администриране, несъответстващи на времето управнически структури, липса на контролни механизми във всички направления, слаби фрагменти и липса на критерии за асортимент, и не на последно място - липса на конкурсно начало за управителните позиции. Поради тези аргументи държавните сдружения са обект на сериозна рецензия в последния мониторингов отчет.
Тази тематика, наред с корупцията беше наранена съществено, като бе отправена рекомендация по-голямата част от държавните сдружения да бъдат обединени в една обща мега организация, посредством която да се организира по-качествен надзор и ръководство на дейноста им. Предстои да забележим политическото решение по тази тематика!
Преди няколко години, работейки по един план имах опция да проучвам няколко съществени мултифункционални обекта, принадлежащи на едно държавно сдружение. Твърде очевадно, само че всичките имаха идентични бизнес проекти, идентични маркетингови тактики, а финансовите резултати при всички бяха с минимална облага или към нулата. Добра стъкмистика, само че кому е нужно това, си мислех. На обществото - твърдо не! На притежателя на капитала? Да, само че единствено за потребностите на изрядната отчетност, другояче става дума за основаване на парарелна действителност. Там, където страната е дръзнала да притегли сериозен концесионер, резултатите не са закъснели! Когато летим до Варна или Бургас се радваме на цялостния аспект и организация на летищните комплекси. Тези единични образци демонстрират, че там където е притеглен сериозен оператор с ноу-хау и опит, резултатите не закъсняват. Въпросът е, за какво толкоз мъчно страната взаимодейства с външни оператори и мениджърски структури, които могат да подсигуряват позитивни резултати?
о2 Арена в Лондон (Снимка: Уикипедия)
В последна сметка бихме могли да обобщим, че посредством новите си или актуализирани мултифункционални уреди, страната не е постигнала доста, нито като вложител, нито като страна задължена да организира разнообразни обществена политики посредством тях. Може би е инкасирала избран политически дял, само че в това ли се състои дълготрайната й инвестиция? Лошите условия за посетителите и ползвателитe, от време на време граничещи с ненужна неприязън, са обща присъща линия. Слаби управнически екипи, които нямат никаква визия до какви равнища и стандарти е стигнала тази модерна промишленост, с толкоз огромно обществено значение наречена - sport, culture & entertainment. С незначителни изключения, сходни мега-съоръжения у нас се ръководят от хора, чиито професионален опит, държание и умения нямат нищо общо с това, което се чака от тях, а спрямо интернационалните стандарти - напряко пагубно! Защо за ръководството на нито едно от
тези нови мега уреди няма конкурс за управител или огромен международен оператор? От всичко оценено дотук си върша следните няколко изводa:
Няма нито една добра процедура в резултат на толкоз доста издигнати обекти със средства от страната и Европейски Съюз. Разбирането, че това са „ обществени планове “, носи единствено ''политически'' дял, само че не и устойчиви изгоди за хората и вложителите. Стадионите по ''села и паланки'', издигнати без резистентен модел са явен образец.
У нас се позволява огромна неточност – първо се проектира, строи се, а по-късно се търси евентуален „ управител на оборудването “. Грешен метод, който и до ден сегашен се практикува. За страдание, резултатите са забележими за всички. Менажирането на едно сходно оборудване стартира доста преди проектирането, най-малко от момента на написване на концепцията. Подходът, че с проектирането и строителството всичко завършва, е надълбоко неправилен за бъдещето на една сходна инвестиция.
Няма стратегическа визия и се вземат решения на парче и на същия принцип се осъществят. През годините бяха издигнати спортни уреди, само че нито едно от тях не може да бъде посочено като „ добра процедура “ за състезателен план, носещ доходи или най-малкото обслужващ инвестицията си. Държавата е неприятен собственик на мултифункционалните си уреди, а методът по който организира тяхното ръководство убива капацитета за интензивно взаимоотношение с бизнеса. Обикновено по света се вършат сходни вложения точно с цел да се подтиква бизнесът и локалните общности.
Колко сигурни са те?
Този аспект от тяхното развиване е измежду най-важните, а през последните години се трансформира в главен, поради динамичността в бранша на сигурност и непрекъснато увеличаващите се стандартни и хибридни офанзиви. Темата за сигурността и защита на едно сходно оборудване е първата и основополагаща още при образуването на концепцията за неговото битие. На по-късен стадий при основаването на неговата архитектура, планиране, тактика и конструкция за ръководство. Навсякъде, където на тези процеси се гледа отговорно важи правилото - сигурността преди всичко! Мултифункционалните закрити и открити уреди са отворени организми, в които хората се забавляват, което ги трансформира в комфортни и стратегически цели, при които провалите количествено и психически за обществото могат да доближат колосални размери и дълготрайно отрицателно влияние. Още в първите етапи при образуването на концепцията за едно оборудване сe прави деликатен разбор на всички фактори, които имат отношение към сигурността и неговата защита. Привличат се експерти, тъй че да се минимизира рискът и опасността.
На процедура у нас, всички нови или реконструирани уреди би следвало да дават отговор на стандартите, заложени в закона. Но това надалеч не е задоволително, защото средата на сигурност е доста динамична и се развива по едно и също време с технологиите. В този смисъл, с доста дребни изключения и то в обособени съставни елементи, родните ни уреди са надалеч от тази динамичност. Някой би споделил, че не е належащо, когато няма действителна опасност, само че десетки образци демонстрираха, че обект на тероризъм са точно такива местоположения. Това са непрекъснати ограничения и критерии, които би трябвало да се покриват и извършват в резултат на разбора на средата за сигурност. За да се случи това, всяко едно оборудване би трябвало да има умел екип, тактика и принадлежности за постигането на оптималната предварителна защита. Важно е взаимоотношението със службите, само че регулярно, а не спорадично, което у нас е процедура.
Освен всичко, би трябвало да се прави и оценка на риска на събитията, които се организират в едно оборудване поради обстоятелството, че те могат да имат политически, идеологически, верски или различен метод за повишение на евентуалния риск. В този аспект има доста, което би трябвало да се направи с цел да се реализира равнище, доближаващо се до най-хубавите стандарти. Трайно липсва ноу-хау, сертификация, акредитация, надзор и взаимоотношение сред обособените детайли на една сходна стратегическа рамка за сигурност. Това, което правоохранителните органи или профилирани служби за защита вършат по време на едно огромно мероприятие, не е задоволително да се каже, че има цялостна тактика, предварителна защита и трайно понижаване на евентуалните закани. Необходилма е работа в дълбочина, която да трансформира всеки един чиновник в дребна бръмка от цялостната система на предварителна защита и сигурност. Не е инцидентно, че атентатът на стадиона “Парк де пренс” бе предотвратен в резултат на уменията на добре
подготвен стюард. Охраната на залите в страната се организира на напълно други правила, като водещият е финансов, което доста усилва рисковете във всяко едно отношение. Функции, като стюард и доброволец не участват задоволително интензивно в провеждането на събития и ролята на тези хора е незначителна, назад на международната процедура.
Парк де Пренс (Снимка: Уикипедия)
Предпазните уреди, като мантинели, огради и така нататък, не са сертифицирани и не дават отговор на интернационалните стандарти, което също основава големи опасности. Сериозни пропуски има и в стандартната защита на обектите, а аргументите за това са доста и още веднъж свързани с тяхното ръководство.
В умозаключение можем да се каже, че посредством политиката си на ръководство на мултифункционалните си уреди страната изостава доста, както в упованията на обществото и бизнеса, по този начин и по отношение на даже трендовете в района. Тема на настрана проучване е какъв брой мултифункционални са те в действителност? Темповете, с които би трябвало да се наваксва би трябвало да бъдат повече от ускорени, а решенията които да доведат до трайна смяна, съществени. В основата на тези решения стоят доста обществени аспекти от развиването на обществото, бизнеса и нови благоприятни условия, до чиито изгоди и резултати ще се докоснем единствено когато стъпим на равнището на можещите и успяващите в този сегмент.
Автор: Борислав Велков
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ