Водената от Урсула фон дер Лайен Европейска комисия предложи преговорите

...
Водената от Урсула фон дер Лайен Европейска комисия предложи преговорите
Коментари Харесай

Срещата ЕС – Западните Балкани: Става въпрос не толкова за "евроразширяване", колкото за "консолидиране"

Водената от Урсула фон дер Лайен Европейска комисия предложи договарянията за участие занапред нататък да бъдат обратими

Лидерите на Европейски Съюз и на Западните Балкани организират среща през днешния ден посредством видеовръзка. В събитието вземат участие представителите на Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора, Северна Македония и Косово, както и ръководителите на Европейската комисия и на Европейския парламент. Не се чака да бъде избрана дата за начало на договарянията за участие със Северна Македония и Албания. Това бяха първичните проекти, в случай че срещата, възпрепятствана от пандемията от ковид, се беше провела онлайн в Загреб. Прочетете разбор по тематиката на Ив Бертонсини, специалист по европейските въпроси и старши консултант от APCO Europe, възложен особено за " Капитал ":

Кризата с COVID-19 значително засенчи решението на Европейски Съюз да стартира договаряния за еврочленство с Албания и Северна Македония, което съживи изгледите за цялостно " обединяване " на европейския континент. Този " бял дим " се дължи и на интензивността хърватското държавно управление, което сега ръководи Съвета на Европейски Съюз и което съумя да преодолее първичното несъгласие на френския президент Еманюел Макрон, декларирано през есента на 2019 година Сегашната среща в Загреб, събираща дружно страните от Западните Балкани и членките и институциите на Европейски Съюз, заздравява уговорките на Брюксел към района.

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Фактът, че това става директно, откакто Загреб беше ударен от земетресение, би трябвало да ни приготви за предстоящите политически " земетресения ", които ще се почувстват в доста страни в Европейски Съюз, изключително във Франция, Холандия и Дания. Още две страни от Западните Балкани в този момент се причислиха към Сърбия и Черна гора в договарянията за тяхното бъдещо участие в Европейски Съюз, въпреки че пътят за постигането на тази цел е дълъг и изпълнен с компликации.

Две годишнини с геополитическа вероятност

Две годишнини тази седмица дават геополитическа и историческа вероятност. На 8 май когато европейците отбележат 75-ата годишнина от края на Втората международна война, ще си спомним, че първата от тези международни войни (които на първо място са " европейски " конфликти) стартира на Балканите с убийството на Франц Фердинанд в Сараево. Ще си спомним и, че примирието на 8 май 1945 година освен слага началото на интервал на възобновяване и помиряване, само че също по този начин води до геополитическото разделяне на континента през време на Студената война, в която Централна Европа и Балканите бяха главната жертва.

При отбелязването на 70-ата годишнина от Декларацията на Шуман на 9 май европейците ще могат да оценят изгодите от тактиката за съдействие и единение, която сътвори политическите и икономическите условия за дългогодишен мир в Западна Европа. Падането на Берлинската стена може и да докара до обединяването на Западна, Централна и Източна Европа в границите на Европейски Съюз, само че също така сътвори предпоставки за спор на Балканите, последствията от който към момента са забележими.

Сега ориста на всички тези страни на Западните Балкани би трябвало да бъде възприемана като част от Европейски Съюз след сполучливия банкет на Словения и Хърватия. Тъй като шестте страни, останали на нашия предел, са обградени от членки на Европейски Съюз, става въпрос не толкоз за " разширение ", що се касае за " консолидиране ". Ако Европейски Съюз не заеме водещата си роля на Балканите, други ще го направя съгласно своите ползи - било то съветски, китайски, турски или даже американски. И защото пътят към участие е най-хубавият метод за промяна, тъкмо по този път би трябвало да се ангажираме със Западните Балкани, запазвайки неизменност и самообладание.

Пролетта на 2020 година е време за отбелязване на годишнини и европейците не би трябвало да не помнят, че тогава ще се навършат 15 години от френското и нидерландското гласоподаване с " не " по отношение на Договора за определяне на Европейска конституция, което не е без връзка с разширението на Европейски Съюз.

Двата вота с " не " бяха непосредствено отменяне на текста на Европейската конституция, само че също по този начин бяха ориентирани към плануваното приемане на Турция в Европейски Съюз, както и към приема през 2004 година на 10 нови страни членки без може би задоволителен публичен, парламентарен или референдумен спор. Много от възраженията за разширението, съществуващи тогава, ги има и през днешния ден - нарасналата икономическа и обществена конкуренция, по-голямата политическа и културна разнородност на Европейски Съюз, потребността от по-съществена бюджетна взаимност, страховете от разводняването на по-дълбоката евроинтеграция.

Политически и обратими договаряния

Реалистично видяно, задълбочаването на интеграцията в Европейски Съюз, по този начин мечтано от Франция и други, няма да бъде подкопано от балканското разширение, защото периодите са доста разнообразни. А новата " методология за разширението ", препоръчана от Европейската комисия и основана на френско-нидерландски хрумвания, демонстрира, че договарянията за участие занапред нататък ще бъдат повече политически и обратими.

От своя страна, балканските страни би трябвало ясно да показват уговорката си към върховенството на закона, запазването на демократичния плурализъм, битката с корупцията и оправянето с проведената престъпност. Европейската комисия сподели, че напредъкът по тези въпроси до момента е задоволителен, с цел да се стартират договаряния за участие, само че ще би трябвало още работа, с цел да се усъвършенства обстановката в кандидатстващите страни и да се изглади техният имидж в очите на членките на Европейски Съюз.

В умозаключение би трябвало да се проведат осведомителни и опознавателни действия в най-скептичните по отношение на Балканите страни в Европейски Съюз през време на договарянията за присъединение и преди ратификацията на бъдещото участие. Това е още по-необходимо, защото скорошното решения за започване на договаряния с Албания и Северна Македония не беше последвано от никакви политически дейности за затвърждаване на обстановката. Може даже да се надигнем пред нови референдуми - Франция изисква бъдещите членки на Европейски Съюз да бъдат одобрявани на национално допитване, в случай че френският парламент не ратифицира договорите за присъединение с болшинство от три пети.

Пътят пред нас е сложен, само че явен. Последователност, самообладание и увещание ще са нужни и от двете страни - както от Европейски Съюз, по този начин и от балканските страни.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР