Хората пият каквото намерят. Има ли холера в Мариупол
Вода няма, а когато има е мръсна. Няма ток, с който да я превариш. Един хирург се пада на 100 000 души, а на негови сътрудници всеки ден се постанова да режат крайниците на диабетици, които нямат нужния инсулин. Това е днешният Мариупол, високомерен от съветската войска.
Украинските управляващи от седмици настояват, че в окупирания от Русия град Мариупол може да има огнища на инфекциозни болести поради неналичието на вода и хигиенични условия за живот. На 10 юни кметът Вадим Бойченко удостовери това.
"Холера, дизентерия и други заразни заболявания към този момент циркулират из града, само че [окупационните власти] го крият. Градът беше подложен под карантина. Никой не се пуска нито да влиза, нито да излиза ", сподели той в изявление за BBC.
Според кмета към този момент може да има десетки заболели от холера в Мариупол, като броят им ще пораства бързо. СЗО също заяви за опасности от разпространяване на инфекции, само че посочи, че към момента няма точни данни за това. Ръководителят на съветския "Роспотребнадзор " Анна Попова неотдавна съобщи, че организацията „ прави всичко, с цел да спре развиването на епидемии в раздрания от война Донбас “.
Съветникът на кмета на Мариупол - Петр Андрюшченко, разяснява в ефира на телевизия Current Time, че няма данни за болните, защото няма работещи лаборатории, в които да бъдат направени проучвания. Опасността е още по-голяма, тъй като няма задоволително лекари и инсталация, а съгласно него руснаците не вършат нищо, с цел да предотвратят всеобщи болести.
По думите му всеки ден на доктор вървят от 10 до 15 души със признаци на инфекциозни заболявания, сходни на тези при холера, дизентерия и отравяне.
"Невъзможно е да се вземат проби, няма нужни реагенти. Затова е просто невероятно да се каже дали има холера или дизентерия. Много бихме желали окупационните управляващи да създадат проучвания и да подхващат противоепидемични ограничения. Но не виждаме да се прави сходно нещо ", сподели още той.
Той беше безапелационен, че заканите съществуват и е напълно разумно холерният вибрион (причинителят на заболяването - б.р.) да премине от безвредно в рисково положение поради общата хигиенична обстановка и големия проблем с водата. Има съществени подозрения, че дребното питейна вода може да се употребява без изваряване. А хората в Мариупол нямат опция за това, тъй като нямат ток.
На въпрос по какъв начин локалните се оправят освен това състояние, той отговори:
"Няма метод. Всъщност хората пият каквото намерят. Дори водата, която се транспортира от окупационната власт, е условно годна за пиянство, а естествените източници, несъмнено, понижават с настъпването на летните горещини ".
Кметският консултант описа, че в случай че преди две седмици хората са имали питейна вода приблизително един път на всеки два дни, през днешния ден това се случва един път на седмица - тогава пълнят съдовете си.
Другият проблем са лечебните заведения. Формално има такива, само че съгласно него те не могат да се нарекат по този начин, поради съвсем цялостната липса на инсталация, медикаменти и експерти. Останали са единствено част от лекарите. Всъщност има възбрана за излизане от града, годна за целия медицински личен състав, даже и да работи за руснаците. Така лекарите остават заложници и работят, тъй като потребността е голяма. Например в хирургичното поделение има един хирург на 100 000 души - за целия град.
Освен това сега има голям проблем с диабетиците, изключително тези, които са на инсулин.
"Нашите лекари вършат по две-три интервенции всеки ден – режат крайниците на хората. Тъй като липсва нужният инсулин, никой не го взима и следствията са ясни: хората си губят крайниците. Тоест казусът с здравната помощ не е просто колапс, това е същинска злополука ", сигнализира Андрюшченко.
Той добави, че по-голямата част от здравната инсталация е изцяло унищожена при бомбардировките: "всичко стана на части ". А останалата част, която е останала непокътната, е била отнесена от окупаторите в Донецк и Русия. По думите му има единствено някакви останки, които не могат да се нарекат пълноценно съоръжение: "те са от предишния век ".
За карантината, под която руснаците сложиха Мариупол, с цел да го затворят, Андрюшченко изясни, че в действителност изходът към Русия е отворен и който желае, може да отиде там. Но влизането в територията, следена от Украйна, е изцяло лимитирано. Дори неофициалните пътища са разкопани, минирани тук-там, сложени са нови блокади. Има мобилен патрул, който се пробва да прихване извършители. "Всъщност хората са затворени в града ", заключи той.
Местните към този момент не поддържат връзка с руснаците, даже и те да са от формалните институции. Но до преди седмица-две не е било по този начин. Тогава окупаторите, които употребяват локална болница, са хранели съветски бойци в столовата дружно с пациенти, които са поданици на Мариупол.
"Днес към този момент са разграничени. Като цяло има изолираност ", заключи кметският консултант, който се надява, че градът му ще бъде избавен от зараза.
Украинските управляващи от седмици настояват, че в окупирания от Русия град Мариупол може да има огнища на инфекциозни болести поради неналичието на вода и хигиенични условия за живот. На 10 юни кметът Вадим Бойченко удостовери това.
"Холера, дизентерия и други заразни заболявания към този момент циркулират из града, само че [окупационните власти] го крият. Градът беше подложен под карантина. Никой не се пуска нито да влиза, нито да излиза ", сподели той в изявление за BBC.
Според кмета към този момент може да има десетки заболели от холера в Мариупол, като броят им ще пораства бързо. СЗО също заяви за опасности от разпространяване на инфекции, само че посочи, че към момента няма точни данни за това. Ръководителят на съветския "Роспотребнадзор " Анна Попова неотдавна съобщи, че организацията „ прави всичко, с цел да спре развиването на епидемии в раздрания от война Донбас “.
Съветникът на кмета на Мариупол - Петр Андрюшченко, разяснява в ефира на телевизия Current Time, че няма данни за болните, защото няма работещи лаборатории, в които да бъдат направени проучвания. Опасността е още по-голяма, тъй като няма задоволително лекари и инсталация, а съгласно него руснаците не вършат нищо, с цел да предотвратят всеобщи болести.
По думите му всеки ден на доктор вървят от 10 до 15 души със признаци на инфекциозни заболявания, сходни на тези при холера, дизентерия и отравяне.
"Невъзможно е да се вземат проби, няма нужни реагенти. Затова е просто невероятно да се каже дали има холера или дизентерия. Много бихме желали окупационните управляващи да създадат проучвания и да подхващат противоепидемични ограничения. Но не виждаме да се прави сходно нещо ", сподели още той.
Той беше безапелационен, че заканите съществуват и е напълно разумно холерният вибрион (причинителят на заболяването - б.р.) да премине от безвредно в рисково положение поради общата хигиенична обстановка и големия проблем с водата. Има съществени подозрения, че дребното питейна вода може да се употребява без изваряване. А хората в Мариупол нямат опция за това, тъй като нямат ток.
На въпрос по какъв начин локалните се оправят освен това състояние, той отговори:
"Няма метод. Всъщност хората пият каквото намерят. Дори водата, която се транспортира от окупационната власт, е условно годна за пиянство, а естествените източници, несъмнено, понижават с настъпването на летните горещини ".
Кметският консултант описа, че в случай че преди две седмици хората са имали питейна вода приблизително един път на всеки два дни, през днешния ден това се случва един път на седмица - тогава пълнят съдовете си.
Другият проблем са лечебните заведения. Формално има такива, само че съгласно него те не могат да се нарекат по този начин, поради съвсем цялостната липса на инсталация, медикаменти и експерти. Останали са единствено част от лекарите. Всъщност има възбрана за излизане от града, годна за целия медицински личен състав, даже и да работи за руснаците. Така лекарите остават заложници и работят, тъй като потребността е голяма. Например в хирургичното поделение има един хирург на 100 000 души - за целия град.
Освен това сега има голям проблем с диабетиците, изключително тези, които са на инсулин.
"Нашите лекари вършат по две-три интервенции всеки ден – режат крайниците на хората. Тъй като липсва нужният инсулин, никой не го взима и следствията са ясни: хората си губят крайниците. Тоест казусът с здравната помощ не е просто колапс, това е същинска злополука ", сигнализира Андрюшченко.
Той добави, че по-голямата част от здравната инсталация е изцяло унищожена при бомбардировките: "всичко стана на части ". А останалата част, която е останала непокътната, е била отнесена от окупаторите в Донецк и Русия. По думите му има единствено някакви останки, които не могат да се нарекат пълноценно съоръжение: "те са от предишния век ".
За карантината, под която руснаците сложиха Мариупол, с цел да го затворят, Андрюшченко изясни, че в действителност изходът към Русия е отворен и който желае, може да отиде там. Но влизането в територията, следена от Украйна, е изцяло лимитирано. Дори неофициалните пътища са разкопани, минирани тук-там, сложени са нови блокади. Има мобилен патрул, който се пробва да прихване извършители. "Всъщност хората са затворени в града ", заключи той.
Местните към този момент не поддържат връзка с руснаците, даже и те да са от формалните институции. Но до преди седмица-две не е било по този начин. Тогава окупаторите, които употребяват локална болница, са хранели съветски бойци в столовата дружно с пациенти, които са поданици на Мариупол.
"Днес към този момент са разграничени. Като цяло има изолираност ", заключи кметският консултант, който се надява, че градът му ще бъде избавен от зараза.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ