Вода на Марс и дори своеобразни реки са присъствали на

Вода на Марс и даже самобитни реки са участвали на повърхността на Червената планета „ единствено преди момент “ съгласно галактическите ограничения.

Това се е случило преди към милион години, когато оста на въртене на Червената планета е била наклонена по-силно, в сравнение с през днешния ден, настояват планетолози, разгласили публикация в сп. Nature Communications.

За последните години учените са разкрили голям брой подмятания, че на повърхността на Марс в дълбока античност са съществували реки, езера и цели океани, съдържащи съвсем толкоз, колкото и нашият Северен Ледовит океан.

От друга страна, част от учените считат, че даже в антични времена Марс може да е бил прекомерно леден за непрекъснато битие на океани и неговата вода може да се намира в течно положение едвам по време на изригването на вулкани.

Тялинг де Хаас (Tjalling de Haas) от университета на Утрехт (Нидерландия) и сътрудниците му разкрили механизма, с помощта на който самобитни реки и потоци може да са съществували на Червената планета безусловно преди момент, изучавайки кратера Източник, зародил в полярните региони на южното полукълбо на Марс преди 200 000 или 1 млн. години.

Склоновете на този кратер, както изясняват учените, са изпъстрени с голям брой неголеми канали и дерета, които евентуално са били оставени от потоци вода. Екипът на Де Хаас изучил тяхната конструкция, както и количеството „ отпадъци “ в тях в опит да потвърди, че те фактически се явяват следи от придвижването на вода, а също да оценят нейния размер и честотата на поява на сходни потоци.

Съдейки по неналичието на пластове тъмни и светли наноси в деретата, както и характерните падини по техните скатове, те фактически са зародили вследствие на придвижването на потоци вода, а не на топенето на изсъхнал лед – замразен въглероден диоксид – и плъзгаща се почва. Като цяло формата, дълбочината и прочие свойства на тези канали припомнят метода, по който деретата изрязват планинските скатове на Земята.

Голямо количество камъни в тези марсиански дерета и тяхното систематизиране по скатовете на кратера приказват, че през дадените канали е текло огромно количество вода на всеки 60 години, а неголеми наводнения са се случвали на всеки четири години. По оценките на Хаас и сътрудниците му в хода на сходни епизодични наводнения дълбочината на водата в кратера може да е достигала няколко десетки сантиметра.

Като се регистрира неголямата възраст на кратера, това значи, че вода от време на време се е появявала на повърхността на Марс относително наскоро, в интервала преди 200 000 и 1 млн. години. Откъде може да се е появила тя?

Както считат Де Хаас и сътрудниците му, причина за възникването на вода в съвсем полярните ширини на Марс е било това, че относително скоро, през последните 4–5 милиона години, неговата ос на въртене е била наклонена много повече, в сравнение с през днешния ден.

Поради това на Марс е било доста по-топло, в сравнение с в този момент, изключително в умерените ширини, което е разрешавало на водата да остава в течно положение много дълго, с цел да прокопае дерета и канали.

Всичко това, съгласно създателите на публикацията, приказва, че Марс не се явява „ суха пустиня “ и че неговата повърхнина е била по-благоприятна за съществуването на живот, в сравнение с считаме през днешния ден.

РИА Новости