Нова мода: Вода заменя млякото в сиренето, влагат я в пъти повече и в колбасите
Вода, желатин и трансглутаминаза заменят млякото в сиренето, влагат ги и в саламите, с цел да усилят тежестта им. За това сигнализира микробиологът доктор Сергей Иванов от Центъра за биология на храните.
Основната цел на доста от производителите на хранителни артикули е да се влага повече вода. За да я задържат в храните, изключително когато количеството е по-голямо, употребяват ензимът трансглутаминаза.
След нервността с палмовата лой, която всеобщо се влагаше в сирената, в този момент на мода е водата. Така рецептата за бяло саламурено сирене се промени и вместо мляко се влага вода. Изследвания на разнообразни марки сирена, закупени от магазини в цялата страна, направено от " Активни консуматори “ преди време, потвърди, че всеобщо наличието на вода в продукта е над 70%, а даже някъде стига и 78%, което на процедура значи, че плащаме за вода. За да задържат течността в продукта, употребяват трансглутаминаза, която, нагледно казано, прави омрежване. Сиренето с високо водно наличие обаче при термична обработка, да вземем за пример като се влага в обичаната на доста българи баница, безусловно спихва, защото течността се изпарява, изясни доктор Иванов.
Тези по този начин наречени сирена се продават на цени от 7-9 лв. за кило. На усет съвсем не могат да се разграничат от качествените, защото в тях се влагат добавки, които да подобрят усета и аромата им. Както " Телеграф “ писа преди време, доста компании в промишлеността с опаковки към този момент оферират такива, които имат мирис на мляко.
Добавката, която всеобщо се влага в сирената, а също и в кашкавала и сродни артикули, е неразрешена за приложимост при млечните храни, посочи доктор Иванов пред " Телеграф “. Причината е, че при продукта, създаден посредством вода и трансглутаминаза, няма развой на естествено узряване, при което млечно-киселите бактерии, които се образуват при зреенето, изместват патогените. Освен това при процеса на произвеждане на същинското сирене при зреенето казеинът, който е главният протеин в млякото, се накъсва на части и при консумация се усвоява по-лесно от организма. В случай че не е спазена тази технология, има огромна възможност при някои хора да се развие нетърпимост към млечните артикули.
Важно е също да се каже, че сиренето с високо водно наличие има предпоставки за развиване на листерия и ешерихия коли. Листериозата е бактериално инфекциозно заболяване, което визира новородени, лица с имунодефицити и е изключително рисково за бременни, защото листериите минават трансплацентарно и инфектират и повреждат вътреутробно плода.
За разлика от млечните артикули трансглутаминаза е позволена за вложение в месните артикули, където не съществуват опасности за здравето на хората при влагането й, разяснява доктор Иванов. Отново обаче стои въпросът за същинската стойност на продукта, защото посредством прибавяне на течност се усилва тежестта и надлежно българинът заплаща за вода, а не за месо.
Най-често ензимът се влага в саламите като шунка, хамбургски колбас и други, както и при готовите заготовки за кюфтета и кебапчета. При производството им се употребява главно вносно месо на парчета, което е по този начин нареченото механично обезкостено, влагат се аромати, както и подобрители за усета, вода и трансглутаминаза, посредством която се сглобяват продуктите.
Палмовата лой към момента се влага в сирена, само че в този момент главно влиза в по този начин наречените топени млечни артикули за мазане, както и в доста пакетирани сладкарски произведения. Масово се употребява при производството на бонбони, вафли и доста други. Също по този начин множеството топени сирена имат палмова лой, само че това не е рисково, защото те не са артикул, който се използва всекидневно. За разлика от тях бонбоните и пакетираните лакомства са много известни изключително измежду децата, което е рисково за здравето им.
Сиренето, в което вложената вода е над 60%, към този момент би трябвало да се предлага единствено пакетирано от началото на ноември. Това е написано в разпоредба за характерните условия към млечните артикули, която влезе в действие при започване на ноември. На процедура обаче на производителите им е възложен гратисен интервал от шест месеца, в който да провеждат производството си и да пакетират тези артикули с съществуване на повече вода, като към този момент не би трябвало да се употребява и названието сирене. Според Българския държавен стандарт саламуреното сирене би трябвало да има 55% водно наличие, а новата разпоредба позволява до 60%. Междувременно доктор Иванов показа, че взаимна акция сред асоциация " Активни консуматори “ и Българската организация по сигурност на храните за проучване на млечните артикули, които се оферират в комерсиалната мрежа, не е правено от предишното лято.
Основната цел на доста от производителите на хранителни артикули е да се влага повече вода. За да я задържат в храните, изключително когато количеството е по-голямо, употребяват ензимът трансглутаминаза.
След нервността с палмовата лой, която всеобщо се влагаше в сирената, в този момент на мода е водата. Така рецептата за бяло саламурено сирене се промени и вместо мляко се влага вода. Изследвания на разнообразни марки сирена, закупени от магазини в цялата страна, направено от " Активни консуматори “ преди време, потвърди, че всеобщо наличието на вода в продукта е над 70%, а даже някъде стига и 78%, което на процедура значи, че плащаме за вода. За да задържат течността в продукта, употребяват трансглутаминаза, която, нагледно казано, прави омрежване. Сиренето с високо водно наличие обаче при термична обработка, да вземем за пример като се влага в обичаната на доста българи баница, безусловно спихва, защото течността се изпарява, изясни доктор Иванов.
Тези по този начин наречени сирена се продават на цени от 7-9 лв. за кило. На усет съвсем не могат да се разграничат от качествените, защото в тях се влагат добавки, които да подобрят усета и аромата им. Както " Телеграф “ писа преди време, доста компании в промишлеността с опаковки към този момент оферират такива, които имат мирис на мляко.
Добавката, която всеобщо се влага в сирената, а също и в кашкавала и сродни артикули, е неразрешена за приложимост при млечните храни, посочи доктор Иванов пред " Телеграф “. Причината е, че при продукта, създаден посредством вода и трансглутаминаза, няма развой на естествено узряване, при което млечно-киселите бактерии, които се образуват при зреенето, изместват патогените. Освен това при процеса на произвеждане на същинското сирене при зреенето казеинът, който е главният протеин в млякото, се накъсва на части и при консумация се усвоява по-лесно от организма. В случай че не е спазена тази технология, има огромна възможност при някои хора да се развие нетърпимост към млечните артикули.
Важно е също да се каже, че сиренето с високо водно наличие има предпоставки за развиване на листерия и ешерихия коли. Листериозата е бактериално инфекциозно заболяване, което визира новородени, лица с имунодефицити и е изключително рисково за бременни, защото листериите минават трансплацентарно и инфектират и повреждат вътреутробно плода.
За разлика от млечните артикули трансглутаминаза е позволена за вложение в месните артикули, където не съществуват опасности за здравето на хората при влагането й, разяснява доктор Иванов. Отново обаче стои въпросът за същинската стойност на продукта, защото посредством прибавяне на течност се усилва тежестта и надлежно българинът заплаща за вода, а не за месо.
Най-често ензимът се влага в саламите като шунка, хамбургски колбас и други, както и при готовите заготовки за кюфтета и кебапчета. При производството им се употребява главно вносно месо на парчета, което е по този начин нареченото механично обезкостено, влагат се аромати, както и подобрители за усета, вода и трансглутаминаза, посредством която се сглобяват продуктите.
Палмовата лой към момента се влага в сирена, само че в този момент главно влиза в по този начин наречените топени млечни артикули за мазане, както и в доста пакетирани сладкарски произведения. Масово се употребява при производството на бонбони, вафли и доста други. Също по този начин множеството топени сирена имат палмова лой, само че това не е рисково, защото те не са артикул, който се използва всекидневно. За разлика от тях бонбоните и пакетираните лакомства са много известни изключително измежду децата, което е рисково за здравето им.
Сиренето, в което вложената вода е над 60%, към този момент би трябвало да се предлага единствено пакетирано от началото на ноември. Това е написано в разпоредба за характерните условия към млечните артикули, която влезе в действие при започване на ноември. На процедура обаче на производителите им е възложен гратисен интервал от шест месеца, в който да провеждат производството си и да пакетират тези артикули с съществуване на повече вода, като към този момент не би трябвало да се употребява и названието сирене. Според Българския държавен стандарт саламуреното сирене би трябвало да има 55% водно наличие, а новата разпоредба позволява до 60%. Междувременно доктор Иванов показа, че взаимна акция сред асоциация " Активни консуматори “ и Българската организация по сигурност на храните за проучване на млечните артикули, които се оферират в комерсиалната мрежа, не е правено от предишното лято.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ