Лошото идва отгоре надолу, доброто тръгва отдолу нагоре
Внимание: Текстът е доста дълъг и се пробва да изясни една от най-сериозните аргументи за несполуките на страната ни и нейното разнормализиране и деевропеизиране. Не е четиво за хора със слаби нерви и за такива, които имат по-важни задания или - това е напълно разбираемо - считат, че са неразбираемо с нещата и всичко съгласно тях е надалеч по-просто и доста по-очевидно.
Странно е, само че във времето на модерните управнически технологии, разрастващи се в директна симбиоза с науката, у нас и тези технологии, и науката са подценявани или с надменност, или с съмнение, или с неприятна начетеност, или от най-обикновен дебелоглав.
А през днешния ден времето е друго - рисково, мрежово - по тази причина изисква качествено друг метод на ръководство.
Може би най-тежкият проблем на България, директно разследване от който е влаченето ни на последно място по всички положителни критерии в Европейски Съюз и далечното ни отделяне напред по всички отрицателни критерии в Европейски Съюз е следният:
България на всички равнища и във всички сфери на активност се ръководи несъвременно, в прорез с модерните трендове в мениджмънта, изцяло скарано с науката и с изостанало в 20 век мислене!
Едва ли има по-архаично и демоде ръководство от това у нас.
Една от аргументите за сходно допотопно ръководство е разбираема - новият метод на ръководство изисква познание, четене, мислене, стратегиране, подготвеност, предвидливост. Той прави рискови калинките, той органичен не понася неукостта, некадърността, нарцисизма, действането посредством груби и не подлежащи на полемика заповеди.
Постепенно у нас нездравословният жанр на ръководство на най-високите равнища се просмука надолу.
Народът го е споделил - рибата се вмирисва от главата и след това развалеността се придвижва надолу.
А светът го е потвърдил - неприятното идва от горната страна надолу, положителното потегля изпод нагоре.
Една от актуалните трендове е заместването на йерархиите с мрежи. Мрежите са по-ефективни, по-адаптивни, по-добре самоорганизиращи се, по-лесно сплотяващи системите и организмите.
Ненапразно мрежите на тероризма, проведената престъпност, интернета, биосоциалните същества (мравки, пчели, термити), пожарите, войните, изключителните обстановки, модата, рака, шизофренията, паркинсона и други имат предимство, работят надалеч по-успешно - това е по този начин, тъй като те се сблъскват с йерархиите и ги надиграват, изпреварват, завладяват и подчиняват.
Мрежите сплескват равнищата на взимане на решения и носене на отговорности, те по-бързо се развиват и разпростират, доста по-адаптивни са, доста по-леко създават единство и единодушие за общите цели.
Мрежите постановат друг модел на ръководство, свои закони и догми. Ако в йерархията подчиненият на моя зависещ е мой зависещ, при мрежите сътрудника на моя сътрудник и мой сътрудник.
Ето 10 характерности на неприятното (йерархично) ръководство, заседнало в 20 век – У-20 (управление 20 век) спрямо положителното (мрежово) ръководство, прекрачило в 21 век – У-21 (управление 21 век):
1. У-20 залага на централизацията,
до момента в който У-21 залага на децентрализацията.
2. У-20 залага на командването (командоренето),
до момента в който У-21 залага на координацията (сътрудничеството).
3. У-20 се слага високо над подчинението и употребява извънредното Аз-Аз-Аз-Аз,
до момента в който У-21 построява силата „ Ние “ и по тази причина употребява инклузивното Ние-Ние-Ние-Ние.
4. У-20 се отделя физически от останалите в организацията, в това число посредством неосъществим достъп на „ постосмъртните “ до него,
до момента в който У-21 минимизира преградите на останалите до него, основава чувство за досегаемост и контактност.
5. У-20 основава дисциплиниращи, репресиращи и ограничаващи условия за работа, той влага тъкмо в такива ограничения – санкциониращи, контролиращи, наблюдаващи, заграждащи, стресиращи, в това число на входа на организацията,
до момента в който У-21 дава оптималната независимост на хората, изисква от тях не работно време (количествена величина), а наличие на активността им (качествена величина).
6. У-20 крие от хората желанията си, взема решение еднолично, в изискванията на строга секретност, постанова с административна безпрекословност решенията си, признава единствено потока информация от горната страна надолу,
до момента в който У-21 подтиква взаимното разработване на решенията, кооперирането на напъните, самодейността, творчеството, подтиква потока информация изпод нагоре.
7. У-20 спуска ръководители на подчинените си в техните звена, без да се интересува от тяхното мнение и по тази причина звената посрещат „ парашутистите “ с съмнение, безмълвно (или не) се съпротивляват на наложения им силово, работят с половин сила и по насила,
до момента в който У-21 издига водачите на звената за ръководители и по тази причина звената се сплотяват към водачите, усещат се съпричастни към общия триумф, работят с сила и половина и стимулирано.
8. У-20 се обкръжава с „ везири “, „ свита “, „ лакеи “, „ стражеви кучета “ (watch dogs), тъй като има потребност от това някой да го хвали и величае, да им споделя единствено това, което те желаят да чуят и с цел да се реализира НАДЗОР – еднопосочна функционалност – „ като разговаряш с мене ще мълчиш “,
до момента в който У-21 е част от мрежата, само че с повече отговорности, по тази причина няма потребност от „ прекъсвачи “ на информацията от мрежата, а в противен случай – от „ съединители “, които да форсират потока на информация от мрежата, с цел да им бъде казвано това, което би трябвало, с цел да работи двустранната, двупосочна връзка, която е същинският смисъл на реализирането на КОНТРОЛ – аз ти разпореждам задачата, задачите, ресурсите, технологията, а от това по какъв начин ти изпълняваш тази задача върша заключения за качеството на моето възлагане и усъвършенствам дейностите си. Защото в случай че възложа на 5 индивида да реалокират един камък от 300 кг от единия завършек на двора до другия с голи ръце, те няма да се оправят както и да се стараят, просто тъй като аз съм издал глупава и некадърна заповед.
9. У-20 опълчва (дори неволно) обособените звена, насърчава раздорите и неприятната, деструктивна конкуренция сред тях, по тази причина при него има анти-синергия – 1+1=1 (максимум 1),
до момента в който У-21 подтиква кооперирането сред обособените звена, насърчава взаимното решение на проблемите и позитивната конкуренция (не да си пречат и саботират, а да се карат едно друго да вършат нещата още по-добре, да се съревновават кой ще ги направи най-добре), по тази причина при него има про-синергия – 1+1=3 (минимум 3).
10. У-20 се интересува не толкоз от действителните, дълготрайни и постоянни резултати, развиването на организацията, съхраняването и усъвършенстването на работещото, а от ПРЕДСТАВЯНЕТО НА РЕЗУЛТАТИТЕ (дори измислени, получени единствено в неговите глави) – показност и дори съветската показуха, свирката в парата, думба-лумба, парадирането, церемониите, ритуалите, неприятно разбрания пиар, шумотевицата, интервютата, удрянето в гърдите,
до момента в който У-21 се интересува от САМИТЕ РЕЗУЛТАТИ, то се стреми те да бъдат действителни, дълготрайни и постоянни, то търси и целИ развиване на организацията, запазване и усъвършенстване на работещото, тъй като не е „ над “ организацията, не „ не съм отсам и съм за малко “, а самото то също Е организацията, и евентуално когато няма да е заето с нейното ръководство, то ще си остане част от нея.
Такива са в малко идеализиран, частично дестилиран тип разликите сред У-20 и У-21.
Няма по какъв начин България да съумява и да върви напред в 21 век, в случай че се ръководи посредством нрав и способи, надълбоко загнездили се, останали непроменимо в 20 век.
Ето за какво Времето върви все по-напред в 21 век, а България се връща все по-назад към 20 век.
Това не е универсалното пояснение за разнормализирането и дедемократизирането на страната ни, само че за мен е безспорно, че то е част от обяснението. При това доста значима, извънредно основна част от него.
Б. ред. - Статията на проф. Николай Слатински е от фейсбук профила му.
Странно е, само че във времето на модерните управнически технологии, разрастващи се в директна симбиоза с науката, у нас и тези технологии, и науката са подценявани или с надменност, или с съмнение, или с неприятна начетеност, или от най-обикновен дебелоглав.
А през днешния ден времето е друго - рисково, мрежово - по тази причина изисква качествено друг метод на ръководство.
Може би най-тежкият проблем на България, директно разследване от който е влаченето ни на последно място по всички положителни критерии в Европейски Съюз и далечното ни отделяне напред по всички отрицателни критерии в Европейски Съюз е следният:
България на всички равнища и във всички сфери на активност се ръководи несъвременно, в прорез с модерните трендове в мениджмънта, изцяло скарано с науката и с изостанало в 20 век мислене!
Едва ли има по-архаично и демоде ръководство от това у нас.
Една от аргументите за сходно допотопно ръководство е разбираема - новият метод на ръководство изисква познание, четене, мислене, стратегиране, подготвеност, предвидливост. Той прави рискови калинките, той органичен не понася неукостта, некадърността, нарцисизма, действането посредством груби и не подлежащи на полемика заповеди.
Постепенно у нас нездравословният жанр на ръководство на най-високите равнища се просмука надолу.
Народът го е споделил - рибата се вмирисва от главата и след това развалеността се придвижва надолу.
А светът го е потвърдил - неприятното идва от горната страна надолу, положителното потегля изпод нагоре.
Една от актуалните трендове е заместването на йерархиите с мрежи. Мрежите са по-ефективни, по-адаптивни, по-добре самоорганизиращи се, по-лесно сплотяващи системите и организмите.
Ненапразно мрежите на тероризма, проведената престъпност, интернета, биосоциалните същества (мравки, пчели, термити), пожарите, войните, изключителните обстановки, модата, рака, шизофренията, паркинсона и други имат предимство, работят надалеч по-успешно - това е по този начин, тъй като те се сблъскват с йерархиите и ги надиграват, изпреварват, завладяват и подчиняват.
Мрежите сплескват равнищата на взимане на решения и носене на отговорности, те по-бързо се развиват и разпростират, доста по-адаптивни са, доста по-леко създават единство и единодушие за общите цели.
Мрежите постановат друг модел на ръководство, свои закони и догми. Ако в йерархията подчиненият на моя зависещ е мой зависещ, при мрежите сътрудника на моя сътрудник и мой сътрудник.
Ето 10 характерности на неприятното (йерархично) ръководство, заседнало в 20 век – У-20 (управление 20 век) спрямо положителното (мрежово) ръководство, прекрачило в 21 век – У-21 (управление 21 век):
1. У-20 залага на централизацията,
до момента в който У-21 залага на децентрализацията.
2. У-20 залага на командването (командоренето),
до момента в който У-21 залага на координацията (сътрудничеството).
3. У-20 се слага високо над подчинението и употребява извънредното Аз-Аз-Аз-Аз,
до момента в който У-21 построява силата „ Ние “ и по тази причина употребява инклузивното Ние-Ние-Ние-Ние.
4. У-20 се отделя физически от останалите в организацията, в това число посредством неосъществим достъп на „ постосмъртните “ до него,
до момента в който У-21 минимизира преградите на останалите до него, основава чувство за досегаемост и контактност.
5. У-20 основава дисциплиниращи, репресиращи и ограничаващи условия за работа, той влага тъкмо в такива ограничения – санкциониращи, контролиращи, наблюдаващи, заграждащи, стресиращи, в това число на входа на организацията,
до момента в който У-21 дава оптималната независимост на хората, изисква от тях не работно време (количествена величина), а наличие на активността им (качествена величина).
6. У-20 крие от хората желанията си, взема решение еднолично, в изискванията на строга секретност, постанова с административна безпрекословност решенията си, признава единствено потока информация от горната страна надолу,
до момента в който У-21 подтиква взаимното разработване на решенията, кооперирането на напъните, самодейността, творчеството, подтиква потока информация изпод нагоре.
7. У-20 спуска ръководители на подчинените си в техните звена, без да се интересува от тяхното мнение и по тази причина звената посрещат „ парашутистите “ с съмнение, безмълвно (или не) се съпротивляват на наложения им силово, работят с половин сила и по насила,
до момента в който У-21 издига водачите на звената за ръководители и по тази причина звената се сплотяват към водачите, усещат се съпричастни към общия триумф, работят с сила и половина и стимулирано.
8. У-20 се обкръжава с „ везири “, „ свита “, „ лакеи “, „ стражеви кучета “ (watch dogs), тъй като има потребност от това някой да го хвали и величае, да им споделя единствено това, което те желаят да чуят и с цел да се реализира НАДЗОР – еднопосочна функционалност – „ като разговаряш с мене ще мълчиш “,
до момента в който У-21 е част от мрежата, само че с повече отговорности, по тази причина няма потребност от „ прекъсвачи “ на информацията от мрежата, а в противен случай – от „ съединители “, които да форсират потока на информация от мрежата, с цел да им бъде казвано това, което би трябвало, с цел да работи двустранната, двупосочна връзка, която е същинският смисъл на реализирането на КОНТРОЛ – аз ти разпореждам задачата, задачите, ресурсите, технологията, а от това по какъв начин ти изпълняваш тази задача върша заключения за качеството на моето възлагане и усъвършенствам дейностите си. Защото в случай че възложа на 5 индивида да реалокират един камък от 300 кг от единия завършек на двора до другия с голи ръце, те няма да се оправят както и да се стараят, просто тъй като аз съм издал глупава и некадърна заповед.
9. У-20 опълчва (дори неволно) обособените звена, насърчава раздорите и неприятната, деструктивна конкуренция сред тях, по тази причина при него има анти-синергия – 1+1=1 (максимум 1),
до момента в който У-21 подтиква кооперирането сред обособените звена, насърчава взаимното решение на проблемите и позитивната конкуренция (не да си пречат и саботират, а да се карат едно друго да вършат нещата още по-добре, да се съревновават кой ще ги направи най-добре), по тази причина при него има про-синергия – 1+1=3 (минимум 3).
10. У-20 се интересува не толкоз от действителните, дълготрайни и постоянни резултати, развиването на организацията, съхраняването и усъвършенстването на работещото, а от ПРЕДСТАВЯНЕТО НА РЕЗУЛТАТИТЕ (дори измислени, получени единствено в неговите глави) – показност и дори съветската показуха, свирката в парата, думба-лумба, парадирането, церемониите, ритуалите, неприятно разбрания пиар, шумотевицата, интервютата, удрянето в гърдите,
до момента в който У-21 се интересува от САМИТЕ РЕЗУЛТАТИ, то се стреми те да бъдат действителни, дълготрайни и постоянни, то търси и целИ развиване на организацията, запазване и усъвършенстване на работещото, тъй като не е „ над “ организацията, не „ не съм отсам и съм за малко “, а самото то също Е организацията, и евентуално когато няма да е заето с нейното ръководство, то ще си остане част от нея.
Такива са в малко идеализиран, частично дестилиран тип разликите сред У-20 и У-21.
Няма по какъв начин България да съумява и да върви напред в 21 век, в случай че се ръководи посредством нрав и способи, надълбоко загнездили се, останали непроменимо в 20 век.
Ето за какво Времето върви все по-напред в 21 век, а България се връща все по-назад към 20 век.
Това не е универсалното пояснение за разнормализирането и дедемократизирането на страната ни, само че за мен е безспорно, че то е част от обяснението. При това доста значима, извънредно основна част от него.
Б. ред. - Статията на проф. Николай Слатински е от фейсбук профила му.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ