Милена Дамянова, председател на Комисията по образование и наука в 44-тото НС: Работна група разглежда предложените промени
Внасяме в Народно събрание предлагането за интензивно присъединяване на работодателите в образователния развой
На 3 юли в Народното събрание се състоя Национална среща по проблемите и вероятностите за висшето обучение, проведена от вестник „ Труд “. Събитието бе край на професионалната полемика, водена на страниците на вестника през последните шест месеца. Участваха ректорите, влезнали в полемиката със свои текстове, както и техни сътрудници, представители на бизнеса, синдикати и други организации.
Форумът бе под патронажа на ръководителят на Комисията по образованието и науката в 44-тото Народно събрание Милена Дамянова. Два дни след полемиката Дамянова внесе в Народното събрание ремонти в Закона за висшето обучение, които регламентират по-активното присъединяване на бизнеса, подкрепено единомислещо от присъстващите на срещата. Тази концепция бе развита и в преобладаващата част от публикациите на ректорите.
В поредност от публикации „ Труд “ ще разгласява изявленията на водещите участници в полемиката – Милена Дамянова , кметът на София Йорданка Фандъкова , ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков , проф. Стати Статев , ректор на УНСС и зам.-председател на Съвета на ректорите и министърът на образованието и науката Красимир Вълчев.
Няколкомесечната полемика, на страниците на вестника, би имала действителна изгода и би била сполучлива, единствено, в случай че завърши с съответни решения, съответен документ и ангажимент. Това аз персонално го разбирам като период, в който работна група да приготви промени върху в този момент настоящия Закон за висше обучение, а може би и върху напълно нов Закон за висше обучение и просвета, с изцяло нова идея.
Аз, като ръководител на Комисията по образованието и науката, дружно с моите сътрудници в нея, както и другари на комисията, в лицето на господин Драгомир Стойнев, който виждам тук, сме си сложили за цел да ви чуем вас. Да чуем посоките, в които съгласно вас би трябвало да са развива системата на висшето обучение в България. Едно нещо желая да подчертая – полемиката доста ясно сподели, че е извънредно време да спрем да приказваме за системата на висше обучение в България като несполучлива и като произвеждаща фрагменти, които по-късно не могат да се осъществят на пазара на труда. Крайно време е да спрем да приказваме, че системата единствено продуцира дипломи, само че не дава познания и умения на студентите. Да, неприятни образци има, има ги на всички места. Но никога, те не би трябвало да прекатурват и да градят имиджа на системата в България. Също по този начин не можем да кажем и че няма какво да се прави от тук нататък. Аз персонално считам, че имаме много работа.
Проф. Борислав Борисов се е опитал най-после на полемиката да направи нещо като резюме и приказва точно за това – за нова идея, за промени, които би трябвало да показват една цялостна нова визия за висшето обучение в България. Такова, че то от една страна да бъде припознато като опция за развиване от българските младежи и тези, които от ден на ден избират висшите учебни заведения в чужбина, и въпреки това от работодателите, като хора, които по-късно оферират опция да реализация на младежите. В доста от вашите текстове проблемите са споделени, споделени са и решения – задачата е на днешния конгрес е да се обединим към няколко от тях, да сложим съответни периоди и да се обединим към проект за деяние за разрешаването на тези проблеми.
Аз ще се опитам да концентрирам полемиката върху три съществени момента, които успяхме да откроим в полемиката. На първо място – смяната в системата на акредитация, смяната в системата на ръководството на висшите учебни заведения и нещо, което бих споделила, че може да стане доста бързо със законодателна смяна, а точно отдалеченото образование, което да смени задочната форма на образование. Това не е нещо, което изисква дълъг законодателен развой или разискване в работните групи, само че което е доста прагматично и бихме могли в действителност да го въведем в най-скоро време. Разбира се, разчитаме и на това, че министър Красимир Вълчев, който ще се включи в полемиката, ще показа до каква степен е стигнала работната група по измененията на Закона за висше обучение, въобще каква е посоката, в която министерството на образованието и неговото управление счита да развива измененията.
Предложението на проф. Стати Статев за интензивно присъединяване на работодателите в образователния развой към този момент е облечено в законови оферти, които аз и някои от моите сътрудници от Комисията ще внесем в Народното събрание до края на тази седмица (Б.а- предложенията за промени в Закона за висшето обучение бяха импортирани в Народно събрание още на 6 юли). Това е една корекция, върху която ще можем да работим през лятото с сътрудниците, уповавам се. Нашата комисия също е от тези, които не почиват и задачата е наесен към този момент да имаме действителни решения. Просто изчаквах да мине и днешният конгрес, с цел да можем да се обединим, че това е нещо, от което имаме потребност и което ще работи.
Това, което аз ще предложа е да си дадем някакъв времеви график, в който да разпишем съответни действия и отговорности, и надлежно да съблюдаваме периодите. Защото фактически доста от решенията на проблемите към момента изискват дискутиране на работно равнище. След това, когато законопроектът постъпи в Народното събрание, работните групи и полемиките не престават. Водим ги постоянно в този формат, с присъединяване на всички страни, които седят през днешния ден на тази маса, само че въпреки всичко е добре да сме изяснили авансово своите позиции.
По някои от въпросите, по които сякаш има единодушие – като да вземем за пример един учител да взе участие в акредитацията на едно висше учебно заведение, в действителност консенсус няма. Защото когато това предложение постъпи в Народното събрание, започнаха да идват мнения от преподаватели във висшите учебни заведения – по този начин, че това е нещо, по което диалозите би трябвало да продължат, с цел да се вземе аргументирано решение. Това, което аз ще предложа е през септември да организираме чуване в Комисията по обучение, за това до каква степен сме стигнали като съответни решения и текстове по тематиките, към които се обединихме през днешния ден като направления, които би трябвало да обсъждаме.
На 3 юли в Народното събрание се състоя Национална среща по проблемите и вероятностите за висшето обучение, проведена от вестник „ Труд “. Събитието бе край на професионалната полемика, водена на страниците на вестника през последните шест месеца. Участваха ректорите, влезнали в полемиката със свои текстове, както и техни сътрудници, представители на бизнеса, синдикати и други организации.
Форумът бе под патронажа на ръководителят на Комисията по образованието и науката в 44-тото Народно събрание Милена Дамянова. Два дни след полемиката Дамянова внесе в Народното събрание ремонти в Закона за висшето обучение, които регламентират по-активното присъединяване на бизнеса, подкрепено единомислещо от присъстващите на срещата. Тази концепция бе развита и в преобладаващата част от публикациите на ректорите.
В поредност от публикации „ Труд “ ще разгласява изявленията на водещите участници в полемиката – Милена Дамянова , кметът на София Йорданка Фандъкова , ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков , проф. Стати Статев , ректор на УНСС и зам.-председател на Съвета на ректорите и министърът на образованието и науката Красимир Вълчев.
Няколкомесечната полемика, на страниците на вестника, би имала действителна изгода и би била сполучлива, единствено, в случай че завърши с съответни решения, съответен документ и ангажимент. Това аз персонално го разбирам като период, в който работна група да приготви промени върху в този момент настоящия Закон за висше обучение, а може би и върху напълно нов Закон за висше обучение и просвета, с изцяло нова идея.
Аз, като ръководител на Комисията по образованието и науката, дружно с моите сътрудници в нея, както и другари на комисията, в лицето на господин Драгомир Стойнев, който виждам тук, сме си сложили за цел да ви чуем вас. Да чуем посоките, в които съгласно вас би трябвало да са развива системата на висшето обучение в България. Едно нещо желая да подчертая – полемиката доста ясно сподели, че е извънредно време да спрем да приказваме за системата на висше обучение в България като несполучлива и като произвеждаща фрагменти, които по-късно не могат да се осъществят на пазара на труда. Крайно време е да спрем да приказваме, че системата единствено продуцира дипломи, само че не дава познания и умения на студентите. Да, неприятни образци има, има ги на всички места. Но никога, те не би трябвало да прекатурват и да градят имиджа на системата в България. Също по този начин не можем да кажем и че няма какво да се прави от тук нататък. Аз персонално считам, че имаме много работа.
Проф. Борислав Борисов се е опитал най-после на полемиката да направи нещо като резюме и приказва точно за това – за нова идея, за промени, които би трябвало да показват една цялостна нова визия за висшето обучение в България. Такова, че то от една страна да бъде припознато като опция за развиване от българските младежи и тези, които от ден на ден избират висшите учебни заведения в чужбина, и въпреки това от работодателите, като хора, които по-късно оферират опция да реализация на младежите. В доста от вашите текстове проблемите са споделени, споделени са и решения – задачата е на днешния конгрес е да се обединим към няколко от тях, да сложим съответни периоди и да се обединим към проект за деяние за разрешаването на тези проблеми.
Аз ще се опитам да концентрирам полемиката върху три съществени момента, които успяхме да откроим в полемиката. На първо място – смяната в системата на акредитация, смяната в системата на ръководството на висшите учебни заведения и нещо, което бих споделила, че може да стане доста бързо със законодателна смяна, а точно отдалеченото образование, което да смени задочната форма на образование. Това не е нещо, което изисква дълъг законодателен развой или разискване в работните групи, само че което е доста прагматично и бихме могли в действителност да го въведем в най-скоро време. Разбира се, разчитаме и на това, че министър Красимир Вълчев, който ще се включи в полемиката, ще показа до каква степен е стигнала работната група по измененията на Закона за висше обучение, въобще каква е посоката, в която министерството на образованието и неговото управление счита да развива измененията.
Предложението на проф. Стати Статев за интензивно присъединяване на работодателите в образователния развой към този момент е облечено в законови оферти, които аз и някои от моите сътрудници от Комисията ще внесем в Народното събрание до края на тази седмица (Б.а- предложенията за промени в Закона за висшето обучение бяха импортирани в Народно събрание още на 6 юли). Това е една корекция, върху която ще можем да работим през лятото с сътрудниците, уповавам се. Нашата комисия също е от тези, които не почиват и задачата е наесен към този момент да имаме действителни решения. Просто изчаквах да мине и днешният конгрес, с цел да можем да се обединим, че това е нещо, от което имаме потребност и което ще работи.
Това, което аз ще предложа е да си дадем някакъв времеви график, в който да разпишем съответни действия и отговорности, и надлежно да съблюдаваме периодите. Защото фактически доста от решенията на проблемите към момента изискват дискутиране на работно равнище. След това, когато законопроектът постъпи в Народното събрание, работните групи и полемиките не престават. Водим ги постоянно в този формат, с присъединяване на всички страни, които седят през днешния ден на тази маса, само че въпреки всичко е добре да сме изяснили авансово своите позиции.
По някои от въпросите, по които сякаш има единодушие – като да вземем за пример един учител да взе участие в акредитацията на едно висше учебно заведение, в действителност консенсус няма. Защото когато това предложение постъпи в Народното събрание, започнаха да идват мнения от преподаватели във висшите учебни заведения – по този начин, че това е нещо, по което диалозите би трябвало да продължат, с цел да се вземе аргументирано решение. Това, което аз ще предложа е през септември да организираме чуване в Комисията по обучение, за това до каква степен сме стигнали като съответни решения и текстове по тематиките, към които се обединихме през днешния ден като направления, които би трябвало да обсъждаме.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ