Монтолие: Френското село, посветено на книгите
ВМонтолие (население: 833 души) се намират не по-малко от 15 самостоятелни книжарници за книги втора ръка, което го прави единственото публично Village du Livre (Село на книгите) в Южна Франция .
Монтолие не е единственият хартиен град в света. Уелският Хей-он-Уай, в който има повече от 20 книжарници, е приет за първи път за библиофилски град през 1963 г.; белгийският Реду, който в миналото е наброявал 26 души, получава този статут през 1984 година Монтолие даже не е единственият град на книгата във Франция; Бешерел в Бретан става първият в страната през 1989 година и от този момент към него се причисляват още седем, в това число Монтолие през 1990 година Но вторият най-стар формален град на книгата във Франция се отличава по една елементарна причина: за разлика от побратимените си селища, Монтолие в никакъв случай не е бил ориентиран към продажбата на книги, а към тяхното основаване .
This is Montolieu, South of France. When it’s ‘post-covid’ and I’m not broke anymore, imma travel. Probably not here, maybe just Umhlanga or Warmbad, but travel
— Becoming an Actor - Out Now (@Arno_Greeff)
Книжарят Мишел Брайбан за първи път сънува тази книготопиа през 80-те години на предишния век: село, което ще се трансформира в консерватория за книгоиздаване .
" Това беше изцяло ексцентрична концепция ", споделя Гаел Ферадини, новият шеф на Музея на изкуствата и занаятите на книгата в Монтолие - музей, отдаден на изкуството и занаята на книгоиздаването. Според нея това, че се е получило, е заслуга на самия Брайбан.
" Хората ми споделят, че той е бил човек, с който се съгласяваш да участваш в плановете му ", прибавя тя.
Днес музеят е дом освен на експонати, отдадени на писмените системи и машини като печатарската преса на Хайделберг, само че и на постоянни тричасови семинари, водени от 12 гостуващи южнофренски майстори, които идват, с цел да споделят майсторството си в мраморната хартия, гравирането или латинската краснопис. Книговезкият поминък се преподава от Камий Грийн, може би най-прекия правоприемник на Брайбан. Занаятчията, който обитава в музея, работи в своята работилница на втория етаж на музея, като се възползва напълно от старинните машини, доста от които са от персоналната сбирка на Брайбан, с цел да упражнява занаята си.
" Казвам си, че той би бил благополучен да знае, че в този музей - който в никакъв случай не е бил умислен като естетически музей, а като място за живот - има майстор, който работи ", споделя тя.
“I would be the most content if my children grew up to be the kind of people who think decorating consists mostly of building enough bookshelves. ”
Anna Quindlen
Монтолие не е единственият хартиен град в света. Уелският Хей-он-Уай, в който има повече от 20 книжарници, е приет за първи път за библиофилски град през 1963 г.; белгийският Реду, който в миналото е наброявал 26 души, получава този статут през 1984 година Монтолие даже не е единственият град на книгата във Франция; Бешерел в Бретан става първият в страната през 1989 година и от този момент към него се причисляват още седем, в това число Монтолие през 1990 година Но вторият най-стар формален град на книгата във Франция се отличава по една елементарна причина: за разлика от побратимените си селища, Монтолие в никакъв случай не е бил ориентиран към продажбата на книги, а към тяхното основаване .
This is Montolieu, South of France. When it’s ‘post-covid’ and I’m not broke anymore, imma travel. Probably not here, maybe just Umhlanga or Warmbad, but travel
— Becoming an Actor - Out Now (@Arno_Greeff)
Книжарят Мишел Брайбан за първи път сънува тази книготопиа през 80-те години на предишния век: село, което ще се трансформира в консерватория за книгоиздаване .
" Това беше изцяло ексцентрична концепция ", споделя Гаел Ферадини, новият шеф на Музея на изкуствата и занаятите на книгата в Монтолие - музей, отдаден на изкуството и занаята на книгоиздаването. Според нея това, че се е получило, е заслуга на самия Брайбан.
" Хората ми споделят, че той е бил човек, с който се съгласяваш да участваш в плановете му ", прибавя тя.
Днес музеят е дом освен на експонати, отдадени на писмените системи и машини като печатарската преса на Хайделберг, само че и на постоянни тричасови семинари, водени от 12 гостуващи южнофренски майстори, които идват, с цел да споделят майсторството си в мраморната хартия, гравирането или латинската краснопис. Книговезкият поминък се преподава от Камий Грийн, може би най-прекия правоприемник на Брайбан. Занаятчията, който обитава в музея, работи в своята работилница на втория етаж на музея, като се възползва напълно от старинните машини, доста от които са от персоналната сбирка на Брайбан, с цел да упражнява занаята си.
" Казвам си, че той би бил благополучен да знае, че в този музей - който в никакъв случай не е бил умислен като естетически музей, а като място за живот - има майстор, който работи ", споделя тя.
“I would be the most content if my children grew up to be the kind of people who think decorating consists mostly of building enough bookshelves. ”
Anna Quindlen
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ