Стига сме се занимавали с прическата му
Вместо да изпадаме в нервност от постингите на Доналд Тръмп в Тwitter, дано проучваме какво е неверното, само че и смисленото в неговата политика. Без ненавист и без пяна уста, написа основната редакторка на DW Инес Пол.
Омразата сплотява, само че и заслепява. Когато ненавиждаме, без да желаеме, пропущаме всевъзможни разлики, нюанси и несъгласия. Омразата поражда възприятие на предимство, тъй като основава у нас усещането, че разполагаме с по-добри хрумвания, показа и визии от тези, които ненавиждаме.
Днешна Америка към този момент не е по този начин мощно сплотена към фантазията за по-добър живот, както е било постоянно в тази голяма страна от десетилетия насам. Ако може да се приказва за някакво преобладаващо възприятие – то е на омразата към противниковия политически лагер. В една двупартийна система това е относително елементарно - както е казано още в Евангелието на Матей: "Който не е с мен, е срещу мен ".
През 2016 година, когато Доналд Тръмп беше определен за президент, бях репортерка на DW в Съединени американски щати. Пропътувах хиляди благи от Изток на Запад и от Север на Юг. Посетих огромните метрополии, само че и в доста от дребните градчета. Проследих целия поход на Доналд Тръмп към Белия дом. Видях с очите си по какъв начин въодушевяваше масите - студенти и служащи, пенсионери, майки, домакини и предприемачи. Станах свидетелка и на това, какъв брой дълго време беше належащо на Демократическата партия, до момента в който въобще вдървен, че този мъж може фактически да успее – първо да стане главен претендент на републиканците, а след това и да завоюва директния дуел с Хилари Клинтън. Демократите бяха заслепени от арогантността на властта. Те явно не са могли да си показват, по какъв начин една телевизионна звезда би могла да надвие над властовия уред на Клинтън. Да победи една жена, която беше толкоз сигурна в себе си, че назова поддръжниците на Тръмп "жалки " хора.
Недемократични рефлекси
Преди тъкмо една година (20.1.2017) Доналд Тръмп постави клетва във Вашингтон. Оттогава насам е съвсем невероятно да се проучва политиката на президента по здравомислещ и рационален метод. Всички, като по инстикт, повтарят: "колко ужасно, какъв брой извънредно ". Подобно нещо е недемократично, а и неуместно. В последна сметка Тръмп бе определен по разпоредбите на американското изборно право. И доста от демократичните медии проиграват огромна част от доверието, с което се употребяват.
Разбира се, тяхната задача е да изясняват какъв брой рискови са доста от постингите на президента в Тwitter. Или посредством журналистически следствия и обстоятелства да разкриват кои са средите, които ще извлекат действителни изгоди от неговата данъчна промяна. Но без нервност и пяна на устата. Също по този начин ясно е, че всеки човек с здравомислещ и сериозен разсъдък би трябвало почтено и намерено да вижда и цени у политическия си съперник и тези страни, които са положителни и позитивни.
Справедливи претенции към Германия
Какво е да вземем за пример неверно в настояването на Тръмп Европа най-накрая да стартира да води обща и мощна външна и отбранителна политика? Защо един американски президент да не може да призове Германия към по-сериозен финансов ангажимент в границите на НАТО? И таман Германия би трябвало доста по-внимателно да се вгледа в личната си европейска политика, когато стартира да подлага на критика лозунга на Тръмп "America first ". Защото и нашият финансов министър през последните години се водеше главно от ползите на личната си страна, когато постановяваше на други европейски нации строга политика на икономии. Не без учредения би следвало да се замислим и по една друга тематика, препоръчвана от Тръмп: за раздутата администрация и високите разноски на Организация на обединените нации.
Аз също се изплашвам от нападателните постинги на Тръмп против Северна Корея. Те провокират у мене нерядко и боязън. В същото време обаче виждам и това, че държавното управление на Барак Обама е било некомпетентно да забележи същинските мащаби на нуклеарното въоръжаване на Пхенян. Да, и аз изпитвам сериозна угриженост, когато виждам по какъв начин Русия и Китай запълват вакуума, оставен от американците в редица сериозни райони на света, в които те до момента се грижеха за реда.
Но и не трябва да забравяме, че в действителност Барак Обама беше този, който сътвори новата теория "leading from behind " (да ръководиш нещата от задна позиция). И неговият неуспех в Сирия, както и в Средния и Близък изток няма по какъв начин да бъде приписан на Тръмп.
„ Със жанр и честност “
Най-важното изречение по време на цялата предизборна борба в Съединени американски щати, съгласно мен, произнесе Мишел Обама: "Когато другите се държат зле, дано им отговорим със жанр и честност ". Критиците на Тръмп в Съединени американски щати, а и в чужбина, би трябвало да вземат това изречение драговолно.
Доналд Тръмп е президент от една година и обратно на всички очаквания за импийчмънт, си проличава, че ще остане на власт още за известно време. В Америка има един известен израз: "Get over it ", който в свободен превод значи: "Такива са нещата в този момент ". Дошло е времето да се внесе повече обективност в полемиката към Тръмп. Стига сме се занимавали с прическата и тена му! Нека приказваме за политиката му, само че обективно и рационално. Вместо да изпадаме в нервност от някой негов постинг в Туитър, да проучваме какво е неверното, само че и какво е смисленото в неговите политически претенции. А и да си признаваме, какъв брой мъчно е да се носи политическа отговорност в днешния свят. Да мразиш някого, е най-лесната работа. Далеч по-трудно е да разработваш и предлагаш същински други възможности.
Омразата сплотява, само че и заслепява. Когато ненавиждаме, без да желаеме, пропущаме всевъзможни разлики, нюанси и несъгласия. Омразата поражда възприятие на предимство, тъй като основава у нас усещането, че разполагаме с по-добри хрумвания, показа и визии от тези, които ненавиждаме.
Днешна Америка към този момент не е по този начин мощно сплотена към фантазията за по-добър живот, както е било постоянно в тази голяма страна от десетилетия насам. Ако може да се приказва за някакво преобладаващо възприятие – то е на омразата към противниковия политически лагер. В една двупартийна система това е относително елементарно - както е казано още в Евангелието на Матей: "Който не е с мен, е срещу мен ".
През 2016 година, когато Доналд Тръмп беше определен за президент, бях репортерка на DW в Съединени американски щати. Пропътувах хиляди благи от Изток на Запад и от Север на Юг. Посетих огромните метрополии, само че и в доста от дребните градчета. Проследих целия поход на Доналд Тръмп към Белия дом. Видях с очите си по какъв начин въодушевяваше масите - студенти и служащи, пенсионери, майки, домакини и предприемачи. Станах свидетелка и на това, какъв брой дълго време беше належащо на Демократическата партия, до момента в който въобще вдървен, че този мъж може фактически да успее – първо да стане главен претендент на републиканците, а след това и да завоюва директния дуел с Хилари Клинтън. Демократите бяха заслепени от арогантността на властта. Те явно не са могли да си показват, по какъв начин една телевизионна звезда би могла да надвие над властовия уред на Клинтън. Да победи една жена, която беше толкоз сигурна в себе си, че назова поддръжниците на Тръмп "жалки " хора.
Недемократични рефлекси
Преди тъкмо една година (20.1.2017) Доналд Тръмп постави клетва във Вашингтон. Оттогава насам е съвсем невероятно да се проучва политиката на президента по здравомислещ и рационален метод. Всички, като по инстикт, повтарят: "колко ужасно, какъв брой извънредно ". Подобно нещо е недемократично, а и неуместно. В последна сметка Тръмп бе определен по разпоредбите на американското изборно право. И доста от демократичните медии проиграват огромна част от доверието, с което се употребяват.
Разбира се, тяхната задача е да изясняват какъв брой рискови са доста от постингите на президента в Тwitter. Или посредством журналистически следствия и обстоятелства да разкриват кои са средите, които ще извлекат действителни изгоди от неговата данъчна промяна. Но без нервност и пяна на устата. Също по този начин ясно е, че всеки човек с здравомислещ и сериозен разсъдък би трябвало почтено и намерено да вижда и цени у политическия си съперник и тези страни, които са положителни и позитивни.
Справедливи претенции към Германия
Какво е да вземем за пример неверно в настояването на Тръмп Европа най-накрая да стартира да води обща и мощна външна и отбранителна политика? Защо един американски президент да не може да призове Германия към по-сериозен финансов ангажимент в границите на НАТО? И таман Германия би трябвало доста по-внимателно да се вгледа в личната си европейска политика, когато стартира да подлага на критика лозунга на Тръмп "America first ". Защото и нашият финансов министър през последните години се водеше главно от ползите на личната си страна, когато постановяваше на други европейски нации строга политика на икономии. Не без учредения би следвало да се замислим и по една друга тематика, препоръчвана от Тръмп: за раздутата администрация и високите разноски на Организация на обединените нации.
Аз също се изплашвам от нападателните постинги на Тръмп против Северна Корея. Те провокират у мене нерядко и боязън. В същото време обаче виждам и това, че държавното управление на Барак Обама е било некомпетентно да забележи същинските мащаби на нуклеарното въоръжаване на Пхенян. Да, и аз изпитвам сериозна угриженост, когато виждам по какъв начин Русия и Китай запълват вакуума, оставен от американците в редица сериозни райони на света, в които те до момента се грижеха за реда.
Но и не трябва да забравяме, че в действителност Барак Обама беше този, който сътвори новата теория "leading from behind " (да ръководиш нещата от задна позиция). И неговият неуспех в Сирия, както и в Средния и Близък изток няма по какъв начин да бъде приписан на Тръмп.
„ Със жанр и честност “
Най-важното изречение по време на цялата предизборна борба в Съединени американски щати, съгласно мен, произнесе Мишел Обама: "Когато другите се държат зле, дано им отговорим със жанр и честност ". Критиците на Тръмп в Съединени американски щати, а и в чужбина, би трябвало да вземат това изречение драговолно.
Доналд Тръмп е президент от една година и обратно на всички очаквания за импийчмънт, си проличава, че ще остане на власт още за известно време. В Америка има един известен израз: "Get over it ", който в свободен превод значи: "Такива са нещата в този момент ". Дошло е времето да се внесе повече обективност в полемиката към Тръмп. Стига сме се занимавали с прическата и тена му! Нека приказваме за политиката му, само че обективно и рационално. Вместо да изпадаме в нервност от някой негов постинг в Туитър, да проучваме какво е неверното, само че и какво е смисленото в неговите политически претенции. А и да си признаваме, какъв брой мъчно е да се носи политическа отговорност в днешния свят. Да мразиш някого, е най-лесната работа. Далеч по-трудно е да разработваш и предлагаш същински други възможности.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ