Ритуали, магии, храмове за сънища: Как е възникнала психотерапията
Вмалка котловина на Пелопонес археологическият обект Епидавър се простира на разнообразни равнища. Там за първи път стартира поклонението пред Асклепий през 6 век прочие Н. е., само че главните монументи, изключително Театърът, който се счита за един от най-чистите шедьоври на гръцката архитектура, датират от 4 век. Широкият археологически обект е знак на респект към лечебните култове от гръцката и римската еполи с храмове и болнични здания, отдадени на техните богове.
Нашите предшественици в региона на медицината са се стремили да лекуват мозъка доста преди да могат да лекуват болести на мозъка. Магьосници и свещеници са се грижили за болните посредством подстрекателство, лечебна връзка и свойствата на времето, а не посредством просвета. През последния век и половина напредъкът ни в разбирането и лекуването на психологичното неразположение е незабравим по всевъзможен стандарт, черпейки значими уроци от напредъка в логиката на психиката и науката за мозъка и наученото от лекарите и медицинските сестри, които са лекували травми по време на Първата международна война.
The healing of the mind may be the oldest branch of medicine, writes Kay Redfield Jamison
— TIME (@TIME)
Психотерапията е разказана като най-старият клон на медицината с корени в религията и магията, които могат да се видят в лечебните ритуали , практикувани в гръцките храмове, на Омировите бойни полета и в консултативната стая на Фройд. В най-ранните времена, както и в нашите, свещениците и лекарите от древността са получавали сведения от отвари, чуване и думи на утели, насочваща мощ и прагматични препоръки.
Преди повече от четири хиляди години египтяните са построили храмове за сън, които са служили като светилища за поклонение и за облекчение на страданието . Храмовите свещеници и лекари са предизвиквали сходни на транс положения у своите молители, тълкували сънищата им и съветвали кои са най-благоприятните пътища през живота. Музиката, рисуването и разходките измежду природата били предписвани, с цел да успокояват разтревожените и да утешават скърбящите. Египетските лекари, а след тях и гръцките, както лекували пациентите си, по този начин и ги изучавали. Те описвали в детайли признаците и протичането на мозъчна тресчица, фикс идея, потиснатост и други психологични разстройства. На фона на легенди и вълшебства те заложили главните детайли на здравната логика на психиката и психиатрия.
Векове по-късно сходни техники са практикувани от почитателите на Асклепий, гръцкия господ на медицината и лекуването. Те също лекували болните с билки и думи, внушения и разбор на сънища. Те практикували разпознаваема форма на психотерапия. Мястото било от решаващо значение за тяхната работа. Светилището на Асклепий в Епидавър, издигнато през четвърти век прочие Н. е., е било предопределено по всевъзможен метод за лекуване. То било ситуирано измежду хълмове и дървета, надалеч от намесата на света. Това дефинира аркадия. Било е красиво и спокойно; въздухът е бил чист, диетата - проста; имало е пресни извори за къпане, както и спектакъл и библиотека за изкуства и образование. Поклонниците плавали до Епидавър от пристанища по целия свят, с цел да се поклонят на Асклепий и да бъдат излекувани с магия, внушения, билки и изкуства.
Свещениците в храмовете на Асклепий са били обучавани в страданието и са били научени на рецептата за успокояващи или оживяващи билки, които са били употребявани от десетки хиляди години. Те знаели и преподавали ритуалите за лекуване: Преди да стартират лекуването, молещите се пречиствали. Те се къпели в лечебни води — минерални извори, река, море — медитирали в свещената горичка на светилището, хранели се на пречистваща диета и се молели. Те принасяли жертви на Асклепий и поднасяли смокини и медени сладки на храмовите змии. Пеели се химни, палили се свещени светлини. Свещениците полагали ръце и поставяли пепел. Молещите се спели в специфични зони в светилището, където, приспивани от подстрекателство, а може би и от опиати, чакали свещеникът да проучва сънищата им и да предпише лекуване.
Хиляди години по-късно лекарите и медицинските сестри, които лекували контузени пациенти през Първата международна война, се сблъскали с извънредно психическо страдалчество и довели до облекчаването му толкоз, колкото можели да извлекат потребно както от античната медицина, по този начин и от актуалните медицински знания . Много от военните лекари, които са лекували травматичните увреждания, породени от войната, са били повлияни от неотдавна оповестени писания на Фройд, Юнг и други европейски психиатри. Подобно на лекарите от древността и психоаналитиците, някои отдали значение на разбора на сънищата. И сходно на психоаналитиците, те знаели, че паметта би трябвало да се бори: пациентите трябвало да открият какво е най-добре да си спомнят, какво най-добре да не помнят и способи за възобновяване на травматичното прекарване.
Войната , както Хенри Адамс споделя за Гражданската война, дефинира събитията за напредъка в медицината и науката. През двадесети век стотиците хиляди бойци с ранени тела и унищожен дух имали потребност освен от незабавна помощ, само че и от импровизация. Наученото от лекуванията на бойното поле донесло бърза смяна в психиатрията, както и в общата медицина и хирургията. Британският психиатър и антрополог У. Х. Р. Ривърс отбелязва, че Първата международна война е предизвикала разстройства на мозъка в мащаб, който не можем да си представим . Войната, споделя той, е „ голям тигел “, рисково тестване, което може да пренареди или унищожи мозъка. Терапевтичният прагматизъм е бил належащ. Психиатрите трябвало да измислят способи да оказват помощ на пациентите си да възстановят разрушените им мозъци и да съживят бъдещето им. Лекарите трябвало да влеят вяра, нерви и сходство на мира. Войната е дала сведенията за подсъзнателния разум по метод, по който нищо друго не би могло. Освен това станало ясно, че психотерапията избавя животи. След войната психотерапията става част от това, което лекарите би трябвало да оферират на пациентите.
Психоанализата и електроконвулсивната терапия се появяват при започване на ХХ век . В годините след Втората международна война е открито, че литият, антидепресантите, антипсихотиците и антиконвулсантите са ефикасни за доста хора с нелечими преди този момент психологични болести. Продължават да се откриват нови лекувания - стабилизатори на настроението и антидепресанти за разстройства на настроението, медикаменти за тревожни разстройства и шизофрения, структурирани психотерапии, техники за мозъчна стимулация, кетамин, псилоцибин, лечения с виртуална действителност и други - медикаменти, които са помогнали на милиони. По-малко потребно обаче е същевременното понижаване на времето, отделено за психотерапия. Това частично се дължи на презумпцията, че е належащо единствено медикаментозно лечение за сметка на психотерапията.
Разбира се, медикаментите и други непсихотерапевтични лекувания са трансформирали надълбоко живота на хората с психологични болести. Те са облекчили страданието, направили са допустима смислената работа и са разрешили на развалените взаимоотношения да се поправят и да се разраснат. За мнозина медикаментите вършат резултата по-бърз, по-добър и по-евтин от психотерапията. Въпреки това медикаментите постоянно не съумяват да излекуват мозъка . Много пациенти, чието страдалчество се усъвършенства от здравно лекуване, остават сурови и нежни. Те избягват риска и се опасяват да се върнат в борбата на живота. Те не уголемяват територията на своите вярвания или любознание, нито научават толкоз, колкото биха могли от това, през което са минали. Но за тези, които вървят на психотерапия, тя е незаменима част от по-голямото обновяване, маркиращо ново начало. Психотерапията е антична и надълбоко човешка част от лекуването, неслучайно е наречена най-старият клон на медицината.
Нашите предшественици в региона на медицината са се стремили да лекуват мозъка доста преди да могат да лекуват болести на мозъка. Магьосници и свещеници са се грижили за болните посредством подстрекателство, лечебна връзка и свойствата на времето, а не посредством просвета. През последния век и половина напредъкът ни в разбирането и лекуването на психологичното неразположение е незабравим по всевъзможен стандарт, черпейки значими уроци от напредъка в логиката на психиката и науката за мозъка и наученото от лекарите и медицинските сестри, които са лекували травми по време на Първата международна война.
The healing of the mind may be the oldest branch of medicine, writes Kay Redfield Jamison
— TIME (@TIME)
Психотерапията е разказана като най-старият клон на медицината с корени в религията и магията, които могат да се видят в лечебните ритуали , практикувани в гръцките храмове, на Омировите бойни полета и в консултативната стая на Фройд. В най-ранните времена, както и в нашите, свещениците и лекарите от древността са получавали сведения от отвари, чуване и думи на утели, насочваща мощ и прагматични препоръки.
Преди повече от четири хиляди години египтяните са построили храмове за сън, които са служили като светилища за поклонение и за облекчение на страданието . Храмовите свещеници и лекари са предизвиквали сходни на транс положения у своите молители, тълкували сънищата им и съветвали кои са най-благоприятните пътища през живота. Музиката, рисуването и разходките измежду природата били предписвани, с цел да успокояват разтревожените и да утешават скърбящите. Египетските лекари, а след тях и гръцките, както лекували пациентите си, по този начин и ги изучавали. Те описвали в детайли признаците и протичането на мозъчна тресчица, фикс идея, потиснатост и други психологични разстройства. На фона на легенди и вълшебства те заложили главните детайли на здравната логика на психиката и психиатрия.
Векове по-късно сходни техники са практикувани от почитателите на Асклепий, гръцкия господ на медицината и лекуването. Те също лекували болните с билки и думи, внушения и разбор на сънища. Те практикували разпознаваема форма на психотерапия. Мястото било от решаващо значение за тяхната работа. Светилището на Асклепий в Епидавър, издигнато през четвърти век прочие Н. е., е било предопределено по всевъзможен метод за лекуване. То било ситуирано измежду хълмове и дървета, надалеч от намесата на света. Това дефинира аркадия. Било е красиво и спокойно; въздухът е бил чист, диетата - проста; имало е пресни извори за къпане, както и спектакъл и библиотека за изкуства и образование. Поклонниците плавали до Епидавър от пристанища по целия свят, с цел да се поклонят на Асклепий и да бъдат излекувани с магия, внушения, билки и изкуства.
Свещениците в храмовете на Асклепий са били обучавани в страданието и са били научени на рецептата за успокояващи или оживяващи билки, които са били употребявани от десетки хиляди години. Те знаели и преподавали ритуалите за лекуване: Преди да стартират лекуването, молещите се пречиствали. Те се къпели в лечебни води — минерални извори, река, море — медитирали в свещената горичка на светилището, хранели се на пречистваща диета и се молели. Те принасяли жертви на Асклепий и поднасяли смокини и медени сладки на храмовите змии. Пеели се химни, палили се свещени светлини. Свещениците полагали ръце и поставяли пепел. Молещите се спели в специфични зони в светилището, където, приспивани от подстрекателство, а може би и от опиати, чакали свещеникът да проучва сънищата им и да предпише лекуване.
Хиляди години по-късно лекарите и медицинските сестри, които лекували контузени пациенти през Първата международна война, се сблъскали с извънредно психическо страдалчество и довели до облекчаването му толкоз, колкото можели да извлекат потребно както от античната медицина, по този начин и от актуалните медицински знания . Много от военните лекари, които са лекували травматичните увреждания, породени от войната, са били повлияни от неотдавна оповестени писания на Фройд, Юнг и други европейски психиатри. Подобно на лекарите от древността и психоаналитиците, някои отдали значение на разбора на сънищата. И сходно на психоаналитиците, те знаели, че паметта би трябвало да се бори: пациентите трябвало да открият какво е най-добре да си спомнят, какво най-добре да не помнят и способи за възобновяване на травматичното прекарване.
Войната , както Хенри Адамс споделя за Гражданската война, дефинира събитията за напредъка в медицината и науката. През двадесети век стотиците хиляди бойци с ранени тела и унищожен дух имали потребност освен от незабавна помощ, само че и от импровизация. Наученото от лекуванията на бойното поле донесло бърза смяна в психиатрията, както и в общата медицина и хирургията. Британският психиатър и антрополог У. Х. Р. Ривърс отбелязва, че Първата международна война е предизвикала разстройства на мозъка в мащаб, който не можем да си представим . Войната, споделя той, е „ голям тигел “, рисково тестване, което може да пренареди или унищожи мозъка. Терапевтичният прагматизъм е бил належащ. Психиатрите трябвало да измислят способи да оказват помощ на пациентите си да възстановят разрушените им мозъци и да съживят бъдещето им. Лекарите трябвало да влеят вяра, нерви и сходство на мира. Войната е дала сведенията за подсъзнателния разум по метод, по който нищо друго не би могло. Освен това станало ясно, че психотерапията избавя животи. След войната психотерапията става част от това, което лекарите би трябвало да оферират на пациентите.
Психоанализата и електроконвулсивната терапия се появяват при започване на ХХ век . В годините след Втората международна война е открито, че литият, антидепресантите, антипсихотиците и антиконвулсантите са ефикасни за доста хора с нелечими преди този момент психологични болести. Продължават да се откриват нови лекувания - стабилизатори на настроението и антидепресанти за разстройства на настроението, медикаменти за тревожни разстройства и шизофрения, структурирани психотерапии, техники за мозъчна стимулация, кетамин, псилоцибин, лечения с виртуална действителност и други - медикаменти, които са помогнали на милиони. По-малко потребно обаче е същевременното понижаване на времето, отделено за психотерапия. Това частично се дължи на презумпцията, че е належащо единствено медикаментозно лечение за сметка на психотерапията.
Разбира се, медикаментите и други непсихотерапевтични лекувания са трансформирали надълбоко живота на хората с психологични болести. Те са облекчили страданието, направили са допустима смислената работа и са разрешили на развалените взаимоотношения да се поправят и да се разраснат. За мнозина медикаментите вършат резултата по-бърз, по-добър и по-евтин от психотерапията. Въпреки това медикаментите постоянно не съумяват да излекуват мозъка . Много пациенти, чието страдалчество се усъвършенства от здравно лекуване, остават сурови и нежни. Те избягват риска и се опасяват да се върнат в борбата на живота. Те не уголемяват територията на своите вярвания или любознание, нито научават толкоз, колкото биха могли от това, през което са минали. Но за тези, които вървят на психотерапия, тя е незаменима част от по-голямото обновяване, маркиращо ново начало. Психотерапията е антична и надълбоко човешка част от лекуването, неслучайно е наречена най-старият клон на медицината.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ