Дълго време всички ще говорят за уникалната сватба на Крум и Пламена, събрала 200 гости и запазила българските традиции!
Влюбени танцьори възродиха старинни традиции и се взеха с всички сватбени ритуали, които още помнят възрастни хора по селата. Танцьорът в ансабмъл „ Пирин “ Крум Моралиев и изгората му Пламена събраха 200 посетители, всички в национални носии, на поляната край хижа „ Беласица” и като в приказките три дни яли, пили и се веселили.
Той е от Гърмен, а тя – от Добрич. Той учил в Широка лъка, а тя – в Котел. Съдбата ги срещнала в Благоевград, където и двамата следвали хореография в Югозападния университет. От 6 години живеят дружно. Наред с работата си в емблематичния отбор „ Пирин “ Крум намира време да управлява още две танцови групи в Добринище и в Елешница. Половинката му също не стои със скръстени ръце, води Клуба по спортни танци и е хореограф в отбор „ Вихрен “ дружно с ръководителя му Иван Иванов при читалище „ Н. Вапцаров” и учи на национални танци хлапетата от детските градини в Кочериново, Бараково и Стоб.
„ Никога не съм си се представяла като младоженка с бяла рокля “, призна Пламена и добави: „ Дали поради танците, или по друга причина, и двамата с Крум от деца се оказа, че сме запленени от шевиците и националните костюми и ценим и учим старите обичаи, по тази причина някак естествено пристигна концепцията сватбата ни да е както в миналото са ги вдигали “.
Мястото, на което събрали повече другари и по-малко родственици, не е инцидентно.
„ Там й предложих предишното лято “, описа младоженецът. „ Участвахме в семинар за чужденци, който всяка година провеждат доцент Георги Гаров и проф. Николай Цветков, и тогава той се организираше на хижа „ Беласица”. Аз не мога да паязя загадка от Пламена, тя все ме разкрива, само че тогава не знам по какъв начин съумях да не се издам. И една вечер, както се въртеше хорото на поляната, аз дадох знак на музиката да спре, извадих от джоба си кутийката с пръстена и като й споделих, че той е знак на моята обич, я попитах дали ще се омъжи за мен. Толкова се развълнува, че очите й се изпълниха със сълзи от благополучие. И сподели „ да “, несъмнено “, разкрива незабравимия миг Крум Моралиев.
Като решили по кое време и къде ще е сватбата, пристигнал ред на приятелите да оказват помощ с организацията и подготовката, която се оказала напълно нелека. Ролята на основен режисьор на най-паметното събитие в живота си младоженците поверили на доцент Г. Гаров.
„ Той беше първият ми преподавател по танци още в трета група на детската градина, той ме приготви и изпрати да изучавам в Широка лъка, той беше наш учител и в ЮЗУ и е един от най-близките ми хора, на които постоянно съм разчитал “, описа младоженецът, а половинката му добави: „ Ние знаехме значително за ритуалите, само че доцент Гаров е запознтат в елементи с тях и заслугата му сватбата ни да е сбъдната фантазия е голяма “.
Още първоначално двамата предизвестили всички посетители за дрескода. Крум намерил шивачи да му изработят пирински костюм, като към поръчката се включили и тъстът Васил Василев, и кумът им Данаил Атанасов. Кумата Адриана и тъщата Митка Дикова, както свекърът и свекървата Антон Марков и Елка Ралева, които се прибрали за щастливото събитие от Германия, се пременили в носии, които им обезпечили младите.
Най-тежка се оказала обстановката към булчинската одеждa поради голямото предпочитание на Пламена тя да е достоверна. И когато минимум очаквали, носията ги „ намерила “.
„ Случи се на пазара в Добринище, един човек, който продава вехтории, таман я вадеше. Носията е над 100-годишна, македонска е, от Битолско поле, изясни ни продавачът “, още се вълнува младоженецът.
Като я облякла Пламена, дрехата й лепнала като по шаблон, като че ли за нея била шита. Само булото се наложило да поръчат да се създаде особено. „ В началото си мислих, че то ще е алено, само че тази носия е от времето, когато към този момент модата се била сменила и са носили бяло платно за покривало “, изясни булката.
За болшинството сватбари облеклото не било проблем, доста от тях са танцьори и имат достоверни носии, че някои и по 2-3 в дрешниците си. Още в петък половината посетители били на хижата за старта на ритуалите. „ В черквата „ Св. Георги “ в Петрич беше венчавката “, прибавя булката.
След църковния обред цялата тайфа сватбари се отправила към хижата и с хоро минала през поляната до мястото, където сключили цивилен брак.
Интересен бил и акцентът с мятането на букета – вместо букет булката метнала алена ябълка, набучена цялата с монети, към момите и ергените. Късметът да мине скоро под венчилото паднал в ръцете на приятелката на младоженците Наталия, чийто другар Димитър е петричанин, та се шегували, че и втората женитба е редно да е в Петрич.
А край трапезата, също като в миналото, врели казаните с фасул супа и телешко с картофи, приготвени по специфична рецепта от занаятчия готвачи от Добърско. Салати, сухи мезета, подредени на дървени дъски, домашни вино и ракия и още доста вкусотии отрупали масите, с цел да е несметен животът на младите. Всеки посетител си тръгнал с подарък: мъжете с юзче с ракия, дамите с обеци от пендари, ръчно направени с доста обич от Крум и Пламена, а децата – със захарни петлета. Хората по моравата се вили до мрачно, а музиката огласяла планината.
Източник и фотоси: struma.bg
Той е от Гърмен, а тя – от Добрич. Той учил в Широка лъка, а тя – в Котел. Съдбата ги срещнала в Благоевград, където и двамата следвали хореография в Югозападния университет. От 6 години живеят дружно. Наред с работата си в емблематичния отбор „ Пирин “ Крум намира време да управлява още две танцови групи в Добринище и в Елешница. Половинката му също не стои със скръстени ръце, води Клуба по спортни танци и е хореограф в отбор „ Вихрен “ дружно с ръководителя му Иван Иванов при читалище „ Н. Вапцаров” и учи на национални танци хлапетата от детските градини в Кочериново, Бараково и Стоб.
„ Никога не съм си се представяла като младоженка с бяла рокля “, призна Пламена и добави: „ Дали поради танците, или по друга причина, и двамата с Крум от деца се оказа, че сме запленени от шевиците и националните костюми и ценим и учим старите обичаи, по тази причина някак естествено пристигна концепцията сватбата ни да е както в миналото са ги вдигали “.
Мястото, на което събрали повече другари и по-малко родственици, не е инцидентно.
„ Там й предложих предишното лято “, описа младоженецът. „ Участвахме в семинар за чужденци, който всяка година провеждат доцент Георги Гаров и проф. Николай Цветков, и тогава той се организираше на хижа „ Беласица”. Аз не мога да паязя загадка от Пламена, тя все ме разкрива, само че тогава не знам по какъв начин съумях да не се издам. И една вечер, както се въртеше хорото на поляната, аз дадох знак на музиката да спре, извадих от джоба си кутийката с пръстена и като й споделих, че той е знак на моята обич, я попитах дали ще се омъжи за мен. Толкова се развълнува, че очите й се изпълниха със сълзи от благополучие. И сподели „ да “, несъмнено “, разкрива незабравимия миг Крум Моралиев.
Като решили по кое време и къде ще е сватбата, пристигнал ред на приятелите да оказват помощ с организацията и подготовката, която се оказала напълно нелека. Ролята на основен режисьор на най-паметното събитие в живота си младоженците поверили на доцент Г. Гаров.
„ Той беше първият ми преподавател по танци още в трета група на детската градина, той ме приготви и изпрати да изучавам в Широка лъка, той беше наш учител и в ЮЗУ и е един от най-близките ми хора, на които постоянно съм разчитал “, описа младоженецът, а половинката му добави: „ Ние знаехме значително за ритуалите, само че доцент Гаров е запознтат в елементи с тях и заслугата му сватбата ни да е сбъдната фантазия е голяма “.
Още първоначално двамата предизвестили всички посетители за дрескода. Крум намерил шивачи да му изработят пирински костюм, като към поръчката се включили и тъстът Васил Василев, и кумът им Данаил Атанасов. Кумата Адриана и тъщата Митка Дикова, както свекърът и свекървата Антон Марков и Елка Ралева, които се прибрали за щастливото събитие от Германия, се пременили в носии, които им обезпечили младите.
Най-тежка се оказала обстановката към булчинската одеждa поради голямото предпочитание на Пламена тя да е достоверна. И когато минимум очаквали, носията ги „ намерила “.
„ Случи се на пазара в Добринище, един човек, който продава вехтории, таман я вадеше. Носията е над 100-годишна, македонска е, от Битолско поле, изясни ни продавачът “, още се вълнува младоженецът.
Като я облякла Пламена, дрехата й лепнала като по шаблон, като че ли за нея била шита. Само булото се наложило да поръчат да се създаде особено. „ В началото си мислих, че то ще е алено, само че тази носия е от времето, когато към този момент модата се била сменила и са носили бяло платно за покривало “, изясни булката.
За болшинството сватбари облеклото не било проблем, доста от тях са танцьори и имат достоверни носии, че някои и по 2-3 в дрешниците си. Още в петък половината посетители били на хижата за старта на ритуалите. „ В черквата „ Св. Георги “ в Петрич беше венчавката “, прибавя булката.
След църковния обред цялата тайфа сватбари се отправила към хижата и с хоро минала през поляната до мястото, където сключили цивилен брак.
Интересен бил и акцентът с мятането на букета – вместо букет булката метнала алена ябълка, набучена цялата с монети, към момите и ергените. Късметът да мине скоро под венчилото паднал в ръцете на приятелката на младоженците Наталия, чийто другар Димитър е петричанин, та се шегували, че и втората женитба е редно да е в Петрич.
А край трапезата, също като в миналото, врели казаните с фасул супа и телешко с картофи, приготвени по специфична рецепта от занаятчия готвачи от Добърско. Салати, сухи мезета, подредени на дървени дъски, домашни вино и ракия и още доста вкусотии отрупали масите, с цел да е несметен животът на младите. Всеки посетител си тръгнал с подарък: мъжете с юзче с ракия, дамите с обеци от пендари, ръчно направени с доста обич от Крум и Пламена, а децата – със захарни петлета. Хората по моравата се вили до мрачно, а музиката огласяла планината.
Източник и фотоси: struma.bg
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ