Влизането на България в Европейския валутно-обменен механизъм ERM II безспорно

...
Влизането на България в Европейския валутно-обменен механизъм ERM II безспорно
Коментари Харесай

Капаните пред проекта за еврозоната

Влизането на България в Европейския валутно-обменен механизъм ERM II несъмнено ще бъде разгласен от ръководещите за голям политически триумф. Ако този напор на ГЕРБ успее, няма подозрение, че сегашният министър председател Бойко Борисов ще разгласи присъединението ни към ERM ІІ за историческо събитие, съизмеримо по мащаб с присъединението на страната ни към НАТО или към Европейския съюз. Въпреки че от самото си присъединяване в ERM ІІ България няма да има кой знае какви финансово-икономически изгоди, като се изключи че ще се усъвършенства репутацията й като търговски сътрудник. Но това е друга тематика.

Сериозният проблем е, че съществува действителен риск вместо от напъна на държавното управление за ERM ІІ да се роди нещо положително за страната - да се появи нещо срамно и... миризливо. Трябва да напомним, че директно преди България да изпрати през юли 2018-а писмото до Еврогрупата, с което пое редица задължения против обещанието да бъдем включени в ERM ІІ, високопоставени представители на Българска народна банка в лицето на подуправителя Калин Христов и на държавното управление в лицето на финансовия министър Владислав Горанов на разнообразни конгреси заявяваха, че приемането ни в структурата би трябвало да стане съгласно избрания от европейското законодателство ред, а той не изисква страната претендент да се натоварва с спомагателни задължения. Но все пак държавното управление ги пое. Този развой доста добре бе разказан от подуправителя на Българска народна банка Калин Христов в края на ноември. В изявлението си на конференцията "Банките и бизнеса " на 20 ноември Христов изясни: "Липсата на официални критерии за присъединение към ERM II, както и историческата процедура от всички предходни присъединения на национални валути към ERM II не изключват правото на страните членки да прибавят нови условия или да основават нови критерии. Такива нови условия или критерии могат да вземем за пример да регистрират еволюцията на институциите в еврозоната.

Същевременно обаче, с цел да бъдат тези нови условия и критерии наложителни за новите претенденти, е нужна смяна на европейското законодателство. Такава смяна няма, макар че в еврозоната бяха основани Единният контролен механизам (ЕНМ) и Единният механизъм за преструктуриране (ЕМП), т.е. за ERM II са в действие същите писани правила, които съществуват повече от 20 години.

Ето за какво комбинацията сред нови условия и непроменени правила значи, че единственият метод за използване на нови правила е: в случай че самата страна претендент ги изиска едностранно под формата на условия, които сама си слага. Точно подобен беше казусът с България . "

Казано по различен метод, в желанието си да усили възможностите на България за влизане в ERM ІІ държавното управление на Борисов е подхванало невиждана за Евросъюза стъпка - да се натовари единствено с тежки задължения против някакво заричане, че в миналото нещо ще се случи. Да напомним, че сходно заричане към този момент едно десетилетие получаваме за приемането ни в Шенгенското пространство. Затова откакто бе огласено юлското писмо до Еврогрупата, подписано от Владислав Горанов и от шефа на Българска народна банка Димитър Радев, се родиха крилатите изречения "за Чакалнята на Чакалнята " и "В ERM като в Шенген ".

Разбира се, всички тези дейности на държавното управление - тъй като точно то, а не Българска народна банка взе политическото решение по отношение на ЕRM, ще са значително допустими, в случай че в последна сметка страната ни в действителност влезе в двегодишния валутен механизъм. Отделен въпрос е дали две години по-късно тя ще бъде позволена да влезе и в еврозоната.

Проблемът обаче е другаде. Съществува сериозна възможност България да бъде вкарана в един напълно неблагоприятен за нея сюжет. А точно - да й бъде препоръчано и държавното управление на Борисов да се съгласи страната ни да се причисли към Европейския банков съюз посредством механизма за тясно съдействие, само че да изчака (неизвестно какъв брой дълго време) с приемането в ERM ІІ. Причини за това отсрочване могат да бъдат открити задоволително, и то освен поради тежките задължения, поети в юлското ни писмо до Еврогрупата, само че и да вземем за пример поради събитието, че България не извършва някои от критериите от Маастрихт. А такава заплаха има - да вземем за пример във връзка с критерия за нивото на инфлацията.

Коментирайки заплахата от сюжет "Участие в Eвропейски банков съюз без достъп до ERM II ", подуправителят на Българска народна банка Калин Христов разяснява в края на ноември: "Българските управляващи имат за цел присъединяване в ERM II да стартира по едно и също време с присъединението към Европейския контролен механизъм посредством определяне на така наречен тясно съдействие с ЕЦБ. С други думи, съгласно по този начин оповестената цел не може да имаме присъединение към ЕHМ преди присъединение към ERM II, нито противоположното - т.е. двете би трябвало да се осъществят в един и същи миг. "

Тази теза на Христов бе доказана и от шефа на Българска народна банка Димитър Радев в неговото изявление пред в. "БАНКЕРЪ ", което вестникът разгласява в своя бр.48 на 30 ноември 2018 година. В него шефът споделя: "Става въпрос за едновременен акт на присъединението на страната към банковия съюз и включването на българския лев във валутния механизъм ERM II. "

Практиката обаче е посочила, че когато става дума за държавното управление на Борисов, сред това, което би трябвало да стане, и това, което действително се случва, нерядко има основна разлика. Пак ще повторим, че доникъде на юли високопоставени представители и на Българска народна банка, и на държавното управление заявяваха, че България би трябвало да се причисли към ERM ІІ, без да й се слагат спомагателни условия. След това тихомълком ръководещите клекнаха и мощно се наведоха пред Еврогрупата, като одобриха ултимативно поставените от нея претенции за спомагателни задължения. Каква е гаранцията, че държавното управление на Борисов няма да прояви сходна "сговорчивост " и в случай че му бъде препоръчано да вкара страната ни в Европейския банков съюз и в Европейския контролен механизъм, само че да изчака с ERM ІІ? Доста от специалистите се притесняват, че Борисов и кабинетът му ще са склонни да одобряват такава оферта - единствено и единствено с цел да се похвалят с някакъв имагинерен външнополитически пробив преди изборите. По същия метод, както поеха задължения да обвържат влизането на България в ERM II с осъществяването на разнообразни спомагателни условия.

<!--[if--> <!--[endif]-->

Характеристика на сходни участия на страната ни в европейските структури даде отново Калин Христов в цитираното изявление. "Участието в ЕНМ и ЕМП преди участие в еврозоната носи асиметрично отнасяне с произлизащите от това опасности, които са добре известни. България към този момент е приела да носи тези опасности " , твърди подуправителят на Българска народна банка. Въпросът е дали би трябвало да поемаме нови опасности, без против това да получим най-малко това, което Еврогрупата ни е дала обещание?

<!--[if--> <!--[endif]-->

<!--[if--> <!--[endif]--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--[if--> <!--[endif]--> <!--[if--> <!--[endif]--> <!--[if--> <!--[endif]--> <!--[if--> <!--[endif]--> <!--[if--> <!--[endif]--> <!--[if--> <!--[endif]--> <!--[if--> <!--[endif]--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if-->
Източник: banker.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР