Влиянието на Парижкото споразумение върху заетостта е темата на доклад

Влиянието на Парижкото съглашение върху заетостта е тематиката на отчет на организацията към Европейския съюз Eurofound: Energy scenario: Employment implications of the Paris Climate Agreement Energy scenario. В отчетът се проучват средносрочните стопански последици от реализацията на Парижкото съглашение както за Европа, по този начин и за други райони в света.

Авторите на отчета от Eurofound в отчетът си за това по какъв начин ще се отрази Парижкото съглашение за кламата върху заетостта освен в Европа, само че и в международен пащаб, стигат до извода, че преходът към нисковъглеродна стопанска система, (както е избран в Парижкото съглашение за климата) ще докара до растеж на Брутния вътрешен артикул (БВП) с 1,1 % и нарастване на заетостта в Европейски Съюз с 0,5 % за интервалът от 2030 година (в съпоставяне със сюжет без реализиране на трансформация). Изчисленията демонстрират, че от сходен преход най-вече ще завоюва Китай, до момента в който в Съединени американски щати Брутният вътрешен продукт ще се намали с 3,4 %, а заетостта с 1,6 %.

Анализът е основан на световен макроикономически модел, създаден от Cambridge Econometrics и Eurofound European Jobs Monitor.
Прогнозите са моделирани на редица догатки. В частност се счита, че трансформацията няма да докара до обилни разтърсвания на пазара на труда, т.е., че работната мощ ще се приспособява към структурните промени във връзка с условията за квалификации. Предположението е изцяло реалистично за Европейски Съюз, където се реализират и сега сходни стратегии, само че за други страни обстановката във връзка с заетостта може да се отрази много по-различно.

Моделирането демонстрира, че цялостна реализация на Парижкото съглашение за климата може да окаже положително въздействие върху Европейския съюз, както от позиция на Брутният вътрешен продукт, по този начин и от позиция на заетостта. Това в основата си е обвързвано с капиталовата активност, нужна за реализиране на подобен преход, а също по този начин и с намаляването на разноските за импорт на изкопаеми горива.

На национално равнище проучването демонстрира, че в Латвия, Белгия и Малта се чака максимален растеж а Брутният вътрешен продукт. Най-висок растеж на Брутният вътрешен продукт и то от 6 % се предвижда за Латвия, което в огромна степен е обвързвано с високото равнище на изискуемите вложения за повишение на енергийната успеваемост и намаляването на вноса на изкопаеми горива във връзка с Брутният вътрешен продукт.

Единствената страна в Европейски Съюз, в която съгласно прогнозите ще регистрира понижаване на заетостта, това е Полша, поради огромния въглищен бранш. България е на седем места преди нея, само че въпреки че е преди Нидерландия, това не е успокояващо.

Според изчисленията на създателите, въздействието на обсъжданата промяна на международния Брутният вътрешен продукт до 2030 година ще е незначителна – плюс 0,1 %. В същото време, ще настъпят обилни разлики сред страните. Китай, Индия и Европейски Съюз ще бъдат от страната на печелившите, до момента в който Съединени американски щати ще изгубят от Брутният вътрешен продукт и заетостта заради намаляването на интензивността при производството на петрол и газ.

Очевидно е, че това ще се отнася за всички страни, добиващи и разчитащи на запаси. Като цяло визията, че запазването на старите модели може да докара до стопански проблеми заслужава да продължи да се разисква.

Публикацията на цялостният отчет може да бъде открит на: https://www.eurofound.europa.eu/sites/default/files/ef_publication/field_ef_document/fomeef18003en.pdf