Идва ли краят на плоския данък у нас?
Властта се кани да " стриже " жителите с нови налози. В края на 2020 се обрисува бюджетен недостиг. Няма да има " тлъстинки " за разпределяне, а ще би трябвало да се раздаде, тъй като изборите са идната пролет. Какво са замислили?
Когато вместо в допълнение парче пица, властта се кани да стриже жителите с нови налози, какъв ли може да е тогава резултатът от вота? Наесен този въпрос ще се материализира в законопроекта за държавния бюджет за 2021 година и в промени на данъчните закони, написа dw.com.
Една от тези промени избърза - и вместо от 1 януари, когато по традиция влизат в действие новите налози, от 1 юли т.г. е планувано да работи новата ставка от 9% Данък добавена стойност за ресторантьоритеи книгоиздаването. Миналата седмица, когато Народното събрание я утвърди на първо четене, в пленарна зала пролича отсъствието на министъра на финансите Владислав Горанов и ръководителя на бюджетната комисия Менда Стоянова (ГЕРБ).
48 часа по-късно Горанов към този момент се возеше в джипа на премиера Бойко Борисов и за повторно в границите на няколко дни даде да се разбере, че плоският налог може да бъде преразгледан. Вероятността да се случи това е обвързана с упования спад на приходите от Данък добавена стойност в бюджета поради по-ниската ставка, а този индиректен налог е формирал съвсем една трета от приходите през 2019 година
Ръст на директните или на косвените налози?
Застанал до Борисов, Горанов съобщи от велинградското село Бирково следното: “Ако загубим огромна част от приходите от Данък добавена стойност, неизбежно ще би трябвало да опрем до други детайли на облагане като директните налози, което ще докара до изцяло преразглеждане на данъчната система ”. Министърът на финансите позволи тази алтернатива, само че “при един повсеместен и логичен спор ”.
Това е сериозна поръчка. Изглежда, че Борисов е бил оптимист, обявявайки преди време по какъв начин приходите в тазгодишния бюджет ще намалеят със 150 милиона лв. поради 9% Данък добавена стойност за ресторантьорите. В началото на предходната седмица МФ разгласи, че загубата за бюджета ще е към 1,8 милиарда лв., а при ставка от 9% Данък добавена стойност за някои бизнеси, корпоративният налог може да скочи до 17-18% или Данък добавена стойност за други артикули и услуги да се вдигне до 24 на 100.
Но изказването на Горанов от Бирково демонстрира, че няма “или ” - концепцията е изкристализирала до смяна само на директните налози. Какво значи това? Означава, че може и да се задава краят на плоския налог в България посредством въвеждане на прогресивно данъчно облагане за физическите лица и по-висока ставка на налог облага. След спор, несъмнено.
Отмяна на плоския налог
Отмяна на плоския налог, част от рекламата на България пред задграничните вложители, звучи революционно. Въведен през 2008 от държавното управление на тройната коалиция с министър председател Сергей Станишев (БСП), за анулацията му от няколко години упорстват отново социалистите, подкрепени и от синдикатите
Коронавирус в България: даваме ли си сметка какво се задава?
По време на ковид: из заведенията на бул. " Витоша "
Основният им мотив е, че при облагането на всички приходи с една и съща ставка страдат хората с ниско възнаграждение. Друг от доводите им е, че плоският налог не е довел до нарастване на директните задгранични вложения.
В изискванията на икономическа рецесия, подбудена от пандемията Ковид-19, и неопределеност какво ни чака наесен, даже разискването на сходна мярка би тормозило настоящите в България бизнеси. Ако ръководещата коалиция от ГЕРБ и Обединени патриоти е подготвена да стартира този спор, в политически проект тя ще “изземe ” тематиката от Българска социалистическа партия и кахъренето им за бедните българи.
И въпреки за бюджета най-голяма тежест да имат косвените, не директните налози, Горанов не приказва за покачвания на акцизи или на Данък добавена стойност за избрани артикули и услуги. Премиерът Борисов чака изсветляване на ресторантьорския бизнес против “подаръка ” за 9% Данък добавена стойност, само че това не се случи при хотелиерите, единствените с диференцирана ставка досега. И едните, и другите все по този начин разчитат най-вече на неквалифициран и малочислен личен състав, нает на ниски заплати, и дават услуги, чието качество не е високо.
Ако властта се реши на “цялостно преразглеждане на данъчната система “, належащо е да потвърди, че сегашната е стопански неефективна и несправедлива за страна, в която застрашените от беднотия са към 33% от популацията – най-голям дял в Европейски Съюз.
Бюджет за избори
Заради рецесията с Ковид-19 и ограниченията за противопоставяне в края на 2020 година не се чака бюджетен остатък, а недостиг. Няма да има “тлъстинки ” за разпределяне, а ще би трябвало да се раздаде - изборите са идната пролет. Засега радикалната смяна на данъчната система е единствено намек от Горанов. Но раздаването следва - строителството на стоте държавни бензиностанции е планувано да се случи за година.
Този държавен проектобизнес припомня за програмата за саниране, за която бяха изхарчени 2 милиарда лв. на данъкоплатците. Санирането на панелките стартира през 2015 година, в навечерието на локалните избори, а строителството на бензиностанции - преди постоянните парламентарни избори следващата година. Така че пицата за бизнеса или за избрани бизнеси, към този момент се пече. Което слага още веднъж тематиката за липса на бистрота и позволява догатки за корупция при огромните публични поръчки, за които плащаме с налозите си.
Що се отнася до политическото решение за 9% Данък добавена стойност, министър председателят Борисов съобщи, че то е “абсолютна неточност ”, само че чака приходи… По-скоро на бюлетини в урните.
Когато вместо в допълнение парче пица, властта се кани да стриже жителите с нови налози, какъв ли може да е тогава резултатът от вота? Наесен този въпрос ще се материализира в законопроекта за държавния бюджет за 2021 година и в промени на данъчните закони, написа dw.com.
Една от тези промени избърза - и вместо от 1 януари, когато по традиция влизат в действие новите налози, от 1 юли т.г. е планувано да работи новата ставка от 9% Данък добавена стойност за ресторантьоритеи книгоиздаването. Миналата седмица, когато Народното събрание я утвърди на първо четене, в пленарна зала пролича отсъствието на министъра на финансите Владислав Горанов и ръководителя на бюджетната комисия Менда Стоянова (ГЕРБ).
48 часа по-късно Горанов към този момент се возеше в джипа на премиера Бойко Борисов и за повторно в границите на няколко дни даде да се разбере, че плоският налог може да бъде преразгледан. Вероятността да се случи това е обвързана с упования спад на приходите от Данък добавена стойност в бюджета поради по-ниската ставка, а този индиректен налог е формирал съвсем една трета от приходите през 2019 година
Ръст на директните или на косвените налози?
Застанал до Борисов, Горанов съобщи от велинградското село Бирково следното: “Ако загубим огромна част от приходите от Данък добавена стойност, неизбежно ще би трябвало да опрем до други детайли на облагане като директните налози, което ще докара до изцяло преразглеждане на данъчната система ”. Министърът на финансите позволи тази алтернатива, само че “при един повсеместен и логичен спор ”.
Това е сериозна поръчка. Изглежда, че Борисов е бил оптимист, обявявайки преди време по какъв начин приходите в тазгодишния бюджет ще намалеят със 150 милиона лв. поради 9% Данък добавена стойност за ресторантьорите. В началото на предходната седмица МФ разгласи, че загубата за бюджета ще е към 1,8 милиарда лв., а при ставка от 9% Данък добавена стойност за някои бизнеси, корпоративният налог може да скочи до 17-18% или Данък добавена стойност за други артикули и услуги да се вдигне до 24 на 100.
Но изказването на Горанов от Бирково демонстрира, че няма “или ” - концепцията е изкристализирала до смяна само на директните налози. Какво значи това? Означава, че може и да се задава краят на плоския налог в България посредством въвеждане на прогресивно данъчно облагане за физическите лица и по-висока ставка на налог облага. След спор, несъмнено.
Отмяна на плоския налог
Отмяна на плоския налог, част от рекламата на България пред задграничните вложители, звучи революционно. Въведен през 2008 от държавното управление на тройната коалиция с министър председател Сергей Станишев (БСП), за анулацията му от няколко години упорстват отново социалистите, подкрепени и от синдикатите
Коронавирус в България: даваме ли си сметка какво се задава?
По време на ковид: из заведенията на бул. " Витоша "
Основният им мотив е, че при облагането на всички приходи с една и съща ставка страдат хората с ниско възнаграждение. Друг от доводите им е, че плоският налог не е довел до нарастване на директните задгранични вложения.
В изискванията на икономическа рецесия, подбудена от пандемията Ковид-19, и неопределеност какво ни чака наесен, даже разискването на сходна мярка би тормозило настоящите в България бизнеси. Ако ръководещата коалиция от ГЕРБ и Обединени патриоти е подготвена да стартира този спор, в политически проект тя ще “изземe ” тематиката от Българска социалистическа партия и кахъренето им за бедните българи.
И въпреки за бюджета най-голяма тежест да имат косвените, не директните налози, Горанов не приказва за покачвания на акцизи или на Данък добавена стойност за избрани артикули и услуги. Премиерът Борисов чака изсветляване на ресторантьорския бизнес против “подаръка ” за 9% Данък добавена стойност, само че това не се случи при хотелиерите, единствените с диференцирана ставка досега. И едните, и другите все по този начин разчитат най-вече на неквалифициран и малочислен личен състав, нает на ниски заплати, и дават услуги, чието качество не е високо.
Ако властта се реши на “цялостно преразглеждане на данъчната система “, належащо е да потвърди, че сегашната е стопански неефективна и несправедлива за страна, в която застрашените от беднотия са към 33% от популацията – най-голям дял в Европейски Съюз.
Бюджет за избори
Заради рецесията с Ковид-19 и ограниченията за противопоставяне в края на 2020 година не се чака бюджетен остатък, а недостиг. Няма да има “тлъстинки ” за разпределяне, а ще би трябвало да се раздаде - изборите са идната пролет. Засега радикалната смяна на данъчната система е единствено намек от Горанов. Но раздаването следва - строителството на стоте държавни бензиностанции е планувано да се случи за година.
Този държавен проектобизнес припомня за програмата за саниране, за която бяха изхарчени 2 милиарда лв. на данъкоплатците. Санирането на панелките стартира през 2015 година, в навечерието на локалните избори, а строителството на бензиностанции - преди постоянните парламентарни избори следващата година. Така че пицата за бизнеса или за избрани бизнеси, към този момент се пече. Което слага още веднъж тематиката за липса на бистрота и позволява догатки за корупция при огромните публични поръчки, за които плащаме с налозите си.
Що се отнася до политическото решение за 9% Данък добавена стойност, министър председателят Борисов съобщи, че то е “абсолютна неточност ”, само че чака приходи… По-скоро на бюлетини в урните.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ