Коронавирусът спира втората Арабска пролет
Властта на политическите елити в Близкия изток и Северна Африка бе застрашена, само че митингите трябваше да бъдат анулирани.
Ще направи ли рецесията от ковид за втората Арабска пролет това, което силите на контрареволюцията направиха с първата? За първи път от октомври централните площади в страните от Близкия изток и Северна Африка са тихи и празни, написа Боби Гош в собствен разбор за Bloomberg.
В Ирак преди седмица бяха анулирани огромните антиправителствени митинги, които се организираха в продължение на 6 месеца. Организаторите на демонстрациите трябваше да се съобразят с необратими последици от пандемията. А преди този момент известното алжирско придвижване Hirak приключи стачките, които започнаха преди година. В Ливан коронавирусът докара до прекратяването на антикорупционните демонстрации, чиито участници бяха подложени на заплашванията от страна на военизираната организация „ Хизбула “.
Втората арабска пролет набираше огромна мощ, преди да удари пандемията. В Алжир и Судан митингите доведоха до свалянето от власт на дългогодишните диктатори Абделазиз Бутефлика и Омар Ал-Башир. В Ирак протестиращите принудиха министър-председателят Адел Абдул-Махди да подаде оставка. Също по този начин ливанският министър председател Саад Харири се отдръпна от поста си след напън от жителите, а неговият правоприемник Хасан Диаб изглеждаше неустойчив в първите си дни на ръководство.
Всичко това бе реализирано със относително малко кръвопролития спрямо предишни събития от подобен темперамент в района. Нападенията против протестиращите в Ирак доведоха до над 700 смъртни случая, а в Судан бяха убити над 100 души след акция на силите за сигурност на държавното управление за потушаване на митинг. Но за разлика от Йемен, Сирия и Либия, в нито една от тези страни, които претърпяха политически земетресения през 2019 година, не се стигна до революция.
И въпреки всичко в Багдад, Хартум, Алжир и Бейрут работата на обществото наподобява незавършена. Политическите системи в четирите страни остават значително непокътнати. Властта остава в ръцете на политиците, които се надяваха митингите да приключат.
За протестиращите огромното предизвикателство в днешното време на обществено разграничаване е да останат свързани и стимулирани, както и да продължат да оказват напън на ръководещите. Следващите седмици ще са тест за техните качества да се приспособяват към изключителната и необикновена обстановка.
Ще направи ли рецесията от ковид за втората Арабска пролет това, което силите на контрареволюцията направиха с първата? За първи път от октомври централните площади в страните от Близкия изток и Северна Африка са тихи и празни, написа Боби Гош в собствен разбор за Bloomberg.
В Ирак преди седмица бяха анулирани огромните антиправителствени митинги, които се организираха в продължение на 6 месеца. Организаторите на демонстрациите трябваше да се съобразят с необратими последици от пандемията. А преди този момент известното алжирско придвижване Hirak приключи стачките, които започнаха преди година. В Ливан коронавирусът докара до прекратяването на антикорупционните демонстрации, чиито участници бяха подложени на заплашванията от страна на военизираната организация „ Хизбула “.
Втората арабска пролет набираше огромна мощ, преди да удари пандемията. В Алжир и Судан митингите доведоха до свалянето от власт на дългогодишните диктатори Абделазиз Бутефлика и Омар Ал-Башир. В Ирак протестиращите принудиха министър-председателят Адел Абдул-Махди да подаде оставка. Също по този начин ливанският министър председател Саад Харири се отдръпна от поста си след напън от жителите, а неговият правоприемник Хасан Диаб изглеждаше неустойчив в първите си дни на ръководство.
Всичко това бе реализирано със относително малко кръвопролития спрямо предишни събития от подобен темперамент в района. Нападенията против протестиращите в Ирак доведоха до над 700 смъртни случая, а в Судан бяха убити над 100 души след акция на силите за сигурност на държавното управление за потушаване на митинг. Но за разлика от Йемен, Сирия и Либия, в нито една от тези страни, които претърпяха политически земетресения през 2019 година, не се стигна до революция.
И въпреки всичко в Багдад, Хартум, Алжир и Бейрут работата на обществото наподобява незавършена. Политическите системи в четирите страни остават значително непокътнати. Властта остава в ръцете на политиците, които се надяваха митингите да приключат.
За протестиращите огромното предизвикателство в днешното време на обществено разграничаване е да останат свързани и стимулирани, както и да продължат да оказват напън на ръководещите. Следващите седмици ще са тест за техните качества да се приспособяват към изключителната и необикновена обстановка.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ