Властта агонизира, но не демократично дори, за да лекува обществото

Властта агонизира, само че не демократично даже, с цел да лекува обществото от делата си - с самопризнания, извинения и оставки. Като всяка тирания, тя, българската власт в този момент, е афектирана на своя народ. Той, неблагодарния народ не вижда безочливо и преднамерено, какви чудеса са съградени с непознатите пари на Европейски Съюз.
За някаква корупция пита този непризнателен народ, а би трябвало единствено да е признателен и да целува ръка, като чиновник в съветската военна проксиструктура “Булгартрансгаз”- дори името ѝ не е българско, а съветско, само че била българска държавна компания! Не му ли е задоволително на този безочлив непризнателен народ, че има автомагистрали, метро, околовръстно, санирани блокове с непознатите пари?

Затова се постанова отново да изтъквам неперсонифицирано, тъй като диктатурата е пошло занятие на първо място и се отнася за всички забъркани в нея, великата българка Яна Язова, ограбена и убита от българските комунисти конфигурирани от Червената войска на власт в България през 1944 година, които в този момент отново ни ръководят прикрити под друга маска под диктовката на диктатурата в Москва: “Най-трудно елементарният човек споделя две думи: сгреших и благодаря. За него те са въпрос на чест”.

Стефан Гамизов