Elephant Express: Сафари с влак в Африка
Влак с един вагон, който побира до 22 души, Elephant Express наподобява малко евентуално транспортно средство за сафари в Африка, само че предлага изцяло неповторимо преживяване. Линията се движи през националния парк Хванге в Зимбабве. Вместо да следят великите зверове в автомобил 4x4 или пешком, пасажерите се натъкват на тях инцидентно, пътувайки във влака, написа BBC в собствен специфичен материал.
Погледнах към обедното слънце и отпих джин с тоник, балансирайки на един крайник и провесен в профил на нашия специфичен вагон, надявайки се да видя по-добре витална птица, кацнала на върха на тел. Зърнахме електриково синьо, дълъг клюн, огромна глава, само че светлината затрудни идентификацията й. Докато влакът набираше скорост, оставяйки нашата цел зад себе си, ние продължихме дебата. Кралско рибарче ли беше? Някакъв тип кълвач? Чувайки нашите безплодни и напразни размисли, един от железопътните инженери разпознава птицата като опашата синявица.
Не бяхме надалеч от гара Дете, когато инженерите понижиха скоростта и показаха надясно. На входа на парка гъмжеше от павиани. Трябва да е имало 100 – солидни мъже, гледащи съмнително през раменете си, младежи, които тичат и се блъскат един различен, майки с бебета към вратовете им.
По време на останалата част от към 80-километровото пътешестване намалихме няколко пъти, с цел да могат фамилии слонове и стада антилопи да пресекат релсите. Спряхме, с цел да следим жирафите, зебрите, които хрупаха храстите. Видяхме още опашати синявици, както и ято големи птици носорог, забелязахме кралско рибарче с кафява качулка и оранжев клюн.
Когато Марк „ Бъч “ Бъчър – ръководещ шеф на Imvelo Safari Lodges – за първи път обмисля да пусне туристически трен през 80-те години на предишния век и се ангажира с години навигация през зимбабвийската администрация, с цел да го реализира, неговата визия не е единствено за проявление на величението на дивата природа на Хванге. По-скоро той има за цел да насочи историята на парка и по този метод да подчертае смисъла на възходящия локален туризъм в района и напъните за опазването на природата.
Железниците са част от историята на парка от самото му учредяване. Железопътните линии на Зимбабве в началото са били издигнати, с цел да свържат минните и селскостопански обекти на окръга без изход на море с крайбрежните пристанища в прилежащ Мозамбик и Южна Африка. Този съответен сектор е положен през 1904 година, 24 години преди основаването на резерват Wankie Game Reserve (предшественик на Хванге). Това кара английски колониални чиновници и специалисти по дивата природа да се усъмнят в мъдростта на основаването на предпазена зона за животни, която да бъде обградена от работещ трен. Но проектът се реализира и макар релсите, Wankie Game Reserve е основан през 1928 година под управлението на дивечовия надзорник Тед Дейвисън.
Днес няма животно в тази част на Хванге, което да помни пейзаж без влаковете. Не е извънредно да откриете лъвове да дремят на напечените от слънцето релси или да ги употребяват за прикритие, когато ловуват в равнините. И по този начин, когато Elephant Express започва през 2015 година, превозвайки хора до Imvelo, Бъчър знае, че това ще даде на посетителите особено сафари преживяване.
Парковите рейнджъри са се возили по тези линии от години “, ми сподели някогашният рейнджър на парка Хванге.
Когато Бъчър стартира работа като рейнджър в парка преди повече от 40 години, напрежението сред парковете и общностите е осезаемо. Това частично се дължи на метода, по който английските колониални сили са избрали земята за запазване и методите, по които това се е отразило в последващите старания за туризъм. Когато държавни чиновници на тогавашна Родезия дефинират границите на това, което в този момент е Хванге, те настояват, че това е по този начин, тъй като има малко човешки жители – изказване, което подценява значително номадските фамилии на черни зимбабвийци, които назовават региона дом – и основава алегорична преграда сред животните и хората.
През годините, с помощта на решението на Дейвисън да пробие сондажи, с цел да сътвори непрекъснат водоизточник и отбраната, обезпечена от профилирани дивечови надзиратели и паркови рейнджъри, популациите на дивите животни в Хванге нарастват. Нарастващият брой животни притегля туристи от чужбина, само че те и техните пари останават в парка, вместо да облагодетелстват близките общности.
За страдание, изясни Бъчър, увеличението на популациите на животни и хора също е довело до повече спорове с локалните селяни, които се опасяват, че слоновете могат да изядат реколтата им и лъвовете ще преследват говедата. По времето, когато Бъчър идва в Хванге, той отбелязва, че „ селото вижда животните като принадлежащи към парка “. Жителите на селото не виждаха приходи от тези животни, които застрашаваха личния им занаят. А в Зимбабве, където мнозина зависят от земеделие за прехранване и 60% от хората са изправени пред апетит, сподели Бътчър, „ дивата природа би трябвало да заплати пътя си, с цел да оцелее “. За някои бракониерството и противозаконният лов запълват тази празнина.
Изведнъж дребният ни трен спря. Надникнахме с очакване от отворените страни на мотриса за животни, само че Вуса Нкубе, селяндур от Нгамо и главният ни лидер по време на пътуването, ни помоли да се съберем в близост. От лявата страна на релсите дървена плоча с надпис „ Дървото на Сесил “ беше закачена. Нкубе тържествено описа историята за трагичното и нелегално ликвидиране на един от обичаните лъвове в региона.
Бракониерството също е унищожило популациите на носорози в Хванге. Смята се, че единствено шепа черни носорози са останали в региона, а белите носорози са изчезнали на локално равнище от повече от 15 години. В отговор селата по границата на Национален парк Хванге работят с Бъчър и Imvelo Safari Lodges, с цел да подсигуряват, че жителите могат да се възползват от опазването на дивата природа и обвързвания туризъм. Elephant Express свързва своите пасажери с два такива плана - Camelthorn Lodge на Imvelo, издигнат върху общинска земя, както и Инициативата за запазване на носорозите на общността (CRCI). Проект, който ще реалокира носорози от други елементи на Зимбабве в поредност от убежища на общински земи, които в последна сметка ще се отворят в парка.
Посещението на медията бе през май тази година, когато основаният в Съединени американски щати оператор за авантюристичен пътувания Wilderness Travel се координира с Imvelo, с цел да докара дребна група пасажери, с цел да станат очевидци на идването на първите носорози на CRCI, Thuza и Kusasa. При идването си в Camelthorn Lodge бяхме посрещнати от Сибанда, шеф на хижата и роден в селото и който поддържа всичко безпрепятствено за гостите. И защото хижата се намира на общинска земя, а не надълбоко в националния парк, тя може да се върне вкъщи вечер, с цел да прекара време със фамилията си.
Искам да работя в туризма “, ми сподели Сибанда.
По сходен метод планът CRCI се основава на концепцията, че с цел да успее, опазването в Зимбабве би трябвало да подхожда на живота и целите на членовете на общността. Когато пристигнахме в чифлика на Джонсън и Дороти Нкубе, ръководителят на село Нгамо и брачната половинка му ни поздравиха в тениски с претекстове на носорози. Докато седяхме в кръг и пиехме чай и кафе, Нкубе си напомни вълнението си от това, че е виждал носорози като дете.
Повечето от децата в това село в никакъв случай не са виждали носорог “, сподели той, като поклати глава. " Но това ще се промени. Това са техните носорози. Нашите носорози. "
Наистина, от чифлика на Нкубе се отправихме към локалното учебно заведение, където учениците рисуваха картини на носорози и подготвяха къси речи за смисъла на животните за тяхната общественост. Доброволно се включи шестокласничката Патриция.
Трябва да спасим носорога, тъй като той е заплашен тип. Трябва да го опазим “, сподели тя.
Ако обявата е била забавна и потребна за Вас, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни. За вести, свързани с екологично, обществено и корпоративно ръководство (ESG), посетете профилирания уебсайт ESGnews.bg.
Запишете се за нашия бюлетинсафари трен Африка Зимбабве народен парк жп линия ПоследниНай-четениТуризъм 108 Elephant Express: Сафари с трен в Африка (Снимки) Компании 228 Асарел-Медет – мотор на позитивната смяна Екология 224 Градче в Германия е пред изгубване поради енергийната рецесия Хай-тек 168 Роботът, мой другар Личности 5000 „ Първият човек в историята “: Мъск изтри 200 милиарда $ от благосъстоянието си Бюджет и финанси 4136 Официално минималната заплата става 780 лева от 1 януари Компании 3032 Deloitte класира 2 български IT компании измежду най-бързо растящите в района Любопитно 2861 Древният Деринкую: Скритият под земята град в Турция Всички новиниОще от ТуризъмВиж всичкиООН подреди най-хубавите села за туризъм в света – половината са в ЕвропаНай-известните зимни курорти в Европа подвигнаха цените с най-малко 10%Министерство на туризма готви секрети търгове за наем на плажове„ Тайна дестинация “: Нов късмет за туризма в забравените български села
Следвай ни в обществените мрежи
RSS Получи последните вести на пощаЗапиши меИкономикаБюджет и финансиЕвропариИнфраструктураЕнергетикаТранспортЗемеделиеТуризъмПазар на трудаБизнес Източник: economic.bg
Погледнах към обедното слънце и отпих джин с тоник, балансирайки на един крайник и провесен в профил на нашия специфичен вагон, надявайки се да видя по-добре витална птица, кацнала на върха на тел. Зърнахме електриково синьо, дълъг клюн, огромна глава, само че светлината затрудни идентификацията й. Докато влакът набираше скорост, оставяйки нашата цел зад себе си, ние продължихме дебата. Кралско рибарче ли беше? Някакъв тип кълвач? Чувайки нашите безплодни и напразни размисли, един от железопътните инженери разпознава птицата като опашата синявица.
Не бяхме надалеч от гара Дете, когато инженерите понижиха скоростта и показаха надясно. На входа на парка гъмжеше от павиани. Трябва да е имало 100 – солидни мъже, гледащи съмнително през раменете си, младежи, които тичат и се блъскат един различен, майки с бебета към вратовете им.
По време на останалата част от към 80-километровото пътешестване намалихме няколко пъти, с цел да могат фамилии слонове и стада антилопи да пресекат релсите. Спряхме, с цел да следим жирафите, зебрите, които хрупаха храстите. Видяхме още опашати синявици, както и ято големи птици носорог, забелязахме кралско рибарче с кафява качулка и оранжев клюн.
Когато Марк „ Бъч “ Бъчър – ръководещ шеф на Imvelo Safari Lodges – за първи път обмисля да пусне туристически трен през 80-те години на предишния век и се ангажира с години навигация през зимбабвийската администрация, с цел да го реализира, неговата визия не е единствено за проявление на величението на дивата природа на Хванге. По-скоро той има за цел да насочи историята на парка и по този метод да подчертае смисъла на възходящия локален туризъм в района и напъните за опазването на природата.
Железниците са част от историята на парка от самото му учредяване. Железопътните линии на Зимбабве в началото са били издигнати, с цел да свържат минните и селскостопански обекти на окръга без изход на море с крайбрежните пристанища в прилежащ Мозамбик и Южна Африка. Този съответен сектор е положен през 1904 година, 24 години преди основаването на резерват Wankie Game Reserve (предшественик на Хванге). Това кара английски колониални чиновници и специалисти по дивата природа да се усъмнят в мъдростта на основаването на предпазена зона за животни, която да бъде обградена от работещ трен. Но проектът се реализира и макар релсите, Wankie Game Reserve е основан през 1928 година под управлението на дивечовия надзорник Тед Дейвисън.
Днес няма животно в тази част на Хванге, което да помни пейзаж без влаковете. Не е извънредно да откриете лъвове да дремят на напечените от слънцето релси или да ги употребяват за прикритие, когато ловуват в равнините. И по този начин, когато Elephant Express започва през 2015 година, превозвайки хора до Imvelo, Бъчър знае, че това ще даде на посетителите особено сафари преживяване.
Парковите рейнджъри са се возили по тези линии от години “, ми сподели някогашният рейнджър на парка Хванге.
Когато Бъчър стартира работа като рейнджър в парка преди повече от 40 години, напрежението сред парковете и общностите е осезаемо. Това частично се дължи на метода, по който английските колониални сили са избрали земята за запазване и методите, по които това се е отразило в последващите старания за туризъм. Когато държавни чиновници на тогавашна Родезия дефинират границите на това, което в този момент е Хванге, те настояват, че това е по този начин, тъй като има малко човешки жители – изказване, което подценява значително номадските фамилии на черни зимбабвийци, които назовават региона дом – и основава алегорична преграда сред животните и хората.
През годините, с помощта на решението на Дейвисън да пробие сондажи, с цел да сътвори непрекъснат водоизточник и отбраната, обезпечена от профилирани дивечови надзиратели и паркови рейнджъри, популациите на дивите животни в Хванге нарастват. Нарастващият брой животни притегля туристи от чужбина, само че те и техните пари останават в парка, вместо да облагодетелстват близките общности.
За страдание, изясни Бъчър, увеличението на популациите на животни и хора също е довело до повече спорове с локалните селяни, които се опасяват, че слоновете могат да изядат реколтата им и лъвовете ще преследват говедата. По времето, когато Бъчър идва в Хванге, той отбелязва, че „ селото вижда животните като принадлежащи към парка “. Жителите на селото не виждаха приходи от тези животни, които застрашаваха личния им занаят. А в Зимбабве, където мнозина зависят от земеделие за прехранване и 60% от хората са изправени пред апетит, сподели Бътчър, „ дивата природа би трябвало да заплати пътя си, с цел да оцелее “. За някои бракониерството и противозаконният лов запълват тази празнина.
Изведнъж дребният ни трен спря. Надникнахме с очакване от отворените страни на мотриса за животни, само че Вуса Нкубе, селяндур от Нгамо и главният ни лидер по време на пътуването, ни помоли да се съберем в близост. От лявата страна на релсите дървена плоча с надпис „ Дървото на Сесил “ беше закачена. Нкубе тържествено описа историята за трагичното и нелегално ликвидиране на един от обичаните лъвове в региона.
Бракониерството също е унищожило популациите на носорози в Хванге. Смята се, че единствено шепа черни носорози са останали в региона, а белите носорози са изчезнали на локално равнище от повече от 15 години. В отговор селата по границата на Национален парк Хванге работят с Бъчър и Imvelo Safari Lodges, с цел да подсигуряват, че жителите могат да се възползват от опазването на дивата природа и обвързвания туризъм. Elephant Express свързва своите пасажери с два такива плана - Camelthorn Lodge на Imvelo, издигнат върху общинска земя, както и Инициативата за запазване на носорозите на общността (CRCI). Проект, който ще реалокира носорози от други елементи на Зимбабве в поредност от убежища на общински земи, които в последна сметка ще се отворят в парка.
Посещението на медията бе през май тази година, когато основаният в Съединени американски щати оператор за авантюристичен пътувания Wilderness Travel се координира с Imvelo, с цел да докара дребна група пасажери, с цел да станат очевидци на идването на първите носорози на CRCI, Thuza и Kusasa. При идването си в Camelthorn Lodge бяхме посрещнати от Сибанда, шеф на хижата и роден в селото и който поддържа всичко безпрепятствено за гостите. И защото хижата се намира на общинска земя, а не надълбоко в националния парк, тя може да се върне вкъщи вечер, с цел да прекара време със фамилията си.
Искам да работя в туризма “, ми сподели Сибанда.
По сходен метод планът CRCI се основава на концепцията, че с цел да успее, опазването в Зимбабве би трябвало да подхожда на живота и целите на членовете на общността. Когато пристигнахме в чифлика на Джонсън и Дороти Нкубе, ръководителят на село Нгамо и брачната половинка му ни поздравиха в тениски с претекстове на носорози. Докато седяхме в кръг и пиехме чай и кафе, Нкубе си напомни вълнението си от това, че е виждал носорози като дете.
Повечето от децата в това село в никакъв случай не са виждали носорог “, сподели той, като поклати глава. " Но това ще се промени. Това са техните носорози. Нашите носорози. "
Наистина, от чифлика на Нкубе се отправихме към локалното учебно заведение, където учениците рисуваха картини на носорози и подготвяха къси речи за смисъла на животните за тяхната общественост. Доброволно се включи шестокласничката Патриция.
Трябва да спасим носорога, тъй като той е заплашен тип. Трябва да го опазим “, сподели тя.
Ако обявата е била забавна и потребна за Вас, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни. За вести, свързани с екологично, обществено и корпоративно ръководство (ESG), посетете профилирания уебсайт ESGnews.bg.
Запишете се за нашия бюлетинсафари трен Африка Зимбабве народен парк жп линия ПоследниНай-четениТуризъм 108 Elephant Express: Сафари с трен в Африка (Снимки) Компании 228 Асарел-Медет – мотор на позитивната смяна Екология 224 Градче в Германия е пред изгубване поради енергийната рецесия Хай-тек 168 Роботът, мой другар Личности 5000 „ Първият човек в историята “: Мъск изтри 200 милиарда $ от благосъстоянието си Бюджет и финанси 4136 Официално минималната заплата става 780 лева от 1 януари Компании 3032 Deloitte класира 2 български IT компании измежду най-бързо растящите в района Любопитно 2861 Древният Деринкую: Скритият под земята град в Турция Всички новиниОще от ТуризъмВиж всичкиООН подреди най-хубавите села за туризъм в света – половината са в ЕвропаНай-известните зимни курорти в Европа подвигнаха цените с най-малко 10%Министерство на туризма готви секрети търгове за наем на плажове„ Тайна дестинация “: Нов късмет за туризма в забравените български села Следвай ни в обществените мрежи
RSS Получи последните вести на пощаЗапиши меИкономикаБюджет и финансиЕвропариИнфраструктураЕнергетикаТранспортЗемеделиеТуризъмПазар на трудаБизнес Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ