Защо ни е необходимо Венецианското биенале
Владия Михайлова е куратор и културолог. От 2007 година тя управлява стратегиите за модерно изкуство и млади създатели в изложба " Васка Емануилова ", филиал на Софийска градска изложба. Има зад тила си доста независими планове и изложения, а през 2017 и 2019 година е артистичен шеф на фестивала НОЩ/Пловдив.
След следващото мъртвило на разногласието за присъединяване на България във Венецианското биенале през 2019 година е редно да се запитаме, защо беше цялата олелия. Едва ли са малко хората комплицирани от появяващите се по малките екрани и вестници престижи и специалисти с спорни послания, рекламната акция на ИКЕА, карикатурите на Христо Комарницки и така нататък
Погледнато в профил, харченето на половин милион за план на млади създатели е доста, имайки поради огромните проблеми, пред които е изправено обществото, базисните неналичия, ежедневните образци за корупция, възходящото принуждение и бедността. Макар че, както се оказа сумата от 500 000 лева за няколко чаши и фибран, както гръмко бе тиражирано, е доста по-малка. Тя е към 400 000 лева, от които 150 000 лева, са единствено за наем на помещението. Останалите разноски, както се вижда от цялостния доклад, оповестен от Националната художествена изложба /http://nationalgallery.bg/wp-content/uploads/2020/02/otchet_fin.pdf/, са напълно разумни за която и да било интернационална галерия. Пропуснат бе и радостният другояче факт, че сумата беше отпусната особено за Венецианското биенале и допълваше годишния бюджет за просвета, оставащ един от най-ниските в Европа.
Дали обаче присъединяване във Венецианското биенале
в действителност не ни е належащо?
В статута на биеналето, оповестен на уеб страницата на Министерство на културата, написа - " С присъединяване на Република България в интернационалната художествена галерия на Венецианското биенале за изкуство, Министерство на културата си слага за цел построяването на настоящ облик на България в региона на актуалното образно изкуство в разговор с настоящите международни трендове. " Това надали би ни говорило доста, в случай че сме привикнали да мислим за изкуството (и културата) на първо място като занимателен метод да прекараш свободното си време, като труднодостъпна сфера на шедьоври и престижи, затворени зад вратите на музеите и галериите или пък като самотно ексцентрично занятие на създателите пред платното.
Успешно насажданото още по времето на социализма
делене на художниците от публиката
наподобява, че продължава и през днешния ден
Вместо проведения уред на държавната машина, за пропастта сред създатели и аудитория работи осведомителният безпорядък, умишлената или неволна дезинформация, персоналните вражди, прерастващи в обществени войни и рецесията на полезностите. Помагат и дългите години на пасивно обществено наличие на институциите, нереформираните и не богати музеи, заливащият ни на ниска цена кич, на практика изчезналите или труднодостъпни профилирани издания, неприятното обучение и още доста други неща.
За художествената общественост обаче
съществуването на статут за присъединяване в най-старото биенале в света
е крачка напред, предстояща от години
То е знак за ангажимент на национално равнище освен със актуалното образно изкуство, само че и със актуалната просвета, подхранвана до момента на първо място от ентусиазма, напъните, постоянно от самофинансирането на участниците в нея, лавиращи сред едниниците грантови стратегии (чуждестранни и няколко български) и дребното дейни институции. Знак е и за това, че съществуващият от години невисок таван на вероятното да се реализира в изкуството в България се е повдигнал. Затова обещанието на Министър Боил Банов, че " създателите и всички амбициозни младежи " могат да бъдат спокойни за присъединяване оттук нататък на страната на този интернационален конгрес, звучи като облекчение.
Създадено през 1895 година Венецианското биенале е една от най-старите интернационалните платформи за изкуство. Освен главната кураторска галерия, в която по покана се включват обособени художници, в биеналето има и народен принцип на присъединяване. Всяка страна има собствен павилион и ръководи личното си показване. През 2019 година в Биеналето са се присъединили 89 страни, измежду които за първи път Гана, Малайзия, Мадагаскар и Пакистан.
Въпреки огромното количество от събития, изложения и не на последно място исторически забележителности във Венеция, българският павилион е бил посетен от 39 940 гости, а изложбата " Как живеем " на художниците Лазар Лютаков и Рада Букова с куратор Вера Млечевска e видяна и споменавана от интернационалните куратори. Това би било една сигурна крачка напред в пораждането на интерес към България (не единствено към изкуството в страната), единствено в случай че присъединяване ни продължи и отсега нататък. Затова в Министерство на културата бе импортирана петиция " ЗА стабилно наличие на България на Венецианското биенале ", която за две седмици беше подписана от 616 индивида.
Историята на Венецианското биенале познава многo събития, повлияли изкуството, които извеждат нови посоки и създатели. Тя е изпълнена с политически послания, с издигането на гласове на потиснатите (било то гласът на дамите, на другата раса, на колониалните страни и т.н.), с критическия взор към сегашното и системата от властови връзки в него. Не един и два пъти националните участия в Биеналето са давали мотив за диспути в съответната страна, за нов взор върху спешни проблеми или пък са представлявали обръщение и позиция. И въпреки че през днешния ден Биеналето се трансформира от ден на ден в туристическа машина, за дребни страни като България то към момента е онази платформа, която дава видимост на изкуството и процесите в страната на интернационалната естрада.
Независимо от съмненията, макар отрицателните или иронични настроения, които съпътстваха присъединяване ни, Биеналето съумя да извърши ролята си и тази година. Чрез него видяхме раздялите вътре в художествената колегия и враждите, които пречат както на заниманията й с изкуство, по този начин и най-много на разговора й с публиката. Видяхме и доста ценностни настройки на българското общество, податливостта му на медийни спекулации и рекламни фишеци, неналичието на изчерпателен интерес и крещящата нужда от модерни просветителни стратегии на всички равнища.
Така до момента в който пропуснахме значителния спор, защо положение на обществото и изкуството приказва изборът на този минималистичен план, какво споделя на нас през днешния ден и какво още можем да покажем, не щеш ли пристигна моментът към този момент да се мисли за идващото присъединяване. Преди повече от месец беше оповестена артистичната директорка на идващото 59-то издание на Биеналето - Сесилия Алемани, която е първата жена италианка, определена за куратор на форума. Държави като Австралия, Канада, Англия, Исландия и други към този момент са оповестили своите участници. А ние оставаме с вярата, че байраците ще се свият, за сметка на разсъдъка, тъпаните ще позаглъхнат от почитание към самите нас и идващото ни присъединяване ще мине под знака на повече диалози и по-малко ненавист.
Защото освен актуалният мениджмънт, за неналичието на който всички се оплакваме на разнообразни равнища, само че и бъдещето ни като народ се основава на опцията ни да преоткрием своя глас и да се утвърдим в процесите на днешния ден, вместо да бягаме обратно със желания и баяния за възкръсване на предишното. Това ни повече, ни по-малко минава и през смяна на настройката ни към изкуството (и културата), което вместо като развлечение или самотно занятие, можем да си представим като хомеопатично лекарство за едно общество, което поддържа жива неговата имунна система.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Култура (4806)
След следващото мъртвило на разногласието за присъединяване на България във Венецианското биенале през 2019 година е редно да се запитаме, защо беше цялата олелия. Едва ли са малко хората комплицирани от появяващите се по малките екрани и вестници престижи и специалисти с спорни послания, рекламната акция на ИКЕА, карикатурите на Христо Комарницки и така нататък
Погледнато в профил, харченето на половин милион за план на млади създатели е доста, имайки поради огромните проблеми, пред които е изправено обществото, базисните неналичия, ежедневните образци за корупция, възходящото принуждение и бедността. Макар че, както се оказа сумата от 500 000 лева за няколко чаши и фибран, както гръмко бе тиражирано, е доста по-малка. Тя е към 400 000 лева, от които 150 000 лева, са единствено за наем на помещението. Останалите разноски, както се вижда от цялостния доклад, оповестен от Националната художествена изложба /http://nationalgallery.bg/wp-content/uploads/2020/02/otchet_fin.pdf/, са напълно разумни за която и да било интернационална галерия. Пропуснат бе и радостният другояче факт, че сумата беше отпусната особено за Венецианското биенале и допълваше годишния бюджет за просвета, оставащ един от най-ниските в Европа.
Дали обаче присъединяване във Венецианското биенале
в действителност не ни е належащо?
В статута на биеналето, оповестен на уеб страницата на Министерство на културата, написа - " С присъединяване на Република България в интернационалната художествена галерия на Венецианското биенале за изкуство, Министерство на културата си слага за цел построяването на настоящ облик на България в региона на актуалното образно изкуство в разговор с настоящите международни трендове. " Това надали би ни говорило доста, в случай че сме привикнали да мислим за изкуството (и културата) на първо място като занимателен метод да прекараш свободното си време, като труднодостъпна сфера на шедьоври и престижи, затворени зад вратите на музеите и галериите или пък като самотно ексцентрично занятие на създателите пред платното.
Успешно насажданото още по времето на социализма
делене на художниците от публиката
наподобява, че продължава и през днешния ден
Вместо проведения уред на държавната машина, за пропастта сред създатели и аудитория работи осведомителният безпорядък, умишлената или неволна дезинформация, персоналните вражди, прерастващи в обществени войни и рецесията на полезностите. Помагат и дългите години на пасивно обществено наличие на институциите, нереформираните и не богати музеи, заливащият ни на ниска цена кич, на практика изчезналите или труднодостъпни профилирани издания, неприятното обучение и още доста други неща.
За художествената общественост обаче
съществуването на статут за присъединяване в най-старото биенале в света
е крачка напред, предстояща от години
То е знак за ангажимент на национално равнище освен със актуалното образно изкуство, само че и със актуалната просвета, подхранвана до момента на първо място от ентусиазма, напъните, постоянно от самофинансирането на участниците в нея, лавиращи сред едниниците грантови стратегии (чуждестранни и няколко български) и дребното дейни институции. Знак е и за това, че съществуващият от години невисок таван на вероятното да се реализира в изкуството в България се е повдигнал. Затова обещанието на Министър Боил Банов, че " създателите и всички амбициозни младежи " могат да бъдат спокойни за присъединяване оттук нататък на страната на този интернационален конгрес, звучи като облекчение.
Създадено през 1895 година Венецианското биенале е една от най-старите интернационалните платформи за изкуство. Освен главната кураторска галерия, в която по покана се включват обособени художници, в биеналето има и народен принцип на присъединяване. Всяка страна има собствен павилион и ръководи личното си показване. През 2019 година в Биеналето са се присъединили 89 страни, измежду които за първи път Гана, Малайзия, Мадагаскар и Пакистан.
Въпреки огромното количество от събития, изложения и не на последно място исторически забележителности във Венеция, българският павилион е бил посетен от 39 940 гости, а изложбата " Как живеем " на художниците Лазар Лютаков и Рада Букова с куратор Вера Млечевска e видяна и споменавана от интернационалните куратори. Това би било една сигурна крачка напред в пораждането на интерес към България (не единствено към изкуството в страната), единствено в случай че присъединяване ни продължи и отсега нататък. Затова в Министерство на културата бе импортирана петиция " ЗА стабилно наличие на България на Венецианското биенале ", която за две седмици беше подписана от 616 индивида.
Историята на Венецианското биенале познава многo събития, повлияли изкуството, които извеждат нови посоки и създатели. Тя е изпълнена с политически послания, с издигането на гласове на потиснатите (било то гласът на дамите, на другата раса, на колониалните страни и т.н.), с критическия взор към сегашното и системата от властови връзки в него. Не един и два пъти националните участия в Биеналето са давали мотив за диспути в съответната страна, за нов взор върху спешни проблеми или пък са представлявали обръщение и позиция. И въпреки че през днешния ден Биеналето се трансформира от ден на ден в туристическа машина, за дребни страни като България то към момента е онази платформа, която дава видимост на изкуството и процесите в страната на интернационалната естрада.
Независимо от съмненията, макар отрицателните или иронични настроения, които съпътстваха присъединяване ни, Биеналето съумя да извърши ролята си и тази година. Чрез него видяхме раздялите вътре в художествената колегия и враждите, които пречат както на заниманията й с изкуство, по този начин и най-много на разговора й с публиката. Видяхме и доста ценностни настройки на българското общество, податливостта му на медийни спекулации и рекламни фишеци, неналичието на изчерпателен интерес и крещящата нужда от модерни просветителни стратегии на всички равнища.
Така до момента в който пропуснахме значителния спор, защо положение на обществото и изкуството приказва изборът на този минималистичен план, какво споделя на нас през днешния ден и какво още можем да покажем, не щеш ли пристигна моментът към този момент да се мисли за идващото присъединяване. Преди повече от месец беше оповестена артистичната директорка на идващото 59-то издание на Биеналето - Сесилия Алемани, която е първата жена италианка, определена за куратор на форума. Държави като Австралия, Канада, Англия, Исландия и други към този момент са оповестили своите участници. А ние оставаме с вярата, че байраците ще се свият, за сметка на разсъдъка, тъпаните ще позаглъхнат от почитание към самите нас и идващото ни присъединяване ще мине под знака на повече диалози и по-малко ненавист.
Защото освен актуалният мениджмънт, за неналичието на който всички се оплакваме на разнообразни равнища, само че и бъдещето ни като народ се основава на опцията ни да преоткрием своя глас и да се утвърдим в процесите на днешния ден, вместо да бягаме обратно със желания и баяния за възкръсване на предишното. Това ни повече, ни по-малко минава и през смяна на настройката ни към изкуството (и културата), което вместо като развлечение или самотно занятие, можем да си представим като хомеопатично лекарство за едно общество, което поддържа жива неговата имунна система.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Култура (4806)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ