Владислав Панев е съпредседател на “Зелените и член на председателския

Владислав Панев е съпредседател на “Зелените ” и член на председателския съвет на обединяване “Демократична България ”. Хеви метъл почитател, летял е на аероплан, пилотиран от Брус Дикинсън, фронтмен на обичаната му група. Пътешественик, обиколил над 120 страни. Обича да гледа мачове по крикет, когато е в страните от Британската общественост. Женен, със наследник студент. Бил е и публицист, а от 13 години ръководи личен финансов бизнес.

Древните елини приказват и мислят за “тюмос ”. Това е онази част от душата (която другояче се намирала някъде в региона на гърлото), в която е съсредоточен стремежът към публично самопризнание и, по едно и също време, запазване на персоналното достолепие. Съответно, “изотюмИя ”-та е поривът за почитание към другия и публично тъждество, а “мегалотюмИята ” – копнежът да бъдеш superior, финансово, политически и всячески, което нормално води до робия. Напоследък махалото се люшна отново към “мегалотюмията ” – Тръмп, Путин, Орбан, Си Джинпин, Качински и така нататък (дори Фукуяма приказва за това в последно време, когато отново се базира на “последния човек ” на Ницше; не дръзвам да причисля и Борисов тук, който надали подозира за античните елини, еле па за Ницше). Според теб, като част от либерално-демократична общественост, по какъв начин да се противопоставим на този нов тип “цезаризъм ”? Още американските Founding Fathers като че ли го предвидиха и сътвориха конституционна система от “checks and balances ”, посредством които да се блокира опцията русоистката trias politica да се концентрира в един-единствен човек.

Ще ти отговоря с една дума с латинско-гръцки корен - меритокрация. Това е, когато хората се правят оценка съгласно своите качества и гении, а не посредством благосъстояние и генезис. Завой към авторитаризъм вършим за повторно през последните 100 години. Отново след брутална икономическа рецесия. Отново откакто силата на частния бизнес и спестяванията на хората понижават като тегло за сметка на мощта на страните. Изсипването на пари, в тази ситуация с Борисов, Качински и Орбан - на европари, води до мощно повишаване на ролята на страната, и то не на тази, която преразпределя през пенсии, обучение и други способи за понижаване на неравенството. А която има безвъзмезден външен запас да назначава най-богатите хора - посредством разпределянето на еврофондовете за строителство, медии и така нататък сред “нашите ” компании. След предходната рецесия от 30-те години на ХХ-и век на сцената излязоха Хитлер, Франко и други диктатори. Нацистите поставяха Германия над всичко – девиз, който не се отличава доста от “America First ”.

Склонността да дадем властта на справедливия бащица (който, като падне от власт, ще бъде заклеймяван най-много от тези, които са му се кланяли) си е нрав, който ще преодолеем едвам когато имаме по-широка междинна класа от самостоятелни хора. Публиката е фертилна за диктатори и тъй като нямаме религия в бъдещето, че на следващия ден ще е по-добре от през днешния ден. Нямаме и възприятието за заслужено общество. Един тип нямаме какво да губим. И то освен в парично отношение. Американците от “ръждивия пояс ” на индустриално западащия Среден Запад видяха в Тръмп отпор против глобализацията, поради която губят работни места. И поради която Детройт е това, което е сега. Когато не виждаме вяра, сме склонни и да рискуваме с някой клоун. Така че на първо място би трябвало да си върнем увереността в бъдещето.

Може ли да обясниш в резюме защо (освен за предпазване на природата) се борят „ Зелените “? Каква е идеологията на партията отвън околната среда?

Всъщност “зеленото ” мислене обгръща безусловно всички сфери от живота. В основата му е, че природата е най-ценният актив на човечеството и запазването му значи благосъстояние. Затова наш приоритет е развиването на щадящи околната среда технологии – в превоз, енергетика, земеделие, в случай че щеш минно дело и строителство. Ясно е, че всяка една човешка активност носи отпечатък - това, че работим на компютър, пътуваме и по този начин нататък. Ние нямаме желание да стопираме развиването на планетата, както някои хора си мислят. Напротив, за нас уравновесеното развиване значи равни благоприятни условия и директна конкуренция сред технологиите и фирмите. Като тези, които замърсяват околната среда, си заплащат за това.

“Цапаш – плащаш ”. 

Именно. Това обезпечава благоприятни условия за вложения и развойна активност в “зелени ” технологии и отваряне на “зелени ” работни места. Умираме по-млади поради мръсния въздух. И това е, тъй като горенето на всевъзможни предмети и въглища се прави без всякаква глоба. Ти убиваш себе си и хората към теб, обаче това е безнаказано. И няма воля да се промени, тъй като властта не гледа по-далеч от носа си. От мандат до мандат. “Зелените ” отчитаме дълготрайните изгоди и вреди от решенията си. Това ни отличава от всички останали.

В същото време облагането на замърсителите освен ще подтиква вложенията в “зелени ” технологии - то ще облекчи налозите на работещите хора и компании. Защото съгласно нас тежестта на страната би трябвало да е по-ниска от сегашната. За да можем да догоним по-развитите от нас. Това няма по какъв начин да се случи с високи налози и с милиардни дотации за мръсни производства, както е сега.

В същото време, тъй като приказваме за нашите полезности, желая да обърна внимание и на казуса с възходящата ненавист в обществото. Аз назовавам хора като Каракачанов и Джамбазки „ дилъри на ненавист “. Те цялостен живот не са работили нищо свястно, постоянно харчат парите на данъкоплатеца на държавната трапеза. И единственият им късмет в живота е да предизвикат ненавист и опълчване. Дали ще е против бежанци, гейове, роми или турци – няма значение. Те са подготвени на всичко, даже да възпламенят революция, единствено и единствено да са на власт. Срещу това се противопоставяме изрично. Няма по какъв начин България да просперира, в случай че другите общности в страната се ненавиждат и градят стени между тях, а не мостове. Нужно е да се почитаме взаимно и всеки човек, без значение от произхода или пола си, да има шансове да успее да реализира фантазиите си. Вярвам, че единствено инклузивните общества са сполучливи. Другото е двуличие и долнопробност.

Традиционно, на Запад „ зелените “ партии са или радикални леви, или толкоз тясно свързани само с околната среда, че се губят на политическата сцена. Можеш ли да посочиш неколцина политици през годините, които са съумели да „ преведат “ платформата в по-масов аспект?

Когато “Зелените ” вземат участие в ръководството, са доказвали, че са прагматични, работят добре с бизнеса и гледат на дълготрайните вероятности. Затова и рейтингът им сега пораства на всички места, тъй като не се поддадоха на консервативната мода. За мен най-успешният “зелен ” политик сега е в действителност единственият министър-председател от партията – Винфрид Кречман, който заема този пост в една от най-богатите немски провинции Баден-Вюртемберг от 2011 насам. Той печели изборите там още отпреди да стане съвременно да гласуваш за “Зелените ”. И поддържа отлични връзки с огромните концерни - да вземем за пример “Даймлер ”, - като поддържа ниски налози и пробизнес платформа. Има един лаф в „ Шпигел “, че политиката на Кречман води до това, че даже притежателите на Порше Кайен гласоподават за него и не виждат никакво несъгласие сред колата, която карат, и бюлетината, която пускат в урната (смее се). Всъщност екзит половете в Германия демонстрират, че милионерите там гласоподават повече за “Зелените ”, в сравнение с да вземем за пример за либералите. Това демонстрира, че дълготрайните полезности за завещаване на чиста околна среда на поколенията се споделят най-много измежду хората, които, както се споделя, са си надделели на масрафа.

Ти персонално за какво си част от “Демократична България ”? Как в себе си помиряваш “лявото ” и “дясното ” – т.е. да вземем за пример битката за групови права с битката за самостоятелни?

Аз съм един от създателите на мощно пробизнес икономическата платформа на Демократична България, чието заглавие е „ Повече пари за хората и бизнеса, по-малко у властта “. Смятам, че страната би трябвало да има минимални функционалности в обществото, изключително в ситуацията, в което е през днешния ден - на тотално слепване с олигархията. В същото време образованието е сферата, в която вложенията в деца в неравностойно състояние са наложителни, в случай че желаеме да успеем. Всяко от тях би трябвало да има действителен късмет да осъществя фантазиите си, в случай че постави нужните старания за това. Инклузивността на обществото е наложителна, в случай че не желаеме да се провалим като нация. Иначе в България понятията за ляво и дясно постоянно са “про ” и “анти ” Русия или Запада и нищо друго не се влага в тях. Много „ десни “ политици, с които си поддържам връзка, са били цялостен живот на държавна хранилка и съм уверен, че са безусловно непригодни за работа в пазарни условия.

Най-спешната промяна, която би трябвало да се направи в България?

Реформата на съзнанието ни. Имаме всички предпоставки да сме сполучлива страна. Свободно търгуваме с половината свят, можем да работим, да влагаме, да живеем където си желаяме. В същото време сме най-нещастната нация на света. Вярно, има справедливи аргументи и за това. В дъното на континента сме по независимост на бизнеса, по медийна независимост, огромната корупция е, меко казано, над естествените равнища. Но пък съм убеден, че тия компликации ще ги преодолеем. Имаме страхотни сполучливи хора, идва положително и по-оптимистично от нас потомство, което не живее в драмите на ХХ-ти век. Просто би трябвало да си имаме вяра повече. И на нас самите, само че и на тези към нас. С внедрената ни подозрителност до средата няма да стигнем. Трябва да приемем, че да сгрешиш не е съдбовно. Изправяш се и продължаваш. Да насърчаваме тези, които пробват и да ги насърчаваме след първия или втория неуспех. Защото създателите, бизнесмените, хората с разчупено мислене, тези, които рискуват, са тези, които ще са в основата на българския подем. Народът е споделил, че „ пашата обича смелите “, а не тези, които на чаша ракия всяка вечер гледат тв приемника и упрекват някой различен за ориста си. Имам удоволствието да съм в контакт с доста от най-успешните и най-дейни хора в България. Това работи зареждащо. Ако ги демонстрират повече по националните канали, това ще промени обществото. Това, че 2 млн. българи са в чужбина, е доста позитивен факт. Защото техният “чип ” лека бавно се трансформира, както и “чипът ” на роднините и приятелите им тук. Комуникацията сред нациите е ужасно нещо, отворените страни, а не затворените печелят и внедряват нови технологии. Вижте къде е морска нация като Холандия и къде е Северна Корея. Това са крайностите. Колкото повече попиваме от холандското ноу хау – в търговия, земеделие и светоусещане, толкоз по-добре ще сме.

Често приказваш за това, че стопанската система ни се движи единствено и само от еврофондовете. Които ще спрат. И след това?

Най-високият стопански напредък беше в интервала 2000-2007 година. Случайност? Не мисля. Тогава не разчитахме на еврофондове, а да създадем изискванията за бизнес най-хубави за вложителите. Вярно, конюнктурата имаше също своята роля, само че разчитахме главно на себе си и на оптимизма, че на следващия ден ще бъде по-добре от през днешния ден. Бяхме и много по-напред в класациите за бизнес. Еврофондовете ни вършат по-мързеливи и чакащи подаянията като единствена цел в живота. От тях предприемаческото ни мислене закърнява. Хиляди скъпи експерти с голям капацитет са заети в промишлеността да усвояват едни лесни пари. Това е трагично. “Безплатните ” пари са най-ниско ефикасните и това е потвърдено освен в България. Гърция, Португалия и други банкрутираха поради този фалш. Ако видите кои са сполучливите българи сега, потвърдили се на интернационалните пазари, доста малко от тях са разчитали на фондове. Или в случай че са разчитали, то е било в доста дребна степен.

Вярно, има браншове, в които конкуренцията и частната самодейност мъчно може да размени държавните вложения. В пречиствателните станции да вземем за пример, така наречен “водни цикли ”. За да има изгода от еврофондовете, те би трябвало да бъдат доста повече обвързани с бизнеса. Например японци желаят да отворят цех с 3500 работни места в Хасковско. Инвеститорът, с пари от фондовете, образова служащите за един месец за тъкмо избраната активност. Уин-уин, и пари, хвърлени за съответна и ясна цел. И какво след това, питаш? После ще би трябвало да разчитаме на себе си. Какво по-хубаво от това? Усвояването на фондове не би трябвало да бъде в центъра на държавната политика, а апропо, допълваща активност. В центъра би трябвало да бъде лесни условия за бизнес, високо обучение за децата ни, търговски и всевъзможни други връзки с целия свят. Фондовете не могат да носят разцвет. Хората могат.

Кои промишлености имат действителен капацитет за бързо и устойчиво развиване и по какъв метод ръководещите могат да подтикват това развиване?

Един другар има лаф за обичания си тип служител. Такъв, чиято работа е нищо да не пипа.

И аз имам един лаф по тематиката, в случай че позволиш – че българският служител създава най-вече метан. И тъй като разговорът е тъкмо с теб, се усещам задължен да прибавя, че по този начин главната му активност е да замърсява околната среда.

(смее се) Бива си го. Но в случай че би трябвало да приказваме съществено, властта би трябвало да улесни разпоредбите за бизнес. Електронно държавно управление, по-малко процедури, да не знаеш къде се намира физически постройката на Национална агенция за приходите или на общината. Просто да не ти се постанова да вървиш там и да контактуваш лице в лице с администрацията. И най-много да се съблюдават разпоредбите. Когато някой бутне подкуп, с цел да строи хотел върху дюните, той ощетява на практика всички останали бизнесмени в туризма. Защото си обезпечава изключително преимущество. Потенциалът е в промишленостите с висока добавена стойност. Където са нужни качествени хора. Клише е на този въпрос да се дава отговор с ИТ и високи технологии. Те са наложителни и са във всички сфери. Ако имаме най-хубавите хора (а можем да ги имаме), ще вървим напред.

От всички дейности на „ Зелените “ през последните години, кое считаш за най-важно и за какво?

Тези, в които действително сме спрели комбина сред страна и олигархия да завземе нелегално обекти, като по този метод се снабди с нечестни конкурентни преимущества по отношение на естествения бизнес и хора. Случаите в Пирин и по морето са такива. Не е инцидентно, че цените на парцелите в Банско са под себестойност. Монополът води до това. Един, който употребява подкрепи да печели, и всички останали да губят. Самата концепция, че в случай че дадеш на монопола следващата хапка и твоят бизнес ще излезе от тинята, е тип стокхолмски синдром. Няма по какъв начин да се случи. Един артикул би трябвало да е конкурентен на пазара. И в случай че цените на картите за лифта са високи, цените на хотелите и жилищата би трябвало да са ниски. Иначе няма да дойдат задоволително туристи. И те в този момент идват, единствено хотелите на практика не печелят от това.

А коя е идната огромна идея, за която би трябвало да се преборим?

Каузата на мира. Не е нужно да се обичаме, само че е наложително да се почитаме взаимно.

Ето – отново изотюмия.

Да. Хората се радикализират по една или друга причина, само че са и насъсквани за това от политици с егоистични цели. Каузата да съблюдаваме законите. Който извърши закононарушение, да си понесе справедливото наказване. Всички да си плащаме сметките и да получаваме качествена услуга против това. Но и да се научим да не обобщаваме. Не всички българи са корумпирани и обират банки като КТБ. Не всички роми са крадци и разчитат на обществени помощи. Не всички държавни служители са мързеливи – това във връзка твойта другояче занимателна смешка. Не всички предприемачи са чорбаджии-изедници. Всъщност множеството хора от всички тези категории са добросъвестни жители на родината. Насъскването ни против тях рано или късно ще значи хората да бъдат насъскани против мен и теб. Защото и ние представляваме избрани категории, които не всеки път са долюбвани от болшинството. То дори се измислят и неповторими за нашите условия групи и понятия, като “умни и красиви ” в отрицателен подтекст.

Е, най-малко едното от двете се надявам да е правилно (смях). Но: какъв компромис направихте вие, “Зелените ”, в политическата си платформа, с цел да станете част от „ Демократична България “?

Никакъв. Темите, по които исторически сме имали разлики с другите в обединяването, по този начин или другояче през днешния ден не са настоящи. Лесният консенсус към икономическата стратегия го потвърди. Имаме общо схващане за целите пред България. Сред главните тематики на обединяването през 2018 бяха да спрем пагубния за енергетиката план “Белене ”, да протестираме против узурпацията на Пирин, мръсният въздух в София и други градове. Общо взето “зеленото ” в Демократична България господства тематиките значително.

Коя е най-голямата неточност на българския преход? Какво трябваше да се направи и за какво не беше направено, съгласно теб?

Може би изгубените първи 7 години, 1990-1997. Когато Вишеградската четворка реализира съществени промени, а ние не знаехме какво вършим. Оттам нататък историята ни си наподобява с тази на другите, с леки разлики. Всички имахме взрив до 2008, по-късно някои излязоха от рецесията по-бързо от нас, в този момент ставаме консерватори, мразещи близките, обаче считаме еврфондовете за полагащи ни се доживот. Ако погледнем в ретроспекция, ще установим, че българите сме се справили като средняци. Такива, които не повтарят класа чак (македонците и сърбите са в тази роля), само че и пък като общуваш с тях, стигаш до извода, че не са нищо изключително. Ние бяхме послушното дете на Съветския съюз. У нас нямаше руски военни бази, нямаше потребност от тях. И в този момент политиците ни се надпреварват да заемат комфортна поза за „ началниците “ (по Бойко Борисов), които идват тук да ни желаят някакви неща. И им даваме, каквото желаят. Хората с оня нрав на смирение си останаха във властта. Властта остана някак отвесна. Слушаш какво ти пее радиото от Запад, само че изискваш и същото смирение от тези под теб. Това убива самочувствието, убива и упоритостите.

Ти си специалист и по финансовите пазари. Кой е най-големият проблем в България сега в това отношение? И по-важно – по твоите наблюдения на сходни задгранични пазари като нашия, те по какъв начин се оправят в сходна обстановка?

Съвсем естествено приличаме на тези от нашия район. Бих споделил, че огромният ни проблем е неналичието на чувство, че на следващия ден ще бъде по-добре от през днешния ден. Оптимизмът след 2008 година изчезна. Дотогава бяхме двойно по-бедни занапред, само че вярата, че след влизането ни в Европейски Съюз всичко ще е по-добре, движеше потреблението напред. Имахме доста ясна цел пред себе си. И откакто я изпълнихме, доказахме максимата, че човек е по-добре, до момента в който гони фантазията си, в сравнение с когато я извърши.

Още Хюм го е забелязал. “It’s the chase, not the catch ”.

Да, нещо такова. Та в този момент имаме възприятието, че живеем в обърканост. Това не е оригиналност в международната история. Нации, които доближат това приблизително равнище на развиване, нормално не могат да минат нататък - към общество, основано не на екстензивен напредък за сметка на ниски приходи и потребление на запаси, а към дейно и инклузивно, което оставя задоволително поле на всеки човек да осъществя капацитета си. Някои от страните от Централна и Източна Европа явно се оправят по-добре от другите. Имаме действителен късмет да сме от първите, само че единствено в случай че осъзнаем какъв ни е казусът и разберем по какъв начин да го преодолеем. А точно братовчедската стопанска система от олигархичен вид, в която страната демонстрира кои ще са бизнес- “шампионите ” и кои ще бъдат смачкани. Нужно е бизнесът да бъде оставен на мира, да не изпитва потребност да изкарва капиталите си от страната, тъй като го е боязън от властовата машина.

Защо в последните години в България няма същинско авторитетно дясно от неолиберален вид?

Народняческото “дясно ” е на власт. Бойко Борисов не е доста по-различен от Орбан, Качински или Фицо. В Народното събрание не са показани демократичните хора. Които нормално са образовани поданици на огромните градове с по-високи от междинните приходи. А не са показани най-много поради егото на водачите си – мисля, че няма подозрения за това. Имаме десетки вождове и малко индианци. Всеки, който е в политиката, има персонално его, това е обикновено. Нужно е да го овладеем, с цел да реализираме задачите си. Ето в този момент Народното събрание е цялостен с отвратителни и инцидентни хора. Според мен градските либерали би трябвало да си изясним кои сме и защо се борим. Да изградим дълготраен съюз сред публични групи, чиито ползи са еднопосочни. Това са демократично настроените жители, които са си надделели на масрафа, естественият бизнес (независимо дали наедрял, междинен или малък - всички като се изключи двайсетината свързани с страната олигарси), природозащитници, малцинства (върху които се упражняват дилърите на омраза). Подчертавам, че не приказвам за съответни партии, доста от които са изчерпали доверието в себе си тъкмо тъй като не съставляват никой съответно. Едно такова обединяване може да претендира за място, което му дава опция да дефинира посоката на развиване на България. Но би трябвало да се мисли и да се работи BIG. Не да се целим в едни 300 000 души, които са демократично пространство и надали не ние си ги разпределяме. Няма подобен филм. Това са самостоятелни хора, които виждат фалша, когато подобен има.

Каква може да бъде ролята на България в подтекста на изменящите се световни политически и стопански реалии?

България има скъпия опит на 45 години цялостна доминация на страната. Затова нашите представители в Брюксел могат да имат самочувствието да отхвърлят предложенията за спомагателни регулации, които надвишават националните. Европейският съюз е най-хубавото, което ни се е случвало. Свободното придвижване на хора, артикули, капитали ни прави по-богати, по-космополитни, отваря ни повече порти. Обаче последователите на безсмислените регулации ни хвърлят при популистите. Почтени и смислени хора се обръщат против Европейски Съюз, тъй като ги тормози с големи разноски за адвокати, консултанти и счетоводители. Това е болест - и повода за нея не са популистите, които се възползват от нея. А депутатите, които се чудят каква дивотия да измислят, с цел да могат да се отчетат пред гласоподавателите си и да останат още 5 години. Това е, което сме длъжни да дадем на Европа и света. И то няма да е малко. Шансът ни е да не се поддадем на дилърите на ненавист. Те са зло и последствията от тяхната отрова ще ги одобряваме с десетилетия. Трябва да ги изхвърлим на бунището.

Добре, по какъв начин да се отвръщат псевдопатриотичните полу-автократи, които добиха голяма известност през последните години? И има ли „ черни петна “ в цикличната политическа памет особено в Европа (пак по Фукуяма)?

Има явна причина, заради която автократите овладяха властта в доста някогашни комунистически страни след 2007. Огромните еврофондове, следени от тях. С тях те подчиниха медии, бизнес, мозъци и сърца. Инвеститорите “на зелено ” бяха сменени от назначените олигарси. Практически във всички страни от района. При нас фондовете са максимален % от Брутният вътрешен продукт. Затова и отражението им върху властовите процеси е толкоз мощно. Тенденцията е ясна - идват ли фондове, властта се циментира и жителите и естествения бизнес се изнасят. Затова имаме Пеевски, Ковачки и Доган. Не че почтените и естествените ги няма. Напротив, те са изумително способни да вървят напред. Но тези, отровните, пречат на конкуренцията и развиването на цели браншове. Енергетика, медии, хазарт, даже ракия, сирене и колбаси. А национализмът е разследване на десетилетия култивиране на публичното мнение. От учебниците по история и литература до фабриките за тролове. Противодействието е едва, тъй като не разбираме от кое място ни идват проблемите.

Кой е най-големият компромис, който ти, като бизнесмен, трябваше да направиш, с цел да станеш политик?

Времето. Аз съм странник, обиколил съм към този момент 120 страни. Но ето, тази година има европейски и локални избори. Няма по какъв начин да подкрепям темпото, тъй като имам спомагателни отговорности. Но в случай че ме питаш какво ми е дала политиката – най-много срещи и другарства с доста скъпи хора. Така че, в случай че сложа плюсовете и минусите на везните – съм “напред ” (смее се).

Oще на facebook.com/ivailo.noisy.tsvetkov

NB! Адвокатът на OFFNews.bg припомня: препечатването на този текст (изцяло или отчасти) става единствено с категорично документално позволение от OFFNews.bg и създателя.