Четете повече поезия, зове повелителят на хайку Влади Христов
Владислав Христов е роден през 1976 година в Шумен. Живее и работи като публицист и фотограф в София. Носител е на голям брой оценки от български и интернационалните състезания за хайку, лирика и къси прози. Три следващи години е в класацията на 100-те най-креативни хайку създатели в Европа. Член e на " The Haiku Foundation ". Негови хайку са оповестени в изданията на Американската хайку асоциация " Frogpond ", Световния хайку клуб " World Haiku Review " и мн. други През 2016 година хайку на Владислав Христов влизат в обучителната стратегия на университета Кумамото, Япония. Съставител е на първия учебник по хайку на български " Основи на хайку ”. Текстовете му са превеждани на 17 езика. Издадени книги: " Снимки на деца " (кратки прози, 2010), " Енсо " (поезия, 2012), " Фи " (поезия, 2013), " Германии " (поезия, 2014), " Обратно преброяване " (поезия, 2016), " Продължаваме напред " (публицистика, 2017), " Germanii " (поезия, немско издание, 2018). Миналата седмица беше премиерата на новата му поетична книга " Комореби ”.
Поетичните ти книги са със странни заглавия, инцидентно ли се случва това или е търсено?
Просто по този начин се ражда концепцията, аз последвам нея. Не изобретявам заглавия и не пиша книгите си поради резултата върху читателите. Текстовете сами се наместват в книгата след това идва заглавието. Тази поредност не е наложителна, само че при основаването на една книга постоянно има доста загадки. Книгата е неведомо нещо, идва по неведоми пътища, и контролът който може да упражни създателят върху нея е нищожен. По този метод и той схваща, че в действителност е единствено една химикалка на Нещо доста по-голямо.
Как би го обяснил думата " комореби " на читателите?
Най-просто казано е японска дума, която значи слънчева светлина преминаваща през листата на дърветата. Това е светлина от която човек по едно и също време може да прогледне или да бъде ослепен. Всичко е въпрос на доза и баланс. Балансът при актуалния ни метод на живот е най-труден. Но пътят е по-голям от резултата. Дори самият опит да търсим този баланс си заслужава напъните. Тепърва салдото ще се изплъзва на индивида, и ще му се наложи да излиза все по-често от зоната си комфорт с цел да си го възстановява.
Какво символизира светлината в твоята нова книга?
Бях изгубил пътя към светлината. Измина много време до момента в който стъпя още веднъж на него. Пишещият лирика човек е като котките – има няколко живота. Тази книга е завръщането ми към светлата страна на живота, към любовта като първоизточник на човешкото благополучие, към насладата от природата и ежедневните дребни наслади. Всъщност, в случай че не се обърнем към светлината нямаме различен късмет да оцелеем в този цялостен с отрицателни вести и свирепост свят. Добротата и човечността като избавителен пояс, който всеки ден би трябвало да си хвърляме един на различен - ето това е огромната тематика в " Комореби ".
В поезията ти има ясно различима линия повлияна от източната философия. Защо се насочи към нея?
Изтокът за мен е извор освен креативно ентусиазъм, само че и на друг взор към света и заобикалящата ни действителност. Друг е въпросът до каква степен източните философии могат да бъдат използвани действително в живота на днешния урбанизиран човек, който значително е станал подвластен от високите технологии и обществените мрежи. Немалка част от самите хора на изток не живеят " източен метод на живот ". Провалът не е единствено при тъй наречените западен човек. Но този кръст на неуспеха човечеството си го носи откогато съществува. Важното е обособеният субект до каква степен разрешава да е част от цялостните отрицателни процеси. Поезията дава много добра противоположна връзка накъде пътува корабът на човешката история. Четете повече лирика!
Какво мислиш за актуалната българска лирика? Ще пристигна ли време да питаме за какво са мълчали поетите ни?
Всяко едно потомство в поезията има по няколко скъпи създатели, които моделират изцяло образа на този род. Всеки дава по нещо от своята самородност и по този начин поезията продължава да оцелява през годините. При прозата обстановката може да е друга, само че при поезията количеството постоянно и обратнопропорционално на качеството. Нима една страна има потребност от повече от 5-6 поети? А дали ще мълчат си е тяхна работа. И без това от тях нищо не зависи. Те са игла в купа сено, само че както знаем от историята – иглите са способни да спукат доста огромни балони.
Може ли човек да се научи на лирика или това е даденост? Първите ти препоръки към начинаещите поети?
Със сигурност в по-голямата си степен е даденост, която предстои на насърчаване. Не са малко образците на създатели с доста положителни първи книги, които след това не не престават да пишат. В този смисъл единствено гения не е задоволителен. Нужно е неизменност, вътрешна дисциплинираност и огромни дози автоцензура. Звучи малко стряскащо, само че няма по какъв начин да минете без всичко това.
Първият ми и най-съществен съвет - да четат повече лирика. В някои случаи това е доста по-ценно в сравнение с да я пишат. Писането дано бъде акт на последна нужда. Никой няма потребност от следващия фейсбук стихотворец събиращ лайкове. Поезията работи с езика на природата и езика на хората, а те не се учат по кабел и пред компютъра. Дайте си повече време за действителен живот отвън мрежата и поезията ви ще бъде пълнокръвна и докосваща. Всеки може да измисля текстове, малко могат да ги живеят. И не на последно място, не наричайте сами себе си - поети. Това е привилегия на вашите читатели.
Интервю на Ани Романова, inew.bg
Поетичните ти книги са със странни заглавия, инцидентно ли се случва това или е търсено?
Просто по този начин се ражда концепцията, аз последвам нея. Не изобретявам заглавия и не пиша книгите си поради резултата върху читателите. Текстовете сами се наместват в книгата след това идва заглавието. Тази поредност не е наложителна, само че при основаването на една книга постоянно има доста загадки. Книгата е неведомо нещо, идва по неведоми пътища, и контролът който може да упражни създателят върху нея е нищожен. По този метод и той схваща, че в действителност е единствено една химикалка на Нещо доста по-голямо.
Как би го обяснил думата " комореби " на читателите?
Най-просто казано е японска дума, която значи слънчева светлина преминаваща през листата на дърветата. Това е светлина от която човек по едно и също време може да прогледне или да бъде ослепен. Всичко е въпрос на доза и баланс. Балансът при актуалния ни метод на живот е най-труден. Но пътят е по-голям от резултата. Дори самият опит да търсим този баланс си заслужава напъните. Тепърва салдото ще се изплъзва на индивида, и ще му се наложи да излиза все по-често от зоната си комфорт с цел да си го възстановява.
Какво символизира светлината в твоята нова книга?
Бях изгубил пътя към светлината. Измина много време до момента в който стъпя още веднъж на него. Пишещият лирика човек е като котките – има няколко живота. Тази книга е завръщането ми към светлата страна на живота, към любовта като първоизточник на човешкото благополучие, към насладата от природата и ежедневните дребни наслади. Всъщност, в случай че не се обърнем към светлината нямаме различен късмет да оцелеем в този цялостен с отрицателни вести и свирепост свят. Добротата и човечността като избавителен пояс, който всеки ден би трябвало да си хвърляме един на различен - ето това е огромната тематика в " Комореби ".
В поезията ти има ясно различима линия повлияна от източната философия. Защо се насочи към нея?
Изтокът за мен е извор освен креативно ентусиазъм, само че и на друг взор към света и заобикалящата ни действителност. Друг е въпросът до каква степен източните философии могат да бъдат използвани действително в живота на днешния урбанизиран човек, който значително е станал подвластен от високите технологии и обществените мрежи. Немалка част от самите хора на изток не живеят " източен метод на живот ". Провалът не е единствено при тъй наречените западен човек. Но този кръст на неуспеха човечеството си го носи откогато съществува. Важното е обособеният субект до каква степен разрешава да е част от цялостните отрицателни процеси. Поезията дава много добра противоположна връзка накъде пътува корабът на човешката история. Четете повече лирика!
Какво мислиш за актуалната българска лирика? Ще пристигна ли време да питаме за какво са мълчали поетите ни?
Всяко едно потомство в поезията има по няколко скъпи създатели, които моделират изцяло образа на този род. Всеки дава по нещо от своята самородност и по този начин поезията продължава да оцелява през годините. При прозата обстановката може да е друга, само че при поезията количеството постоянно и обратнопропорционално на качеството. Нима една страна има потребност от повече от 5-6 поети? А дали ще мълчат си е тяхна работа. И без това от тях нищо не зависи. Те са игла в купа сено, само че както знаем от историята – иглите са способни да спукат доста огромни балони.
Може ли човек да се научи на лирика или това е даденост? Първите ти препоръки към начинаещите поети?
Със сигурност в по-голямата си степен е даденост, която предстои на насърчаване. Не са малко образците на създатели с доста положителни първи книги, които след това не не престават да пишат. В този смисъл единствено гения не е задоволителен. Нужно е неизменност, вътрешна дисциплинираност и огромни дози автоцензура. Звучи малко стряскащо, само че няма по какъв начин да минете без всичко това.
Първият ми и най-съществен съвет - да четат повече лирика. В някои случаи това е доста по-ценно в сравнение с да я пишат. Писането дано бъде акт на последна нужда. Никой няма потребност от следващия фейсбук стихотворец събиращ лайкове. Поезията работи с езика на природата и езика на хората, а те не се учат по кабел и пред компютъра. Дайте си повече време за действителен живот отвън мрежата и поезията ви ще бъде пълнокръвна и докосваща. Всеки може да измисля текстове, малко могат да ги живеят. И не на последно място, не наричайте сами себе си - поети. Това е привилегия на вашите читатели.
Интервю на Ани Романова, inew.bg
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ