Владислав Горанов. Снимка: БГНЕС Българската икономика ще постигне растеж от

Владислав Горанов. Снимка: БГНЕС

Българската стопанска система ще реализира напредък от 3.9% - 4% през тази година и върви към прегряване. Това излиза от макроикономическите модели на финансовото министерство, стана ясно по време на чуване на отрасловия министър Владислав Горанов в парламентарната бюджетна комисия в четвъртък.

Първоначалната прогноза на ведомството бе за закъснение на растежа тази година по отношение на миналогодишния, само че обновената прогноза демонстрира, че се чака по-добро достижение.

След началото на международната рецесия през 2008 година, годините 2015, 2016, и 2017-та за България са най-хубавите от позиция на икономическия напредък. След направената през предходната година проверка на данните от Националния статистически институт растежът на Брутният вътрешен продукт през 2015 година доближи 3.6%, през 2016 година - 3.4%, а за второто тримесечие на 2017 година по отношение на същия интервал на 2016 година той е 3.6%.

Докато през предходната година България беше на пета позиция по напредък в Европейски Съюз, тази година страната стартира да изостава. Според експресните данни на Евростат за второто тримесечие най-малко 7 страни се показват по-добре от България, като множеството от тях са сравними по икономическо развиване.

Най-сериозен е растежът на Румъния – 5.7% на годишна база, само че по-добре от България (3.6%) се показват също Латвия (4.8%), Чехия (4.5%), Полша (4.4%), Литва (3.9%), Швеция (3.9%), Холандия (3.8%), а Унгария записва еднакъв на българския напредък – 3.6% през второто тримесечие.

По думите на министър Владислав Горанов през идващите няколко години се чака растежът да продължи да се движи към тазгодишния, само че това няма да е за дълго.

" Близо сме до капацитета на стопанската система ни “, съобщи Горанов, като уточни, че може да се появи нужда от изстудяване, въпреки че държавното управление към този момент не счита да трансформира фискалната си тактика.

Депутатът от левицата Румен Гечев пък незабавно отвърна изявлението на Горанов. " Твърдението ви, че стопанската система ни има потребност от изстудяване, ми прозвуча като възприятие за комизъм. Та ние сме едвам на 40% под румънския растеж и вие желаете да кажете, че ще пуснем студения душ да се охлаждаме, по този начин ли “, попита Гечев.

Горанов повтори, че няма да има смяна в политиките, само че ще се върви най-малко към уравновесен бюджет. " Единственото, което има потребност от изстудяване в тази зала, е популизмът “, отговори министърът.

Зам.-министър Маринела Петрова обаче разясни, че фактически моделите на МФ демонстрират, че стопанската система върви към прегряване. Един от сигналите за това бил внезапният спад на коефициента на безработицата, което покачва цената на труда и може да докара до повишаване на инфлацията.

Скоро финансовото министерство ще показа обновената си бюджетна прогноза, като най-вероятно и тази година бюджетът ще се оправи по-добре от плануваното и ще приключи с недостиг, по-нисък от заложените 1.4% от Брутният вътрешен продукт. До актуализация няма да се стига, а към края на септември краткотрайният остатък се чака да падне до към 2.05 милиарда лева

Горанов твърдо е решен да заложи повдигане на минималната работна заплата съгласно предварителния график на 510 лева По думите му у нас към момента има пространство за увеличение на приходите и в действителния бранш.

През 2018 година изтича срокът, до който България може да ползва механизма за назад начисляване на Данък добавена стойност за зърното, само че МФ към този момент е поискало от Европейската комисия удължение на действието му и опция за разширение на мярката и към други артикули като плодове и зеленчуци и месо, сподели още Горанов. По време на европредседателството страната ще се опита и да предоговори евродирективата за Данък добавена стойност, с цел да може мярката да се ползва непрекъснато за доставки над 10 000 евро.

Горанов акцентира и смисъла на новата акция на Националната организация за приходите (НАП) за битка против големите декларирани от компаниите кешови наличия, които към края на 2016 година възлизат на 13.5 милиарда лева Данъчните са изпратили имейли на над 32 000 компании, които са заявили касови наличия над 100 000 лева, като са ги предизвестили, че влизат в рисков профил, в случай че не платят налози върху средствата си. След въпрос на председателката на бюджетната комисия Менда Стоянова Горанов даде обещание мярката да обхване и неправителствените организации, които заявяват голям кеш в касите си.

МФ ще се бори и с нова процедура на данъчни измами по курортите. Зачестяват случаите, при които обещано заведение мигновено сменя компанията си, когато оборотът му се приближи до прага за регистрация по Данък добавена стойност.

Горанов даде обещание още да усили числеността на фискалния надзор на Национална агенция за приходите.

На въпрос за бъдещето след Брекзит на Европейската капиталова банка, която в понеделник откри собствен офис в София, Горанов отговори, че България е подготвена и за сюжет, при който се постанова да взе участие в нарастване на капитала на банката.

По думите на министъра Брекзит ще докара до негативен резултат в размер на 10-12 милиарда евро върху годишния бюджет на Европейски Съюз, който е към 150 милиарда евро.