Владислав Апостолов, коментар специално за Tribune.bg Авторът на бестселърите Странната

Владислав Апостолов, коментар особено за Tribune.bg Авторът на бестселърите „ Странната гибел на Европа “ и „ Лудостта на тълпите “ Дъглас Мъри е един от най-проницателните анализатори на културния колапс, който демонстративно безродни елити показват и продават като напредък и приятна смяна. Мъри е един от дребното интернационално приети създатели, описали детайлно и аргументирано по какъв начин избирането или назначението на ръководещи, които презират личните си народи, е рецепта за злополука. Тези дни тезата на английския публицист получава следващото удостоверение. Вицепрезидентът на Съединени американски щати Камала Харис се изясни в ненавист на страната, която е евентуално скоро публично да ръководи. Номиналният президент Джо Байдън се „ спихва “ душевен и физически с всяка своя рядка и добре следена поява пред обслужващите Демократическата партия корпоративни медии. Става все по-трудно да се скрие, че през огромна част от времето 78-годишният кариерен политик просто „ не е в стаята “. Посредственият партиен деец с култ към нетактични докосвания и объркващ табиет да подушва косите на младежи в обкръжението си на обществени места, наподобява все по-малко като човек с потенциал, схващане и сила за довеждане докрай на първия си мандат. Логичният сюжет ни води до възцаряването на Камала Харис. Сигурно в десетки корпоративни редакции към този момент са подготвени с празнични заглавия за „ първата чернокожа жена президент на Съединени американски щати “. На Барак Обама дадоха Нобел за мир още преди да встъпи в служба, очевидно единствено тъй като беше първият негър, определен за собственик на Белия дом. Какво остава за Харис – да разтопят по една статуетка от всичките типове мейнстрийм оценки - „ Оскари “, „ Златни глобуси “ и тн., и да ги излеят в някаква нова хибридна форма на супер премия мутант за „ жена президент от малцинствата “. И по този начин, какво направи тези дни Камала, която от време на време наподобява така като че ли няма самообладание остарелия Джо да се откаже от безумния пробен кабуки спектакъл и да се отдръпна някъде на мира, заобиколен от скъпите нови „ картини “ на своя своеволен наследник Хънтър? Вицето Харис извърши със наличие мръсния анекдот за ръководещите, които ненавиждат личните си народи. От дистанцията и „ висотата “ на своя мигрантски и етнически „ разнороден “ генезис, вторият човек в американската власт публично осъди и жигосах откривателите, заселниците и великите персони, стигнали до Новия свят преди епохи и дали началото на една грандиозна история за цивилизация. Когато демократичните политици с европейски генезис показват позор и отвращение от историята и културата на личните си страни, те непосредствено или косвено влизат в ролята на „ наследници на насилниците “. Самобичуват се като съучастници, жонглират с паролите на мазохизма. Но при Камала няма потребност от спомагателното задължение на ДНК. Тя оповестява себе си като мигрант и „ дайвърсити “ светица, която сочи с пръст към предишното на Съединени американски щати и Европа с възмущението на правоверен маниак. Покрай годишната медийна акция за демонизиране на Деня на Колумб, Харис реши да причисли формалната власт към ритуалното и алегорично ликвидиране на „ омразния бял човек “. Вицепрезидентът на Съединени американски щати опита да възбуди разочарованите от администрацията екстремисти с думи за европейските откриватели и откриватели, донесли „ съсипия на племенните страни с принуждение, кражба на земя и разпространение на заболявания “. Официалната власт в нейно лице избълва още присъди против „ срамното минало “ и неговото „ влияние върху коренните общности през днешния ден “. Никога американските ръководещи не са били изпълнени с толкоз открита ненавист към историята и културата на личния си народ. Те взимат единствено неприятните – от днешна морална позиция – измерения на историческите каузи на великите европейци и ги преувеличават до прекаленост. Нито дума за зверствата и жертвоприношенията, типични за доста „ коренни общности “. Нито тон за племената, които са се избивали брутално между тях, доста преди откривателите от Стария свят да стигнат до Америките. Да не приказваме за цялостната липса на осъзнатост, че Камала и другите като нея дължат луксозния си метод на живот на цивилизацията, която желаят да осъдят като морално нелегитимна и негодна. Е, Камала акцентира на насилието на „ неприятния бял мъж “, само че най-малко пропусна да упрекна американците, че не се къпят, да вземем за пример, както очевидно е съвременно измежду някои български претенденти за вицета. И за вицове. Има разнообразни типове позор и пренебрежение към личната страна. Единият е от позицията на малцинство, което се изкарва жертва на колонизатори като Камала. Другият е с облика на градско и „ чужбинско “ отвращение от примитивните локални, които първо би трябвало да бъдат подиграни, а след това – ръководени. И двете са неприветлив фалш и заслужават да бъдат брутално и изрично отхвърлени от всички, които нямат безчестието да ненавиждат личните си народи, истории и култури. *** Владислав Апостолов е създател и публицист с дълготраен опит в печатни и електронни медии. Културен редактор във вестник “Труд ”. Коментатор в bTV и БНР.