Владимир Зарев: Демокрацията разбуди жаждата за пари, но...
Владимир Зарев е роден през 1947 година в София. Завършил е българска лингвистика в СУ „ Климент Охридски “. От 1972 година работи в елитното списание за българска и международна литература „ Съвременник “, а от 1988 година е негов основен редактор.
Владимир Зарев има 18 книги, 11 от които са романи: „ Денят на нетърпението “, „ Битието “, „ Изходът “, „ Законът “, „ Хрътката “, „ Хрътката против Хрътката “, „ Лето 1850 “, „ Светове “, „ Разруха “, „ Поп Богомил и съвършенството на страха “, „ Орлов мост “. Измежду тях изключително място заема епичната фамилна сага „ Битието “, „ Изходът “, „ Законът “. Трилогията е преведена на немски език и към този момент има две издания в Австрия и Германия. По претекстове от „ Битието “ е сниман паметният ефирен сериал „ Дървото на живота “.
Огромна известност и дванадесет издания в България има и романът на Владимир Зарев „ Разруха “. Романът се радва и на необикновен триумф в немскоезичния свят. Номиниран е за две от влиятелните европейски литературни награди и за него са оповестени над 40 възторжени рецензии.
По романа „ Разруха “ известният режисьор Петър Попзлатев снима игралния филм „ Времето е наше “.
Владимир Зарев е притежател на Националните литературни награди „ Иван Вазов “ и „ Елин Пелин “. През 2017 година Зарев бе почетен и с държавната премия „ Св. Паисий Хилендарски “.
Романът му „ Поп Богомил и съвършенството на страха “, публикуван от ИК „ Хермес “. излезе на 13 ноември на книжния пазар.
- Списание „ Съвременник “, на което сте основен редактор, просъществува повече от 4 десетилетия. След този триумф по какъв начин да кажем, че българинът е нечетящ?
-Имам 45 години трудов стаж, само че в никакъв случай не съм работил другаде с изключение на в списание „ Съвременник “. Чувствам списанието като жив, сензитивен, високоинтелигентен човек, с който мога да поддържам връзка като с непосредствен другар и който последователно се трансформира в част от живота ми, от духовния ми път. Бях назначен още от излизането на първия му брой, бях редактор, сетне завеждащ отдел „ Преводна литература “, заместител основен редактор, а от 1988 година имам щастието и достойнството да бъда негов основен редактор. Преди десети ноември списание „ Съвременник “ имаше тираж от 18 500 броя, повече от доста днешни вестници, признателният четец го назова „ прозорец към света “. По понятни аргументи в този момент тиражът му понижа, но изданието не загуби духовното си зарево. Ние продължаваме да следим най-интересното и значимото, което се случва в международната и в българската литература. Списанието в никакъв случай не се е поддавало на политически или на други пристрастия, то трепти от непорочност. Предполагам, че с изключение на елитните му художествени качества това е повода доста негови читатели да останат правилни на „ Съвременник “ и до през днешния ден.
- Германците не са претърпели преход като нашия, само че припознават романа ви „ Разруха “, а и го дефинират като най-успешната българска книга, превеждана в миналото на немски език. С какво им е непосредствен той?
-В немскоезичния свят за „ Разруха “ излязоха над 40 рецензии в най-значимите и авторитетни издания като „ Франкфуртер Алгемайне Цайтунг “, „ Нойе Цюрхер Цайтунг “, „ Ди Велт “, „ Берлинер Цайтунг “, „ Ди Прессе “, „ Дер Щандарт “, „ Щерн “. Предполагам, че романът притегли читателите и немската литературна рецензия с две неща - с високите си художествени качества и с вложената в него пределна правота. „ Разруха “ излезе в едно от най-представителните немски издателства „ Киперхойер & Вич “ в твърди корици, след това романът бе преиздаден в най-престижната немска библиотека за непозната литература “КиВи “ в меки корици. Ще си разреша да прибавя, че същото се случи и с трилогията ми „ Битието “, „ Изходът “, „ Законът “, която споделя 100 и двадесет години от националната ни история. Тя беше издадена от издателство „ Дойтике “ в твърди корици, а преди година най-тиражното немско издателство „ ДеТеФау “ закупи правата и преиздаде трите тома в меки корици. Става въпрос за в действителност епично произведение, за трилогия, чийто общ размер надвишава 2500 страници.
- Сериалът „ Дървото на живота “ е супер сполучлив, само че част от феновете не знаят, че е по претекстове от трилогията ви - „ Битието “, „ Изходът “, „ Законът “? Огорчава ли ви този факт?
- Разбира се, че се усещам надълбоко отчаян и наскърбен. Когато от „ Дрийм отбор “ ми се обадиха с предложение да се направи героичен сериал по „ Битието “, „ Изходът “, „ Законът “, това за мен беше в действителност един благополучен ден. Тогава извънредните права на трилогията ми се държаха от издателство „ Дойтике “ във Виена. Там прочетоха контракта, който ми предлагаха „ Дрийм отбор “, и отхвърлиха да им дадат правата за ефирен сериал, тъй като счетоха, че той е неправдив към мен като създател и непочтен във връзка с моя текст. В копнежа си да видя книгите си, претворени на езика на киното, аз настоях и сбърках. Ако знаех, че продуцентите ще „ скрият “ името ми и ще си разрешат неправдоподобни произволи с текста, нямаше да дам единодушието си. Все още надълбоко се надявам, че българската филмография някой ден още веднъж ще се обърне към трилогията, тъй като в нея в действителност е разказан българският свят от Освобождението до наши дни - толкоз трагичен, богат, многолик, трагически.
Правил съм го няколко пъти, само че ще споделя още веднъж отношението си към „ Дървото на живота “. Убеден съм, че в първия си сезон това е най-хубавият сериал, юридически в миналото в България. Но във втория сезон епизодите стават бъбриви и качеството на описа внезапно спада. Просто в литературата, а и в киното националната история на един народ би трябвало да бъде разказана не с всички сполетели го събития, а посредством хората, посредством неповторимостта, посланията и смислите на тяхната комплицирана орис.
- Журналистът Георги Коритаров твърди, че се е учил на обществена сензитивност от вашите творби. Кое от българската реалност изживявате най-болезнено?
- Не мога да се примиря с нашето повтарящо се неумение да изградим живота си, да го създадем по-лесен и прелъстителен. По-сетне - омерзява ме отсъствието на традиция и на обикновена последователност, също по този начин повтарящото се слабоумие, наглостта на съвсем всички властници от Освобождението до наши дни. Тези, които имат вяра и се пробват да ни внушат, че националната история, че националният живот стартират само от тях, от тяхното печално великолепие. И последно, не мога да се примиря с пределния, нервен и изпълнен с принуждение нарцисизъм на паразитно богатите и на корумпираната ни политическа класа от всички цветове. С това, че за тези тридесет години у нас порочно бяха корумпирани полицията и правосъдната система, а то ни лиши от имунната система на всяка държавност. В своите превъзходни разговори за страната Платон твърди, че има три вероятни форми на ръководство - робия, олигархия и народна власт. Демокрацията, съгласно великия мъдрец, е най-съвършената, най-продуктивната форма на ръководство, само че единствено когато разпоредбите и законите важат за всички. В противоположен случай, спрямо другите форми на ръководство демокрацията най-лесно минава в безредица. В романите си аз проучвам този унищожителен развой и настоявам, че през тези тридесет години ние живеем в една преднамерено забъркана, поддържана и обгрижвана от всички политически сили безредица, която сътвори в незаконната олигария чувството за безотговорност.
- Протестите против кабинета „ Орешерски “ през 2013 година на Орлов мост предизвикаха едноименния ви разказ. Как успявате единствено за няколко години да погледнете на събитията от отдалеченост? Не е ли това бързо отразяване по-скоро на функционалност на публицистиката?
- Тезата, че с цел да се написа за някакво съдбовно национално събитие, е належащо да мине време, е много наивна и подправена. Вярно, отдалеко се вижда гората, само че изчезва най-същностното - обликът на обособеното дърво. Аз изпитвам непрекъсната болежка за това, че нашият народ се остави да го излъжат, да го излъгват едни посредствени, постоянно първосигнални тарикати, които ограбиха труда на няколко генерации българи и го трансфораха в скрап и руини. Демократичните промени през 1989 година като че ли разбудиха само жаждата за пари, алчността на хората, само че другояче приспаха народа ни. „ Съединението прави силата “ - това извънредно ни липсваше в тези проточили се и незаконни години. Единствено обединяването на хората в името на националното ни оцеляване, всеобщата опозиция може да озапти несекващата, истерична лакомия на политическата класа и олигархията, а с цел да бъде тази опозиция ефикасна, е нужно мощно гражданско общество. Романът „ Орлов мост “ е написан за оня трагичен опит най-накрая да се построи гражданско общество у нас. Това не се случи по две съществени аргументи - протестиращите не съумяха да излъчат и да наложат собствен хайлайф, стотина почтени, почтени, интелигентни и най-важното морални люде, които да заменят прогнилата политическа класа. И най-важното - олигархията заплати и раздроби митингите, още веднъж насъска хората едни против други, още веднъж ги раздели на положителни и неприятни, на „ наши “ и „ ваши “,
- Трудно ли се живее и твори в сянката на прочут татко като Пантелей Зарев?
- Това, че израснах в дома на моя татко, беляза целия ми живот, цялото ми творчество. Помня тези големи, мрачни, с някакво пренебрежително готическо лъчение библиотеки, хилядите книги, които ме плашеха, привличаха и отблъскваха още в невръстното ми детство, озарението на хората, които идваха в жилището ни на улица „ Любен Каравелов “ или във вилата ни в Бистрица -Емилян Станев, Димитър Талев, Людмил Стоянов, учен Михаил Арнаудов, художниците Васил Стоилов и Васил Захариев. От дребен аз се научих не просто да оценявам и почитам, а да се преклонявам пред тревогата на думите, пред прочувствената мощ и паметта на думите, пред величието на Словото. В това отношение бях фаворизиран, щастливо дарен от ориста.
Когато прописах, изначало лирика, а сетне прозаичност, това беше признато от литературната ни общност със подозрение, с всеобщо съмнение, което не ми беше спестено. Когато бях на 32 години, излезе първата част от трилогията ми „ Битието “ в размер над 900 страници, на 36 години разгласих втората част „ Изходът “ в същия размер и двата тома бяха посрещнати с неуважение, с безмълвие. Ще загатна единствено, че за 10 години в Германия излязоха над деветдесет рецензии и мнения за моите четири преведени книги, за близо петдесет години в България се появиха по-малко от осемдесет отзива за деветнайсетте книги, които съм написал. Не се окайвам, в противен случай, това нехайство към романите ми непрестанно ме нахъсваше, усилваше неимоверно желанието ми да се потвърдя с творчество, и през днешния ден, популярност Богу, единадесет мои книги непроменяемо са на книжния пазар,
като огромна част от тях са писани преди измененията през 1989 година. Това са трилогията „ Битието “, „ Изходът “, „ Законът “, романите „ Разруха “, „ Светове “, „ Орлов мост “, „ Хрътката “, „ Хрътката против Хрътката “, „ Поп Богомил и съвършенството на страха “, „ Лето 1850 “, най-накрая литературната анкета на професор Николай Димитров с мен, която издателство „ Хермес “ издаде неотдавна.
- Когато бяхте дете, имаше ли напън от страна на татко ви да стоите вкъщи и да пишете, вместо да си играете на открито?
-Баща ми в никакъв случай не си е служил с насила по отношение на мен, не е проявявал физическо или духовно принуждение. Той беше леден, само че пределно внимателен и вмислен в себе си човек, характерен академик, помня особения аромат в кабинета му на благородно застояла хартия, в действителност на разпадаща се хартия, на изпаряваща се нематериалност. Помня още, че когато дочете „ Битието “, той ме повика в хола, беше седнал във фатерщула и се беше увил с одеяло, очите му бяха мокри, беше плакал. Не загатна нито дума дали романът му е харесал, сподели единствено: „ Облечи бяла риза, през днешния ден ти би трябвало да облечеш бяла риза! “.
Владимир Зарев има 18 книги, 11 от които са романи: „ Денят на нетърпението “, „ Битието “, „ Изходът “, „ Законът “, „ Хрътката “, „ Хрътката против Хрътката “, „ Лето 1850 “, „ Светове “, „ Разруха “, „ Поп Богомил и съвършенството на страха “, „ Орлов мост “. Измежду тях изключително място заема епичната фамилна сага „ Битието “, „ Изходът “, „ Законът “. Трилогията е преведена на немски език и към този момент има две издания в Австрия и Германия. По претекстове от „ Битието “ е сниман паметният ефирен сериал „ Дървото на живота “.
Огромна известност и дванадесет издания в България има и романът на Владимир Зарев „ Разруха “. Романът се радва и на необикновен триумф в немскоезичния свят. Номиниран е за две от влиятелните европейски литературни награди и за него са оповестени над 40 възторжени рецензии.
По романа „ Разруха “ известният режисьор Петър Попзлатев снима игралния филм „ Времето е наше “.
Владимир Зарев е притежател на Националните литературни награди „ Иван Вазов “ и „ Елин Пелин “. През 2017 година Зарев бе почетен и с държавната премия „ Св. Паисий Хилендарски “.
Романът му „ Поп Богомил и съвършенството на страха “, публикуван от ИК „ Хермес “. излезе на 13 ноември на книжния пазар.
- Списание „ Съвременник “, на което сте основен редактор, просъществува повече от 4 десетилетия. След този триумф по какъв начин да кажем, че българинът е нечетящ?
-Имам 45 години трудов стаж, само че в никакъв случай не съм работил другаде с изключение на в списание „ Съвременник “. Чувствам списанието като жив, сензитивен, високоинтелигентен човек, с който мога да поддържам връзка като с непосредствен другар и който последователно се трансформира в част от живота ми, от духовния ми път. Бях назначен още от излизането на първия му брой, бях редактор, сетне завеждащ отдел „ Преводна литература “, заместител основен редактор, а от 1988 година имам щастието и достойнството да бъда негов основен редактор. Преди десети ноември списание „ Съвременник “ имаше тираж от 18 500 броя, повече от доста днешни вестници, признателният четец го назова „ прозорец към света “. По понятни аргументи в този момент тиражът му понижа, но изданието не загуби духовното си зарево. Ние продължаваме да следим най-интересното и значимото, което се случва в международната и в българската литература. Списанието в никакъв случай не се е поддавало на политически или на други пристрастия, то трепти от непорочност. Предполагам, че с изключение на елитните му художествени качества това е повода доста негови читатели да останат правилни на „ Съвременник “ и до през днешния ден.
- Германците не са претърпели преход като нашия, само че припознават романа ви „ Разруха “, а и го дефинират като най-успешната българска книга, превеждана в миналото на немски език. С какво им е непосредствен той?
-В немскоезичния свят за „ Разруха “ излязоха над 40 рецензии в най-значимите и авторитетни издания като „ Франкфуртер Алгемайне Цайтунг “, „ Нойе Цюрхер Цайтунг “, „ Ди Велт “, „ Берлинер Цайтунг “, „ Ди Прессе “, „ Дер Щандарт “, „ Щерн “. Предполагам, че романът притегли читателите и немската литературна рецензия с две неща - с високите си художествени качества и с вложената в него пределна правота. „ Разруха “ излезе в едно от най-представителните немски издателства „ Киперхойер & Вич “ в твърди корици, след това романът бе преиздаден в най-престижната немска библиотека за непозната литература “КиВи “ в меки корици. Ще си разреша да прибавя, че същото се случи и с трилогията ми „ Битието “, „ Изходът “, „ Законът “, която споделя 100 и двадесет години от националната ни история. Тя беше издадена от издателство „ Дойтике “ в твърди корици, а преди година най-тиражното немско издателство „ ДеТеФау “ закупи правата и преиздаде трите тома в меки корици. Става въпрос за в действителност епично произведение, за трилогия, чийто общ размер надвишава 2500 страници.
- Сериалът „ Дървото на живота “ е супер сполучлив, само че част от феновете не знаят, че е по претекстове от трилогията ви - „ Битието “, „ Изходът “, „ Законът “? Огорчава ли ви този факт?
- Разбира се, че се усещам надълбоко отчаян и наскърбен. Когато от „ Дрийм отбор “ ми се обадиха с предложение да се направи героичен сериал по „ Битието “, „ Изходът “, „ Законът “, това за мен беше в действителност един благополучен ден. Тогава извънредните права на трилогията ми се държаха от издателство „ Дойтике “ във Виена. Там прочетоха контракта, който ми предлагаха „ Дрийм отбор “, и отхвърлиха да им дадат правата за ефирен сериал, тъй като счетоха, че той е неправдив към мен като създател и непочтен във връзка с моя текст. В копнежа си да видя книгите си, претворени на езика на киното, аз настоях и сбърках. Ако знаех, че продуцентите ще „ скрият “ името ми и ще си разрешат неправдоподобни произволи с текста, нямаше да дам единодушието си. Все още надълбоко се надявам, че българската филмография някой ден още веднъж ще се обърне към трилогията, тъй като в нея в действителност е разказан българският свят от Освобождението до наши дни - толкоз трагичен, богат, многолик, трагически.
Правил съм го няколко пъти, само че ще споделя още веднъж отношението си към „ Дървото на живота “. Убеден съм, че в първия си сезон това е най-хубавият сериал, юридически в миналото в България. Но във втория сезон епизодите стават бъбриви и качеството на описа внезапно спада. Просто в литературата, а и в киното националната история на един народ би трябвало да бъде разказана не с всички сполетели го събития, а посредством хората, посредством неповторимостта, посланията и смислите на тяхната комплицирана орис.
- Журналистът Георги Коритаров твърди, че се е учил на обществена сензитивност от вашите творби. Кое от българската реалност изживявате най-болезнено?
- Не мога да се примиря с нашето повтарящо се неумение да изградим живота си, да го създадем по-лесен и прелъстителен. По-сетне - омерзява ме отсъствието на традиция и на обикновена последователност, също по този начин повтарящото се слабоумие, наглостта на съвсем всички властници от Освобождението до наши дни. Тези, които имат вяра и се пробват да ни внушат, че националната история, че националният живот стартират само от тях, от тяхното печално великолепие. И последно, не мога да се примиря с пределния, нервен и изпълнен с принуждение нарцисизъм на паразитно богатите и на корумпираната ни политическа класа от всички цветове. С това, че за тези тридесет години у нас порочно бяха корумпирани полицията и правосъдната система, а то ни лиши от имунната система на всяка държавност. В своите превъзходни разговори за страната Платон твърди, че има три вероятни форми на ръководство - робия, олигархия и народна власт. Демокрацията, съгласно великия мъдрец, е най-съвършената, най-продуктивната форма на ръководство, само че единствено когато разпоредбите и законите важат за всички. В противоположен случай, спрямо другите форми на ръководство демокрацията най-лесно минава в безредица. В романите си аз проучвам този унищожителен развой и настоявам, че през тези тридесет години ние живеем в една преднамерено забъркана, поддържана и обгрижвана от всички политически сили безредица, която сътвори в незаконната олигария чувството за безотговорност.
- Протестите против кабинета „ Орешерски “ през 2013 година на Орлов мост предизвикаха едноименния ви разказ. Как успявате единствено за няколко години да погледнете на събитията от отдалеченост? Не е ли това бързо отразяване по-скоро на функционалност на публицистиката?
- Тезата, че с цел да се написа за някакво съдбовно национално събитие, е належащо да мине време, е много наивна и подправена. Вярно, отдалеко се вижда гората, само че изчезва най-същностното - обликът на обособеното дърво. Аз изпитвам непрекъсната болежка за това, че нашият народ се остави да го излъжат, да го излъгват едни посредствени, постоянно първосигнални тарикати, които ограбиха труда на няколко генерации българи и го трансфораха в скрап и руини. Демократичните промени през 1989 година като че ли разбудиха само жаждата за пари, алчността на хората, само че другояче приспаха народа ни. „ Съединението прави силата “ - това извънредно ни липсваше в тези проточили се и незаконни години. Единствено обединяването на хората в името на националното ни оцеляване, всеобщата опозиция може да озапти несекващата, истерична лакомия на политическата класа и олигархията, а с цел да бъде тази опозиция ефикасна, е нужно мощно гражданско общество. Романът „ Орлов мост “ е написан за оня трагичен опит най-накрая да се построи гражданско общество у нас. Това не се случи по две съществени аргументи - протестиращите не съумяха да излъчат и да наложат собствен хайлайф, стотина почтени, почтени, интелигентни и най-важното морални люде, които да заменят прогнилата политическа класа. И най-важното - олигархията заплати и раздроби митингите, още веднъж насъска хората едни против други, още веднъж ги раздели на положителни и неприятни, на „ наши “ и „ ваши “,
- Трудно ли се живее и твори в сянката на прочут татко като Пантелей Зарев?
- Това, че израснах в дома на моя татко, беляза целия ми живот, цялото ми творчество. Помня тези големи, мрачни, с някакво пренебрежително готическо лъчение библиотеки, хилядите книги, които ме плашеха, привличаха и отблъскваха още в невръстното ми детство, озарението на хората, които идваха в жилището ни на улица „ Любен Каравелов “ или във вилата ни в Бистрица -Емилян Станев, Димитър Талев, Людмил Стоянов, учен Михаил Арнаудов, художниците Васил Стоилов и Васил Захариев. От дребен аз се научих не просто да оценявам и почитам, а да се преклонявам пред тревогата на думите, пред прочувствената мощ и паметта на думите, пред величието на Словото. В това отношение бях фаворизиран, щастливо дарен от ориста.
Когато прописах, изначало лирика, а сетне прозаичност, това беше признато от литературната ни общност със подозрение, с всеобщо съмнение, което не ми беше спестено. Когато бях на 32 години, излезе първата част от трилогията ми „ Битието “ в размер над 900 страници, на 36 години разгласих втората част „ Изходът “ в същия размер и двата тома бяха посрещнати с неуважение, с безмълвие. Ще загатна единствено, че за 10 години в Германия излязоха над деветдесет рецензии и мнения за моите четири преведени книги, за близо петдесет години в България се появиха по-малко от осемдесет отзива за деветнайсетте книги, които съм написал. Не се окайвам, в противен случай, това нехайство към романите ми непрестанно ме нахъсваше, усилваше неимоверно желанието ми да се потвърдя с творчество, и през днешния ден, популярност Богу, единадесет мои книги непроменяемо са на книжния пазар,
като огромна част от тях са писани преди измененията през 1989 година. Това са трилогията „ Битието “, „ Изходът “, „ Законът “, романите „ Разруха “, „ Светове “, „ Орлов мост “, „ Хрътката “, „ Хрътката против Хрътката “, „ Поп Богомил и съвършенството на страха “, „ Лето 1850 “, най-накрая литературната анкета на професор Николай Димитров с мен, която издателство „ Хермес “ издаде неотдавна.
- Когато бяхте дете, имаше ли напън от страна на татко ви да стоите вкъщи и да пишете, вместо да си играете на открито?
-Баща ми в никакъв случай не си е служил с насила по отношение на мен, не е проявявал физическо или духовно принуждение. Той беше леден, само че пределно внимателен и вмислен в себе си човек, характерен академик, помня особения аромат в кабинета му на благородно застояла хартия, в действителност на разпадаща се хартия, на изпаряваща се нематериалност. Помня още, че когато дочете „ Битието “, той ме повика в хола, беше седнал във фатерщула и се беше увил с одеяло, очите му бяха мокри, беше плакал. Не загатна нито дума дали романът му е харесал, сподели единствено: „ Облечи бяла риза, през днешния ден ти би трябвало да облечеш бяла риза! “.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ