25 юли 1980 г. Умира Владимир Висоцки
Владимир Висоцки умира на 25 юли 1980 година на 42 години. Официалната версия за гибелта му е сърдечен удар, само че по-вероятно е тя да е разследване на корист с алкохол. През 1986 година посмъртно му е обещано званието “заслужил артист”, а през 1987 година излизат игрален и документален филм, отдадени на него. След гибелта му в Съюз на съветските социалистически републики е основан фонд за запазване и запазване на творчеството му. Има и метеорит, кръстен на негово име.
Още тогава е почитан за актьорските си достижения, само че огромна част от песните му са били неразрешени в Съюз на съветските социалистически републики, защото засягат теми-табу в Съюза по негово време.
Въпреки възбраната на песните му Висоцки е правил концерти из цяла Русия, също във Франция, Съединени американски щати и други страни. Има издадени 10 албума в Русия, а през 1987 година стартират да излизат неговите неиздадени записи.
Висоцки е бил прочут с големия си гений, само че и със мощно изявената си обич към дамите. Като множеството гениални създатели той е бил комплицирана и спорна персона. Третата му огромна пристрастеност е бил алкохолът. Често злоупотребявал с него. Поне два пъти през живота си е правил опити за самоубийство, напомня в блога си Дани Иванов.
Ето какво написа журналистката Альона Нейкова за Висоцки в публикацията си озаглавена “Владимир Висоцки (не)познатата звезда от друга Вселена “
Онези, които са следили първите му стъпки в киното и театъра, даже не са и предполагали, че младежът с пресипнал глас ще се трансформира в същинско събитие, ще стане пример за подражателство, ще бъде възприеман като неординерна икона. Някои даже са на мнение, че първите стъпки на артиста Висоцки са били много неуверени. Но макар инцидентната игра на сцените на третокласни театри и присъединяване в епизодични функции в киното, в последна сметка се стига до вълшебната промяна в една от най-ярките звезди, оставяща незаличима диря в живота и на интелектуалците, и на най-обикновените хора.
Огромна роля за израстването на Висоцки като създател, несъмнено, изиграва Театърът на “Таганка”. Този храм на Мелпомена е приковавал погледите на цялата страна, а актьорите в него си разрешавали да споделят от сцената това, което е било неразрешено за съвсем всички останали. Талантът на Владимир Висоцки стартира да свети точно от сцената на “Таганка”. Уникалният му глас бива чут освен от публиката в театъра, само че и от хората на улицата, от целия народ. Може би точно необикновената дрезгавина на говора, неизменимата китара, острият разум, вродената просветеност и безкрайната харизма са били дадени на Висоцки като отплата за неговата безусловно негероична и ненапълно даже тривиална осанка.
Публична загадка е, че славата идва при него първо поради неоспоримите му качества на бард. Като стихотворец, създател и реализатор Висоцки съумява десетилетия наред да внушава на публиката това, което едвам по-късно съумява да съобщи като артист от театралната сцена и с превъплъщенията си в киното. Въпреки че много негови сътрудници са се опитвали да извършват песните на Висоцки, единствено той е успявал да го направи по този начин, че от чутите простички истини да се появи сладко-тъжното чувство за буца в гърлото.
За някои през днешния ден може би е необичайно, само че за това време е безспорен факт, че дълго време не е имало публични записи с песни на Висоцки. И лиричните, и сатиричните текстове и ноти години наред са били популяризирани незаконно, от прочут на другар, от комшия на непосредствен, от студент на колега… Музиката му, родена от страхотната симбиоза на неповторимия пресипнал глас на барда и китарните му осъществявания, можеше да се чуе във всеки дом, където имаше магнетофони. Стиховете на Висоцки се предаваха от уста на уста, като последователно се превръщаха в национално творчество.
Никой обаче не е възприемал Висоцки като разгорещен бунтовник или герой с комунистическия режим. Писал е песните си и ги е изпълнявал по оня неповторим метод не тъй като е желал да потвърди на някого нещо, а тъй като не е можел да живее по различен метод.
И в киното обликът на Владимир Висоцки много време е бил по-скоро мистериозен, в сравнение с ослепителен и безапелационен. Зрителите сякаш му обърнаха по-голямо внимание след кино лентата “Вертикал” (1966). В него 28-годишният Висоцки е с брада и извършва паметната “Песен за приятеля” ( “Песня о друге”). Във всяка последваща лента и на сцената той, наподобява, на драго сърце трансформира външния си тип, само че съумява постоянно да е себе си. Образът на революционера Бродски, в който се превъплъщава Висоцки, освен показва артиста като друг, многопластов и нееднозначен създател. Той потвърждава на уважаемата аудитория, че не е единствено изображение на екрана, а има темперамент, че не е болшевишка мумия, а е жив човек.
Висоцки е от дребното артисти от това време, който е успявал да се абстрахира от политизирането на функциите си. Изключително впечатляващ е и обликът на белогвардейския поручик Брусенцов във кино лентата “Служили двама другари” ( “Служили два товарища”), и превъплъщението му в следователя Глеб Жиглов в “Мястото на срещата не се променя” ( “Место встречи изменить нельзя”). Именно след този сериал става невероятно Висоцки да “не се пуска” да се снима. За страдание обаче артистът съумява да изиграе на екрана единствено още една по-забележима роля – на Дон Хуан в “Малките трагедии” на Михаил Швейцер. Прави го по подобен метод, че на феновете и до ден-днешен им остава единствено да съжаляват, че във кино лентата дружно с шпагата артистът не е хванал и прословутата си китара. И нито размерът на нещастията, нито скромният растеж на самия Хуан не са могли да спрат влечението към него на Лаура и дона Ана. И в действителния живот ни Марина Влади, ни първата му брачна половинка – актрисата Иза Жукова, ни Людмила Абрамова – най-красивата артистка на Съветския съюз, ни другите представителки на прелестния пол не са успявали да устоят на безкрайния сексапил на Висоцки.
Разбира се, дълго може да се разсъждава по въпроса какво още би могъл да изиграе в киното и в театъра Висоцки, само че, уви, не е съумял. Отишъл си от този свят едвам на 42 години и половина. Факт е обаче, че функциите му евентуално са по-малко, в сравнение с биха могли да бъдат, освен поради неналичието на кураж у хората, от които преди време зависело това. Самият Владимир в никакъв случай не се е стремял да взе участие непременно в някой филм или режисура.
Безграничният му гений разрешава на артиста във всяка роля да е себе си – и с това да е свръхубедителен и несравним. Именно поради този факт режисьорите прощаваха на Висоцки всичките му “полети нескрито и насън” – многочислените провалени спектакли, алкохола, опиатите, високомерието и арогантността. И макар всички тези недостатъци, заблуди, показност, кожени шлифери, мерцедеси, дами и заболявания той си остана персона. При това – една от най-ярките. Което на фона на недостига на същите тези персони трансформира Висоцки в още по-значима и скъпа фигура за всички времена.
Висоцки не е нито знак, нито е трибун, не е въстаник, не е и икона. Той е (не)познатата звезда от друга Вселена. Без него животът щеше да е отегчителен и празен. И в случай че Господ в миналото реши да проговори, ще го направи с божествения пресипнал глас на Висоцки.
Още тогава е почитан за актьорските си достижения, само че огромна част от песните му са били неразрешени в Съюз на съветските социалистически републики, защото засягат теми-табу в Съюза по негово време.
Въпреки възбраната на песните му Висоцки е правил концерти из цяла Русия, също във Франция, Съединени американски щати и други страни. Има издадени 10 албума в Русия, а през 1987 година стартират да излизат неговите неиздадени записи.
Висоцки е бил прочут с големия си гений, само че и със мощно изявената си обич към дамите. Като множеството гениални създатели той е бил комплицирана и спорна персона. Третата му огромна пристрастеност е бил алкохолът. Често злоупотребявал с него. Поне два пъти през живота си е правил опити за самоубийство, напомня в блога си Дани Иванов.
Ето какво написа журналистката Альона Нейкова за Висоцки в публикацията си озаглавена “Владимир Висоцки (не)познатата звезда от друга Вселена “
Онези, които са следили първите му стъпки в киното и театъра, даже не са и предполагали, че младежът с пресипнал глас ще се трансформира в същинско събитие, ще стане пример за подражателство, ще бъде възприеман като неординерна икона. Някои даже са на мнение, че първите стъпки на артиста Висоцки са били много неуверени. Но макар инцидентната игра на сцените на третокласни театри и присъединяване в епизодични функции в киното, в последна сметка се стига до вълшебната промяна в една от най-ярките звезди, оставяща незаличима диря в живота и на интелектуалците, и на най-обикновените хора.
Огромна роля за израстването на Висоцки като създател, несъмнено, изиграва Театърът на “Таганка”. Този храм на Мелпомена е приковавал погледите на цялата страна, а актьорите в него си разрешавали да споделят от сцената това, което е било неразрешено за съвсем всички останали. Талантът на Владимир Висоцки стартира да свети точно от сцената на “Таганка”. Уникалният му глас бива чут освен от публиката в театъра, само че и от хората на улицата, от целия народ. Може би точно необикновената дрезгавина на говора, неизменимата китара, острият разум, вродената просветеност и безкрайната харизма са били дадени на Висоцки като отплата за неговата безусловно негероична и ненапълно даже тривиална осанка.
Публична загадка е, че славата идва при него първо поради неоспоримите му качества на бард. Като стихотворец, създател и реализатор Висоцки съумява десетилетия наред да внушава на публиката това, което едвам по-късно съумява да съобщи като артист от театралната сцена и с превъплъщенията си в киното. Въпреки че много негови сътрудници са се опитвали да извършват песните на Висоцки, единствено той е успявал да го направи по този начин, че от чутите простички истини да се появи сладко-тъжното чувство за буца в гърлото.
За някои през днешния ден може би е необичайно, само че за това време е безспорен факт, че дълго време не е имало публични записи с песни на Висоцки. И лиричните, и сатиричните текстове и ноти години наред са били популяризирани незаконно, от прочут на другар, от комшия на непосредствен, от студент на колега… Музиката му, родена от страхотната симбиоза на неповторимия пресипнал глас на барда и китарните му осъществявания, можеше да се чуе във всеки дом, където имаше магнетофони. Стиховете на Висоцки се предаваха от уста на уста, като последователно се превръщаха в национално творчество.
Никой обаче не е възприемал Висоцки като разгорещен бунтовник или герой с комунистическия режим. Писал е песните си и ги е изпълнявал по оня неповторим метод не тъй като е желал да потвърди на някого нещо, а тъй като не е можел да живее по различен метод.
И в киното обликът на Владимир Висоцки много време е бил по-скоро мистериозен, в сравнение с ослепителен и безапелационен. Зрителите сякаш му обърнаха по-голямо внимание след кино лентата “Вертикал” (1966). В него 28-годишният Висоцки е с брада и извършва паметната “Песен за приятеля” ( “Песня о друге”). Във всяка последваща лента и на сцената той, наподобява, на драго сърце трансформира външния си тип, само че съумява постоянно да е себе си. Образът на революционера Бродски, в който се превъплъщава Висоцки, освен показва артиста като друг, многопластов и нееднозначен създател. Той потвърждава на уважаемата аудитория, че не е единствено изображение на екрана, а има темперамент, че не е болшевишка мумия, а е жив човек.
Висоцки е от дребното артисти от това време, който е успявал да се абстрахира от политизирането на функциите си. Изключително впечатляващ е и обликът на белогвардейския поручик Брусенцов във кино лентата “Служили двама другари” ( “Служили два товарища”), и превъплъщението му в следователя Глеб Жиглов в “Мястото на срещата не се променя” ( “Место встречи изменить нельзя”). Именно след този сериал става невероятно Висоцки да “не се пуска” да се снима. За страдание обаче артистът съумява да изиграе на екрана единствено още една по-забележима роля – на Дон Хуан в “Малките трагедии” на Михаил Швейцер. Прави го по подобен метод, че на феновете и до ден-днешен им остава единствено да съжаляват, че във кино лентата дружно с шпагата артистът не е хванал и прословутата си китара. И нито размерът на нещастията, нито скромният растеж на самия Хуан не са могли да спрат влечението към него на Лаура и дона Ана. И в действителния живот ни Марина Влади, ни първата му брачна половинка – актрисата Иза Жукова, ни Людмила Абрамова – най-красивата артистка на Съветския съюз, ни другите представителки на прелестния пол не са успявали да устоят на безкрайния сексапил на Висоцки.
Разбира се, дълго може да се разсъждава по въпроса какво още би могъл да изиграе в киното и в театъра Висоцки, само че, уви, не е съумял. Отишъл си от този свят едвам на 42 години и половина. Факт е обаче, че функциите му евентуално са по-малко, в сравнение с биха могли да бъдат, освен поради неналичието на кураж у хората, от които преди време зависело това. Самият Владимир в никакъв случай не се е стремял да взе участие непременно в някой филм или режисура.
Безграничният му гений разрешава на артиста във всяка роля да е себе си – и с това да е свръхубедителен и несравним. Именно поради този факт режисьорите прощаваха на Висоцки всичките му “полети нескрито и насън” – многочислените провалени спектакли, алкохола, опиатите, високомерието и арогантността. И макар всички тези недостатъци, заблуди, показност, кожени шлифери, мерцедеси, дами и заболявания той си остана персона. При това – една от най-ярките. Което на фона на недостига на същите тези персони трансформира Висоцки в още по-значима и скъпа фигура за всички времена.
Висоцки не е нито знак, нито е трибун, не е въстаник, не е и икона. Той е (не)познатата звезда от друга Вселена. Без него животът щеше да е отегчителен и празен. И в случай че Господ в миналото реши да проговори, ще го направи с божествения пресипнал глас на Висоцки.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ