Владимир Семьонович Висоцки е руски поет, певец, театрален и филмов

Владимир Семьонович Висоцки е съветски стихотворец, артист, сценичен и кино артист и публицист. Той е един от най-известните бардове в Съветския съюз.
След като умира, в персоналния му списък татко му и жена му, Марина Влади, намират 800 песни и 1100 стихотворения. Изиграл е 30 кино функции, в това число Хамлет, изнасял е концерти по цяла Русия и на доста места по света (включително и в България). След гибелта му в Съюз на съветските социалистически републики е основан фонд за запазване и запазване на творчеството му. Въпреки че руското държавно управление го признава като артист, неговите песни остават публично непризнати. Много от тях засягат неразрешени по това време в Съюз на съветските социалистически републики тематики.
След като приключва учебно заведение, по гледище на фамилията си, Владимир Висоцки кандидатства и е признат в Московския инженерно-строителен институт.Той не демонстрира необикновен възторг към инженерното обучение и през декември 1955 година напуща института с желанието да кандидатства в театрално висше учебно заведение. От януари 1956 година още веднъж постоянно посещава театралния си кръжок, който по това време приготвя постановки по Александър Островски и Антон Чехов.
През юни 1956 година Висоцки е признат в класа за артисти на Школата студия на Московския живописен научен спектакъл „ Немирович-Данченко “ (МХАТ),който е управителен от Борис Вершилов, а след неговата гибел в края на 1957 година – от Александър Комисаров и Павел Масалски.
По време на следването си Владимир Висоцки взе участие постоянно в сатирични самодейни постановки, проведени от студентите, за които от време на време написа пародийни стихотворения и други къси текстове.Негов учител по литература е Андрей Синявски, който години по-късно е наказан за „ антисъветска агитация “, на което Висоцки посвещава стихотворението „ Вот и кончился процесс “. Синявски среща Висоцки с работата на Булат Окуджава, чийто концерт в школата подтиква Висоцки да възобнови заниманията си с китара, в този момент благодарение на своя състудент Роман Вилдан.
Висоцки получава своята дебютна роля – на боец без реплики – в студентска режисура на пиесата на Александър Щейн „ Хотел „ Астория “, подготвяна в продължение на две години и показана през 1958 година. През този интервал той взе участие и в други образователни постановки – като Боркин в „ Иванов “ на Антон Чехов, Порфирий Петрович в очерк по „ Престъпление и наказване “ на Фьодор Достоевски, кочияш в театър по описа „ Вещицата “ на Антон Чехов, Евдоким Жигалов в „ Сватба “ на Чехов. Участва с епизодична роля във кино лентата „ Връстнички “ („ Сверстницы “, 1959). В дипломния театър на курса в школата играе ролята на Бубнов в „ На дъното “ на Максим Горки.
По време на подготовките на „ Хотел „ Астория “ Висоцки се среща със своята състудентка Изолда Жукова и от есента на 1957 година двамата живеят дружно. През 1958 година Жукова се дипломира и е изпратена на работа в спектакъл в Киев, само че Висоцки я посещава съвсем всяка седмица. Двамата се женят публично на 25 април 1960 година, откакто тя се развежда с предходния си брачен партньор.
На 20 юни 1960 година Владимир Висоцки приключва Школата на МХАТ.
Смърт и самопризнание
Владимир Висоцки умира на 25 юли 1980 година Официалната версия за гибелта на Висоцки е сърдечен удар.
Висоцки умира, когато в Москва се организират бойкотираните летни олимпийски игри. Съветската преса не оповестява за неговата гибел като се изключи вестник „ Вечерна Москва “, и то три дни по-късно. Въпреки това новината доближава до всички краища на Русия и до чужбина. Западните станции, като „ Гласът на Америка “, свирят негови песни, а пред спектакъл „ Таганка “, където е работил, се стича голяма навалица от хора. В деня на погребението му хора има даже по покривите на прилежащите здания.