Владимир Перев, Всички сме равни пред Бога, биха казали вярващите

Владимир Перев,

Всички сме равни пред Бога, биха споделили вярващите от съвсем всички деноминации. Това е тъкмо по този начин и в този момент разбираме, че религиозните водачи се отнасят към вярващите по еднакъв метод. Това по най-хубавия метод го сподели патриархът на " Москва и цяла Русия " Кирил със светската чекистка фамилия Гундяев. Той ни сподели, че времето на Хомейни и неговия " заветен " джихад против Америка и целия западен свят, против полезностите на този свят и против демократичните достижения на западните общества не е завършило. Хомейни си „ отиде “, но 

омразата към всичко напреднало и цивилизовано остава, 

без значение дали е от или към Запада или към което и да е общество.

Хомейни беше неповторим, както набожен, по този начин и всемирски водач. Днес той може да се види посредством фигурите на Владимир Путин, като международен водач на постсъветска Русия, и посредством фигурата на патриарх Кирил, като нравствен лидер на неговото съветско паство, по целия свят. 

Същият този, патриарх Кирил, главата на Руската православна черква, сподели на своите почитатели, че „ жертвата при осъществяване на воинския дълг измива всички грехове “. Греши на воля, само че дай живота си за " родината " и Раят ти е обезпечен, чака те рафиниран и освободен от всички грехове…, този апел е създаден и осъвременен вид на апелите на Хомейни. Хомейни отбрани исляма и неговите полезности, а Гундяев отбрани " родината ", термин, който не е явен за доста руснаци (включително и за нас, македонците).
Лесно е да се каже, че съветският патриарх приказва нелепости, мъчно е да се видят и схванат следствията от това. Още по-трудно е за всички нас да намерим своето място в това военно време покрай нашите граници и домове. По кой път ще тръгне Македония?

Тук няма доста въодушевление да се води война, на нечия страна, с цел да се „ измият греховете “. Ние не имаме вяра в греховете, ние имаме вяра в политиката. Тук има политически русофилски позиции, има русофили, уверени от личния си опит, само че и от фамилните наследствени митове. Когато става дума за някакво единение със сръбския и съветския народ, тогава всеправославието е на висока цена и е задоволително, само че когато става дума за единение с българския, гръцкия или албанския православен корпус, тогава то няма стойност. Мъртва дума. Да оставим настрани всички тези, които поради " рубля " съображения, т.е. за рубли, пари, служат на всеправославието и русофилството като концепция. Те елементарно ще сменят страните.

Македонското православно общество в по-голямата си част е формирано от потомци на екзархистите и единствено дребна част са на страната на патриаршистите. Това разделяне е от " времето на пропагандите ", само че традициите не престават и до през днешния ден.

Ядрото на екзархийската идея 

е събрано към ваномихайловската група, както от техните потомци, по този начин и от днешните членове на михайловистката концепция. Това значи, че те принадлежат към западното общество, към парламентарните демокрации и към полезностите на западната народна власт. Такъв беше Ванчо Михайлов, подобен беше съставът на управлението и участието в първите сформира на Вътрешна македонска революционна организация ДПМНЕ, само че през днешния ден тази позиция ненадейно се промени. Днешната ДПМНЕ застана на страната на деспотизма на азиатските водачи, популизма на сръбския комшия Александър Вучич и безплодието на квази-либералните течения в част от западните общества. Въпреки това, нито слабостта на ДПМНЕ, нито разхлабеното предимство на СДСМ, могат да окажат огромно въздействие върху определянето на македонската политика.
Македонските българи/михайловисти са антикомунисти и антиболшевики и в никакъв случай няма да гласоподават за карикатурните политики на някакъв тип путинизъм. Русия като цяло, без значение дали е комунистическа или царска, е зложелател номер едно на българския и македонския народ и зложелател на забележителния брой албанско население в Македония.

Погледът ни е извърнат към София и Тирана

Съдбата на народа на Македония и неговото бъдеще ще зависи от демократичния потенциал в тези страни. Там, в София и Тирана би трябвало да се извоюва свободата. Особено в православна София. Там съветската експанзия против Украйна би трябвало да бъде наказана най-категорично и личността на Кирил/Гундяев да бъде отлъчена от общественото пространство, като разследване на най-черните шовинистични и нацистки страници от историята на Европа. Кирил/Гундяаев в Македония се възприема като почитател и агитатор на съветския националистически империализъм, мракобесието и омразата към дребните и малцинствени народи.

София не би трябвало да си разрешава друго мнение. Бъдещето на българското племе в Македония, Западните околности и в целия либерален свят зависи от позицията на българското управление. За първи път след седемдесет години сме на една и съща страна на историята, на страната на правдата и просперитета. Това е времето, когато София би трябвало да пази и подхранва нашето единение.
В противоположен случай още веднъж ще забележим съветизирана и победена България, тероризирани македонски българи и безпределно разцепление в хрумвания, идеали и национално самоопознаване. Колко пъти ще си учим урока?!