Кремъл провежда културен геноцид – „руските европейци“ са нежелани
Владимир Пастухов*, Каспаров.ru
Ако се опитаме оптимално малко и съдържателно да определим наличието на вътрешнополитическия курс на Кремъл, то може да бъде сведено до формулата
“умен геноцид”
Той се трансформира в самобитен отговор на властта против " умното гласоподаване ".
Разбира се, става дума за културен геноцид. Това е доста характерен геноцид, реализиран не по породист, не по етнически и не по набожен симптом. Става дума за ментална дискриминация, т.е. културната каста съветски европейци да бъде избутана, изтормозена, изпарена от икономическия и обществено-политическия живот на исторически образуваното общество в Русия.
Трябва да сме наясно, че съветските европейци не са либерали, както е признато да се счита, още по-малко са съперници на Путин, не са и англомани, франкофили и прочие “извращенци”, побъркани по всичко западно. Това са просто хора, които мислят по европейски, т.е. рационално - както в Русия главно започнаха да мислят едвам през първата четвърт на XIX век.
Руски европейци има от двете страни на политическия фронт, само че даже тези, които се оказаха от “правилната” страна от позиция на властта, надали ще съумеят да оцелеят – те са евентуални жертви, тъкмо както техните съперници с по-малко шанс, които са избрали неугодната (на властта – б.р.) страна.
Просто " късметлиите “ ще бъдат натоварени на идващия ешелон. Определящ симптом за това, че си
в зоната на риска,
към този момент не е това защо мислиш, а по какъв начин мислиш, структурата на мислите ти, а не самите мисли.
От ден дневно става все по-очевидно, че това е културен геноцид. Но за какво е " интелигентен "? За последните 100 години това е вторият сходен геноцид. Но този път той е и с постмодернистичен темперамент: към този момент биват потискани не толкоз представителите на преследваната класа (нивото на директните репресии остава задоволително ниско спрямо първия геноцид), колкото изискванията за нейното възпроизводство – всички форми на инакомислие, опцията за разпространение на информация, присъединяване в просветителния развой и т. н.
При това на съветските европейци упорито им демонстрират вратата, предлагайки им да изоставен страната (фактически ги тласкат към емиграция), в това число с цел да не помрачават делниците на режима с кървави разправии с съперници. Ето това в действителност е мъдро. Първо да бъдат изгонени колкото може повече хора, а след това да се затвори изходът за останалите.
В вероятност всичко ще опре, както постоянно, до " предателите на своята класа " – произхождащите от средите на съветските европейци, които са станали част от културния геноцид, работейки за режима. В някакъв миг ще бъдат изправени пред напълно елементарния избор да пернат неочакваната спирачка (както през 1953 г.) или самите те да легнат под гилотината.
Важно е да сме наясно, че без присъединяване на самите съветски европейци машината на терора ще изпадне в положение на ступор и няма да може да работи дейно, защото ще се лиши от един от най- значимите си драйвери. Тя ще стартира непрекъснато да забива до момента в който в края на краищата дисплеят й угасне дефинитивно (както през 1917 г.). Историята наподобява не е планувала сюжети, при които този геноцид
ще работи като безконечен мотор
Въпросът е единствено в това кой от разновидностите ще се случи по-рано: дали някой от пасажерите ще дръпне спешната спирачка или опушеният тим огняри ще изстреля един откос против парния локомотив.
*Владимир Пастухов е съветски политолог, журналист и правист, лекар на политическите науки. Заради наказателно гонене през 2008 година емигрира във Англия. Работи в Университетския лицей в Лондон. Той е работил и като правист за фонда Hermitage Capital Management.
Превод: Faktor.bg
Ако се опитаме оптимално малко и съдържателно да определим наличието на вътрешнополитическия курс на Кремъл, то може да бъде сведено до формулата
“умен геноцид”
Той се трансформира в самобитен отговор на властта против " умното гласоподаване ".
Разбира се, става дума за културен геноцид. Това е доста характерен геноцид, реализиран не по породист, не по етнически и не по набожен симптом. Става дума за ментална дискриминация, т.е. културната каста съветски европейци да бъде избутана, изтормозена, изпарена от икономическия и обществено-политическия живот на исторически образуваното общество в Русия.
Трябва да сме наясно, че съветските европейци не са либерали, както е признато да се счита, още по-малко са съперници на Путин, не са и англомани, франкофили и прочие “извращенци”, побъркани по всичко западно. Това са просто хора, които мислят по европейски, т.е. рационално - както в Русия главно започнаха да мислят едвам през първата четвърт на XIX век.
Руски европейци има от двете страни на политическия фронт, само че даже тези, които се оказаха от “правилната” страна от позиция на властта, надали ще съумеят да оцелеят – те са евентуални жертви, тъкмо както техните съперници с по-малко шанс, които са избрали неугодната (на властта – б.р.) страна.
Просто " късметлиите “ ще бъдат натоварени на идващия ешелон. Определящ симптом за това, че си
в зоната на риска,
към този момент не е това защо мислиш, а по какъв начин мислиш, структурата на мислите ти, а не самите мисли.
От ден дневно става все по-очевидно, че това е културен геноцид. Но за какво е " интелигентен "? За последните 100 години това е вторият сходен геноцид. Но този път той е и с постмодернистичен темперамент: към този момент биват потискани не толкоз представителите на преследваната класа (нивото на директните репресии остава задоволително ниско спрямо първия геноцид), колкото изискванията за нейното възпроизводство – всички форми на инакомислие, опцията за разпространение на информация, присъединяване в просветителния развой и т. н.
При това на съветските европейци упорито им демонстрират вратата, предлагайки им да изоставен страната (фактически ги тласкат към емиграция), в това число с цел да не помрачават делниците на режима с кървави разправии с съперници. Ето това в действителност е мъдро. Първо да бъдат изгонени колкото може повече хора, а след това да се затвори изходът за останалите.
В вероятност всичко ще опре, както постоянно, до " предателите на своята класа " – произхождащите от средите на съветските европейци, които са станали част от културния геноцид, работейки за режима. В някакъв миг ще бъдат изправени пред напълно елементарния избор да пернат неочакваната спирачка (както през 1953 г.) или самите те да легнат под гилотината.
Важно е да сме наясно, че без присъединяване на самите съветски европейци машината на терора ще изпадне в положение на ступор и няма да може да работи дейно, защото ще се лиши от един от най- значимите си драйвери. Тя ще стартира непрекъснато да забива до момента в който в края на краищата дисплеят й угасне дефинитивно (както през 1917 г.). Историята наподобява не е планувала сюжети, при които този геноцид
ще работи като безконечен мотор
Въпросът е единствено в това кой от разновидностите ще се случи по-рано: дали някой от пасажерите ще дръпне спешната спирачка или опушеният тим огняри ще изстреля един откос против парния локомотив.
*Владимир Пастухов е съветски политолог, журналист и правист, лекар на политическите науки. Заради наказателно гонене през 2008 година емигрира във Англия. Работи в Университетския лицей в Лондон. Той е работил и като правист за фонда Hermitage Capital Management.
Превод: Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ