Владимир Левчев е писател и университетски преподавател по литература и

...
Владимир Левчев е писател и университетски преподавател по литература и
Коментари Харесай

Пандемията и бъдещето на света

Владимир Левчев е публицист и академични учител по литература и креативно писане.

Добре е, че у нас се вкара изключително състояние, още преди да е станало лавинообразното повишаване на броя на инфектираните. Дисциплината не е най-силното ни национално качество. Също по този начин е добре да се слуша Националният действен щаб, който дава подробна информация за ситуацията в страната, а не да се четат изобилията от нелепости онлайн или хипотези за лекуване, представяни като потвърдени истини. Заразяването става доста елементарно, въпреки че то не е смъртна присъда. Вирусът е необикновено резистентен и към този момент е на всички места - даже в Гренланция. Епицентърът в този момент е в Европа. Така че би трябвало да бъдем доста рационални и дисциплинирани. Без да се подаваме на суматоха или андепресия от несигурността и изолацията.

Светът е преживявал надалеч по-летални пандемии oт тази.

При чумната зараза в средата на 14-и век умира евентуално половината от популацията на Европа. (Това е в зората на Модерното време.) А през 1918 година, в края на Първата международна война, избухва най-голямата грипна пандемия. Смята се, че инфектираните са били към 500 милиона. А жертвите - евентуално към 50 милиона, което е повече от жертвите на войната. (Това става при започване на " джазовата ера ". И всеобщото въвеждане на нови индустриални технологии като поточната лента.)

Смята се, че повода за " Испанския грип " не е била толкоз самата война, само че повишаването на пътуванията в света след втората софтуерна гражданска война. През океана се е пътувало към момента с транспортен съд, въпреки че към този момент е имало самолети. Повечето американци в никакъв случай не са ходили в Европа преди войната, и противоположното - европейците са отивали в Америка най-много вечно. Близо 3 милиона млади американци (войници) виждат за първи път Европа, когато Съединени американски щати се включват в Европейската война. През 20-те Париж става международен културен център, където се събират писатели, художници, музиканти,артисти от целия свят. А Съединени американски щати стават Велика мощ.

Освен артикули, хрумвания, културни и механически достижения, хората в новия световен свят обменят и вируси, за които нямат имунитет.

Пандемията е част от сянката на глобализацията.

Пеницилинът е открит още през 1928 година от Александър Флеминг. Хората, които поддържат връзка, развиват имунитет. А медицината през днешния ден е на светлинни години от равнището, на което е била тогава, преди един век.

След двете ужасяващи международни войни на 20-и век, светът, да се надваме, си е взел поука и от тази черна сянка на глобализацията. Не е сладко и почтено, съгласно хорациевата максима, да умреш за родината, както знаем от стихотворението на Уилфред Оуен Dulce et Decorum Est. Да умреш в безсмислена окопна война, която взема милиони жертви и от двете страни и води до невиждано страдалчество.

Днес светът е едно цяло. И нека да е улегнал. Защото технологиите са морално неутрални - те умножават неведнъж и Доброто, и Злото. Всяка вест, всеки финансов проблем, всяка заразна болест, която поражда някъде през днешния ден, след осведомителната гражданска война, за часове, за минути, за секунди обикаля целия свят. Цялото международно село е едно. За положително и за зло. Лесното пътешестване на информацията, на хора, артикули и хрумвания, важи и за подправените вести, тайните теори, умишлените измами. Смъртоносните вируси и всеобщите психози.

Но желаеме ли да бъдем пандизчии в някакъв (трудов, социалистически или друг) лагер или затвор? Искаме или нова Желязната завеса?

Глобализацията няма опция и няма да ни е доста прелестно, в случай че се лишим от нея.

Нито ще можем да оцелеем по-лесно в изолираност. Трябва да мислим за Земното кълбо като наша обща татковина. Родина, която е застрашена.

Коронавирусът се пробва доста бързо да свърши работата на изолационистите и национал-популистите: затваряне на гранците, недопускане на миграция в света, боязън и разграничаване от съседите. Всяка страна със своя национална политика. Всяка коза за собствен крайник. Освен самата обществена изолираност и затварянето на границите, също и икономическите последствия от пандемията безспорно заплашват да ни върнат обратно към " предглобални " времена.

От друга страна обаче в изключителната обстановка става още по-ясно, че съдействието сред международните държви няма опция. Ако интернационалната търговия спре заради затварянето на гранците и пазарите, може се върнем стопански освен в предглобани, само че и в предмодерни времена.

Спасението обаче е точно в съдействието:

международната информация за вируса, опита от протичащото се в други страни, както и взаимната помощ в обезпечаване на медицински средства, в откиването на медикаменти и ваксини и разпространяването им в целия свят. Глобалните закани изискват световни решения.

" Социална изолираност ", т.е. физическото ни разграничаване, както и краткотрайното затваряне на граници, е неизбежна мярка. (Впрочем карантината не е нещо ново, припомням си от детството ми белите бележки с червен кръст на вратите на хора, в чието семейство има шарка или скарклатина.) Но в осведомителната ера новините не признават граници. Хората в този момент могат да пътуват и поддържат връзка освен физически, само че и в обществените мрежи " онлайн ". При новите условия, учебните заведения и университетите към този момент минаха онлайн. А и доста бизнеси, и даже интернационалните политически срещи, могат да съшествуват посредством, и във, електронното пространство. Дори и в цялостна физическа изолираност, в случай че сме сами под карантина, може да поддържаме връзка с другари, с сътрудници и сътрудници, да се осведомяваме, да се образоваме и да се забавляваме.

Тъй че физическото обществено разграничаване,

парадоксално, може би ще докара даже до по-голяма обществена интерактивност и взаимоотношение.

Така в последна сметка пандемията, която рано или късно ще премине, може би ще направи изолационализма и национал-популизма не по-силни, а по-малко известни. На пръв взор пандемията оказва помощ за реализирането на фантазиите на изолационистите Но светът може да се оправи с световните закани единствено, в случай че работи солидарно и единно. И той в този момент се учи да прави това даже без физически контакт.

Добре е да си напомним отново думите на Джон Дън, писани преди 4 века:

" Човекът не е Остров, вътре в себе си затворен;
Човекът има връзка с Континента, той е част от всичко друго;
отмъкне ли морето буца пръст, по дребна става територията на Европа
.....
всяка човешка гибел ме понижава,
аз съм част от цялото Човечество "

Траурната камбана, която " бие за теб ", и за всички, може да бъде и камбана на вярата.

Всичко, което би трябвало да знаете за: Коронавирусът (1062)
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР