Владимир Левчев е писател и университетски преподавател по литература и

Владимир Левчев е писател и университетски преподавател по литература и ...

Пандемията и бъдещето на света.



Владимир Левчев е писател и университетски преподавател по литература и творческо писане.

Добре е, че у нас се въведе извънредно положение, още преди да е станало лавинообразното нарастване на броя на заразените. Дисциплината не е най-силното ни национално качество. Също така е добре да се слуша Националният оперативен щаб, който дава подробна информация за положението в страната, а не да се четат изобилията от глупости онлайн или хипотези за лечение, представяни като доказани истини. Заразяването става много лесно, макар че то не е смъртна присъда. Вирусът е невероятно устойчив и вече е навсякъде - дори в Гренланция. Епицентърът сега е в Европа. Така че трябва да бъдем много разумни и дисциплинирани. Без да се подаваме на паника или андепресия от несигурността и изолацията.

Светът е преживявал далеч по-летални пандемии oт тази.

При чумната епидемия в средата на 14-и век умира вероятно половината от населението на Европа. (Това е в зората на Модерното време.) А през 1918 г., в края на Първата световна война, избухва най-голямата грипна пандемия. Смята се, че заразените са били около 500 милиона. А жертвите - вероятно около 50 милиона, което е повече от жертвите на войната. (Това става в началото на "джазовата епоха". И масовото въвеждане на нови производствени технологии като поточната лента.)

Смята се, че причината за "Испанския грип" не е била толкова самата война, но нарастването на пътуванията в света след втората технологична революция. През океана се е пътувало все още с кораб, макар че вече е имало самолети. Повечето американци никога не са ходили в Европа преди войната, и обратното - европейците са отивали в Америка най-вече завинаги. Близо 3 милиона млади американци (войници) виждат за първи път Европа, когато САЩ се включват в Европейската война. През 20-те Париж става световен културен център, където се събират писатели, художници, музиканти,артисти от цял свят. А САЩ стават Велика сила.

Освен стоки, идеи, културни и технически постижения, хората в новия глобален свят обменят и вируси, за които нямат имунитет.

Пандемията е част от сянката на глобализацията.

Пеницилинът е открит още през 1928 г. от Александър Флеминг. Хората, които общуват, развиват имунитет. А медицината днес е на светлинни години от нивото, на което е била тогава, преди един век.

След двете ужасяващи световни войни на 20-и век, светът, да се надваме, си е взел поука и от тази черна сянка на глобализацията. Не е сладко и достойно, според хорациевата максима, да умреш за родината, както знаем от стихотворението на Уилфред Оуен Dulce et Decorum Est. Да умреш в безсмислена окопна война, която взема милиони жертви и от двете страни и води до невиждано страдание.

Днес светът е едно цяло. И дано да е поумнял. Защото технологиите са морално неутрални - те умножават многократно и Доброто, и Злото. Всяка новина, всеки финансов проблем, всяка заразна болест, която възниква някъде днес, след информационната революция, за часове, за минути, за секунди обикаля целия свят. Цялото световно село е едно. За добро и за зло. Лесното пътуване на информацията, на хора, стоки и идеи, важи и за фалшивите новини, конспиративните теори, умишлените измами. Смъртоносните вируси и масовите психози.

Но искаме ли да бъдем затворници в някакъв (трудов, социалистически или друг) лагер или затвор? Искаме или нова Желязната завеса?

Глобализацията няма алтернатива и няма да ни е много приятно, ако се лишим от нея.

Нито ще можем да оцелеем по-лесно в изолация. Трябва да мислим за Земното кълбо като наша обща родина. Родина, която е застрашена.

Коронавирусът се опитва много бързо да свърши работата на изолационистите и национал-популистите: затваряне на гранците, недопускане на миграция в света, страх и дистанциране от съседите. Всяка държава със своя национална политика. Всяка коза за свой крак. Освен самата социална изолация и затварянето на границите, също и икономическите последици от пандемията несъмнено заплашват да ни върнат назад към "предглобални" времена.

От друга страна обаче в извънредната ситуация става още по-ясно, че сътрудничеството между световните държви няма алтернатива. Ако международната търговия спре поради затварянето на гранците и пазарите, може се върнем икономически не само в предглобани, но и в предмодерни времена.

Спасението обаче е именно в сътрудничеството:

световната информация за вируса, опита от случващото се в други държави, както и взаимната помощ в осигуряване на медицински средства, в откиването на лекарства и ваксини и разпространението им в целия свят. Глобалните заплахи изискват глобални решения.

"Социална изолация", т.е. физическото ни дистанциране, както и временното затваряне на граници, е неизбежна мярка. (Впрочем карантината не е нещо ново, спомням си от детството ми белите бележки с червен кръст на вратите на хора, в чието семейство има шарка или скарклатина.) Но в информационната епоха новините не признават граници. Хората сега могат да пътуват и общуват не само физически, но и в социалните мрежи "на живо". При новите условия, училищата и университетите вече минаха онлайн. А и много бизнеси, и дори международни политически срещи, могат да съшествуват чрез, и във, електронното пространство. Дори и в пълна физическа изолация, ако сме сами под карантина, може да общуваме с приятели, с колеги и партньори, да се информираме, да се обучаваме и да се забавляваме.

Тъй че физическото социално дистанциране,

парадоксално, може би ще доведе дори до по-голяма социална интерактивност и взаимодействие.

Така в крайна сметка пандемията, която рано или късно ще премине, може би ще направи изолационализма и национал-популизма не по-силни, а по-малко популярни. На пръв поглед пандемията помага за осъществяването на мечтите на изолационистите Но светът може да се справи с глобалните заплахи само, ако действа солидарно и единно. И той сега се учи да прави това дори без физически контакт.

Добре е да си припомним пак думите на Джон Дън, писани преди 4 века:

"Човекът не е Остров, вътре в себе си затворен;
Човекът има връзка с Континента, той е част от всичко друго;
отмъкне ли морето буца пръст, по малка става територията на Европа
. . . . .
всяка човешка смърт ме намалява,
аз съм част от цялото Човечество"

Траурната камбана, която "бие за теб", и за всички, може да бъде и камбана на надеждата.

Всичко, което трябва да знаете за:Коронавирусът (1062)

Източник: dnevnik.bg