29 юли 1888 г. – Ражда се Владимир Зворикин. Tова е човекът, който...
Владимир Козмич Зворикин е съветски откривател и инженер, работил в Съединени американски щати, пионер в телевизионната техника. Той е основателят на приемо-предавателната телевизионна система, употребяваща електронно-лъчеви тръби, както и на кинескопа. Участва и в създаването на електронния микроскоп.
Роден е на 29 юли 1888 година в фамилията на състоятелен търговец. Израства умерено и без проблеми. Учи в Санктпетербургския механически университет, където взаимно с Борис Росинг основава един от първите тв приемници. През Първата международна война е радиоинженер в съветската войска, а след това работи в съветския клон на Маркони върху военни радиопредаватели. По време на гражданската война Зворикин взема решение да емигрира в Съединени американски щати и през 1918 година напуща Русия през Сибир и след това Арктика. След малко завръщане за работа при белогвардейците през 1919 година Зворикин още веднъж отпътува за Съединени американски щати и дефинитивно се открива там.
Започва работа в Уестингхаус Илектрик в Питсбърг, Пенсилвания, където усъвършенства и ползва на процедура своите хрумвания. В края на 1929 година той основава кинескопа, който след това се трансформира в интегрална част от всички телевизионни апарати. В началото на 30-те година на XX век взаимно с още няколко изобретатели Зворикин създава и способ за предаване и приемане на сигнала, който се употребява сполучливо на олимпийските игри в Берлин, когато камерите предават директно сигнал на към 200 публични кина. По-късно част от патентите на Зворикин се употребяват и в предаванията на Би Би Си. Когато е запитан кое е най-хубавото нещо в изобретението му — тв приемника, той споделя: " Копчето. Копчето, с което това проклето нещо се изключва ".
Зворикин се пенсионира през 1954 година. Умира на 29 юли 1982 в Принстън, Ню Джърси.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 626 година — Започва десетдневната аварска блокада на Константинопол с присъединяване на славяни, българи и други нации.
• 1014 година — Българо-византийски войни: Българската армия претърпява проваляне от войските на византийския император Василий II в Битката при Беласица; цар Самуил умира при типа на 15 000 осакатени военнопленници.
• 1586 година — Основан е съветския град Тюмен, нефтената столица на Сибир.
• 1588 година — Англо-испанска война (1585-1604): Военният флот на испанският крал Филип II е изпратен, с цел да завладее Англия, само че е разрушен в протока Ла Манш от британската флота.
• 1830 година — След експлоадирането на Юлската гражданска война във Франция е детрониран крал Шарл X.
• 1856 година — Българските земи под османско господство: В Търново Капитан Дядо Никола афишира въстание. (стар стил)
• 1858 година — Подписана е първата комерсиална конвенция сред Съединени американски щати и Япония, по силата на която Япония открива за визити на чужденци Токио и Осака.
• 1877 година — Главната щабквартира на съветския император Александър II по време на Руско-турската освободителна война се реалокира в Бяла (Област Русе).
• 1885 година — На съвещание на Българския скришен централен революционен комитет (БТЦРК) в село Дермендере (днес Първенец) се взима решение за оповестяване на въстание за Съединението на Княжество България с Източна Румелия.
• 1900 година — Италианският крал Умберто I е погубен от анархист.
• 1913 година — След края на Междусъюзническата война с царски декрет на Фердинанд I е оповестена демобилизация на българската войска.
• 1921 година — Адолф Хитлер е определен за началник на Националсоциалистическата немска работническа партия.
• 1946 година — Започва Парижката мирна конференция за споразумяване на проблемите в Европа след Втората международна война.
• 1948 година — Олимпийски игри: След 12-годишно спиране заради Втората международна война се откриват Летни олимпийски игри 1948 в Лондон.
• 1957 година — Основана е Международна организация за атомна сила (МААЕ).
• 1958 година — В Съединени американски щати е основано Национално ръководство по въздухоплаване и проучване на галактическото пространство (НАСА).
• 1967 година — Учредена е Задруга на майсторите на художествени занаяти.
• 1973 година — Георгиос Пападопулос става краткотраен президент на Гърция, откакто е оглавил военния държавен прелом през април 1967 година, бил е министър-председател от 1967 до 1972 година и от март 1972 година е бил регент на Гърция.
• 1981 година — Даяна Спенсър и британският престолонаследник и принц на Уелс Чарлз подписват брак в катедралата Свети Павел в Лондон.
• 1992 година — Учредена е Българска асоциация на туристическите организации (БАТА).
• 1994 година — Бившият министър-председател на Италия Бетино Кракси е наказан на осем и половина години затвор поради злоупотреби.
• 2002 година — Министър-председателят Симеон Сакскобургготски показва България на срещата на Пакта за непоклатимост в Залцбург, Австрия.
• 2005 година — Астрономи афишират откриването на планетата джудже Ерида в Слънчевата система.
Родени
• 1605 година — Зимон Дах, немски стихотворец († 1659 г.)
• 1805 година — Алексис дьо Токвил, френски историк и политолог († 1859 г.)
• 1817 година — Иван Айвазовски, съветски художник († 1900 г.)
• 1860 година — Виторио Ботего, италиански офицер († 1897)
• 1871 година — Пиетро Бадолио, италиански политик († 1956 г.)
• 1883 година — Бенито Мусолини, италиански фашистки деспот († 1945 г.)
• 1884 година — Борис Асафиев, съветски композитор († 1949 г.)
• 1885 година — Теда Бара, американска актриса († 1955 г.)
• 1900 година — Ейвинд Юнсон, шведски публицист, Нобелов лауреат през 1974 († 1976 г.)
• 1905 година — Даг Хамаршелд, шведски посланик, Нобелов лауреат († 1961 г.)
• 1918 година — Емил Манов, български сценарист († 1982 г.)
• 1922 година — Михаил Минин, съветски боец († 2008 г.)
• 1925 година — Микис Теодоракис, гръцки композитор
• 1930 година — Васил Попов, български публицист († 1980 г.)
• 1937 година — Даниъл Макфадън, американски икономист, Нобелов лауреат през 2000 година
• 1938 година — Луис Арагонес, испански футболист († 2014 г.)
• 1940 година — Иван Божилов, български историк
• 1941 година — Розмари Стателова, български академик
• 1945 година — Елена Райнова, българска актриса
• 1947 година — Атанас Славов, български публицист
• 1952 година — Олга Махри, поетеса
• 1953 година — Тереза Орловски, немска порно актриса
• 1957 година — Виктор Гавриков, литовски шахматист
• 1959 година — Джон Сайкс, английски рокмузикант
• 1956 година — Васил Божков, български бизнесмен
• 1959 година — Мартина Вачкова, българска актриса
• 1959 година — Мирослав Цветанов, български артист, сценограф и академик
• 1962 година — Карл Кокс, английски диджей
• 1968 година --- Йонко Йонков
• 1969 година — Греъм Пол, британски футболен арбитър
• 1972 година — Метин Казак, български политик
• 1972 година — Четин Казак, български политик
• 1973 година — Стефания Колева, българска актриса
• 1980 година — Фернандо Гонсалес, чилийски тенисист
• 1981 година — Фернандо Алонсо, испански водач от Формула 1
• 1984 година — Джесика Мадисън, американска актриса († 2006 г.)
• 1984 година — Уилсън Паласиос, хондураски футболист
Починали
• 238 година — Пупиен, римски император (* ок. 178 г.)
• 1030 година — Олаф II, крал на Норвегия (* 995 г.)
• 1032 година — Матилда Швабска, херцогиня на Каринтия и Горна Лотарингия (* 988 г.)
• 1095 година — Ласло I, крал на Унгария (* 1040 г.)
• 1099 година — Урбан II, римски папа (* 1042 г.)
• 1108 година — Филип I, крал на Франция (* 1052 г.)
• 1507 година — Мартин Бехайм, немски академик (* 1459 г.)
• 1644 година — Урбан VIII, римски папа (* 1568 г.)
• 1662 година — Висарион Смоленски, православен светец (*? г.)
• 1808 година — Селим III, султан на Османската империя (* 1761 г.)
• 1844 година — Франц Моцарт, австрийски композитор (* 1791 г.)
• 1856 година — Карел Хавличек Боровски, чешки публицист (* 1821 г.)
• 1856 година — Роберт Шуман, немски композитор (* 1810 г.)
• 1857 година — Шарл Люсиен Бонапарт, френски зоолог (* 1803 г.)
• 1890 година — Винсент ван Гог, холандски художник (* 1853 г.)
• 1900 година — Умберто I, крал на Италия (* 1844 г.)
• 1913 година — Тобиас Михаел Карел Асер, немски правист, Нобелов лауреат (* 1838 г.)
• 1917 година — Райна Княгиня, българска учителка и революционерка (* 1856 г.)
• 1917 година — Иван Колев, български боен деятел (* 1863 г.)
• 1918 година — Мирон Бешков, български държавник (* 1837 г.)
• 1947 година — Йордан Иванов, български академик (* 1872 г.)
• 1962 година — Роналд Фишер, британски академик (* 1980 г.)
• 1974 година — Ерих Кестнер, немски публицист (* 1899 г.)
• 1974 година — Петко Карлуковски, български артист (* 1921 г.)
• 1975 година — Джеймс Блиш, американски публицист (* 1921 г.)
• 1980 година — Филип Голиков, руски маршал (* 1900 г.)
• 1982 година — Владимир Зворикин, руско-американски откривател (* 1889 г.)
• 1983 година — Дейвид Нивън, английски артист († 1910 г.)
• 1983 година — Луис Бунюел, испански режисьор (* 1900 г.)
• 1986 година — Емил Коралов, български публицист (* 1906 г.)
• 1992 година — Йован Рашкович, хърватски политик (* 1929 г.)
• 1995 година — Георги Павлов, български художник (* 1913 г.)
• 2001 година — Едвард Герек, полски политик и общественик (* 1913 г.)
• 2006 година — Арсений Пловдивски, български свещеник (* 1932 г.)
Роден е на 29 юли 1888 година в фамилията на състоятелен търговец. Израства умерено и без проблеми. Учи в Санктпетербургския механически университет, където взаимно с Борис Росинг основава един от първите тв приемници. През Първата международна война е радиоинженер в съветската войска, а след това работи в съветския клон на Маркони върху военни радиопредаватели. По време на гражданската война Зворикин взема решение да емигрира в Съединени американски щати и през 1918 година напуща Русия през Сибир и след това Арктика. След малко завръщане за работа при белогвардейците през 1919 година Зворикин още веднъж отпътува за Съединени американски щати и дефинитивно се открива там.
Започва работа в Уестингхаус Илектрик в Питсбърг, Пенсилвания, където усъвършенства и ползва на процедура своите хрумвания. В края на 1929 година той основава кинескопа, който след това се трансформира в интегрална част от всички телевизионни апарати. В началото на 30-те година на XX век взаимно с още няколко изобретатели Зворикин създава и способ за предаване и приемане на сигнала, който се употребява сполучливо на олимпийските игри в Берлин, когато камерите предават директно сигнал на към 200 публични кина. По-късно част от патентите на Зворикин се употребяват и в предаванията на Би Би Си. Когато е запитан кое е най-хубавото нещо в изобретението му — тв приемника, той споделя: " Копчето. Копчето, с което това проклето нещо се изключва ".
Зворикин се пенсионира през 1954 година. Умира на 29 юли 1982 в Принстън, Ню Джърси.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 626 година — Започва десетдневната аварска блокада на Константинопол с присъединяване на славяни, българи и други нации.
• 1014 година — Българо-византийски войни: Българската армия претърпява проваляне от войските на византийския император Василий II в Битката при Беласица; цар Самуил умира при типа на 15 000 осакатени военнопленници.
• 1586 година — Основан е съветския град Тюмен, нефтената столица на Сибир.
• 1588 година — Англо-испанска война (1585-1604): Военният флот на испанският крал Филип II е изпратен, с цел да завладее Англия, само че е разрушен в протока Ла Манш от британската флота.
• 1830 година — След експлоадирането на Юлската гражданска война във Франция е детрониран крал Шарл X.
• 1856 година — Българските земи под османско господство: В Търново Капитан Дядо Никола афишира въстание. (стар стил)
• 1858 година — Подписана е първата комерсиална конвенция сред Съединени американски щати и Япония, по силата на която Япония открива за визити на чужденци Токио и Осака.
• 1877 година — Главната щабквартира на съветския император Александър II по време на Руско-турската освободителна война се реалокира в Бяла (Област Русе).
• 1885 година — На съвещание на Българския скришен централен революционен комитет (БТЦРК) в село Дермендере (днес Първенец) се взима решение за оповестяване на въстание за Съединението на Княжество България с Източна Румелия.
• 1900 година — Италианският крал Умберто I е погубен от анархист.
• 1913 година — След края на Междусъюзническата война с царски декрет на Фердинанд I е оповестена демобилизация на българската войска.
• 1921 година — Адолф Хитлер е определен за началник на Националсоциалистическата немска работническа партия.
• 1946 година — Започва Парижката мирна конференция за споразумяване на проблемите в Европа след Втората международна война.
• 1948 година — Олимпийски игри: След 12-годишно спиране заради Втората международна война се откриват Летни олимпийски игри 1948 в Лондон.
• 1957 година — Основана е Международна организация за атомна сила (МААЕ).
• 1958 година — В Съединени американски щати е основано Национално ръководство по въздухоплаване и проучване на галактическото пространство (НАСА).
• 1967 година — Учредена е Задруга на майсторите на художествени занаяти.
• 1973 година — Георгиос Пападопулос става краткотраен президент на Гърция, откакто е оглавил военния държавен прелом през април 1967 година, бил е министър-председател от 1967 до 1972 година и от март 1972 година е бил регент на Гърция.
• 1981 година — Даяна Спенсър и британският престолонаследник и принц на Уелс Чарлз подписват брак в катедралата Свети Павел в Лондон.
• 1992 година — Учредена е Българска асоциация на туристическите организации (БАТА).
• 1994 година — Бившият министър-председател на Италия Бетино Кракси е наказан на осем и половина години затвор поради злоупотреби.
• 2002 година — Министър-председателят Симеон Сакскобургготски показва България на срещата на Пакта за непоклатимост в Залцбург, Австрия.
• 2005 година — Астрономи афишират откриването на планетата джудже Ерида в Слънчевата система.
Родени
• 1605 година — Зимон Дах, немски стихотворец († 1659 г.)
• 1805 година — Алексис дьо Токвил, френски историк и политолог († 1859 г.)
• 1817 година — Иван Айвазовски, съветски художник († 1900 г.)
• 1860 година — Виторио Ботего, италиански офицер († 1897)
• 1871 година — Пиетро Бадолио, италиански политик († 1956 г.)
• 1883 година — Бенито Мусолини, италиански фашистки деспот († 1945 г.)
• 1884 година — Борис Асафиев, съветски композитор († 1949 г.)
• 1885 година — Теда Бара, американска актриса († 1955 г.)
• 1900 година — Ейвинд Юнсон, шведски публицист, Нобелов лауреат през 1974 († 1976 г.)
• 1905 година — Даг Хамаршелд, шведски посланик, Нобелов лауреат († 1961 г.)
• 1918 година — Емил Манов, български сценарист († 1982 г.)
• 1922 година — Михаил Минин, съветски боец († 2008 г.)
• 1925 година — Микис Теодоракис, гръцки композитор
• 1930 година — Васил Попов, български публицист († 1980 г.)
• 1937 година — Даниъл Макфадън, американски икономист, Нобелов лауреат през 2000 година
• 1938 година — Луис Арагонес, испански футболист († 2014 г.)
• 1940 година — Иван Божилов, български историк
• 1941 година — Розмари Стателова, български академик
• 1945 година — Елена Райнова, българска актриса
• 1947 година — Атанас Славов, български публицист
• 1952 година — Олга Махри, поетеса
• 1953 година — Тереза Орловски, немска порно актриса
• 1957 година — Виктор Гавриков, литовски шахматист
• 1959 година — Джон Сайкс, английски рокмузикант
• 1956 година — Васил Божков, български бизнесмен
• 1959 година — Мартина Вачкова, българска актриса
• 1959 година — Мирослав Цветанов, български артист, сценограф и академик
• 1962 година — Карл Кокс, английски диджей
• 1968 година --- Йонко Йонков
• 1969 година — Греъм Пол, британски футболен арбитър
• 1972 година — Метин Казак, български политик
• 1972 година — Четин Казак, български политик
• 1973 година — Стефания Колева, българска актриса
• 1980 година — Фернандо Гонсалес, чилийски тенисист
• 1981 година — Фернандо Алонсо, испански водач от Формула 1
• 1984 година — Джесика Мадисън, американска актриса († 2006 г.)
• 1984 година — Уилсън Паласиос, хондураски футболист
Починали
• 238 година — Пупиен, римски император (* ок. 178 г.)
• 1030 година — Олаф II, крал на Норвегия (* 995 г.)
• 1032 година — Матилда Швабска, херцогиня на Каринтия и Горна Лотарингия (* 988 г.)
• 1095 година — Ласло I, крал на Унгария (* 1040 г.)
• 1099 година — Урбан II, римски папа (* 1042 г.)
• 1108 година — Филип I, крал на Франция (* 1052 г.)
• 1507 година — Мартин Бехайм, немски академик (* 1459 г.)
• 1644 година — Урбан VIII, римски папа (* 1568 г.)
• 1662 година — Висарион Смоленски, православен светец (*? г.)
• 1808 година — Селим III, султан на Османската империя (* 1761 г.)
• 1844 година — Франц Моцарт, австрийски композитор (* 1791 г.)
• 1856 година — Карел Хавличек Боровски, чешки публицист (* 1821 г.)
• 1856 година — Роберт Шуман, немски композитор (* 1810 г.)
• 1857 година — Шарл Люсиен Бонапарт, френски зоолог (* 1803 г.)
• 1890 година — Винсент ван Гог, холандски художник (* 1853 г.)
• 1900 година — Умберто I, крал на Италия (* 1844 г.)
• 1913 година — Тобиас Михаел Карел Асер, немски правист, Нобелов лауреат (* 1838 г.)
• 1917 година — Райна Княгиня, българска учителка и революционерка (* 1856 г.)
• 1917 година — Иван Колев, български боен деятел (* 1863 г.)
• 1918 година — Мирон Бешков, български държавник (* 1837 г.)
• 1947 година — Йордан Иванов, български академик (* 1872 г.)
• 1962 година — Роналд Фишер, британски академик (* 1980 г.)
• 1974 година — Ерих Кестнер, немски публицист (* 1899 г.)
• 1974 година — Петко Карлуковски, български артист (* 1921 г.)
• 1975 година — Джеймс Блиш, американски публицист (* 1921 г.)
• 1980 година — Филип Голиков, руски маршал (* 1900 г.)
• 1982 година — Владимир Зворикин, руско-американски откривател (* 1889 г.)
• 1983 година — Дейвид Нивън, английски артист († 1910 г.)
• 1983 година — Луис Бунюел, испански режисьор (* 1900 г.)
• 1986 година — Емил Коралов, български публицист (* 1906 г.)
• 1992 година — Йован Рашкович, хърватски политик (* 1929 г.)
• 1995 година — Георги Павлов, български художник (* 1913 г.)
• 2001 година — Едвард Герек, полски политик и общественик (* 1913 г.)
• 2006 година — Арсений Пловдивски, български свещеник (* 1932 г.)
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ