Владимир Костов: С поглед към дните, които идват
Владимир Костов
Не са единствено измененията на климата, които сгорещяват общественото пространство. Човек и без да ляга и става с геополитиката, усеща, че потокът на дните ни приближава към изключителни тествания. И каквото и да настояват политиците, били те отпред и на мощни страни, никой от тях не държи в ръцете си еднопосочна гаранция за бъдещето. Ако огромните няма по какъв начин да имат гаранция за утрешния ден, какво остава за по-малките?
Натрапва се при тези условия неотстъпчив зов. Най-важно за всяка страна, изключително за по-малките, е въпросът за съдружниците. С кого да си подадат ръка? Под чие крило да се сврат? На този избор се опира цялата " застраховка " за утрешния ден на болшинството страни.
И въпреки всичко и без да се чака да се изстрада един световен спор, явно е, че целта, даван на съюзите и обединяванията, е преференциален на първо място за огромните.
Както за продажбите на оръжия, по този начин и за определянето на посоката на основните старания в геополитически проект.
А ползите на по-малките? Наивно е да се чака, че който и да е от огромните ще одобри да оцени с приоритет интереса на сътрудниците си, а не своя личен.
В интерес на по-малките е да опитат да имат същото виждане. И да слагат преди всичко добре преценения личен интерес. Но какво значи това? Могат ли дребните да се надпреварват с огромните в размера на поръчки, вложения, капиталовложения?
Онова, с което могат да си съперничат огромни и дребни страни, то е националната единодушие в името на една политика. Тя е, която може да повлияе на салдото на силите сред разнообразни по население и благосъстояние страни.
И надлежно – всекидневието ни го демонстрира – никоя от огромните не се колебае да насърчава разединението на публичната сцена на по-малки сътрудници. Защото последното ги прави по-лесно манипулируеми, а въздействието на сътрудниците настойници - по-трудно разпознаваемо.
Затова е в полза на релативно по-малките и по-бедните страни да не се оставят на илюзията, че могат да бъдат равностойни сътрудници в игри с огромни и богати. А да слагат постоянно преди всичко действителната оценка на личния народен интерес и реализирането на избрана в сходство с този интерес национална политика.
Трудно за следване е сходно държание и не предлага доста благоприятни условия на политиците за добиване на персонални облаги. Но е вероятно единствен действителен късмет за сполучливо национално развиване.
Дано по-бързо и изцяло българското общество припознае и уверено поддържа тези политици, които в последните години се ангажират в този точно път.
Не са единствено измененията на климата, които сгорещяват общественото пространство. Човек и без да ляга и става с геополитиката, усеща, че потокът на дните ни приближава към изключителни тествания. И каквото и да настояват политиците, били те отпред и на мощни страни, никой от тях не държи в ръцете си еднопосочна гаранция за бъдещето. Ако огромните няма по какъв начин да имат гаранция за утрешния ден, какво остава за по-малките?
Натрапва се при тези условия неотстъпчив зов. Най-важно за всяка страна, изключително за по-малките, е въпросът за съдружниците. С кого да си подадат ръка? Под чие крило да се сврат? На този избор се опира цялата " застраховка " за утрешния ден на болшинството страни.
И въпреки всичко и без да се чака да се изстрада един световен спор, явно е, че целта, даван на съюзите и обединяванията, е преференциален на първо място за огромните.
Както за продажбите на оръжия, по този начин и за определянето на посоката на основните старания в геополитически проект.
А ползите на по-малките? Наивно е да се чака, че който и да е от огромните ще одобри да оцени с приоритет интереса на сътрудниците си, а не своя личен.
В интерес на по-малките е да опитат да имат същото виждане. И да слагат преди всичко добре преценения личен интерес. Но какво значи това? Могат ли дребните да се надпреварват с огромните в размера на поръчки, вложения, капиталовложения?
Онова, с което могат да си съперничат огромни и дребни страни, то е националната единодушие в името на една политика. Тя е, която може да повлияе на салдото на силите сред разнообразни по население и благосъстояние страни.
И надлежно – всекидневието ни го демонстрира – никоя от огромните не се колебае да насърчава разединението на публичната сцена на по-малки сътрудници. Защото последното ги прави по-лесно манипулируеми, а въздействието на сътрудниците настойници - по-трудно разпознаваемо.
Затова е в полза на релативно по-малките и по-бедните страни да не се оставят на илюзията, че могат да бъдат равностойни сътрудници в игри с огромни и богати. А да слагат постоянно преди всичко действителната оценка на личния народен интерес и реализирането на избрана в сходство с този интерес национална политика.
Трудно за следване е сходно държание и не предлага доста благоприятни условия на политиците за добиване на персонални облаги. Но е вероятно единствен действителен късмет за сполучливо национално развиване.
Дано по-бързо и изцяло българското общество припознае и уверено поддържа тези политици, които в последните години се ангажират в този точно път.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ