Избухва Владайското въстание
Владайското въстание е протест на дезорганизирани и дезертирали елементи от българската войска, отстъпващи към София след провалянето при Добро поле през септември 1918 година
На 14 септември Антантата стартира нахлуване на Южния фронт. На 18 септември след кръвопролитни боеве фронтът е продънен и в българската защита зейва междина от стотина километра. Претърпелите проваляне войски при Добро поле отстъпват към старите лимити на България. Недоволството на бойците е огромно. На 24-25 септември част от тях образуват първите размирен отряди. Сред тях се заражда концепцията за поход към София за да се смъкна държавното управление и да се санкционират виновниците за войната. На 24 септември един въстанически отряд доближава Кюстендил и арестува офицерите от откритата в града основна квартира на Действащата войска. На път за Радомир се събират към 4000-5000 въстаници. В София цар Фердинанд и държавното управление търсят излаз от основаното състояние.
На 25 септември водачите на Българския аграрни национален съюз Райко Даскалов и Александър Стамболийски са освободени от пандиза. На идващия ден, дружно с военния министър военачалник Сава Савов и социалиста Никола Сакаров, те отпътуват за Радомир, с цел да се опитат да разрешат спора с мирни средства. Идеята е да се употребява тяхната известност измежду бойците, с цел да се спре отстъплението и да се стабилизира фронтът. Райко Даскалов обаче взема решение да оглави тяхното въстание. След известно съмнения трансформира своята линия на държание и Александър Стамболийски. На 27 септември пред ликуващите бойци е оповестено, че монархията е свалена и България става република (т.нар. Радомирска република). За неин ръководител въстаниците прогласяват Александър Стамболийски, а за главнокомандващ - Райко Даскалов. Въстаническото управление бързо и трескаво приготвя настъплението против София. Неговите съществени сили се придвижват по шосето от Радомир през Перник за село Владая.
По същото време държавното управление провежда своите сили за опозиция. Към 25 септември то разполага в София с 11 пехотни роти с 12 картечници, 2 батареи с общо 6 оръдия и един и половина конни ескадрона, множеството от тях юнкери от Военното учебно заведение. През идващите дни идват подкрепления, измежду които и една немска батарея и четири немски роти. Частите са ситуирани сред скатовете на Витоша при Княжево и региона на Захарна фабрика.
На 26 септември военачалник Савов дава обещание да даде на отстъпващите елементи влакове, които да ги извозят до вътрешността на страната. На идващия ден няколко влака, както и обособени придвижващи се пеш групи са обезоръжени край София и освободени, само че на 28 септември събитията получават трагичен темперамент. По железопътната линия при Захарна фабрика идва трен с отстъпващи бойци. Офицерите, командващи разположените там юнкери, вършат опит да стартират договаряния, само че в това време от влака откриват огън. Малко след началото на почналата престрелка влакът е подложен на обстрел и от разположените по скатовете на Витоша и в Лагера артилерийски батареи. Това довежда до огромен брой убити и ранени, след което бойците от влака се предават. Следващите пристигнали влакове са обезоръжени без произшествия.
На идващия ден Райко Даскалов желае ултимативно до 6 часа да му бъде предадена властта. На 29 септември, след приключване на дадения период, въстаниците в три колони настъпват към столицата. Средната колона, в която се придвижва Райко Даскалов, с пердах завладява село Княжево. Лявата колона се спуска през билото на Люлин, отхвърля прикриващите държавни войски при Горна баня. Към 17 часа бунтовниците от дясната колона обхождат Боянския редут и го нападат от всички страни с удар „ На нож “. Привечер настъплението е спряно.
Забавянето дава опция на държавните елементи да се провеждат и приготвят по-добре. Рано на 30 септември те минават в контранастъпление. Тяхното предимство в артилерия и картечници се оказва решаващо. Въстаналите бойци са разгромени. На 2 октомври е високомерен Радомир, с което въстанието е дефинитивно потушено. Общият брой на жертвите измежду бунтовниците е към 400 души, а от страна на държавните елементи - 30 убити и 98 ранени.
Източник: Уикипедия
На 14 септември Антантата стартира нахлуване на Южния фронт. На 18 септември след кръвопролитни боеве фронтът е продънен и в българската защита зейва междина от стотина километра. Претърпелите проваляне войски при Добро поле отстъпват към старите лимити на България. Недоволството на бойците е огромно. На 24-25 септември част от тях образуват първите размирен отряди. Сред тях се заражда концепцията за поход към София за да се смъкна държавното управление и да се санкционират виновниците за войната. На 24 септември един въстанически отряд доближава Кюстендил и арестува офицерите от откритата в града основна квартира на Действащата войска. На път за Радомир се събират към 4000-5000 въстаници. В София цар Фердинанд и държавното управление търсят излаз от основаното състояние.
На 25 септември водачите на Българския аграрни национален съюз Райко Даскалов и Александър Стамболийски са освободени от пандиза. На идващия ден, дружно с военния министър военачалник Сава Савов и социалиста Никола Сакаров, те отпътуват за Радомир, с цел да се опитат да разрешат спора с мирни средства. Идеята е да се употребява тяхната известност измежду бойците, с цел да се спре отстъплението и да се стабилизира фронтът. Райко Даскалов обаче взема решение да оглави тяхното въстание. След известно съмнения трансформира своята линия на държание и Александър Стамболийски. На 27 септември пред ликуващите бойци е оповестено, че монархията е свалена и България става република (т.нар. Радомирска република). За неин ръководител въстаниците прогласяват Александър Стамболийски, а за главнокомандващ - Райко Даскалов. Въстаническото управление бързо и трескаво приготвя настъплението против София. Неговите съществени сили се придвижват по шосето от Радомир през Перник за село Владая.
По същото време държавното управление провежда своите сили за опозиция. Към 25 септември то разполага в София с 11 пехотни роти с 12 картечници, 2 батареи с общо 6 оръдия и един и половина конни ескадрона, множеството от тях юнкери от Военното учебно заведение. През идващите дни идват подкрепления, измежду които и една немска батарея и четири немски роти. Частите са ситуирани сред скатовете на Витоша при Княжево и региона на Захарна фабрика.
На 26 септември военачалник Савов дава обещание да даде на отстъпващите елементи влакове, които да ги извозят до вътрешността на страната. На идващия ден няколко влака, както и обособени придвижващи се пеш групи са обезоръжени край София и освободени, само че на 28 септември събитията получават трагичен темперамент. По железопътната линия при Захарна фабрика идва трен с отстъпващи бойци. Офицерите, командващи разположените там юнкери, вършат опит да стартират договаряния, само че в това време от влака откриват огън. Малко след началото на почналата престрелка влакът е подложен на обстрел и от разположените по скатовете на Витоша и в Лагера артилерийски батареи. Това довежда до огромен брой убити и ранени, след което бойците от влака се предават. Следващите пристигнали влакове са обезоръжени без произшествия.
На идващия ден Райко Даскалов желае ултимативно до 6 часа да му бъде предадена властта. На 29 септември, след приключване на дадения период, въстаниците в три колони настъпват към столицата. Средната колона, в която се придвижва Райко Даскалов, с пердах завладява село Княжево. Лявата колона се спуска през билото на Люлин, отхвърля прикриващите държавни войски при Горна баня. Към 17 часа бунтовниците от дясната колона обхождат Боянския редут и го нападат от всички страни с удар „ На нож “. Привечер настъплението е спряно.
Забавянето дава опция на държавните елементи да се провеждат и приготвят по-добре. Рано на 30 септември те минават в контранастъпление. Тяхното предимство в артилерия и картечници се оказва решаващо. Въстаналите бойци са разгромени. На 2 октомври е високомерен Радомир, с което въстанието е дефинитивно потушено. Общият брой на жертвите измежду бунтовниците е към 400 души, а от страна на държавните елементи - 30 убити и 98 ранени.
Източник: Уикипедия
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ