Как един британец обикна Пловдив
Вкусна храна, евтини самолетни билети и хилядолетна история – това видя създателят от „ Дейли Телеграф” Робърт Нърден. В просторен материал той споделя усещанията си след 18 месеца преподаване на британски език под тепетата.
„ Обикнах го, въпреки моите другари да се подхилкваха на името му. Един си мислеше, че това е модел съветски самосвали”, написа Нърден.
Според него градът е „ балканско съкровище”: „ Това е бохемска България, където изкуството и културата процъфтяват измежду римски руини и тракийски легенди”.
Той разказва и характерната остроумие на пловдивчани, които, по думите му, дефинират себе си като ailiatsi т.е. „ хора, които не си дават зор”. Британецът в тази връзка разказва „ небързащата увереност” на хората, които се разхождат по Главната.
Извън народопсихологията, той написа за атмосферата на Античния спектакъл, съпоставен от него с „ Арена ди Верона”: „ Звукът на песен от творбата „ Аида” на Верди извърши разчувствания римски амфитеатър и мелодията остана по този начин лека из нажежения въздух. Публиката си подухваше с хартиената стратегия, до момента в който новолуние се издигаше над далечна планинска верига”.
Впечатлен от Стария град (макар да дефинира улиците по него като „ неравномерно калдъръмени препятствия”, които изискват здрави обувки), Нърден решил да се запознае с историята на България от Средновековието и българското Възраждане.
Споменал на екскурзовода си, че къщите наподобяват на тези от Истанбул и по този начин, ненадейно за самия него, влезнал в тематиката за 500-годишното османско господство: „ Тя избухна: Това са български къщи, те са знак на късния ни Ренесанс. Няма нищо турско в тях!”.
Според британеца, тематиката за владичеството е „ сложна”, като илюстрира това с бавното обслужване, което получил в кафене: „ Управителят се извини и с необятна усмивка хвърли виновността върху това, че България е била под османска власт за половин хилядолетие”.
Журналистът споделя също своите рекомендации за заведения за хранене и хотели в града. С носталгия си спомня по какъв начин в горещите вечери са се събирали другарска компания на едно от тепетата, изпивали по чашка ракия, която погасявали с вода, и са чакали река Марица да ги подари с ветровит въздух.
За Робърт Нърден прясната риба и бутилка студено вино остават част от чара на Пловдив, от който всеки би трябвало да вкуси. В този дух той споделя: „ Запазете си маса в България и тя ще ваша за цялата вечер.”
От другар получава един път съвета да предложения още англичани в този хилядолетен град: „ Те несъмнено не знаят къде е Пловдив, кажете им да дойдат, с цел да ни оказват помощ да открием предишното си. Орфей е бил тракиец, а и Спартак – също, може би затова и ние сме малко непокорни.”
…и, въпреки всичко, по тази причина ли хората тук кимат за „ не” и клатят глава за „ да”? „ В началото сме желали да заблудим нашите поробители. Сега просто си продължаваме”, бил отговорът.
„ Обикнах го, въпреки моите другари да се подхилкваха на името му. Един си мислеше, че това е модел съветски самосвали”, написа Нърден.
Според него градът е „ балканско съкровище”: „ Това е бохемска България, където изкуството и културата процъфтяват измежду римски руини и тракийски легенди”.
Той разказва и характерната остроумие на пловдивчани, които, по думите му, дефинират себе си като ailiatsi т.е. „ хора, които не си дават зор”. Британецът в тази връзка разказва „ небързащата увереност” на хората, които се разхождат по Главната.
Извън народопсихологията, той написа за атмосферата на Античния спектакъл, съпоставен от него с „ Арена ди Верона”: „ Звукът на песен от творбата „ Аида” на Верди извърши разчувствания римски амфитеатър и мелодията остана по този начин лека из нажежения въздух. Публиката си подухваше с хартиената стратегия, до момента в който новолуние се издигаше над далечна планинска верига”.
Впечатлен от Стария град (макар да дефинира улиците по него като „ неравномерно калдъръмени препятствия”, които изискват здрави обувки), Нърден решил да се запознае с историята на България от Средновековието и българското Възраждане.
Споменал на екскурзовода си, че къщите наподобяват на тези от Истанбул и по този начин, ненадейно за самия него, влезнал в тематиката за 500-годишното османско господство: „ Тя избухна: Това са български къщи, те са знак на късния ни Ренесанс. Няма нищо турско в тях!”.
Според британеца, тематиката за владичеството е „ сложна”, като илюстрира това с бавното обслужване, което получил в кафене: „ Управителят се извини и с необятна усмивка хвърли виновността върху това, че България е била под османска власт за половин хилядолетие”.
Журналистът споделя също своите рекомендации за заведения за хранене и хотели в града. С носталгия си спомня по какъв начин в горещите вечери са се събирали другарска компания на едно от тепетата, изпивали по чашка ракия, която погасявали с вода, и са чакали река Марица да ги подари с ветровит въздух.
За Робърт Нърден прясната риба и бутилка студено вино остават част от чара на Пловдив, от който всеки би трябвало да вкуси. В този дух той споделя: „ Запазете си маса в България и тя ще ваша за цялата вечер.”
От другар получава един път съвета да предложения още англичани в този хилядолетен град: „ Те несъмнено не знаят къде е Пловдив, кажете им да дойдат, с цел да ни оказват помощ да открием предишното си. Орфей е бил тракиец, а и Спартак – също, може би затова и ние сме малко непокорни.”
…и, въпреки всичко, по тази причина ли хората тук кимат за „ не” и клатят глава за „ да”? „ В началото сме желали да заблудим нашите поробители. Сега просто си продължаваме”, бил отговорът.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ