ВКС потвърди решението на САС, с което са признати за

...
ВКС потвърди решението на САС, с което са признати за
Коментари Харесай

ВКС довърши скинарите-убийци на Метин, помислен за бежанец

Върховен касационен съд удостовери решението на САС, с което са приети за отговорни Джоно Младенов, Момчил Милчов и Иво Тилков за опит за съзнателно ликвидиране през 2013 година на Георги Димитров - Метин, който помислили за емигрант. Това оповестиха от Върховен касационен съд.

С Решение № 145/08.07.2019 година по наказателно дело № 534/2019 година тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в действие решението по в.н.д. № 1368/2018 година на Софийския апелативен съд (САС). Решението е дефинитивно.

Делото е формирано по касационни тъжби на подсъдимите Джоно Младенов, Момчил Милчов и Иво Тилков против въззивното решение от 28.01.2019 година по в.н.о.х.д. № 1368/2018 година на САС. С него е доказана присъдата от 14.06.2018 година по н.о.х.д. № 3455/2014 година на Софийския градски съд (СГС), с която подсъдимите са приети за отговорни в осъществяването на закононарушение в съучастничество като съизвършители по член 116, алинея 1, т. 11 вр. член 115 вр. член 20, алинея 2 вр. член 18, алинея 1 Наказателен кодекс (опит за ликвидиране по хулигански подбуди, като действието е останало незавършено заради независещи от дейците причини) и са наказани. Наложени са им санкции „ отнемане от независимост “ – на Джоно Младенов в размер на 16 години, на Момчил Милчов – 15 години, и на Иво Тилков – 18 години. Осъдени са да заплатят солидарно на частния обвинител и цивилен просител сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за породените от действието вреди.

С касационните тъжби на подсъдимите се декларират всички касационни учредения – нарушавания на материалния закон, позволени основни процесуални нарушавания и очевидна неправда на наложените санкции, като се желае от жалбоподателите при изискванията на алтернативност – връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция или понижаване на размерите на наложените санкции и присъденото обезщетение за вреди по гражданския иск.

Тричленният състав на Върховен касационен съд приема, че не е основателно недоволството за позволени основни нарушавания на процесуалните правила. Фактическите заключения на САС са доказателствено обезпечени въз основата на доказателства, събрани и оценени при съблюдаване на условията на процесуалния закон. По безспорен метод е открито присъединяване в побоя на три лица, за които е изведено заключението, че са подсъдимите, както и че нанесените телесни повреди са резултат от тяхното държание.

По отношение на претенцията за съществуване на несъгласие сред показанията на очевидците по делото, съдът смята, че те не са основни и са разисквани с нужната точност от САС, като са отнесени процедурно правилно към доказателствените материали.

По отношение на недоволствата за погрешно приложение на материалния закон Върховен касационен съд смята, че САС, приемайки съображенията на първата инстанция, основателно е стигнал до извод, че държанието на подсъдимите се субсумира под закононарушението ликвидиране при изискванията на завършен опит.

Преценката на доказателствената цялост открива, че тримата подсъдими са взели участие интензивно в нанасяне на побоя над потърпевшия. Тежката черепно-мозъчна контузия, породена на витално значим орган, е могла да аргументи гибел, което е задоволително да се обоснове извод за осъществяване на състава на закононарушението по чл.115 Наказателен кодекс.

Въззивният съд вярно е направил умозаключение за съществуване на директен различен, а не на възможен предумисъл. Върховен касационен съд не споделя тезата, че подсъдимите не са съзнавали тежестта на стореното. Поведението им преди реализиране на самия опит за ликвидиране, както и след него, са живо удостоверение за бруталността и демонстрираното предимство от тяхна страна към човешки същества, с чието наличие те показват противоречие. Няма признати доказателствени данни, които да сочат, че някой от подсъдимите се е опитал да възпре другите или най-малко някого от тях, с цел да може да се изключи общността на умисъла и следва да носят обща отговорност като съизвършители.

По отношение на несъгласието с възприетите от Софийски градски съд и САС хулигански подбуди като квалифициращо събитие Върховен касационен съд е склонен с изразената от следения съд обосновка. За да е налице ликвидиране по хулигански подбуди, е нужно хулиганските дейности да предхождат или съпътстват убийството или то самото да е осъществено по претекстове, изразяващи очевидно пренебрежение към обществото и неуважение към разпоредбите на взаимното битие и живота, здравето и персоналното достолепие на обособената персона.

Настоящият състав на Върховен касационен съд смята, че са налице по едно и също време хулигански и ксенофобски подбуди, защото инкриминирано държание е демонстрация на неуважение на правото на обществото да постанова ограничавания за избрани дейности и надменно отменяне на режима на тъждество сред индивидите в обществото. Поради това се поддържа позицията на решаващите институции да възприемат ксенофобските подбуди като отегчаващо събитие при индивидуализацията на наказванията на подсъдимите.

По мотив изказванието за очевидна неправда на наложеното наказване Върховен касационен съд се солидаризира с мнението на САС по отношение на неналичието на предпоставки наказването по отношение на тримата дейци да бъде равномерно според наредбата на член 58, б. „ а “ от Наказателен кодекс. По делото е открито, че опитът е завършен и гибелта на потърпевшия не е настъпила само заради съответна здравна интервенция.

Въпреки сложността на фактическата страна на делото, чуването на доста лица – очевидци и специалисти, и обстоятелството, че правосъдното произвеждане е почнало изначало по силата на наредбата на член 258, алинея 2 от Наказателно-процесуален кодекс, това не е довело до неговото извънредно закъснение във времето. Поради това и неговата дълготрайност не е от темперамент да бъде счетена за извънредно смекчаващо събитие, което да постанова използване на нормата на член 55 от Наказателен кодекс.

По отношение на недоволствата за неправдив размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди правосъдният състав на Върховен касационен съд приема, че присъденото обезщетение в размер на 200 000 лева е задоволително да репарира претърпените болки и премеждия от дейностите на подсъдимите.

Предвид признатото по отношение на осъщественото от подсъдимите незаконно действие, без значение че е при изискванията на опит, както и поради породените на потърпевшия извънредно тежки увреждания, които значително са влошили качеството му на живот, поставяйки го в обстановка да не може да се грижи нито за себе си, нито за фамилията си, Върховен касационен съд намира, че безспорно е спазен стандартът, заложен в наредбата на член 52 от Закона за отговорностите и договорите.
Източник: blitz.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР