Костадин Костадинов: Цената на хляба не се определя от...
Визитка
Костадин Костадинов е ръководител на Националната асоциация на зърнопроизводителите /НАЗ/ от февруари тази година. Преди това е оглавявал Добруджанския съюз на зърнопроизводителите, а през последните две години е бил заместник-председател на НАЗ. Завършил е обществена администрация във Варненския свободен университет. Отглежда зърнени и маслодайни култури на повърхност от 11 000 декара в 10 землища в област Добрич.
- Г-н Костадинов, сеитбената акция на есенниците е в ход. Каква е обаче равносметката от стопанската 2018 година?
-Приключи жътвата на пшеница, рапица, грах, слънчоглед. Специално при слънчогледа резултатите са 280 кг междинен рандеман от декар. Той е с доста положителни маслени качества сред 45 и 47 %. В момента се жъне царевицата, а реколтирането в народен мащаб е 50 на 100. Тази пролет имаше по-късна сеитба на царевица, респективно и по-късна беритба. До момента записваме доста положителни добиви, само че когато завърши нейната беритба, тогава ще вършим равносметка. При ечемика добивите са с към 15-20 на 100 по-ниски от предходната година. Качеството обаче е доста положително. Българският ечемик главно се изнася. Тази година не бе добра за рапицата. Добивите са с 40 на 100 по-ниски от предходната година. Основни аргументи са освен времето, само че и рестриктивните мерки, които се постановат при отнасяне с препарати. Тази година имахме неподходящи климатични условия. Дъждовете, които паднаха навсякъде в цялата страна, несъмнено се отразиха на качеството на пшеницата. Половината от зърното е с доста положителни индикатори, а другата половина е със занижено качество, защото е покълнало на клас, което не е толкоз съдбовно. Като цяло има недостиг на пшеница в Европа. Цените на зърното се подвигнаха, след това паднаха. В момента отново вървят нагоре.
- Каква е настоящата изкупна цена на пшеницата от годишна продукция 2018?
-Тази година хлебната пшеница се търгува по-скъпо от фуражната, като хлебната е 370 лева за звук. Цената е по-добра цена спрямо предишни години, когато бе паднала до 250 лева на звук. Но пък в този момент добивът е по-нисък, което дефинира и по-високата цена. В другите райони на страната обстановката е друга, като тук-там е създадена напълно фуражна пшеница. Търговията започва от Пловдивско и Плевенско на цена 260-280 лева за звук, само че за покълнала пшеница. На други места житото със същите качества се изкупуваше по 300-320 лева В момента нещата се балансираха. Търси се хлебна пшеница и чакаме цената да е към 400 лева за звук, която се дефинира най-много от интернационалните тържища. Ако през годините цената на тържищата е била по-висока, а търговията в България е вървяла на по-ниска цена, причина за това са били нашите търговци. Сега има предложение на хлебна пшеница за 400 лева, а търсене на 370 лева Към днешна дата е изнесена много пшеница от страната. През август достигнахме миналагодишното количество, което е излязло от България.
- При този огромен износ на жито и качество 50 на 50, обезпечен ли е зърненият баланс на страната?
-Тази година пшеницата е по-малко от предходната, като количеството е 5,3 млн. тона. Обикновено за потребностите на страната и за изхранване на популацията са нужни към 1 млн. тона. Знаем, че потреблението на самун спадна с към 20 % на година на човек, тъй че хлебният баланс е обезпечен.
- За месец хлябът скочи с 10-20 стотинки, нарастнаха и тестените иделия. Според вас целесъобразно ли е това нарастване?
-Всеки един зърнопроизводител може да разяснява единствено своите разноски. Ние не сме производители на самун, а на първичния артикул пшеница. След нас са хората от мелниците, които получават брашно, след което тези, които вършат хляба. Те си калкулират цената съгласно своите разноски - превоз, нарастване на ток, природен газ, работни заплати, осигуровки и така нататък Така че всеки бранш самичък си дефинира цената.
- От НАЗ на какво мнение сте - да има или няма таван за заплащанията за идващия програмен интервал?
- Ние като асоциация имаме решение на управителния съвет да няма тавани. Това свое мнение сме оповестили пред Министерство на земеделието, което ще отстояваме. В тази връзка предстоят още диалози на държавно равнище, както и на европейско в Брюксел.
Костадин Костадинов е ръководител на Националната асоциация на зърнопроизводителите /НАЗ/ от февруари тази година. Преди това е оглавявал Добруджанския съюз на зърнопроизводителите, а през последните две години е бил заместник-председател на НАЗ. Завършил е обществена администрация във Варненския свободен университет. Отглежда зърнени и маслодайни култури на повърхност от 11 000 декара в 10 землища в област Добрич.
- Г-н Костадинов, сеитбената акция на есенниците е в ход. Каква е обаче равносметката от стопанската 2018 година?
-Приключи жътвата на пшеница, рапица, грах, слънчоглед. Специално при слънчогледа резултатите са 280 кг междинен рандеман от декар. Той е с доста положителни маслени качества сред 45 и 47 %. В момента се жъне царевицата, а реколтирането в народен мащаб е 50 на 100. Тази пролет имаше по-късна сеитба на царевица, респективно и по-късна беритба. До момента записваме доста положителни добиви, само че когато завърши нейната беритба, тогава ще вършим равносметка. При ечемика добивите са с към 15-20 на 100 по-ниски от предходната година. Качеството обаче е доста положително. Българският ечемик главно се изнася. Тази година не бе добра за рапицата. Добивите са с 40 на 100 по-ниски от предходната година. Основни аргументи са освен времето, само че и рестриктивните мерки, които се постановат при отнасяне с препарати. Тази година имахме неподходящи климатични условия. Дъждовете, които паднаха навсякъде в цялата страна, несъмнено се отразиха на качеството на пшеницата. Половината от зърното е с доста положителни индикатори, а другата половина е със занижено качество, защото е покълнало на клас, което не е толкоз съдбовно. Като цяло има недостиг на пшеница в Европа. Цените на зърното се подвигнаха, след това паднаха. В момента отново вървят нагоре.
- Каква е настоящата изкупна цена на пшеницата от годишна продукция 2018?
-Тази година хлебната пшеница се търгува по-скъпо от фуражната, като хлебната е 370 лева за звук. Цената е по-добра цена спрямо предишни години, когато бе паднала до 250 лева на звук. Но пък в този момент добивът е по-нисък, което дефинира и по-високата цена. В другите райони на страната обстановката е друга, като тук-там е създадена напълно фуражна пшеница. Търговията започва от Пловдивско и Плевенско на цена 260-280 лева за звук, само че за покълнала пшеница. На други места житото със същите качества се изкупуваше по 300-320 лева В момента нещата се балансираха. Търси се хлебна пшеница и чакаме цената да е към 400 лева за звук, която се дефинира най-много от интернационалните тържища. Ако през годините цената на тържищата е била по-висока, а търговията в България е вървяла на по-ниска цена, причина за това са били нашите търговци. Сега има предложение на хлебна пшеница за 400 лева, а търсене на 370 лева Към днешна дата е изнесена много пшеница от страната. През август достигнахме миналагодишното количество, което е излязло от България.
- При този огромен износ на жито и качество 50 на 50, обезпечен ли е зърненият баланс на страната?
-Тази година пшеницата е по-малко от предходната, като количеството е 5,3 млн. тона. Обикновено за потребностите на страната и за изхранване на популацията са нужни към 1 млн. тона. Знаем, че потреблението на самун спадна с към 20 % на година на човек, тъй че хлебният баланс е обезпечен.
- За месец хлябът скочи с 10-20 стотинки, нарастнаха и тестените иделия. Според вас целесъобразно ли е това нарастване?
-Всеки един зърнопроизводител може да разяснява единствено своите разноски. Ние не сме производители на самун, а на първичния артикул пшеница. След нас са хората от мелниците, които получават брашно, след което тези, които вършат хляба. Те си калкулират цената съгласно своите разноски - превоз, нарастване на ток, природен газ, работни заплати, осигуровки и така нататък Така че всеки бранш самичък си дефинира цената.
- От НАЗ на какво мнение сте - да има или няма таван за заплащанията за идващия програмен интервал?
- Ние като асоциация имаме решение на управителния съвет да няма тавани. Това свое мнение сме оповестили пред Министерство на земеделието, което ще отстояваме. В тази връзка предстоят още диалози на държавно равнище, както и на европейско в Брюксел.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ