Доц. Ана Лулева: Доверие има, когато институциите са на мястото си и работят за общото благо
ВизиткаД-р Ана Лулева е доцент В Инстuтута за етнологuя u фолклорuстuка с етнографскu музей nрu Българска академия на науките u гост- nреnодавател в ЮЗУ " Неофuт Puлскu ". Историк по обучение със специализация по история и доктрина на културата. Научните й ползите й са в региона на обичайна просвета, връзките сред половете, етнологията на социализма и постсоциализма, проучвания на паметта и културното завещание, туризма и други. Тя е основна редакторка на сп. " Антропология/Anthropology. Journal for Sociocultural Anthropology ". Публикувала е проучвания върху настоящи проблеми на актуалната просвета и културното завещание, измежду които студия за известното Калоферско хоро (което не е античен бит, а новоизобретена през XX век традиция - бел. ред.).Това лято излезе книгата й " Култура на (не)доверието в България. Антропологични вероятности " (изд. " Гутенберг " ).
Какво ви подтикна да изследвате културата на недоверието?
Изследванията ми през последните две десетилетия върху разнообразни аспекти на всекидневния живот през социализма и постсоциализма, паметта за близкото минало, търсенето на правдивост от жертвите на репресии, трудовата просвета непроменяемо ме водеха до убеждението, че културата на доверие и съмнение на българското общество има голямо значение за преодоляването на всекидневието, има значение за метода, по който хората си взаимодействат, за метода по който виждат света и своето място в него. Това е ключът, с който съгласно мен може да се обяснят в доста случаи претекстовете и изборът им на деяние. В тази книга направих опит да проучвам през призмата на културата на доверие и съмнение разнообразни " случаи ", върху които съм правила етнографски проучвания, като да вземем за пример отношението частно - обществено и неофициалните практики в туризма през социализма, междукултурните взаимоотношения, опазването и използването на международното културно завещание по образеца на Стария град на Несебър. Бихте ли обобщили по какъв начин се е оформила културата на съмнение? Да се довериш значи да вярваш, че резултатът от хипотетичните дейности на някого са уместни от твоя позиция. Доверието и недоверието са като двете страни на една монета и са в динамично отношение между тях. Контекстът и разнообразни фактори - обществени, стопански, религиозни, политически, са оказвали въздействие върху метода, по който хората се доверяват или не. Културните правила също могат да подтикват хората към връзки на доверие, да правят оценка доверието като вярно и положително или назад. С появяването на модерните обществени институции нараства смисъла на неперсоналното обществено доверие за сметка на персоналното, лимитирано в родствените мрежи и общности. Погледнато в историческа вероятност, политическите репресии са доста значим фактор за образуването на просвета на съмнение към държавните институции у нас. Терорът, доносничеството, следенето, изключително в първите години след девети септември, способстват за разрушаването на общественото доверие. Важно е също по този начин да разграничим видовете доверие: институционалното, което е доверие в обществените институции, генерализираното обществено доверие към другите въобще, към непознатия, и на трето място - междуличностното доверие, доверието в близки и познати, което се гради в персоналните връзки. Множество антропологични проучвания през годините са посочили, че в българското общество, сходно на други южноевропейски, господства общественото съмнение, което се компенсира от по-високо доверие в частната сфера. Как ще коментирате ролята на общественото доверие по време на коронавирус пандемията? Реклама
Колко значимо е общественото доверие пролича изключително мъчително през последната година, когато стана ясно, че оправянето с пандемията директно зависи както от компетентността на институциите, които трябваше да вземат виновни решения за преодоляване на рецесията, по този начин и от доверието на жителите в тях, в способността им да взимат решения в техен интерес. Както демонстрираха към този момент направени сравнителни проучвания, страните, в които има по-висока степен на обществено доверие, се оправиха по-добре с преодоляването на пандемията. Там бяха наложени по-меки ограничения, които обаче бяха ефикасни, тъй като се съблюдаваха, бяха признати от жителите.
При нас картината е друга - сериозно ниското равнище на доверие в институциите се изрази и в отменяне на ограниченията, търсене на различни отговори и пътища за самостоятелно избавление. За тази обстановка способстваха и самите ръководещи, които се провалиха в ръководството на рецесията. Те имаха задоволително благоприятни условия да употребяват експертността на експерти, които можеха да ги посъветват по какъв начин да споделят рецесията още първоначално. Ако това се беше случило, нямаше да се стигне до такава висока степен на съмнение в дейностите им, в отменяне на ограниченията и имунизацията, и в шерването на различни тайни версии за действителността.
Ковид рецесията направи очевидно сериозно ниското равнище на общественото доверие в България, което се показва и в готовността да бъдеш взаимен с другите, изключително когато те са по-слаби, заболели, възрастни, застрашени от вируса. За страдание рекордно високата смъртност е резултат и от културата на съмнение, която господства обществения живот у нас.
Реакциите всеобщо са, че данните на Национален статистически институт за смъртността са манипулирани, редом с това циркулират данните за раждаемостта с апел да се обърне внимание на положителните вести, отново по данни от Национален статистически институт.
Реклама Да, това е забавен феномен. Когато данните ни харесват, са правилни, когато не, не са. Не имаме вяра, отхвърляме нещата, които ни тревожат. Тук се демонстрира и казусът за недоверието в науката. Kогато става дума за научни проблеми, в това число и тревожните въпроси към имунизациите и ограниченията за справяне с COVID-19, научният консенсус е изключително значим. Добрата връзка по време на рецесия изисква да се осведомяват, да се образоват жителите от способени експерти, които споделят точно мнения, подкрепени от теоретичен консенсус. Вместо това у нас публични и централни медии стартират различни отзиви, в доста случаи граничещи с откровена дезинформация. Последните се мултиплицират в обществените мрежи и в лавината от " отзиви " гласовете на специалистите мъчно се чуват. Възможно ли е да се промени тази настройка, да се увеличи доверието в институциите? Институциите би трябвало да стартират да работят по-добре, да основават възприятие на убеденост в хората, че те се грижат за тях. Всъщност доверието се поражда от упованието и увереността, че институциите са на мястото си и работят за общото богатство. Ако хората видят почтеност, честност и подготвеност в работата им, това ще породи доверие и поддръжка. Обратно, обстановката на неустановеност, съчетана с отрицателния опит от работата на виновните за оправянето с рецесията, поражда и задълбочава общественото съмнение. Историкът Ювал Ноа Харари написа, че точно с помощта на доверието Homo sapiens e надделял останалите човешки типове, тъй като е съумял да образува по-големи общества, доверявайки са на хора отвън личния си жанр. Какво ни чака нас, щом е толкоз мъчно да се измъкнем от затворения кръг на недоверието? Съществува теоретичен консенсус, че обществата с висока степен на обществено доверие се радват на по-добро благополучие, взаимност и сигурност, до момента в който тези, които се градят върху съмнение към другия и към институциите са насочени към атомизъм, при тях липсва взаимност и поддръжка отвън тесния фамилен кръг. Когато с моите студенти преглеждаме труда на Едуард Бенфийлд " Моралните основи на едно изостанало общество ", който разказва аморалния фамилизъм в едно южноиталианско село в края на 50-те години на предишния век като причина за неговата назадничавост и липса на вероятности пред жителите му, те откриват потискащи сходства с българското общество. За страдание при нас се следи нещо сходно на " изостаналото " южноиталианско село от 50-те години на ХХ век. Затова ми се коства, че и здравната рецесия няма по какъв начин да се преодолее сполучливо, в случай че болшинството жители не престават да мислят персоналния си интерес в съпротива на публичния. Даже битува мнението, че в случай че жител се опита да направи нещо за общия интерес като да вземем за пример да алармира за неправда, той е клеветник. Как си го обяснявате? Да, аз също съм се сблъсквала с сходни превратни разбирания за обществената отговорност, в които личат следите на травматична памет. Паметта за социализма се актуализира и от време на време служи за пояснение на сегашни обстановки. Този развой продължава към този момент три десетилетия. Напоследък около имунизацията против COVID-19 се вършат странни аналогии с предишното, приказва се за фашизъм, за тирания. Произволни съпоставения, които демонстрират и непознаване на предишното. Има ли наклонност за идеализиране на предишното и изопачение на историята? Четено Коментирано Препоръчвано 1 Телекоми 2 Политика 3 Енергетика 1 Икономика 2 Телекоми 3 Данъци и обезпечаване 1 Телекоми 2 Коментари и разбори 3 Медиа и реклама Реклама
Близкото минало е поле на работа на паметта, в него се сблъскват разказите на разнообразни споменни групи, на хора с друга групова и фамилна памет. Върху обществената памет за социализма оказват въздействие институциите на паметта като музеите, възпоминанията и честванията на исторически персони и годишнини. И не на последно място, близкото минало е част от биографичния опит на живелите социализма. Затова разногласията за оценката на това минало не стихват. В една от интерпретациите на социализма има предпочитание да се пренебрегне репресивният темперамент на " обществената тирания ", както някои създатели дефинират държавно-социалистическия режим, и се акцентира какъв брой осъвременена е била България, по какъв начин животът е бил сигурен, с благоприятни условия за всички за труд и обучение, с тъждество сред мъжете и дамите.
Предизвикателството пред откривателите през днешния ден се състои в това да се разбере и да се разкрие амбивалентността на опита да се живее в режима на държавния социализъм, да се обхване разнообразието на самостоятелни персонални истории, които се простират в необятната палитра сред опита на тези, които са били жертви на репресии от страната, и този на жителите, които са вярвали и подкрепяли режима, радвали са се на възходяща обществена подвижност. Противоречиви са и резултатите във връзка с равноправието на мъжете и дамите. Наистина социалистическият режим дава на дамите редица права, само че това напълно не значи, че равноправието сред половете е реализирано и е открито вечно. Феминизирането на по-ниско платения труд да вземем за пример е наклонност, която съществува през целия интервал на социализма и продължава до през днешния ден. Докато западният свят се движи напред към тъждество на половете, има ли в България връщане обратно?
Голяма смяна спрямо интервала на държавния социализъм съставлява ревитализирането в обществения дискурс на патриархалния модел, съгласно който за дамите от първостепенно значение и грижа са домът, фамилният живот и майчинството. Както писа Ева Крайски, демократизирането означаваше независимост, в това число свободата да можеш да избереш обичайната женска или мъжка еднаквост, невъзпрепятстван от социалистическата или всяка друга страна. Към това би трябвало да се добави, че в медийния дискурс равенството сред половете се сложи под подозрение от есенциалистки позиции като " социалистическа " отживялост. И назад, като завръщане към " нормалността " се показва предпочитаното място на грижата за фамилията в живота на дамите. Феминизъм е дума, която се заобикаля и през днешния ден. Според мен несъмнено може да се твърди, че в годините на постсоциализма се следи преформулиране на джендър функциите в посока към ре-традиционализация, задълбочаване на неравнопоставеността на половете в обществената сфера, усилване на джендърните стандарти под въздействие на новия шовинизъм и традиционализъм. Всички политически наложени диспути и мобилизации в последните години срещу Истанбулската спогодба, Стратегията за детето и Закона за обществените грижи бяха атакувани с традиционалистки и извънредно реакционни националистически причини. Разбира се, в едно демократично общество е обикновено да има групи с разнообразни възгледи - по-консервативни или по-либерални във връзка с джендър реда. Когато обаче най-крайни фундаменталистки националистически групи узурпират дебата за правата на детето, за домашното принуждение или закононарушенията от ненавист, учредени на джендър, когато тези групи си присвоят позицията да приказват от името на народа и да постановат своите показа за политики към фамилията и джендър реда, вероятността е доста тревожна. Случващото се в Полша е най-близкият образец за това до каква степен може да стигне това антиджендър придвижване. Постигнатите права и равнопоставеност сред половете не са даденост, те би трябвало да се отстояват. Имаше ли резултат измежду необятната аудитория, откакто доказахте, че мъжкото леденото хоро в Калофер е бит, който не е античен, а основан относително скоро?
Познаването на националните обичаи - традициите на предмодерното българско общество, е нещо хубаво. За доста хора заниманията с национални хорá, ползата към старите традиции, занаяти, носии, шевици, фолклор са източник на положителни прекарвания и прелестно превозване на свободното време. Когато обаче за блян пред актуалното семейство се слага въобразеният модел на " крепко патриархално семейство " от предмодерните времена, явно става дума за тежък анахронизъм, за рисков традиционализъм, който се инструментализира политически.
Бюлетин Капитал: Light
Всяка събота заран: просвета, изкуство, свободно време.
Вашият email Записване
Какво ви подтикна да изследвате културата на недоверието?
Изследванията ми през последните две десетилетия върху разнообразни аспекти на всекидневния живот през социализма и постсоциализма, паметта за близкото минало, търсенето на правдивост от жертвите на репресии, трудовата просвета непроменяемо ме водеха до убеждението, че културата на доверие и съмнение на българското общество има голямо значение за преодоляването на всекидневието, има значение за метода, по който хората си взаимодействат, за метода по който виждат света и своето място в него. Това е ключът, с който съгласно мен може да се обяснят в доста случаи претекстовете и изборът им на деяние. В тази книга направих опит да проучвам през призмата на културата на доверие и съмнение разнообразни " случаи ", върху които съм правила етнографски проучвания, като да вземем за пример отношението частно - обществено и неофициалните практики в туризма през социализма, междукултурните взаимоотношения, опазването и използването на международното културно завещание по образеца на Стария град на Несебър. Бихте ли обобщили по какъв начин се е оформила културата на съмнение? Да се довериш значи да вярваш, че резултатът от хипотетичните дейности на някого са уместни от твоя позиция. Доверието и недоверието са като двете страни на една монета и са в динамично отношение между тях. Контекстът и разнообразни фактори - обществени, стопански, религиозни, политически, са оказвали въздействие върху метода, по който хората се доверяват или не. Културните правила също могат да подтикват хората към връзки на доверие, да правят оценка доверието като вярно и положително или назад. С появяването на модерните обществени институции нараства смисъла на неперсоналното обществено доверие за сметка на персоналното, лимитирано в родствените мрежи и общности. Погледнато в историческа вероятност, политическите репресии са доста значим фактор за образуването на просвета на съмнение към държавните институции у нас. Терорът, доносничеството, следенето, изключително в първите години след девети септември, способстват за разрушаването на общественото доверие. Важно е също по този начин да разграничим видовете доверие: институционалното, което е доверие в обществените институции, генерализираното обществено доверие към другите въобще, към непознатия, и на трето място - междуличностното доверие, доверието в близки и познати, което се гради в персоналните връзки. Множество антропологични проучвания през годините са посочили, че в българското общество, сходно на други южноевропейски, господства общественото съмнение, което се компенсира от по-високо доверие в частната сфера. Как ще коментирате ролята на общественото доверие по време на коронавирус пандемията? Реклама
Колко значимо е общественото доверие пролича изключително мъчително през последната година, когато стана ясно, че оправянето с пандемията директно зависи както от компетентността на институциите, които трябваше да вземат виновни решения за преодоляване на рецесията, по този начин и от доверието на жителите в тях, в способността им да взимат решения в техен интерес. Както демонстрираха към този момент направени сравнителни проучвания, страните, в които има по-висока степен на обществено доверие, се оправиха по-добре с преодоляването на пандемията. Там бяха наложени по-меки ограничения, които обаче бяха ефикасни, тъй като се съблюдаваха, бяха признати от жителите.
При нас картината е друга - сериозно ниското равнище на доверие в институциите се изрази и в отменяне на ограниченията, търсене на различни отговори и пътища за самостоятелно избавление. За тази обстановка способстваха и самите ръководещи, които се провалиха в ръководството на рецесията. Те имаха задоволително благоприятни условия да употребяват експертността на експерти, които можеха да ги посъветват по какъв начин да споделят рецесията още първоначално. Ако това се беше случило, нямаше да се стигне до такава висока степен на съмнение в дейностите им, в отменяне на ограниченията и имунизацията, и в шерването на различни тайни версии за действителността.
Ковид рецесията направи очевидно сериозно ниското равнище на общественото доверие в България, което се показва и в готовността да бъдеш взаимен с другите, изключително когато те са по-слаби, заболели, възрастни, застрашени от вируса. За страдание рекордно високата смъртност е резултат и от културата на съмнение, която господства обществения живот у нас.
Реакциите всеобщо са, че данните на Национален статистически институт за смъртността са манипулирани, редом с това циркулират данните за раждаемостта с апел да се обърне внимание на положителните вести, отново по данни от Национален статистически институт.
Реклама Да, това е забавен феномен. Когато данните ни харесват, са правилни, когато не, не са. Не имаме вяра, отхвърляме нещата, които ни тревожат. Тук се демонстрира и казусът за недоверието в науката. Kогато става дума за научни проблеми, в това число и тревожните въпроси към имунизациите и ограниченията за справяне с COVID-19, научният консенсус е изключително значим. Добрата връзка по време на рецесия изисква да се осведомяват, да се образоват жителите от способени експерти, които споделят точно мнения, подкрепени от теоретичен консенсус. Вместо това у нас публични и централни медии стартират различни отзиви, в доста случаи граничещи с откровена дезинформация. Последните се мултиплицират в обществените мрежи и в лавината от " отзиви " гласовете на специалистите мъчно се чуват. Възможно ли е да се промени тази настройка, да се увеличи доверието в институциите? Институциите би трябвало да стартират да работят по-добре, да основават възприятие на убеденост в хората, че те се грижат за тях. Всъщност доверието се поражда от упованието и увереността, че институциите са на мястото си и работят за общото богатство. Ако хората видят почтеност, честност и подготвеност в работата им, това ще породи доверие и поддръжка. Обратно, обстановката на неустановеност, съчетана с отрицателния опит от работата на виновните за оправянето с рецесията, поражда и задълбочава общественото съмнение. Историкът Ювал Ноа Харари написа, че точно с помощта на доверието Homo sapiens e надделял останалите човешки типове, тъй като е съумял да образува по-големи общества, доверявайки са на хора отвън личния си жанр. Какво ни чака нас, щом е толкоз мъчно да се измъкнем от затворения кръг на недоверието? Съществува теоретичен консенсус, че обществата с висока степен на обществено доверие се радват на по-добро благополучие, взаимност и сигурност, до момента в който тези, които се градят върху съмнение към другия и към институциите са насочени към атомизъм, при тях липсва взаимност и поддръжка отвън тесния фамилен кръг. Когато с моите студенти преглеждаме труда на Едуард Бенфийлд " Моралните основи на едно изостанало общество ", който разказва аморалния фамилизъм в едно южноиталианско село в края на 50-те години на предишния век като причина за неговата назадничавост и липса на вероятности пред жителите му, те откриват потискащи сходства с българското общество. За страдание при нас се следи нещо сходно на " изостаналото " южноиталианско село от 50-те години на ХХ век. Затова ми се коства, че и здравната рецесия няма по какъв начин да се преодолее сполучливо, в случай че болшинството жители не престават да мислят персоналния си интерес в съпротива на публичния. Даже битува мнението, че в случай че жител се опита да направи нещо за общия интерес като да вземем за пример да алармира за неправда, той е клеветник. Как си го обяснявате? Да, аз също съм се сблъсквала с сходни превратни разбирания за обществената отговорност, в които личат следите на травматична памет. Паметта за социализма се актуализира и от време на време служи за пояснение на сегашни обстановки. Този развой продължава към този момент три десетилетия. Напоследък около имунизацията против COVID-19 се вършат странни аналогии с предишното, приказва се за фашизъм, за тирания. Произволни съпоставения, които демонстрират и непознаване на предишното. Има ли наклонност за идеализиране на предишното и изопачение на историята? Четено Коментирано Препоръчвано 1 Телекоми 2 Политика 3 Енергетика 1 Икономика 2 Телекоми 3 Данъци и обезпечаване 1 Телекоми 2 Коментари и разбори 3 Медиа и реклама Реклама
Близкото минало е поле на работа на паметта, в него се сблъскват разказите на разнообразни споменни групи, на хора с друга групова и фамилна памет. Върху обществената памет за социализма оказват въздействие институциите на паметта като музеите, възпоминанията и честванията на исторически персони и годишнини. И не на последно място, близкото минало е част от биографичния опит на живелите социализма. Затова разногласията за оценката на това минало не стихват. В една от интерпретациите на социализма има предпочитание да се пренебрегне репресивният темперамент на " обществената тирания ", както някои създатели дефинират държавно-социалистическия режим, и се акцентира какъв брой осъвременена е била България, по какъв начин животът е бил сигурен, с благоприятни условия за всички за труд и обучение, с тъждество сред мъжете и дамите.
Предизвикателството пред откривателите през днешния ден се състои в това да се разбере и да се разкрие амбивалентността на опита да се живее в режима на държавния социализъм, да се обхване разнообразието на самостоятелни персонални истории, които се простират в необятната палитра сред опита на тези, които са били жертви на репресии от страната, и този на жителите, които са вярвали и подкрепяли режима, радвали са се на възходяща обществена подвижност. Противоречиви са и резултатите във връзка с равноправието на мъжете и дамите. Наистина социалистическият режим дава на дамите редица права, само че това напълно не значи, че равноправието сред половете е реализирано и е открито вечно. Феминизирането на по-ниско платения труд да вземем за пример е наклонност, която съществува през целия интервал на социализма и продължава до през днешния ден. Докато западният свят се движи напред към тъждество на половете, има ли в България връщане обратно?
Голяма смяна спрямо интервала на държавния социализъм съставлява ревитализирането в обществения дискурс на патриархалния модел, съгласно който за дамите от първостепенно значение и грижа са домът, фамилният живот и майчинството. Както писа Ева Крайски, демократизирането означаваше независимост, в това число свободата да можеш да избереш обичайната женска или мъжка еднаквост, невъзпрепятстван от социалистическата или всяка друга страна. Към това би трябвало да се добави, че в медийния дискурс равенството сред половете се сложи под подозрение от есенциалистки позиции като " социалистическа " отживялост. И назад, като завръщане към " нормалността " се показва предпочитаното място на грижата за фамилията в живота на дамите. Феминизъм е дума, която се заобикаля и през днешния ден. Според мен несъмнено може да се твърди, че в годините на постсоциализма се следи преформулиране на джендър функциите в посока към ре-традиционализация, задълбочаване на неравнопоставеността на половете в обществената сфера, усилване на джендърните стандарти под въздействие на новия шовинизъм и традиционализъм. Всички политически наложени диспути и мобилизации в последните години срещу Истанбулската спогодба, Стратегията за детето и Закона за обществените грижи бяха атакувани с традиционалистки и извънредно реакционни националистически причини. Разбира се, в едно демократично общество е обикновено да има групи с разнообразни възгледи - по-консервативни или по-либерални във връзка с джендър реда. Когато обаче най-крайни фундаменталистки националистически групи узурпират дебата за правата на детето, за домашното принуждение или закононарушенията от ненавист, учредени на джендър, когато тези групи си присвоят позицията да приказват от името на народа и да постановат своите показа за политики към фамилията и джендър реда, вероятността е доста тревожна. Случващото се в Полша е най-близкият образец за това до каква степен може да стигне това антиджендър придвижване. Постигнатите права и равнопоставеност сред половете не са даденост, те би трябвало да се отстояват. Имаше ли резултат измежду необятната аудитория, откакто доказахте, че мъжкото леденото хоро в Калофер е бит, който не е античен, а основан относително скоро?
Познаването на националните обичаи - традициите на предмодерното българско общество, е нещо хубаво. За доста хора заниманията с национални хорá, ползата към старите традиции, занаяти, носии, шевици, фолклор са източник на положителни прекарвания и прелестно превозване на свободното време. Когато обаче за блян пред актуалното семейство се слага въобразеният модел на " крепко патриархално семейство " от предмодерните времена, явно става дума за тежък анахронизъм, за рисков традиционализъм, който се инструментализира политически.
Бюлетин Капитал: Light
Всяка събота заран: просвета, изкуство, свободно време.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ