След Третото българско царство - "Съ нами Богъ!"
-- Визитка--
Степан Поляков е български режисьор, публицист и продуцент. Роден е през 1969 година в Пазарджик. Внук е на съветски белогвардеец бежанец, на който носи името. Снимал е над 25 документални кино лентата. Издал е 8 романа, някои от които - „ Нежна Революция Ltd " - за студентските стачки и Града на истината през 1990-а, " Viva la Revolucion! Куба: 50 години тръстика, пури, гибел “ за революцията на Фидел Кастро и Че Гевара, „ Краят на последния Бог “ за ръководството на етиопския император Хайле Селасие. Филмите му са награждавани на влиятелни интернационалните фестивали. Режисьор и продуцент на най-новия 5-сериен филм " Съ Нами Богъ " (Deus Nobiscum) за неразказваната история на Третото българско царство.
---
- Г-н Поляков, след премиерната прожекция на „ Съ нами Богъ “ каква ще бъде по-нататъшната реализация на поредицата? Смятате ли, че филмът ще предизвика интерес и в чужбина?
- Ще изтъквам Discovery Channel: Definitely a straight up history doc series! В превод: " Определено - същински документален сериал ". Очевидно документът е тук. Но не бързаме да продаваме. Това въпреки всичко е луксът на самостоятелната продукция. Можем да си позволим да изчакаме. Друг е въпросът, че би трябвало да изяснявам у дома къде са едни малко над 200 хиляди лв.. Ние си намерихме парите. От никого не подвластен. Надявам се въпреки всичко скоро да е ясно накъде отплаваме.
- Дълги години снимахте основно из далечни кътчета по света и отразявахте обществени спорове и екзотични нрави. Кое ви „ върна “ в България и ви насочи към нейната история?
- Да, снимал и писал съм от Лаос до Бряг на Слоновата кост и от Съединени американски щати до Русия, от Англия до Андалусия и Мароко. Има хора, които си броят страните, в които са кацали. Снимането в чужбина е различен занаят обаче. Това значи да живееш някъде със своя екип, само че и с локалните хора. И на другия ден си не запомнил вечно тези, с които си бил до през вчерашния ден. А те са ти били правилни. Сложен и лицемерен поминък е снимането на открито. Освен всичко постоянно се стряскаш нощем - „ Абе това къде беше? “. На сутринта звъниш на изпълнителния продуцент и, позор не позор, питаш. Но ти не си на екскурзия, за други елементи би трябвало да внимаваш. А България? България е особено място. В Европа ние сме в тройката на най-вече непокътнати и богати антични монументи, наред с Гърция и Италия. Само разходката сред Средиземно, Егейско и Черно море може да ти разкрие половината история на човешката цивилизация. Работата на личен терен, на роден терен, постоянно ти открива опцията за по-задълбочен артикул – и като визия, и като сюжет. Все отново в документалното кино не всичко може да бъде планувано по сюжет.
- Каква вътрешна логичност следват показаните в лентата исторически събития?
- Възкресението, възходът и падението на Третото българско царство. А през днешния ден не е ясно в кое тъкмо живеем.
- Трудно ли се намира финансиране за некомерсиален артикул, какъвто е един документален филм за част от историята на една дребна страна?
- Да приказваме за пари, по този начин ли? ОК! Ще си кажа всичко в този момент. Лудница е да финансираш самичък сходен план. Това е страданието на околните ти, на сътрудниците, саможертвата на сътрудниците... В теб обаче се разлива лепкавият химикал на унижението, когато ти откажат. Или удовлетворението, когато ти повярват. Копитестото твърдоглавие, когато са минали две години, а си събрал едвам половината бюджет – да се въздържиш и да не се втурнеш да снимаш, с цел да оправдаеш към този момент полученото и да си кажеш: „ Да ми се махне тоя план от главата най-сетне “. Денонощните сметки по какъв начин по-рационално да се оправиш, само че и о, да! по какъв начин по-бляскаво, също, да похарчиш бюджета.
- Как успяхте да склоните Симеон Сакскобургготски да играе себе си в поредицата?
- Чул е, че съм добър. Как другояче съгласно вас правнук на Краля Слънце ще се довери на режисьор, изпълзял от тинята на Перловската река? Цар Симеон май харесва ексцентрични ходове. Но това ние с вас няма да разберем от него. Как наподобява случката първоначално? Стоя една лятна вечер в двора на село, предната вечер съм си забранил да лапам писалки, нервозен съм, само че си споделям - Цар Симеон би трябвало да играе в този филм. И то стана. Така се сбъдват фантазии. А за какво ми бе фантазия? И какъв е признакът с неговото присъединяване във кино лентата, за който ние споделяме, че е историята на Европа, която не ни беше разрешено от Великите сили да разкажем? Негово Величество е последният коронован монарх на България и директен родственик на британската кралица (първи братовчед), правнук на последния крал на Бурбоните във Франция, както е и директен родственик с по-голямата част от дворовете на Европа. Някъде през вековете се преплита даже с Александър Първи Български. Но би трябвало да се колебаеш и да страдаш за това, което искаш в един филм. Царят усети моето страдалчество и също по този начин страда малко с мен. Но не бе неуверен.
- Разкажете за екипа.
- Главният оператор Момчил Александров и аз взехме решение с малко фанатизъм, че няма да вършим компромис във връзка с техниката. Снимахме от самото начало с кинокамера, не пестихме от осветяване и тон. Това непосредствено задраска обаче приличните хотели, самолети от летище до летище и прехвърляния. Микробус, който ние си карахме и 26 хиляди километра за 30 дни – от Санкт Петербург до Лондон и от Асизи до Дармщат. Визията на Момчил е доста муден роман през светлината, който те оставя безгласен от напрежение обаче. Има един китарист с прякор Бавната ръка, номерът е да свириш постепенно – музикантите знаят защо става дума. Режисьорът по монтажа Цветелина Василева влезе в този жанр и го надгради. Директорката на продукция Юлия Николова беше часовниковият механизъм в това извънредно логистично осъществяване. Нашият " ковчежник " Георги Андреев бе като швейцарски банкер. Композиторът Митко Щерев се впусна цяла година в проучване на френски, британски, съветски барок, византийска класическа музика. Написа над 30 музикални тематики. И споделя, че това е един от най-важните планове в живота му. Наскоро издадохме саундтрак с изящните му пиеси. Най-големият стихотворец в този род Александър Петров написа текста за финалната ария „ Свят “.
- Лично вие по време на изследванията научихте ли нещо ново за Третото българско царство?
- Достъпът ни до съвсем непристъпни за кинокамери европейски културни светини като дворците Версай, Ермитажа, Петерхоф, Шьонбрун, манастира „ Свети Франциск “ в Асизи, „ Кобург Пале “ във Виена и под дърво и камък още се дължи значително на уважението, което Европа пази към Третото българско царство. За страдание, не тъкмо към България. Но имаше и всевъзможни безумни случки по време на пътуването ни, които илюстрират всевъзможни клишета сред нациите в Европа. Чакаме на смрачаване на границата сред Румъния и Молдова. Надяваме се да се доберем преди среднощ до столицата Кишинев. Там не сте виждали такива пътища. Бърза помощ кара с 10-12 км на междуградски. Пред нас на гишетата няма никой, само че и никой не идва да ни ревизира документите. Накрая идва стройна митничарка и ни пита къде отиваме. Обясняваме й, че на другия ден би трябвало да снимаме в Украйна. Какво снимате, оглежда ни тя в микробуса – ние сме четирима мъже и Юлия. „ Някакво порно ли? „ Филм за Третото българско царство “, подминавам безвкусната й смешка с достолепие. „ А-а-а, фашистко порно, значи “, изсмя се тя.
- Какви уроци може да извлечем през днешния ден от ориста на тримата наши владетели, чиято орис сюжетно сплотява серийният филм?
- Никой от тях не умира благополучен. Но с мисълта за България до последния си момент. Александър Български е именуван „ Любимото дете на Европа “ от западната преса, цар Фердинанд е най-яркият темперамент измежду всички монарси за своето време в Европа, а синът му Борис се трансформира в последна, въпреки и обезверена вяра, за избавяне на мира преди Втората международна война. Стандарти за модерни президенти и министър председатели в Републиката, а? Съ нами Богъ!
---ЦИТАТИ--
" Снимането в чужбина е различен поминък "
" Определено - същински документален сериал "
Степан Поляков е български режисьор, публицист и продуцент. Роден е през 1969 година в Пазарджик. Внук е на съветски белогвардеец бежанец, на който носи името. Снимал е над 25 документални кино лентата. Издал е 8 романа, някои от които - „ Нежна Революция Ltd " - за студентските стачки и Града на истината през 1990-а, " Viva la Revolucion! Куба: 50 години тръстика, пури, гибел “ за революцията на Фидел Кастро и Че Гевара, „ Краят на последния Бог “ за ръководството на етиопския император Хайле Селасие. Филмите му са награждавани на влиятелни интернационалните фестивали. Режисьор и продуцент на най-новия 5-сериен филм " Съ Нами Богъ " (Deus Nobiscum) за неразказваната история на Третото българско царство.
---
- Г-н Поляков, след премиерната прожекция на „ Съ нами Богъ “ каква ще бъде по-нататъшната реализация на поредицата? Смятате ли, че филмът ще предизвика интерес и в чужбина?
- Ще изтъквам Discovery Channel: Definitely a straight up history doc series! В превод: " Определено - същински документален сериал ". Очевидно документът е тук. Но не бързаме да продаваме. Това въпреки всичко е луксът на самостоятелната продукция. Можем да си позволим да изчакаме. Друг е въпросът, че би трябвало да изяснявам у дома къде са едни малко над 200 хиляди лв.. Ние си намерихме парите. От никого не подвластен. Надявам се въпреки всичко скоро да е ясно накъде отплаваме.
- Дълги години снимахте основно из далечни кътчета по света и отразявахте обществени спорове и екзотични нрави. Кое ви „ върна “ в България и ви насочи към нейната история?
- Да, снимал и писал съм от Лаос до Бряг на Слоновата кост и от Съединени американски щати до Русия, от Англия до Андалусия и Мароко. Има хора, които си броят страните, в които са кацали. Снимането в чужбина е различен занаят обаче. Това значи да живееш някъде със своя екип, само че и с локалните хора. И на другия ден си не запомнил вечно тези, с които си бил до през вчерашния ден. А те са ти били правилни. Сложен и лицемерен поминък е снимането на открито. Освен всичко постоянно се стряскаш нощем - „ Абе това къде беше? “. На сутринта звъниш на изпълнителния продуцент и, позор не позор, питаш. Но ти не си на екскурзия, за други елементи би трябвало да внимаваш. А България? България е особено място. В Европа ние сме в тройката на най-вече непокътнати и богати антични монументи, наред с Гърция и Италия. Само разходката сред Средиземно, Егейско и Черно море може да ти разкрие половината история на човешката цивилизация. Работата на личен терен, на роден терен, постоянно ти открива опцията за по-задълбочен артикул – и като визия, и като сюжет. Все отново в документалното кино не всичко може да бъде планувано по сюжет.
- Каква вътрешна логичност следват показаните в лентата исторически събития?
- Възкресението, възходът и падението на Третото българско царство. А през днешния ден не е ясно в кое тъкмо живеем.
- Трудно ли се намира финансиране за некомерсиален артикул, какъвто е един документален филм за част от историята на една дребна страна?
- Да приказваме за пари, по този начин ли? ОК! Ще си кажа всичко в този момент. Лудница е да финансираш самичък сходен план. Това е страданието на околните ти, на сътрудниците, саможертвата на сътрудниците... В теб обаче се разлива лепкавият химикал на унижението, когато ти откажат. Или удовлетворението, когато ти повярват. Копитестото твърдоглавие, когато са минали две години, а си събрал едвам половината бюджет – да се въздържиш и да не се втурнеш да снимаш, с цел да оправдаеш към този момент полученото и да си кажеш: „ Да ми се махне тоя план от главата най-сетне “. Денонощните сметки по какъв начин по-рационално да се оправиш, само че и о, да! по какъв начин по-бляскаво, също, да похарчиш бюджета.
- Как успяхте да склоните Симеон Сакскобургготски да играе себе си в поредицата?
- Чул е, че съм добър. Как другояче съгласно вас правнук на Краля Слънце ще се довери на режисьор, изпълзял от тинята на Перловската река? Цар Симеон май харесва ексцентрични ходове. Но това ние с вас няма да разберем от него. Как наподобява случката първоначално? Стоя една лятна вечер в двора на село, предната вечер съм си забранил да лапам писалки, нервозен съм, само че си споделям - Цар Симеон би трябвало да играе в този филм. И то стана. Така се сбъдват фантазии. А за какво ми бе фантазия? И какъв е признакът с неговото присъединяване във кино лентата, за който ние споделяме, че е историята на Европа, която не ни беше разрешено от Великите сили да разкажем? Негово Величество е последният коронован монарх на България и директен родственик на британската кралица (първи братовчед), правнук на последния крал на Бурбоните във Франция, както е и директен родственик с по-голямата част от дворовете на Европа. Някъде през вековете се преплита даже с Александър Първи Български. Но би трябвало да се колебаеш и да страдаш за това, което искаш в един филм. Царят усети моето страдалчество и също по този начин страда малко с мен. Но не бе неуверен.
- Разкажете за екипа.
- Главният оператор Момчил Александров и аз взехме решение с малко фанатизъм, че няма да вършим компромис във връзка с техниката. Снимахме от самото начало с кинокамера, не пестихме от осветяване и тон. Това непосредствено задраска обаче приличните хотели, самолети от летище до летище и прехвърляния. Микробус, който ние си карахме и 26 хиляди километра за 30 дни – от Санкт Петербург до Лондон и от Асизи до Дармщат. Визията на Момчил е доста муден роман през светлината, който те оставя безгласен от напрежение обаче. Има един китарист с прякор Бавната ръка, номерът е да свириш постепенно – музикантите знаят защо става дума. Режисьорът по монтажа Цветелина Василева влезе в този жанр и го надгради. Директорката на продукция Юлия Николова беше часовниковият механизъм в това извънредно логистично осъществяване. Нашият " ковчежник " Георги Андреев бе като швейцарски банкер. Композиторът Митко Щерев се впусна цяла година в проучване на френски, британски, съветски барок, византийска класическа музика. Написа над 30 музикални тематики. И споделя, че това е един от най-важните планове в живота му. Наскоро издадохме саундтрак с изящните му пиеси. Най-големият стихотворец в този род Александър Петров написа текста за финалната ария „ Свят “.
- Лично вие по време на изследванията научихте ли нещо ново за Третото българско царство?
- Достъпът ни до съвсем непристъпни за кинокамери европейски културни светини като дворците Версай, Ермитажа, Петерхоф, Шьонбрун, манастира „ Свети Франциск “ в Асизи, „ Кобург Пале “ във Виена и под дърво и камък още се дължи значително на уважението, което Европа пази към Третото българско царство. За страдание, не тъкмо към България. Но имаше и всевъзможни безумни случки по време на пътуването ни, които илюстрират всевъзможни клишета сред нациите в Европа. Чакаме на смрачаване на границата сред Румъния и Молдова. Надяваме се да се доберем преди среднощ до столицата Кишинев. Там не сте виждали такива пътища. Бърза помощ кара с 10-12 км на междуградски. Пред нас на гишетата няма никой, само че и никой не идва да ни ревизира документите. Накрая идва стройна митничарка и ни пита къде отиваме. Обясняваме й, че на другия ден би трябвало да снимаме в Украйна. Какво снимате, оглежда ни тя в микробуса – ние сме четирима мъже и Юлия. „ Някакво порно ли? „ Филм за Третото българско царство “, подминавам безвкусната й смешка с достолепие. „ А-а-а, фашистко порно, значи “, изсмя се тя.
- Какви уроци може да извлечем през днешния ден от ориста на тримата наши владетели, чиято орис сюжетно сплотява серийният филм?
- Никой от тях не умира благополучен. Но с мисълта за България до последния си момент. Александър Български е именуван „ Любимото дете на Европа “ от западната преса, цар Фердинанд е най-яркият темперамент измежду всички монарси за своето време в Европа, а синът му Борис се трансформира в последна, въпреки и обезверена вяра, за избавяне на мира преди Втората международна война. Стандарти за модерни президенти и министър председатели в Републиката, а? Съ нами Богъ!
---ЦИТАТИ--
" Снимането в чужбина е различен поминък "
" Определено - същински документален сериал "
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ