Д-р Любомир КАНОВ: Едва 10% от българите гласуват информирано
Визитка от първо лице: „ Роден съм в Банкя, през войната, няколко седмици след 9.9.1944 по причина, че София е разрушена от бомбардировки. Това са тези 100 кървави дни, когато комунистите беззаконно си отмъщават на “фашистите и капиталистите”. Раснах, учих и живях своето детство и младост на улица “Джовани Горини” и в Лозенец, на улица Вишнева. Завърших гимназия, бях боец, защитаващ родината от НАТО, гърци и турци две години, по-късно аплайвах, бях признат и приключих медицина с отличие в София през 1971 година Исках да стана психиатър и надлежно бях по систематизиране в Ломската Психиатрична Болница-бивш затвор, понастоящем купчина бетонни парчета, обрасли с шубраци. Бил съм и участъков доктор в Радомирско, психиатър в Курило и в Психодиспансера в София, където ме арестуваха през 1977 год. Арестуваха ме за контрреволюционна агитация и за мерки за бягство от Народна република България.
Диспансерът беше опустошен, а на неговото място в този момент се издига съвременна жилищна постройка. През 1984 год. съумях да отпътува за Канада при брат си “невъзвращенец”, взех всичките си изпити по цялата медицина още веднъж и научих британски, след което отпътувах за Тексас и работих в една Университетска болница 3 години. След това започнах работа в Ню Йорк и Лонг Айлънд, бях Директор на Клиника и развих сполучлива частна процедура. Роди ми се наследник Александър, написах няколко книги, една от тях, прочее първата, “Човекът-Кукувица” завоюва Наградата на Българските Писатели. Живях честно и помогнах със своята специалност на мнозина в България и Америка, които ми бяха признателни. И аз съм признателен за това, че животът ми беше сложен, богат и забавен, както и за това, че съм към момента на тази земя.
- Г-н Канов, френският мъдрец Мишел Онфре твърди, че светът, в който живеем и се ръководи от парите, унищожи разсъдъка, съзнанието, логиката...Това той споделя във връзка на държанието на малолетната екоактивистка Грета Тунберг. Но може ли да се твърди, че думите му са съответни и за действителностите в актуалната политика и по какъв начин, съгласно вас?
- Според мен, публикацията на френския мъдрец Онфре е забележителна със своите прозрения и с разбора на това сходно на киборг дете Грета Тунберг. Това е акуратен прочит на съвремието ни, което е все толкоз податливо на групови лудости, колкото и по времето на детските кръстоносни походи или на хорото на Свети Вит със сцените на всеобщи индуцирани хистерии. Поради фактът, че най-ниският общ знаменател на човечеството постоянно ще има превес над разсъдъка, просто поради численото предимство на невежите, всеки мощно емоционализиран апел към груповото безумство ще намира отзив в глухото подражателно старание на масите. Основното е да се откри ловък подбудител и недоволството от това, че животът на множеството хора е в последна сметка един неуспех по отношение на техните упования, да се излее в митинг против някакъв действителен или привиден провинен. Истината за това, че хората в действителност унищожават и замърсяват своята най-непосредствена среда, като изхвърлят отпадъци, прахуляк, сажди, пластмаси на всички места в природата към себе си, че трови редките птици или избива скотски типове, въобще не е проблем на климата на планетата Земя или на парниковите газове. Това е безобразието на подивяващи и все по-многобройни популации хора, които отхвърлят да се грижат за себе си и за своето директно окръжение и изхвърлят своите боклуци към себе си, в реките, в моретата. Това са Китай, Индия, Индонезия, Африка, Филипините. Не е Германия, нито развития свят, против който е по този начин гневна Грета. Аз няма да върша анализ на нейния психиатричен статус, само че ще кажа, че злоупотребата с деца или подрастващи за политически или рекламни цели се назовава Педофрастия. Няма наказателна отговорност за това, само че би трябвало да има.
- Вие показвате, че не сте безучастен към действителността, нито пък имате заблуди. Защо, с какви претекстове и очаквания се включихте в основаването на КОД /Консервативно обединяване на десницата/?
- Не, нямам проблеми с действителността, уповавам се. Мотивите и очакванията ми са, че някой ще стартира с естествен глас и с причини на здравия смисъл, да постави концепциите за дясно и консервативно там, където им е мястото.
- Един ваш сътрудник в България – доктор Н.Михайлов бе споделил, че десницата у нас е като хамелеон – заран са сини, вечер розови и назад. В този смисъл, допустимо ли е обединяването вдясно под егидата на консерватизма като остаряла идеологическа теория, почитаща полезностите, просвещението?
- Д-р Николай Михайлов ми е освен сътрудник, само че и остарял добър другар. Не слагам под подозрение неговите дефиниции за това, което през днешния ден в България се брои за дясно, въпреки че имаме своите разлики. Неразборията на понятията, съчетана с пределно напрегнати дисканти на политическото говорене, плюс неизбежният български опортюнизъм да излезеш напред с лакти в областта на политическото, както преди време при социализма хората се “пререждаха” на опашките за дефицитни артикули, в тази ситуация води до самозванството да се наречеш десен, когато си в действителност ляв и назад. Аз не съм обаче задоволително доверчив, с цел да си фантазирам, че “широките национални маси” в България ще припознаят Консерватизма като своя идеология. Българският народ като цяло, а и по традиция, е към момента надълбоко повреден от социализма и това, което го вълнува е “правилното” систематизиране на общото или по-точно непознатото, само че не и на своето. Преразпределението е, несъмнено, под опеката на социалистическата теория и е тяхната територия за измама пред обществото и като по този начин консервативните хрумвания за ролята на страната, за правата на локалните общности, за груповата и персоналната отговорност, за автономията на индивида и отбраната му от колективистичните обществени утопии на марксистките и леви прогресисти и прочие няма по какъв начин да бъдат прекомерно известни. Но това не значи, че тези хрумвания би трябвало да бъдат предоставени на платени самозванци, примерно Бареков и други сходни, които да развяват подправени консервативни флагове в Брюксел и другаде.
- Не е загадка, че от десетилетия насам множеството българи гласоподават ирационално, както и вие самият неотдавна казахте – против личния си интерес. Какво е вашето пояснение, за какво го вършат?
- Мисля, че вметнах нещо нагоре за особеностите на българската менталност, в най-общ смисъл. А съществено казано, без да си фантазирам, че мога да кажа нещо за българската национална логика на психиката, тъй като моята компетентност не е обществената антропология, считам че всички нации от време на време и в действителност много постоянно, вършат неточности в своя избор. След 10.11.1989 година българите избраха комунистите да ги ръководят още веднъж. Това споделя доста. И това видоизмени пътя на България за дълго. След това избраха Виденов. И прочие. Българите не са единно цяло, ние се състоим от доста пластове разнообразни хора. Около 10% евентуално знаят защо става дума в политическото пространство и гласоподават осведомено за това, в което имат вяра. Огромното болшинство гласоподават съгласно това, което са чули от тв приемника или са прочели от вестниците, които доближават до тяхното обитаемо място през разпространителския вестникарски монопол. Има интелигентни хора, които са отвратени от това, че техният глас и политическо присъединяване ще бъде осуетен и анулиран от гласа на необразовани и платени множества, които са малцинства единствено на книга, само че са в действителност дейни електорални болшинства. Тези осведомени жители постоянно абдикират от по този начин структурираното политическо и изборно посланичество в видимо и номинално демократични условия. Въпреки това, в последна сметка, единственият метод нещо да се промени въпреки всичко, е да се участвува в политически представителства и в това толкоз презряно от нас нещо, което се назовава партии и да се гласоподава за тях. За хора с моите възгледи-това са консервативните по дух партии, а за предпочитане дружно и обединени.
- Какво отличава психологическия портрет на българина през днешния ден, от оня, за който написа своите писания Иван Хаджийски?
- С нищо.
- Вие бихте ли работил специалността си тук, през днешния ден, в изискванията, които предлага нашата здравна система?
- Аз съм работил към 13 години като български доктор и познавам тогавашната здравна система, която народът помни като “безплатна”. Ние бяхме едни от най-ниско платените експерти с висока подготовка. Бяхме сиромаси, даже по отношение на най-елементарните тогавашни специалности, а към нас популацията привикна да се отнасят с пренебрежение, като към хора които са “длъжни”, заради това че са “положили клетва”. Не че някой знаеше за каква клетва става дума, само че лекарите бяха сведени до безконечни длъжници на народонаселението, разполагаем и на покорно служене на “дълга”. Хубаво. Но това бяха действителни хора, които също имаха право на отмора, на положително заплащане за тежкия си труд и на заслужен живот. Според комунизма обаче, те бяха “непроизводителни”, не произвеждаха забележим артикул, не можеха да съкратят петилетките на три години, от техните кабинети не струеше дим както от великите заводи и фабрики, т.е. те бяха една съвсем буржоазна специалност, практикувана на топло и респективно не принадлежаха към класата-хегемон. Отношенията лекар-пациент още от този момент в България са повредени надълбоко и доста лекари през днешния ден или емигрират там, където ще получат уважението и заплащането, което ще резервира достолепието им и ще им разреши да живеят като хора или последователно ги деморализира, а в някои случаи даже ги прави нечовечни и цинични. Причината е, че в общи линии България резервира множеството детайли от соц системата в опазването на здравето, някои неща даже доразвали още повече и макар обстоятелството, че в България има задоволително доста ужасно положителни лекари (има и добра школа по медицина), в общи линии нещата не са това, което би трябвало да бъдат. Народът не има вяра на медицината, има вяра в илачи, хомеопатии, билкарство, суеверия и интернетните самодиагнози. Аз не бих практикувал медицина тук, тъй като пациентите не имат вяра на своите лекари, тъй като има общности и човеци, които постоянно бият и ненавиждат своите лекари и тъй като след Америка, където практикувах 30 години и се радвах на уважението, което заслужих с труда си, не бих понесъл униженията, на които взаимно се подлагат лекари и пациенти в моята Родина. Жалко е, само че е по този начин.
- След последната ви творба „ Стрела от тръстика”, издадена преди 8 години, работите ли върху нова книга и каква е тя?
- Върху книга работят хора, които се смятат за писатели и в някакъв смисъл смятат, че това е специалност. Аз съм работил друго и книгите бяха за мен вик да изразя неща, които сами желаеха да бъдат изказани и разказани по наложителност. Защото ми се костваха значими. Писал съм в миналото без въобще да си фантазирам, че ще бъда четен. Един от първите ми читатели беше следователят от Държавна Сигурност / бел.ред. Любомир Коцев, някогашен следовател и юрист, умрял при злополука с трактор/, който конфискува всичките ми персонални тетрадки и мемоари. Каза ми по време на 60 дневното разследване за контрареволюционна активност, че не харесва моите трудове, не виждал позитивното за социализма в тях. Той беше стихотворец. Издал бил стихосбирка с поезия. След 10 ноември 1989 година стана капиталист, сполучлив юрист и масон. Та, по отношение на книгата, да, имам като че ли една подготвена книга с неща, мисля да я подредя благодарение на моите другари, които са ми помагали преди, да я редактираме за щемпел. Но кой ли чете към този момент книги...Днешните хора разгласяват и стигат до околните си по дух посредством обществените мрежи. Дано книгата да не се трансформира в една архаична отживялост в близкото бъдеще и да остане полезност за бъдещите генерации.
- Впрочем, за какво след толкоз години, прекарани в емиграция, се върнахте още веднъж тук, на Балканите – „ земи на мед и кръв”?
- Защото аз обичам тази сложна за обичане страна България, обичам нейният език и природа. Аз бях заточеник по насила, тъй като животът под комунистическа власт беше нетърпим за такива като мен. Аз също обичам и безпределно съм признателен на Америка, тази още по-трудна, само че доста по-добре проведена страна, само че в този момент съм тук, тъй като с всичките компликации и глупости България към този момент е част от Европа и от онази цивилизация, към която мечтаехме да се присъединим. Да, надалеч е от идеалите, за които си мислехме, когато бяхме млади, само че с дребни стъпки въпреки всичко се доближава към нещо по-добро. Но животът даже в най-цивилизованите страни ненадейно притъмня и стана обект на мигрантски нашествия, тероризъм и верски спорове, тъй че къде ли животът в този момент или в миналото е бил Рай? Балканите в никакъв случай не са били изключително рационално място за свястно битие, споровете и идиотизма са безконечните ни спътници. Но преводът на гръцката дума глупак е в действителност частен, самостоятелен, друг и необикновен човек. Такива сме, такива ще си останем, наподобява. А и нашият живот последователно отмина и се състои най-вече от прахът на нашите борби,спомени, разочарования и сбъднати или несбъднати очаквания. Но аз имам вяра, че новите генерации след нас ще живеят в доста по-добра България. Сигурен съм в това, стига да не я изоставен вечно, тъй като тогава тя ще престане да съществува.
Диспансерът беше опустошен, а на неговото място в този момент се издига съвременна жилищна постройка. През 1984 год. съумях да отпътува за Канада при брат си “невъзвращенец”, взех всичките си изпити по цялата медицина още веднъж и научих британски, след което отпътувах за Тексас и работих в една Университетска болница 3 години. След това започнах работа в Ню Йорк и Лонг Айлънд, бях Директор на Клиника и развих сполучлива частна процедура. Роди ми се наследник Александър, написах няколко книги, една от тях, прочее първата, “Човекът-Кукувица” завоюва Наградата на Българските Писатели. Живях честно и помогнах със своята специалност на мнозина в България и Америка, които ми бяха признателни. И аз съм признателен за това, че животът ми беше сложен, богат и забавен, както и за това, че съм към момента на тази земя.
- Г-н Канов, френският мъдрец Мишел Онфре твърди, че светът, в който живеем и се ръководи от парите, унищожи разсъдъка, съзнанието, логиката...Това той споделя във връзка на държанието на малолетната екоактивистка Грета Тунберг. Но може ли да се твърди, че думите му са съответни и за действителностите в актуалната политика и по какъв начин, съгласно вас?
- Според мен, публикацията на френския мъдрец Онфре е забележителна със своите прозрения и с разбора на това сходно на киборг дете Грета Тунберг. Това е акуратен прочит на съвремието ни, което е все толкоз податливо на групови лудости, колкото и по времето на детските кръстоносни походи или на хорото на Свети Вит със сцените на всеобщи индуцирани хистерии. Поради фактът, че най-ниският общ знаменател на човечеството постоянно ще има превес над разсъдъка, просто поради численото предимство на невежите, всеки мощно емоционализиран апел към груповото безумство ще намира отзив в глухото подражателно старание на масите. Основното е да се откри ловък подбудител и недоволството от това, че животът на множеството хора е в последна сметка един неуспех по отношение на техните упования, да се излее в митинг против някакъв действителен или привиден провинен. Истината за това, че хората в действителност унищожават и замърсяват своята най-непосредствена среда, като изхвърлят отпадъци, прахуляк, сажди, пластмаси на всички места в природата към себе си, че трови редките птици или избива скотски типове, въобще не е проблем на климата на планетата Земя или на парниковите газове. Това е безобразието на подивяващи и все по-многобройни популации хора, които отхвърлят да се грижат за себе си и за своето директно окръжение и изхвърлят своите боклуци към себе си, в реките, в моретата. Това са Китай, Индия, Индонезия, Африка, Филипините. Не е Германия, нито развития свят, против който е по този начин гневна Грета. Аз няма да върша анализ на нейния психиатричен статус, само че ще кажа, че злоупотребата с деца или подрастващи за политически или рекламни цели се назовава Педофрастия. Няма наказателна отговорност за това, само че би трябвало да има.
- Вие показвате, че не сте безучастен към действителността, нито пък имате заблуди. Защо, с какви претекстове и очаквания се включихте в основаването на КОД /Консервативно обединяване на десницата/?
- Не, нямам проблеми с действителността, уповавам се. Мотивите и очакванията ми са, че някой ще стартира с естествен глас и с причини на здравия смисъл, да постави концепциите за дясно и консервативно там, където им е мястото.
- Един ваш сътрудник в България – доктор Н.Михайлов бе споделил, че десницата у нас е като хамелеон – заран са сини, вечер розови и назад. В този смисъл, допустимо ли е обединяването вдясно под егидата на консерватизма като остаряла идеологическа теория, почитаща полезностите, просвещението?
- Д-р Николай Михайлов ми е освен сътрудник, само че и остарял добър другар. Не слагам под подозрение неговите дефиниции за това, което през днешния ден в България се брои за дясно, въпреки че имаме своите разлики. Неразборията на понятията, съчетана с пределно напрегнати дисканти на политическото говорене, плюс неизбежният български опортюнизъм да излезеш напред с лакти в областта на политическото, както преди време при социализма хората се “пререждаха” на опашките за дефицитни артикули, в тази ситуация води до самозванството да се наречеш десен, когато си в действителност ляв и назад. Аз не съм обаче задоволително доверчив, с цел да си фантазирам, че “широките национални маси” в България ще припознаят Консерватизма като своя идеология. Българският народ като цяло, а и по традиция, е към момента надълбоко повреден от социализма и това, което го вълнува е “правилното” систематизиране на общото или по-точно непознатото, само че не и на своето. Преразпределението е, несъмнено, под опеката на социалистическата теория и е тяхната територия за измама пред обществото и като по този начин консервативните хрумвания за ролята на страната, за правата на локалните общности, за груповата и персоналната отговорност, за автономията на индивида и отбраната му от колективистичните обществени утопии на марксистките и леви прогресисти и прочие няма по какъв начин да бъдат прекомерно известни. Но това не значи, че тези хрумвания би трябвало да бъдат предоставени на платени самозванци, примерно Бареков и други сходни, които да развяват подправени консервативни флагове в Брюксел и другаде.
- Не е загадка, че от десетилетия насам множеството българи гласоподават ирационално, както и вие самият неотдавна казахте – против личния си интерес. Какво е вашето пояснение, за какво го вършат?
- Мисля, че вметнах нещо нагоре за особеностите на българската менталност, в най-общ смисъл. А съществено казано, без да си фантазирам, че мога да кажа нещо за българската национална логика на психиката, тъй като моята компетентност не е обществената антропология, считам че всички нации от време на време и в действителност много постоянно, вършат неточности в своя избор. След 10.11.1989 година българите избраха комунистите да ги ръководят още веднъж. Това споделя доста. И това видоизмени пътя на България за дълго. След това избраха Виденов. И прочие. Българите не са единно цяло, ние се състоим от доста пластове разнообразни хора. Около 10% евентуално знаят защо става дума в политическото пространство и гласоподават осведомено за това, в което имат вяра. Огромното болшинство гласоподават съгласно това, което са чули от тв приемника или са прочели от вестниците, които доближават до тяхното обитаемо място през разпространителския вестникарски монопол. Има интелигентни хора, които са отвратени от това, че техният глас и политическо присъединяване ще бъде осуетен и анулиран от гласа на необразовани и платени множества, които са малцинства единствено на книга, само че са в действителност дейни електорални болшинства. Тези осведомени жители постоянно абдикират от по този начин структурираното политическо и изборно посланичество в видимо и номинално демократични условия. Въпреки това, в последна сметка, единственият метод нещо да се промени въпреки всичко, е да се участвува в политически представителства и в това толкоз презряно от нас нещо, което се назовава партии и да се гласоподава за тях. За хора с моите възгледи-това са консервативните по дух партии, а за предпочитане дружно и обединени.
- Какво отличава психологическия портрет на българина през днешния ден, от оня, за който написа своите писания Иван Хаджийски?
- С нищо.
- Вие бихте ли работил специалността си тук, през днешния ден, в изискванията, които предлага нашата здравна система?
- Аз съм работил към 13 години като български доктор и познавам тогавашната здравна система, която народът помни като “безплатна”. Ние бяхме едни от най-ниско платените експерти с висока подготовка. Бяхме сиромаси, даже по отношение на най-елементарните тогавашни специалности, а към нас популацията привикна да се отнасят с пренебрежение, като към хора които са “длъжни”, заради това че са “положили клетва”. Не че някой знаеше за каква клетва става дума, само че лекарите бяха сведени до безконечни длъжници на народонаселението, разполагаем и на покорно служене на “дълга”. Хубаво. Но това бяха действителни хора, които също имаха право на отмора, на положително заплащане за тежкия си труд и на заслужен живот. Според комунизма обаче, те бяха “непроизводителни”, не произвеждаха забележим артикул, не можеха да съкратят петилетките на три години, от техните кабинети не струеше дим както от великите заводи и фабрики, т.е. те бяха една съвсем буржоазна специалност, практикувана на топло и респективно не принадлежаха към класата-хегемон. Отношенията лекар-пациент още от този момент в България са повредени надълбоко и доста лекари през днешния ден или емигрират там, където ще получат уважението и заплащането, което ще резервира достолепието им и ще им разреши да живеят като хора или последователно ги деморализира, а в някои случаи даже ги прави нечовечни и цинични. Причината е, че в общи линии България резервира множеството детайли от соц системата в опазването на здравето, някои неща даже доразвали още повече и макар обстоятелството, че в България има задоволително доста ужасно положителни лекари (има и добра школа по медицина), в общи линии нещата не са това, което би трябвало да бъдат. Народът не има вяра на медицината, има вяра в илачи, хомеопатии, билкарство, суеверия и интернетните самодиагнози. Аз не бих практикувал медицина тук, тъй като пациентите не имат вяра на своите лекари, тъй като има общности и човеци, които постоянно бият и ненавиждат своите лекари и тъй като след Америка, където практикувах 30 години и се радвах на уважението, което заслужих с труда си, не бих понесъл униженията, на които взаимно се подлагат лекари и пациенти в моята Родина. Жалко е, само че е по този начин.
- След последната ви творба „ Стрела от тръстика”, издадена преди 8 години, работите ли върху нова книга и каква е тя?
- Върху книга работят хора, които се смятат за писатели и в някакъв смисъл смятат, че това е специалност. Аз съм работил друго и книгите бяха за мен вик да изразя неща, които сами желаеха да бъдат изказани и разказани по наложителност. Защото ми се костваха значими. Писал съм в миналото без въобще да си фантазирам, че ще бъда четен. Един от първите ми читатели беше следователят от Държавна Сигурност / бел.ред. Любомир Коцев, някогашен следовател и юрист, умрял при злополука с трактор/, който конфискува всичките ми персонални тетрадки и мемоари. Каза ми по време на 60 дневното разследване за контрареволюционна активност, че не харесва моите трудове, не виждал позитивното за социализма в тях. Той беше стихотворец. Издал бил стихосбирка с поезия. След 10 ноември 1989 година стана капиталист, сполучлив юрист и масон. Та, по отношение на книгата, да, имам като че ли една подготвена книга с неща, мисля да я подредя благодарение на моите другари, които са ми помагали преди, да я редактираме за щемпел. Но кой ли чете към този момент книги...Днешните хора разгласяват и стигат до околните си по дух посредством обществените мрежи. Дано книгата да не се трансформира в една архаична отживялост в близкото бъдеще и да остане полезност за бъдещите генерации.
- Впрочем, за какво след толкоз години, прекарани в емиграция, се върнахте още веднъж тук, на Балканите – „ земи на мед и кръв”?
- Защото аз обичам тази сложна за обичане страна България, обичам нейният език и природа. Аз бях заточеник по насила, тъй като животът под комунистическа власт беше нетърпим за такива като мен. Аз също обичам и безпределно съм признателен на Америка, тази още по-трудна, само че доста по-добре проведена страна, само че в този момент съм тук, тъй като с всичките компликации и глупости България към този момент е част от Европа и от онази цивилизация, към която мечтаехме да се присъединим. Да, надалеч е от идеалите, за които си мислехме, когато бяхме млади, само че с дребни стъпки въпреки всичко се доближава към нещо по-добро. Но животът даже в най-цивилизованите страни ненадейно притъмня и стана обект на мигрантски нашествия, тероризъм и верски спорове, тъй че къде ли животът в този момент или в миналото е бил Рай? Балканите в никакъв случай не са били изключително рационално място за свястно битие, споровете и идиотизма са безконечните ни спътници. Но преводът на гръцката дума глупак е в действителност частен, самостоятелен, друг и необикновен човек. Такива сме, такива ще си останем, наподобява. А и нашият живот последователно отмина и се състои най-вече от прахът на нашите борби,спомени, разочарования и сбъднати или несбъднати очаквания. Но аз имам вяра, че новите генерации след нас ще живеят в доста по-добра България. Сигурен съм в това, стига да не я изоставен вечно, тъй като тогава тя ще престане да съществува.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ