---визитка--- Лаврен Петров е роден на 16 ноември 1971 г. в

...
---визитка---
Лаврен Петров е роден на 16 ноември 1971 г. в
Коментари Харесай

Няма „пенкилер“ разбирач или експерт

---визитка---

Лаврен Петров е роден на 16 ноември 1971 година в София. Внук е на фамозния художник Цанко Лавренов. Завършил е изкуствознание в Нов български университет. Занимава се с търговия на творби на изкуството и галерийна активност. Ръководи столичната изложба " Лоранъ ". Притежава огромна фамилна сбирка от картини и скъпи архиви. Управител е на фондация " Цанко Лавренов ".

 

- Г-н Петров, ще има ли промени в художествената политика на изложба „ Лоранъ “ през новия артсезон или оставате правилни на старите майстори?

- От основаването си през 2006 година изложба „ Лоранъ “ постоянно е била по-тясно обвързвана с художественото ни завещание. Както знаете, през 2016 година сътворих различен план, изложба  за модерно изкуство „ Контраст “. От този миг към този момент изложба „ Лоранъ “ се трансформира може би в единствената изложба в България, която се занимава единствено със остарели майстори. През лятото имахме една забавна галерия с рисунки от сбирката на огромния колекционер от близкото минало Иван Радев, всички благосъстоятелност на галерията и показани, систематизирани и атрибуирани от екипа ни. Активният сезон стартираме стремително с най-ценните си нови придобивки в изложбата „ Срещи “. Ще видите произведения на Иван Милев, Владимир Димитров-Майстора, Златю Бояджиев, Иван Пенков, Никола Кожухаров, Данаил Дечев и други Към края на октомври се надявам да поканим на една изключителна галерия на Лика Янко „ Непоказвана сбирка “ - това е работното заглавие, а обичайно от началото на декември доникъде на януари 2020-а е времето за изложбата базар „ Картини за всеки дом “.

- Неотдавна нашумя скандал с открити имитации в галерия на частен колекционер в изложба „ Структура “. Вие по какъв начин установявате достоверността на творбите, които показвате и оферирате?

- Търсим постоянно достоверните източници. Повечето ни картини са закупени или се оферират от семейства, където произходът им може да бъде несъмнено открит. Когато се постанова да откриваме достоверност, привличаме и външни специалисти. Работим с всички: изкуствоведи, познавачи, реставратори и всевъзможен тип други експерти.

- Но въпреки всичко по какъв начин си гарантирате достоверността?

- Няма „ пенкилер “ разбирач или специалист. Допитваме се до всеки подобаващ, когато това е належащо. Всъщност задачата ни не е толкоз комплицирана. Ние не потвърждаваме постоянно и непременно достоверност и генезис. Когато се съмняваме, не се занимаваме. Това съгласно мен е вярната политика.

-  А от какво се управлява един изкуствовед, когато преценя оригиналността на една картина?

- От своите знания и опит. Гледа и съпоставя с други оригинали на проучвания създател. Работата с оригиналите е доста значима, не са задоволителни единствено фотосите от албумите, за това и най-хубавите експерти работят или са работили в музеите. Добрият специалист - това напълно не е всеки изкуствовед, без да наскърбявам гилдията. Той би трябвало да има нюх и вътрешен глас и да усеща маниера на съответния създател, като го разпознава безотказно.

-  Има ли очевидни белези за подправена достоверност, които колекционерът може самичък, без помощта на експерт, да откри с просто око?

- Всеки случай е обособен. Познавам колекционери, които са огромни познавачи, и такива, които нищо не схващат. Фалшификатите от време на време са сполучливи, само че в множеството случаи са много посредствени. Тогава задачата е относително лесна. Проблем е, че все по постоянно се случва някои новопоявили се събирачи, които са купували главно ментета, да се пробват да ги легализират за бъдеща финансова полза. Лично аз не разбирам сходни хора. Според мен те би трябвало да се насочат към уличаване на хората, които са ги измамили, а не да се пробват да стават техни съучастници.

- Като търговец на картини какви са наблюденията Ви: съществуват ли избрани моди измежду колекционерите, да вземем за пример – през някоя  година се купува повече съвременно изкуство, а през друга – класика и така нататък?

- Ще си разреша да се дефинира като галерист. Все отново имам две галерии в София. Добър търговец сигурно не съм. По-лесно ще отговоря, ако разделя въпроса ви на две елементи. Пазар на художествено завещание и пазар на модерни създатели. Въпреки търговете, които провеждат някои сътрудници, като цяло пазарът ни на остарели майстори не е толкоз обществен и не е огромен. Трудно могат да бъдат избрани някакви трендове през годините, с изключение на растежа в продажбите, само че той по-скоро е обвързван с цялостната удобна икономическа обстановка в страната.

Всички, които участваме и предлагаме творби, сме подвластни от ползите на избрани хора, които се насочват към инвестиция в изкуството. Стараем се да отговорим. Повечето клиенти пазарят от разнообразни галерии или аукционни къщи. Винаги поучавам клиентите да купуват от публично регистрирани според закона за културното завещание търговци, както и да изискват нужните документи за това. Така рисковете да попаднете на ментета понижава. Дори при неточност, когато имате всички нужни документи, в това число и фактура за покупката, договорката елементарно може да бъде развалена.

Когато приказваме обаче за пазара на актуалните предмети на изкуството, проблемите ми се виждат дори по-сериозни. Не мога да не споделя своята болежка, че в България продължава порочната процедура да се пазари от ателиетата на художниците, а не от галериите. Този въпрос ме занимава значително, откогато имам изложба „ Контраст “, и не виждам позитивно решение. Може би би трябвало в гилдията да създадем организация на галериите и да наложим строги правила. Художниците ни би трябвало да се европеизират, да одобряват, че галериите ще се занимават с продажбите, а те самите би трябвало да се концентрират единствено върху изкуството. Не съм окуражен, че това скоро ще се случи. Може би след няколко поколения… Та мъчно можем да разберем какъв брой модерни картини или статуи действително са излезли от ателиетата и са отишли другаде.

- Започвате като колекционер на картините на дядо си – художника Цанко Лавренов. Склонен ли сте да се разделите с някоя от тези фамилни полезности?

- Никога не съм се определял като колекционер. Започнал съм с упоритостта да запазвам фамилната сбирка. Радвам се, че към този момент съумявам и че през днешния ден тя дори се усилва. Проектите на фондация „ Цанко Лавренов “ като огромната галерия, отдадена на 120-годишнината от рождението на класика през 2016 година, в София и Пловдив, както и издаването на цялостната монография „ Цанко Лавренов “ през 2018 година ми носят същинско задоволство. Това са национални планове, осъществени с поддръжката на музеите и галериите в страната, само че инициирани и финансирани от една доста дребна организация каквато е нашата фамилна фондация. Разбира се, ние имаме и доста съидейници. Радвам се, че сътворяваме прекрасен образец. През 2020 година приготвяме нов огромен план дружно с Националната изложба.

А като приказваме за колекциониране, от няколко години систематизираме и сбирката на фондацията в няколко направления, тъй като в нея към този момент участват голям брой шедьоври от художественото завещание и на създатели като Константин Щъркелов, Александър Божинов, Марин Устагенов, Данаил Дечев, Райко Алексиев, Любомир Далчев и доста други, както и произведения на модерни художници и скулптори  като Греди Асса, Борис Гондов, Николай Майсторов, Андрей Янев. При това събирачество главната концепция е всички творби да са с богато документирана история и генезис, както, несъмнено, и с висока художествена стойност.

- Съществуват ли произведения на Цанко Лавренов в частни сбирки, които в никакъв случай не са били излагани пред аудитория?

- Разбира се, че съществуват и не ги знаем даже след неколкогодишната ни изследователска работа, обвързвана с монографията. Радвам се обаче, когато ги откриваме. Всяко появяване на оригинал на дядо ми за мен е вълнуващо събитие. Амбицията ни в този момент е към британското издание на книгата „ Цанко Лавренов “, което приготвяме за щемпел. Към него ще прибавим албум с част от тези новопоявили се картини сред двете издания. Това ще бъде в действителност неповторимо! До през днешния ден имаме над 20 творби: маслени картини, рисунки и графики, които не са оповестени в книгата на български език и ще влязат в британското издание.

----

Цитати:

" Художниците ни би трябвало да се европеизират "

" Фалшификатите в множеството случаи са много посредствени "
Източник: segabg.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР