Визитка: Калуди Калудов е оперен певец със световна слава. Пял

Визитка:

Калуди Калудов е оперен артист със международна популярност. Пял е във всички международни оперни театри - Виенска Щатс Опер, Ла Скала, Лисео (Барселона), Ковънт Гардън, Метрополитън. Изпълнявал е основните тенорови партии в опери на Верди, Пучини, Маскани, Бизе, Леонкавало. Партнирал е на реализатори от международна класа и е работил с диригенти от международна големина като Рикардо Мути, Фабио Луизи, Клаудио Абадо. От 1990 година живее в Полша, където пее в най-големия полски оперен спектакъл - Велки във Варшава.

До 4 август 2010 година е шеф на Оперно-филхармонично сдружение - Пловдив. Преди броени дни маестро Калудов отпразнува 40-годишен празник на сцена в Пловдив със спектакъла " Палячи " на Руджеро Леонкавало под шапито на Академичен цирк " Балкански ".

-Опера в цирка - от кое място тази чудесна концепция, маестро?

-Този план се мъти в главата ми от десетина години. През 2009 година, когато бях шеф на операта, към този момент бях го разискал с господин Александър Балкански - да направя „ Палячи ” в операта и да вършим спектакли във всеки град, където гастролират и те. При това, без да харчим държавни средства, като обединим две огромни изкуства.

Убеден съм, че циркът и операта са едни от най-големите изкуства, всичко е почнало оттова. Свързва ги и друго - за майсторство и в цирка, и в операта са нужни години извършения, хиляди повторения. Една интерпретация е най-хубава, когато е доста добре изтренирана, не става единствено с възторг и ентусиазъм.

Радваме публиката и с атракции - като буренцето с вода, в което пада акробатка. Всичко е доста красиво! След арията на Канио пък следва светлинно лазерно шоу, което до момента не е било представяно в цирк „ Балкански ”.

- Защо Пловдив е толкоз специфичен град за вас?

- Пловдив е моята най-голяма обич. Спечелих изпит и ме назначиха за шеф на Оперно-филхармоничното сдружение. Но защото не съм обвързван с политическа партия, единствено след година ме изкъшкаха. И то ме махнаха по факс -обади се секретарката на министъра и ми сподели: Не идвайте на срещата на оперните шефове, не сте към този момент шеф! Така научих, че шеф на ОФД е господин Тасев, кларинетистът на Пловдивската опера.

Това обаче няма значение - Пловдив за мен е прелестният град на моя дебют, тук съм се родил като актьор.

Пях тук Алфред в „ Травиата ” на 15 януари 1978 година Хонорарът ми за „ Травиата ” беше 20 лв., само че го удвоиха - очевидно им стана неловко, откакто изпях партията. Впрочем тогава заплатата ми в Софийската опера беше цели 100 лв.! Вълнението е още живо в мен. Няма да не помни какъв проблем ми сътвори изваждането на парите, които Алфред хвърля в трето деяние - бяха толкоз неловко сгънати в джоба ми, че посинях от напрежение да държа високия звук, до момента в който ги измъкна от джоба на театралния костюм.

Да, насилствената разлъка е отчаяние, само че съм привикнал за всяка неудача да обвинявам първо себе си, а не другите. Вероятно не съм приключил нещо както би трябвало.

-Звучи прекомерно европейско. В България малко на брой одобряват нещата по този начин, не мислите ли?

-В България виждам единствено злопаметност и обезверение. Хора, стъпили на някакъв пост, считат, че от тях стартира нова епоха, до момента в който в действителност са единствено продължение на тези преди тях.

Доволен съм, че за година като шеф в Пловдив изведох състава в чужбина с 25 представления на „ Аида ”, поправих покрива на Филхармонията, служебните жилища.

Направих 12 благотворителни концерта в Пловдив, от които в осем взех персонално присъединяване. Бог ми е очевидец, не съм взел и стотинка, правил съм го за театъра. Договорих спектакли на „ Аида ” и „ Тоска ”.

На идната година щяхме да имаме пет турнета в Холандия и Белгия с балета на Санкт Петербург. Имахме предложение за турне с 13 концерта в Южна Корея и 15 в Китай. Турнетата не се реализираха - махнаха ме от директорския пост.

Направеното обаче остава.

- За кой несбъднат план в Пловдив съжалявате изключително доста?

- Исках да сътворим тук нещо, което щеше да ни трансформира в международен културен център. Японски архитекти от града събрат на Пловдив - Осака, предлагаха подготвен план за покриване на Античния спектакъл. А и освен това са били подготвени да го осъществят гратис. Става въпрос за лека преносима структура, която ще се движи според от капризите на времето.

Това би трансформирало Пловдив във фестивален център, в който могат постоянно да гастролират международни звезди. Подобен фестивал бързо би станал печеливш - с 3300 билета за посетители по 50-300 евро и 300 билета преференциално за пловдивчани на естествени цени. Сметката е елементарна - 1000 души по 100 евро са 100 000 евро единствено от един театър. А тази сума разрешава да се поддържа фестивален личен състав с естествени заплати. При 30 спектакъла, което е напълно осъществимо, към този момент ще има благоприятни условия за облага и инвестиция на последващи спектакли.

Ако бях останал 3 години шеф в Пловдив, сходен фестивал щеше да има най-малко 25 спектакъла през лятото. Проектът обаче по този начин и остана несбъднат. Убеден съм обаче, че в случай че някой от идващите шефове на ОФД се пребори за реализацията на плана, градът ще има един от най-печелившите фестивали с 3600 места, постоянно под покрив - летен двумесечен фестивал с 30-40 спектакъла, както в Арена ди Верона да вземем за пример.

-Какво още е нужно, с цел да се трансформира Пловдив в същински европейски град?

-След броени дни градът ще е европейска столица на културата. Само искания и планове обаче не са задоволителни. Какво ново е направено? Една зала „ Борис Христов ” - това е залата на моя дебют, която през 1978 година се наричаше „ Стефан Кираджиев ”. Сега я кръстиха „ Борис Христов ” - огромен артист, който обаче просто е минал през Пловдив. Защо не на някой заслужил пловдивчанин? Няма ли подобен? Нямам нищо срещу Борис Христов, той е единственият, който направи подаяние на страната в Рим. Но в тази къща през днешния ден просто живеят хора. Тя не стана студио, в което наши млади гении да черпят от извора на италианската просвета, каквато беше задачата.

-Защо нашите гласове се ценят повече на открито?

-Вероятно тъй като сме елементарни и злобни. Когато ме махнаха от Пловдив, отидох да пея в Бризбейн, Австралия, Макбет и мой прочут питал къде маестрото си лиже раните. Е, разочаровах ги - вместо с рани се занимавах с Макбет.
От 2010 година до момента не съм бил поканен в Пловдив. Бях помолил да си ознаменувам 40-годишнината с „ Тоска ”. Замълчаха. Едва като схванаха, че пристигам с цирка, ме поканиха да пея, само че поети задължения към този момент не ми позволяваха. Лъжа е писаното в уеб страницата, че са ме канили няколко пъти, а маестрото бил ангажиран. Не ме каниха, аз ги помолих, тъй като на 15 януари 1978 година пях в „ Травиата ” в този дом, на който смениха името евентуално от упоритости да сме по-близко до света.

А както виждате, никой у нас не се сеща за Борис Христов, нито за Николай Гяуров, нито за Гена Димитрова, нито за който и да е от великите български артисти. Имаше даже парадокси като този при откриването на Старозагорската опера да не бъде поканена Анна Томова-Синтова, една от най-големите ни международни диви, фаворитка на Херберт декор Караян! Това е българинът!

Дано Бог е милосърден към мен и ми разреши да стана артистичен шеф на фестивала в Правец. Ако това стане, ще разберете, че има огромни български артисти по света. Ще пренеса там това, което бях замислил за Пловдив, където един кмет ме попита: Има ли потребност от това изкуство? Може би градът има потребност повече от баскетбол, в сравнение с от опера?!

(Цялото изявление можете да прочетете в съботно-неделния брой на вестник " Марица " )