ВИЗИТКА Ангел Рашев е роден в Първомай през 1951 г.

...
ВИЗИТКА Ангел Рашев е роден в Първомай през 1951 г.
Коментари Харесай

Ангел Рашев: Нека даваме енергия на живота, а не храна на...

ВИЗИТКА

Ангел Рашев е роден в Първомай през 1951 година Завършва учебното заведение по изкуствата в Котел със компетентност „ Дърворезба ” и се дипломира във Великотърновския университет със компетентност „ Скулптура ”. После идва по систематизиране в Пазарджик и към този момент 4 десетилетия живее и твори тук. Разговаряме в навечерието на неговата независима галерия, която се открива на 23 ноември в изложба " Георги Машев ".

- Как се усеща един човек на изкуството в днешно време?

- Живеем в забавни времена, нищо че някои предвиждат края на света. Аз съм оптимист. Истинската роля на изкуството е да дава нещо положително - в страстта, възприятията, облиците - да има сила и да дава живот, а не храна на скептицизма. Към това се стремя и в моите работи - да има хубост във всеки облик, във всяка фигура, да има нещо хуманистично. И то да е разбираемо, а не прекомерно нереално.

- Доколкото разбирам, Вие споделяте ренесансовия мироглед за изкуството. Остава въпросът по какъв начин необятната аудитория да бъде научена да го схваща. Смятате ли, че потребността от досег с изкуството би трябвало да се възпитава?

- Така е. Винаги съм се придържал към ренесансовия модел, даже като техника. Изкуството би трябвало да е философско, елитарно, в случай че щете, и по едно и също време с това да е разбираемо за множеството хора. Това е проблем, обвързван е както с образованието, по този начин и с натрупването на опит в общуването с творбите на разнообразни създатели и школи. Всеки създател, също като всеки човек, е обвързван с времето си и те - създателят и неговото време - би трябвало да се познават, с цел да бъдат разбрани. В актуалното изкуство има непрекъснати търсения на нови изразни средства, само че мярката остава самият човек, който търси отговори на безконечните въпроси. Към това се стремя и аз. Дори един Салвадор Дали е подобен - в неговите картини има доста символика, само че всичко е направено красиво и пределно ясно като облик и обръщение. И все пак от време на време е нужно да минат години, с цел да схванеш за какво Мадоната левитира, само че е изрязана, Христос е изрязан и той, а в средата има самун. Или неговата Тайна вечеря - всички апостоли са заспали, единствено Христос е безсънен.

- Говорим за задачата на художника. Приемате ли, че създателят би трябвало да бъде и просветител, да разпръсква тъмнината със светлина?

- Изкуството е самобитна форма, в която би трябвало да има блян към повече светлина. Творците не би трябвало да са хроникьори. Има обаче невероятни образци за новост, демонстрирани от гении на четката. Салвадор Дали има картина, изобразяваща нуклеарен гърмеж в атола Бикини. И проекцията на гърмежа е главата на художника, завършена като облака на детонацията. А година преди експлоадирането на гражданската война в Испания Дали прави картина, наречена „ Предчувствие за революция ”.

- Разговаряме в навечерието на Вашата независима галерия в Пазарджик. Кажете, при композирането на една галерия има ли неща, които бихме могли да възприемем като встъпление, кулминационна точка, завършек? Има ли роман в подредбата на изложбата?

- Има значение по какъв начин ще бъдат подредени обособените произведения, тъй като макар тяхната автономия те стават част от общата комбинация на изложбата. В моята ще участват автопортрет и портрет на брачната половинка ми, рисуван с молив и креда върху платно. Смятам да сложа тези две картини една против друга, поради безконечната тематика за любовта, раждането, плодородието, любовта, еротиката, в случай че щете. Без нея нямаше да го има безконечния пламък - това е името на друга моя картина, изобразяваща Мъжът и Жената. Тя в синьо, той - в оранжево, тъй като алегорично е признато, че мъжът е огънят, а дамата е морето, небето, водата…

- Обикновено всеки автопортрет разкрива доста от душевността на художника, неговата житейска философия…

- При мен водещото в автопортрета е силата на създателя като философия. В композицията участва и една ръка, която се опира на рамото на художника. Тя не е подчинена на мащаба и е доста по-голяма от действителното, тъй като в действителност ръката е другият Творец - той и художникът са взаимно свързани и си оказват помощ. Както споделя Бердяев - творецът-Бог има потребност от човек и индивидът има потребност от Бог. Аз последвам още по-широкото схващане за Бог - това е една сила, която нашият разум не може да обхване нито с знание, нито с логичност, нещо трансцедентално, отвън опита и познанието, без значение от диренията на философи и художници.

- Но създателите като че ли не се преценяват с трансцеденталността ?

- Аз си мисля, че всеки художник би трябвало да е чел философия, да се е ровил в други визии в други неевропейски култури, като индийската и китайската - в тях се приказва за всичко. Може би оказва помощ и един малко по-абстрактен метод. Имам картина, която е по едно и също време пеперуда - звезда и цвете - лале. Всички те, според от светлината, са в разнообразни цветове - железни, светлосини, виолетови - това е силата. Нарекъл съм тази картина „ Трансцедентална притча ”. Алегорията, както знаем, е изразност, при която нещо се показва иносказателно. А в автопортрета с Ръката има трансцедентална енигма…

- Битието на всеки художник постанова да търси салдото сред така наречен чисто изкуство и пазара. Със сигурност няма златно сечение, само че има ли въпреки всичко някаква допустима формула за баланс?

- Това е и тематиката за постигането на свободата в създателя дотам, че комерсиалното въобще да не въздейства. Когато се постанова да се съобразяваш с комерсиалното, с цел да може да живееш, да рисуваш, тогава някои неща ги правиш по различен метод. Например Модиляни в края на живота си е рисувал в кръчмата и продавал нещата си за смешни суми, с цел да просъществува. И тези негови творби нямат нищо общо с тези негови картини, които по негово време не са били разбирани и купувани, а в този момент се продават за милиони.
Благодарение на жена ми и сина ми аз не съм подвластен от продажби. Свободата от пазара дава времето, належащо за централизация на окото и мисълта, с цел да се реализира въздействащ облик.

- Какво ще видят посетителите на изложбата, която се открива на 22 ноември?

- Вече загатнах за 2-3 картини. Има и много графики по разнообразни тематики от древността до съвременността. Опитвам се да покажа житейската си философия във образни форми - посредством статуя, и в цветове и линии - посредством живопис и графика. Като знаци и облици участват Човешката ръка и Окото - в божественото дружно те основават света, а като елементи от индивида построяват материалната просвета. Има го и Третото око, което се взира в непознаваемите неща в живота. Търсил съм баланс на земното и небесното или по-скоро на духовното и материалното. Жанрово има портрети, пейзажи, натюрморти. В композициите съм търсил симбиозата сред културите - египетската, китайската, индийската и европейската.

- А за какво сте толкоз спестовен на независими изложения?

- Сякаш в последните 15 години започнах да сътворявам сериозните си неща, които желаят време. Преди това в някои връзки и светогледът ми към момента се избистряше като отношение към индивида и света; чисто механически трябваше да реализирам някои неща в живописта, тъй като съм изучавал статуя, и така нататък Затова и много късно започнах със независимите си изяви.

- В наши дни какво ви свързва с Пазарджик?

- Аз пристигнах в града след Академията, по систематизиране. Ожених се и останах. Мога да кажа, че Пазарджик е моят град като атмосфера, като лъчение. Тук научих доста неща в професионален проект. Гледах скулптурите на Величко Минеков, снимах ги, изучавах ги. После по този начин изучавах Хенри Мур. Промени се и светогледът ми, получих един по-изчистен мироглед за нещата и по този начин пристигна времето за независимите изложения. А в последно време съм по този начин работлив, че бих могъл всяка година да класифицирам по две…
Източник: marica.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР