Вицепрезидентът Илияна Йотова даде като пример войната в Украйна за

Вицепрезидентът Илияна Йотова даде като образец войната в Украйна за неналичието на потенциал на Европейски Съюз да предотвратява спорове. Това стана на откриването на заключителния курс Национална стратегия „ Управленски умения “ на Българско учебно заведение за политика " Димитър Паница ".

Йотова е безапелационна, че европейската външна политика от дълго време се е трансформирала от политика на самодейността в политика на реакцията.

" Това се вижда изключително в спешни обстановки, когато Европа избира декларативната дипломация ", съобщи вицепрезидентът и уточни войната в Украйна като образец за неналичието на потенциал на Европейски Съюз да предотвратява и въздейства върху ръководството на спорове.

По думите й кризата се е развила в сърцето на Стария континент в район, на който е дадено европейско съдействие и който непосредствено заплашва европейската сигурност. " Към Украйна бяха признати доста задължения, само че Европа не трансформира уговорката във въздействие, както и във връзка с Грузия и Молдова ", уточни Илияна Йотова.

Темата за българската външна политика не е измежду водещите и в предизборната акция, счита още тя.

" Често България търпи непознати решения, а не се пробва да бъде пълноценна част от процеса по взимане на решения на европейско и на международно равнище ", добави вицепрезидентът, представена от " Дондуков 2 ".

В ревюто си Йотова прегледа българската външна политика в подтекста на участието в Европейския съюз и НАТО. " Безспорно като част от тези съюзи България е пълноправен член и взе участие във вземането на решения. Но страната ни би трябвало да има по-силна и по-категорична позиция, да приказва с по-висок глас, а не да извършва непознати решения ", уточни вицепрезидентът.

Според нея е можело България да има ярка роля при започване на спора, и напомни предлагането на президента Румен Радев да бъдем медиатори за мир. „ Вместо това войната в Украйна раздели българското общество и се трансформира във вътрешнополитически проблем. Вместо въздействие и отстояване на позиции на открито, войната повлия на вътрешнополитическите процеси у нас “, съобщи Илияна Йотова.

Тя подчертава върху така наречен икономизация на външната политика, като даде образец с енергийната взаимозависимост от Русия.

„ Доколко външната политика може да се води по класическия метод, изобщо допустимо ли е това или икономическите ползи и зависимости диктуват интернационалните връзки? На път сме да допуснем в най-големия фактор в интернационален проект да се трансформира „ Газпром “ , уточни вицепрезидентът.

„ В България рецесията с газовите доставки се прерасна в политически въпрос – за или срещу Русия, който се изостря по време в предизборната акция, като се употребява най-много от тези, които няма какво друго да предложат “, съобщи Илияна Йотова.

Като главен аспект на българската и европейската външна политика, вицепрезидентът открои политическото разширение на Европейския съюз, в частност европейската вероятност на Северна Македония и връзките й с България. Йотова още веднъж акцентира, че всеки, който желае да бъде част от европейското семейство, би трябвало да схваща, че то не е нито банка, нито донор, а независимост и отбрана на човешки права .

„ Искаме гаранции за правата на македонските българи, за същинско добросъседство, почитание на историята “, уточни вицепрезидентът и открои като триумф на българската външна политика отстояването на българската позиция за вписването на българите в Конституцията на Република Северна Македония. „ Това е образец по какъв начин съумяваме, когато работим дружно всички институции и политически партии “, сподели тя.

„ Разширяването на Европейски Съюз към Западните Балкани визира и различен главен въпрос – Босна и Херцеговина, Сърбия, Косово. Този възел може да бъде развързан единствено при ясна вероятност за тази страни и знакът би трябвало да пристигна точно от Европейски Съюз, в противоположен случай те постоянно ще останат конфликтни точки “, съобщи Илияна Йотова.