Около 30 по-големи компании с норвежко участие работят у нас
Вицепремиерът и външен министър Екатерина Захариева и министърът на външните работи на Норвегия Ине Сьорайде се договориха двете страни да работят дружно по взаимни планове в Западните Балкани с акцент върху образованието, младежта и развиване на стопанската система, оповестиха от пресцентъра на външното министерство. "В това отношение България има огромен опит. Европейската интеграция на Западните Балкани е главен приоритет във външната ни политика. Вярваме, че България не може да просперира, в случай че не просперират и съседите ни ", съобщи министър Захариева, която одобри Ине Сьорайде на първо от 15 година насам посещаване на норвежки външен министър у нас.
Помощта към Западните Балкани за прекъсване на приключването на мозъци бе измежду главните тематики в диалозите сред Захариева и Сьорайде. Българският външен министър акцентира смисъла на помощта за развиването на района за стимулиране на младежта и образованието. Министрите се сплотиха към концепцията, че развиването на страните от Западните Балкани е значимо за цяла Европа.
"Норвегия удвои през последните няколко години финансовата помощ и продължаваме да търсим положителни благоприятни условия за съдействие с България по планове, които да оказват помощ на този район. Заедно можем да работим по планове в областта на образованието, младежта, нововъведенията ", означи Ине Сьорайде. "Вярваме, че е доста значимо да работим дружно с вас. Така страните от Западните Балкани ще видят, че имат поддръжката освен на Европейския съюз, само че и на други страни в Европа ", съобщи външният ни министър.
България и Норвегия ще продължат да работят дружно и по взаимни планове у нас, финансирани посредством Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм. Помощта, която Норвегия ни оказва по финансовите механизми за интервала 2014-2021 година, е 210 млн. евро. Позитив са освен парите, само че и срещите сред хората, контактите сред институциите и обмяната на опит.
Примерите за тази помощ са доста. От построяването и действието на юношески центрове в България до взаимно доизграждане и съоръжение на Ситуационен спешен център в българското Министерство на външните работи.
Екатерина Захариева и Ине Сьорайде разискаха и въпросите с децата с българско поданство, които са сложени под протекция от норвежките управляващи. Министрите се договориха двете страни, в това число посредством министерствата на външните работи, да се съветват и да продължат да обменят информация, с цел да бъдат българските жители по-добре осведомени със обществената система и системата за протекция на деца в Норвегия. Благодарение на положителната съгласуваност към този момент имаме позитивно решен проблем по случай с деца с майка-българка. По време на диалозите министър Сьорайде осведоми за предприемани законодателни промени в Норвегия по отношение на възстановяване на връзката сред обществените служби и други институции в страната със фамилиите.Акцент в диалозите бяха и опциите за активизиране на съдействието в региона на стопанската система. Стокообменът се усилва всяка година, само че към момента е на незадоволително равнище по отношение на опциите на нашите страни. Сред перспективните области за съдействие бяха откроени високите и осведомителните технологии.
През предходната година двустранният стокообмен с Норвегия е в размер на 74.4 млн. евро. Вносът от Норвегия се е нараснал с 14% по отношение на 2017 година и възлиза на 35 млн. евро. Добрата вест е, че комерсиалното салдо е позитивно за нашата страна. Водещо място в българския експорт за Норвегия заемат слънчогледови семена, вълнени прежди, пластмасови артикули и опаковъчни материални, мотори и батерии, лекарства. Българският импорт от Норвегия в главната си част се образува от използвани облекла, химически артикули, риба, принадлежности и апарати, разнообразни типове хартия и хартиени производни.
Възможности за разширение на българския експорт за северната страна има при храните и виновността, продуктите на химическата индустрия, преждите и текстила.
За сметка на ниския стокообмен пък, наличието на норвежкия бизнес в България е доста. В страната ни участват към 30 по-големи компании с норвежко присъединяване от разнообразни браншове, привлечени от бизнес климата и най-много от удобните данъчни условия у нас (данъците в Норвегия, а и в Северните страни като цяло, са измежду най-високите в света). Сред най-значимите вложения, правени от норвежка компания, е на "Дино Нобел " АСА, водеща в международен мащаб компания за експлозиви със седалище в Осло.
У нас участват и други по-големи компании с друг % норвежко присъединяване, като Lilltech Defence (военна промишленост), Jotun Bulgaria (прахови бои), IHB ShipDesign, продължение на ВИК-Сандвик-ИХБ дизайн АД (корабен дизайн), Nordic Ltd. (финансов мениджмънт), Telenor Bulgaria (телекомуникации) беше няколко години у нас, само че продаде бизнеса си тук, InterConsult Bulgaria (ИКТ, неотдавна норвежките дялове бяха напълно изкупени от българските партньори), Sofia Statkraft South East Europe (енергетика), AurisMed (медицинска индустрия), Bulgarian Text Ltd. (преводаческа индустрия), Norway Resource Group (недвижими имоти).
Интерес за България съставляват опитът, достиженията и опциите на Норвегия в области като корабостроенето и целия конгломерат от действия, свързани с морската промишленост, превоз и търговия, а също по този начин и големия опит и набор от положителни практики, с които Норвегия разполага в региона на зелената промишленост и технологии.
През 2009 година в София се учреди Българо-Скандинавска комерсиална камара, която сплотява компании от скандинавските страни, в това число и Норвегия, които работят в България.
България е забавна и перспективна дестинация за норвежките туристи, които демонстрират интерес към морските курорти в България. Добри благоприятни условия съществуват за разпространение на СПА и уелнес туризъм у нас измежду норвежките жители, както и на културно-историческия, познавателния, селския, винен туризъм и други. Общо 59 051 посетители от северната страна са били в България през предходната година. За българите обаче това към момента е далечна и непозната дестинация. Едва 8 469 индивида са посетили Норвегия през предходната година.
Помощта към Западните Балкани за прекъсване на приключването на мозъци бе измежду главните тематики в диалозите сред Захариева и Сьорайде. Българският външен министър акцентира смисъла на помощта за развиването на района за стимулиране на младежта и образованието. Министрите се сплотиха към концепцията, че развиването на страните от Западните Балкани е значимо за цяла Европа.
"Норвегия удвои през последните няколко години финансовата помощ и продължаваме да търсим положителни благоприятни условия за съдействие с България по планове, които да оказват помощ на този район. Заедно можем да работим по планове в областта на образованието, младежта, нововъведенията ", означи Ине Сьорайде. "Вярваме, че е доста значимо да работим дружно с вас. Така страните от Западните Балкани ще видят, че имат поддръжката освен на Европейския съюз, само че и на други страни в Европа ", съобщи външният ни министър.
България и Норвегия ще продължат да работят дружно и по взаимни планове у нас, финансирани посредством Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм. Помощта, която Норвегия ни оказва по финансовите механизми за интервала 2014-2021 година, е 210 млн. евро. Позитив са освен парите, само че и срещите сред хората, контактите сред институциите и обмяната на опит.
Примерите за тази помощ са доста. От построяването и действието на юношески центрове в България до взаимно доизграждане и съоръжение на Ситуационен спешен център в българското Министерство на външните работи.
Екатерина Захариева и Ине Сьорайде разискаха и въпросите с децата с българско поданство, които са сложени под протекция от норвежките управляващи. Министрите се договориха двете страни, в това число посредством министерствата на външните работи, да се съветват и да продължат да обменят информация, с цел да бъдат българските жители по-добре осведомени със обществената система и системата за протекция на деца в Норвегия. Благодарение на положителната съгласуваност към този момент имаме позитивно решен проблем по случай с деца с майка-българка. По време на диалозите министър Сьорайде осведоми за предприемани законодателни промени в Норвегия по отношение на възстановяване на връзката сред обществените служби и други институции в страната със фамилиите.Акцент в диалозите бяха и опциите за активизиране на съдействието в региона на стопанската система. Стокообменът се усилва всяка година, само че към момента е на незадоволително равнище по отношение на опциите на нашите страни. Сред перспективните области за съдействие бяха откроени високите и осведомителните технологии.
През предходната година двустранният стокообмен с Норвегия е в размер на 74.4 млн. евро. Вносът от Норвегия се е нараснал с 14% по отношение на 2017 година и възлиза на 35 млн. евро. Добрата вест е, че комерсиалното салдо е позитивно за нашата страна. Водещо място в българския експорт за Норвегия заемат слънчогледови семена, вълнени прежди, пластмасови артикули и опаковъчни материални, мотори и батерии, лекарства. Българският импорт от Норвегия в главната си част се образува от използвани облекла, химически артикули, риба, принадлежности и апарати, разнообразни типове хартия и хартиени производни.
Възможности за разширение на българския експорт за северната страна има при храните и виновността, продуктите на химическата индустрия, преждите и текстила.
За сметка на ниския стокообмен пък, наличието на норвежкия бизнес в България е доста. В страната ни участват към 30 по-големи компании с норвежко присъединяване от разнообразни браншове, привлечени от бизнес климата и най-много от удобните данъчни условия у нас (данъците в Норвегия, а и в Северните страни като цяло, са измежду най-високите в света). Сред най-значимите вложения, правени от норвежка компания, е на "Дино Нобел " АСА, водеща в международен мащаб компания за експлозиви със седалище в Осло.
У нас участват и други по-големи компании с друг % норвежко присъединяване, като Lilltech Defence (военна промишленост), Jotun Bulgaria (прахови бои), IHB ShipDesign, продължение на ВИК-Сандвик-ИХБ дизайн АД (корабен дизайн), Nordic Ltd. (финансов мениджмънт), Telenor Bulgaria (телекомуникации) беше няколко години у нас, само че продаде бизнеса си тук, InterConsult Bulgaria (ИКТ, неотдавна норвежките дялове бяха напълно изкупени от българските партньори), Sofia Statkraft South East Europe (енергетика), AurisMed (медицинска индустрия), Bulgarian Text Ltd. (преводаческа индустрия), Norway Resource Group (недвижими имоти).
Интерес за България съставляват опитът, достиженията и опциите на Норвегия в области като корабостроенето и целия конгломерат от действия, свързани с морската промишленост, превоз и търговия, а също по този начин и големия опит и набор от положителни практики, с които Норвегия разполага в региона на зелената промишленост и технологии.
През 2009 година в София се учреди Българо-Скандинавска комерсиална камара, която сплотява компании от скандинавските страни, в това число и Норвегия, които работят в България.
България е забавна и перспективна дестинация за норвежките туристи, които демонстрират интерес към морските курорти в България. Добри благоприятни условия съществуват за разпространение на СПА и уелнес туризъм у нас измежду норвежките жители, както и на културно-историческия, познавателния, селския, винен туризъм и други. Общо 59 051 посетители от северната страна са били в България през предходната година. За българите обаче това към момента е далечна и непозната дестинация. Едва 8 469 индивида са посетили Норвегия през предходната година.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ