Вицепремиерът и външен министър Екатерина Захариева и министърът на външните

Вицепремиерът и външен министър Екатерина Захариева и министърът на външните работи на Норвегия Ине Сьорайде се договориха двете страни да работят дружно по взаимни планове в Западните Балкани с акцент върху образованието, младежта и развиване на стопанската система.
„ В това отношение България има огромен опит. Европейската интеграция на Западните Балкани е главен приоритет във външната ни политика. Вярваме, че България не може да просперира, в случай че не просперират и съседите ни “, съобщи министър Захариева, която одобри Ине Сьорайде на първо от 15 година насам посещаване на норвежки външен министър у нас.
Помощта към Западните Балкани за прекъсване на приключването на мозъци бе измежду главните тематики в диалозите сред Захариева и Сьорайде. Българският външен министър акцентира смисъла на помощта за развиването на района за стимулиране на младежта и образованието.
Министрите се сплотиха към концепцията, че развиването на страните от Западните Балкани е значимо за цяла Европа.
„ Норвегия удвои през последните няколко години финансовата помощ и продължаваме да търсим положителни благоприятни условия за съдействие с България по планове, които да оказват помощ на този район. Заедно можем да работим по планове в областта на образованието, младежта, нововъведенията “, сподели от своя страна Ине Сьорайде. „ Вярваме, че е доста значимо да работим дружно с вас. Така страните от Западните Балкани ще видят, че имат поддръжката освен на Европейския съюз, само че и на други страни в Европа “, съобщи външният ни министър.
Екатерина Захариева уточни и идното взаимно с Република Северна Македония общо председателство на Берлинския развой през 2020 година като един от предлаганите от България цели е точно „ помиряване посредством обучение “.
България и Норвегия ще продължат да работят дружно и по взаимни планове у нас, финансирани посредством Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм. „ Помощта, която Норвегия ни оказва по финансовите механизми за интервала 2014-2021 година, е 210 млн. евро. Позитив са освен парите, само че и срещите сред хората, контактите сред институциите и обмяната на опит “, акцентира българският външен министър.
Примерите за тази помощ са доста. От построяването и действието на юношески центрове в България до взаимно доизграждане и съоръжение на Ситуационен спешен център в българското Министерство на външните работи.
„ В чужбина живеят 2 млн. българи, има и доста туристи. Вече успяхме да подобрим консулското обслужване, посредством приемането на СМС-и за пътуващите. Сигурна съм, че с норвежката електронна система ще усъвършенства в допълнение услугата, само че и ще облекчи работата на чиновниците в Министерство на външните работи “, съобщи Екатерина Захариева.
Друг взаимен план на двете страни е Стратегическо съдействие сред България и Норвегия в поддръжка на интернационалните задължения на България за битка с антисемитизма и опазване на еврейското завещание. Екатерина Захариева акцентира, че той е значим за целия свят и е непосредствен до сърцата на българите.
Екатерина Захариева и Ине Сьорайде разискаха и въпросите с децата с българско поданство, които са сложени под протекция от норвежките управляващи. Министрите се договориха двете страни, в това число посредством министерствата на външните работи, да се съветват и да продължат да обменят информация, с цел да бъдат българските жители по-добре осведомени със обществената система и системата за протекция на деца в Норвегия. Благодарение на положителната съгласуваност към този момент имаме позитивно решен проблем по случай с деца с майка-българка. По време на диалозите през днешния ден министър Сьорайде осведоми за предприемани законодателни промени в Норвегия по отношение на възстановяване на връзката сред обществените служби и други институции в страната със фамилиите.
Министрите бяха единомислещи, че сред двете страни няма открити политически въпроси, единомишленици сме по интернационалните въпроси, в това число по Брекзит, районна сигурност, съдействие в границите на НАТО и трансатлантическите връзки.
Акцент в диалозите бяха и опциите за активизиране на съдействието в региона на стопанската система. „ Стокообменът се усилва всяка година, само че към момента е на незадоволително равнище по отношение на опциите на нашите страни “, акцентира българският вицепремиер. Сред перспективните области за съдействие бяха откроени високите и осведомителните технологии.
За 2018 година двустранният стокообмен с Норвегия е в размер на 74.4 млн. евро. Вносът от Норвегия се е нараснал с 14% по отношение на 2017 година и възлиза на 35 млн. евро.