Валидират юбилейна марка за 140 г. от създаването на Външно министерство
Вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева и министърът на превоза Росен Желязков ще валидират юбилейна марка по случай 140 години от основаването на българската дипломатическа работа.
Министерството на външните работи е измежду първите 6 български министерства, основани на 5 юли 1879 година (стар стил). През 1878 година към администрацията на Временното съветско ръководство при княз Александър Дондуков-Корсаков, се основава Канцелария за общи каузи и дипломатически връзки, която след приемането на Търновската конституция на 5 юли 1879 година (стар стил) е преименувана в Отдел за външни работи, отпред с Трофим Юзефович. По-късно с Указ № 23 на съображение член 161 от същата конституция е основано Министерство на външните работи/дела/ и изповеданията (МВРИ) като централна държавна институция за образуване, управление и осъществяване на външната политика на България посредством дипломатически представителства в чужбина (агентства, консулства, легации). Съгласно Указа, министерството се състои от три отдела: 1. Отделение за сношаване с локалните ведомства; 2. За връзките с непознатите дипломатически агентства; 3. За духовните каузи.
На 19 декември 1907 година е признат „ Закона за устройството и службата “, според който се оформят следните структурни звена: Кабинет на министъра на външните работи, политически отдел, списък и библиотека, консулски отдел, отдел на изповеданията, българска телеграфна организация и счетоводство. С известни промени, настъпили през 1918 година, МВРИ действа с тази конструкция до приемането на Конституцията на Народна република България (4 декември 1947 г.), по силата на която се основава Министерство на външните работи (МВнР).
След приемането на Конституцията на Народна република България от 4 декември 1947 година длъжността на министъра е преименувана (от наименованието отпада частта и изповеданията) и надлежно предходното министерство се преобразува в Министерство на външните работи (МВнР). От основаването на министерството структурата му се базира на неговите съществени функционалности по образуване, управление и осъществяване на външната политика на България.
На 13 септември 2007 година Народното събрание приема „ Закона за Дипломатическата работа “, който урежда правилата, организацията и активността на дипломатическата работа, както и разпоредбите за професионалното развиване на дипломатическите чиновници.
Министерството на външните работи е измежду първите 6 български министерства, основани на 5 юли 1879 година (стар стил). През 1878 година към администрацията на Временното съветско ръководство при княз Александър Дондуков-Корсаков, се основава Канцелария за общи каузи и дипломатически връзки, която след приемането на Търновската конституция на 5 юли 1879 година (стар стил) е преименувана в Отдел за външни работи, отпред с Трофим Юзефович. По-късно с Указ № 23 на съображение член 161 от същата конституция е основано Министерство на външните работи/дела/ и изповеданията (МВРИ) като централна държавна институция за образуване, управление и осъществяване на външната политика на България посредством дипломатически представителства в чужбина (агентства, консулства, легации). Съгласно Указа, министерството се състои от три отдела: 1. Отделение за сношаване с локалните ведомства; 2. За връзките с непознатите дипломатически агентства; 3. За духовните каузи.
На 19 декември 1907 година е признат „ Закона за устройството и службата “, според който се оформят следните структурни звена: Кабинет на министъра на външните работи, политически отдел, списък и библиотека, консулски отдел, отдел на изповеданията, българска телеграфна организация и счетоводство. С известни промени, настъпили през 1918 година, МВРИ действа с тази конструкция до приемането на Конституцията на Народна република България (4 декември 1947 г.), по силата на която се основава Министерство на външните работи (МВнР).
След приемането на Конституцията на Народна република България от 4 декември 1947 година длъжността на министъра е преименувана (от наименованието отпада частта и изповеданията) и надлежно предходното министерство се преобразува в Министерство на външните работи (МВнР). От основаването на министерството структурата му се базира на неговите съществени функционалности по образуване, управление и осъществяване на външната политика на България.
На 13 септември 2007 година Народното събрание приема „ Закона за Дипломатическата работа “, който урежда правилата, организацията и активността на дипломатическата работа, както и разпоредбите за професионалното развиване на дипломатическите чиновници.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ